Бунтарят се спихна, разочарованите нараснаха, шоуто на политиците продължава
Преди националното допитване на 6 ноември 2017-а всички тайно бяха убедени, че Слави Трифонов ще разруши системата и ще измете елита на прехода. Ключът към събитията около референдума е думата „тайно”.
Още от есента на 2015-а в българските университети течеше завера. Някакви хора шетаха сред младите, активните и недоволните и изграждаха мрежи от последователи на нестандартния бунтар Трифонов. Водещият - по фланелка и татуировки, анонсирал вече идеята за национален референдум, се срещаше с бъдещите висшисти, а разговорите за системата, управляващите, елитите бяха посипани с достатъчно сол и пипер, за да са достойни за излъчване в ефир. В някои университети екипът на Шоуто не беше допуснат, което добави още една пикантна подправка към сценария „Слави ще катурне Борисов и всички политици много ги е страх от него.”
На жълтите павета това се споделяше от ухо на ухо. Някои тиражираха слуха въодушевени, други – сплашени. Така или иначе, във въздуха имаше очакване за някаква нова революция, политически земетръс, възмездие, наказание за виновните, справедливост за масите.
Трифонов изглеждаше изключително подходящ за целта – контра отражение на премиера, черна фланелка срещу скъп костюм, „one man show” срещу „one man show”-то, което гледаме от момента, в който Бойко Борисов застана пред прожекторите – главен секретар на МВР, столичен кмет, лидер на партия, министър-председател.
Политическият декор за разгръщане на сюжета също бе подходящ. Антисистемните набираха скорост в цяла Европа, неолибералният елит бе в ступор след Брекзит.
И забележете - всички антисистемни партии в Европа заложиха на референдумите като възможност гражданите да се противопоставят на статуквото, на Брюкселския елит, на съглашетелството между традиционните партии, на диктата на бюрократи и неолиберали. „Движение Пет звезди” в Италия на телевизионния водещ Пепе Грило проби с две основни идеи: пряка демокрация и орязване на държавните субсидии. Пиратските партии в Европа имат в програмите си провеждане на референдуми. „Партията на справедливостта” в Австрия и страшилището за Меркел „Алтернатива за Германия” също развяват знамето на пряката демокрация.
А тук събитията се развиваха така:
- Без възражения и дискусии парламентът гласува и шестте въпроса, които бяха събрали достатъчно подписи за насрочване на националното допитване. Един от тях, за броя на депутатите, очевидно нарушаваше закона на референдумите – на всенародно допитване не се поставят въпроси, които са от компетентността на Велико народно събрание. „Депутатите ги е страх, затова не реагираха”, разтълкува народът (тайно) поведението на своите избраници.
- Конституционният съд, сезиран от президента Плевнелиев, очаквано отряза три от въпросите (сред които и този за намаляване броя на депутатите). Стрелите на Шоуто полетяха към всички и всичко. Разделителната линия бе ясно очертана: между ние и те; между народа от една страна и политическата класа и назначените от нея съдии от друга.
- Шоуто постави целия преход под въпрос. Слогани на протестните настроения станаха „Нема такава държава” и „Да изметем боклуците”.
- В същото време медиите, политиците, политолозите се правеха, че „нема такова шоу”. Пълно мълчание! За да агитират в кампанията за референдума, в ЦИК се регистрираха общо 11 партии, 3 коалиции и 23 Инициативни комитети. Някои „за”, други „против”. Сред тях нито една влиятелна партия. Къде бяха тогава ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотите? Тайна!
- Логично преди концерта на „Орлов мост” (29 ноември) плъзна слух, че Слави щял да прави преврат. МВР затвори половин София, с което индиректно потвърди мълвата.
- Слави Трифонов бе припознат за антисистемния в България. Всички (тайно) очакваха от него, рано или късно, да направи партия и да влезе в директен сблъсък със системата. Огромна част от милионите избиратели не се интересуваше по същество от въпросите на референдума.
- Все пак, два-три дни преди гласуването настана публична истерия. Политолозите се сетиха, че мажоритарният вот и орязването на субсидиите били крайно опасни за родната демокрация. Внезапната суматоха затвърди окончателно подозрението на масите, че Слави е врагът на елита. Той или те? Отговорът на 6 ноември беше: Той.
Той седи сега самотен пред Народното събрание, което се кани да отхвърли законопроекта за мажоритарно гласуване с абсолютно мнозинство в два тура. Представителите на партия ГЕРБ (95), която заигра с референдума още в изборната нощ, и тези на Марешки (12) не са достатъчни, за да бъде приет. И добре, че няма да бъде. Шест месеца след референдума най-после стана широко известно, че така предлаганото мажоритарно гласуване с абсолютно мнозинство в два тура има сериозни дефекти и може да задълбочи кризата на политическото представителство:
- то допълнително стеснява възможността за присъствие в парламента;
- големите партии печелят непропорционално много места, статуквото се бетонира;
- най-силен интерес от приемането на закона има партия ГЕРБ;
- съдържа риск от ръст на купения вот, тъй като по-малък брой гласове решават избора при 240 едномандатни райони.
Разговорът обаче не бива да се смята за изчерпан. Рехавата подкрепа за протестиращия пред парламента Слави означава само едно: разочарованите се увеличиха.
От голяма надежда референдумът се превърна в голямо разочарование. Слави не направи преврат (слава Богу), не направи партия (защо?), не направи нищо с изключение на един странен лупинг, който превърна Цветан Цветанов от мишена на актьорите във виден гост на водещия.
Огромна обществена енергия бе разпиляна. Близо 3 500 000 граждани, участвали в референдума, очакваха радикалната промяна, която Слави обещаваше. Тя обаче не може да стане с човъркане в надстройката, каквато е Изборния кодекс. Преференциите, например, бяха уж за добро - даваш предпочитание за харесвания от теб и преподреждаш листите на партийните централи. В България ги превърнахме в нещо лошо: преференциите увеличиха платения вот, в парламента влязоха странни лица.
Промяната би трябвало да се направи в основата, върху която се градят обществените, социалните, икономическите отношения. Няма значение как избираме депутатите, ако не ги наблюдаваме всеки ден и не реагираме на безобразията. Оставени без граждански контрол, политиците превръщат България в държавата на имитациите. Включително - имитации на антисистемност. Пръв се разконспирира аптекарският бос. Сега - и водещият, който написа книга с бунтарското заглавие „За стърчането”. Ама отдавна, много отдавна.