Близо половината от глобалните активи се контролират от няколко могъщи корпорации, чиито имена не са познати на широката публика.
Според най-разпространеното разбиране историята е задвижвана от естествения стремеж на индивида към свобода и демокрация. Повлиян от медийната среда, всеки гражданин на САЩ или Европейския съюз с либерални възгледи схваща нерегулираните пазари и човешките права за основи на света, в който живеем, а събития като войната в Сирия, Арабската пролет или Евромайдана в Украйна – за проявление на борбата на гражданите за свобода и демокрация. В интелектуалните среди обаче една друга теза събира повече привърженици. Според нея световните кризи и разломи са предизвикани от битката за надмощие между най-влиятелните държави. Великите сили, твърдят експертите по геополитика, са в постоянен конфликт за установяване на контрол върху територии и ресурси. Властовите импулси, идващи от столиците на геополитическите силови полюси, са в състояние да предизвикат политически кризи, смяна на режими и войни. Немалко привърженици събира и едно трето виждане. Поддръжниците му поставят в центъра на съвременния свят не националните държави, нито индивида, а недържавни играчи и класови структури. Подкрепя ли се с доказателства тезата, че съществуват влиятелни властови кръгове, способни да пишат законите в държавите, да определят финансовите и икономическите правила и в крайна сметка да влияят върху цялата външна и вътрешна политика на страните – субекти на международното право? Отговорът на този въпрос ще ни въведе в едни от най-тъмните места на световната политика. Добре дошли в свят, в който всяка втора комерсиална стока, до която се докосваме, е пряко или косвено продукт на няколко свързани помежду си транснационални компании. Различно измерение, където реалната власт не е в ръцете на политическите лидери. Заповядайте в света на глобалната корпоратокрация!Свикнали сме да живеем с масовите обществени представи за финансовата и политическата система в западния свят.
Вярваме безрезервно в честността на демократичните институции и разглеждаме големите компании просто като равностоен партньор на националните институции и гражданските организации. Много от имената на най-големите западни корпорации в банковия сектор и финансите, енергетиката, индустрията, високите технологии и медийния бизнес са известни на повечето от нас. Ежедневно се осведомяваме за новините около Bank of America, BNP, J.P. Morgan, Goldman Sachs или Wells Fargo, енергийните British Petrolium, ExxonMobile и Chevron. Включваме компютри Apple, работещи със софтуер на Microsoft, за да използваме Google или Facebook. Мимоходом се питаме какво в действителност стои зад подобни многомилиардни компании, даващи работа на милиони хора в целия свят и отговарящи за значителен дял от световния Брутен вътрешен продукт. Кои са техните собственици, как се управляват и влияят ли върху политическите решения? Отговорите на въпросите са пред очите ни. Резултатите от различни независими изследвания показват, че собствеността в почти всички водещи световни корпорации е преплетена в сложна мрежа от свързани помежду си инвестиционни фондове. Слабо известните за широката публика организации са юридическите собственици на цялата мрежа. Четири от тях присъстват във всички случаи и при вземането на всички решения. Макар да съществуват още десетки преплетени с тях инвестиционни фондове и структури, четирите най-големи корпорации са събирателен образ за световната капиталистическа система, в която живеем. В тях имплицитно са заложени както общите интереси между водещите банкови кланове в световните финанси, така и противоречията помежду им. Всеки е чувал имената на световните банкови и индустриални корпорации, но в сенките зад тях действат мощни и безконтролни структури за управление на активи. Зад многомилиардните компании винаги стоят четири неизменни финансови институции – Vanguard, Fidelity, BlackRock и State Street. Имената им неизменно са извън фокуса на общественото внимание. Относителна популярност сред изброените инвестиционни фондове има управляваната от прочутия финансист Лари Финк компания BlackRock. Към настоящата година BlackRock разполага с финансов ресурс от над 4,7 трилиона долара и управлява активи на стойност 14 трилиона. Подобни астрономически числа са отвъд най-смелото въображение. За сравнение целият Брутен вътрешен продукт на могъщата Еврозона, в която е концентриран съвкупният индустриален и финансов ресурс на обединена Европа без Великобритания, е в размер малко над 11 трилиона долара! По данни на независими изследвания капитализацията на компаниите, включени в индекса S&P 500, които са контролирани от мегакорпорацията, съставляват повече от 36,5 трлн. долара, т.е. BlackRock държи немалка част от корпоративна Америка. Компанията със скромен офис в Манхатън дърпа конците на хиляди инвестиционни портфейли по целия свят, но въпреки това предпочита да не попада в светлината на прожекторите. BlackRock е учредена сравнително скоро. През 1988 г. под корпоративния чадър на друг „черен камък” – The Blackstone Group – Лари Финк става главен изпълнителен директор на новата компания, която пет години по-късно се отделя от корпорацията майка. От създаването си двете дружества са тясно свързани с един от основните банкови клонове на световните финанси. Самата Blackstone Group е учредена от двама финансисти – Стефан Шварцман и Питър Питърсън, а името по думите им е криптограмата от техните имена – Schwarz на немски е английската дума за черен цвят black, а Petra на гръцки означава камък – stone. Основателите са служители през 80-те години в американската банка Lehman Brothers, Kuhn, Loeb Inc., свързана, както се разбира и от името, с банкерските фамилии на Лемън, Кун и Леб. Заедно с Якоб Шиф Ейбрахъм Кун и Соломон Леб утвърждават в края на XIX и началото на XX век една от най-влиятелните инвестиционни банки в САЩ – Kuhn, Loeb & Co. Банката финансира изграждането на железопътната система на Щатите и поради това има за основен съперник банковата група около фамилията Морган – J.P. Morgan & Co., която извършва същата дейност. Едни от най-ярките нововъзникващи компании, финансирани от Кун, Леб и Якоб Шиф, са Western Union и популярната в България Westinghouse. Разклоненията на тези индустрии са многобройни и в тях се включва дори закупената от Westinghouse през 1995 г. телевизионна компания CBS, чиято сграда, в която се помещават офисите на телевизията, се нарича също BlackRock. Към тази банкова група влизат още няколко значими семейни клана, които на по-късен етап от съществуването на банката вземат участие в дейността й. Известно е например, че след смъртта на Якоб Шиф банката Kuhn, Loeb & Co. е поета от Феликс Варбург, член на влиятелната банкова династия Варбург. След фалита през 2008 г. на Lehman Brothers, част от която е Kuhn, Loeb & Co., активите на банката са придобити за 1,3 милиарда долара от британската банка Barclays, свързана с фамилията Ротшилд. Бивш председател на Съвета на директорите на Barclays е Маркус Ейджиус, съпруг на Катерина, дъщеря на Едмънд Ротшилд от английския клон на династията. Понастоящем Маркус Ейджиус е в Изпълнителния борд на BBC. Въпреки настъпилите впоследствие трансформации BlackRock от създаването си е в тесни връзки с тези банкови среди. Близките взаимоотношения на феномена BlackRock с произхождащите от Германия и Източна Европа банкови фамилии са очевидни. През декември 2009 г. BlackRock придоби компанията Barclays Global Investors за 13,5 милиарда долара. Позициите на Barclays до кризата от 2007 г. на арената на световните финанси са железобетонни. До тогава финансовата структура е сред най-големите институционални акционери в ключовите банки на Уолстрийт, каквито са Bank of America, J.P. Morgan Chase, Citigroup, Bank of New York Mellon, а в Wells Fargo е дори втори по големина инвеститор. Показателно е, че в редица корпорации намаляването на пазарните позиции на Barclays е свързано с възход на BlackRock. Мнозинството експерти споделят виждането, че на практика BlackRock е погълнала известната банка с щаб в Лондон. По думите на бившия председател на Федералния резерв Пол Уокър BlackRock представлява най-мощната финансова корпорация в света – акционер в най-големите американски и западноевропейски банки, но също и във водещите технологични компании, военнопромишления комплекс и хранително-вкусовата индустрия. BlackRock е най-голям собственик в германския борсов индекс DAX, на технологичния гигант Apple, на McDonald’s и на Nestle и това е само капка в морето. Заедно със своите дъщерни дружества BlackRock има сериозно участие в почти всяка голяма компания в света, включително Google, Microsoft, ExxonMobil, BP, Chevron, Johnson & Johnson, General Electric и др. BlackRock е не само владелец и управленец на активи, но и в същото време разполага с най-мощната платформа за алгоритмична търговия, самостоятелно изготвя рейтинги на компании и страни и дори съветва правителството на САЩ на какви цени и какви конкретни активи да закупува и продава. На практика мегакорпорацията представлява публична търговска компания, която в известен смисъл е над държавата, а много от нейните дейности са регламентирани в секретни документи.
Освен BlackRock на сцената на международните финанси съществуват още няколко потайни играча. Интересна е историята на другите три участника в „голямата четворка”, която е обвита в още повече мистерии и загадки. Общото между могъщите State Street и Fidelity Investments на пръв поглед е само мястото, което са избрали за свои щабквартири – Бостън, Масачузетс в Съединените щати. Fidelity Management and Research (FMR) е огромна корпорация, притежаваща активи на стойност 2,1 трилиона долара, сума, превръщаща я в четвъртия по големина взаимен фонд в света. Компанията е учредена през 1946 г., като в началото е в тесни връзки с North American Investors. От 1980 г., когато управител е Питър Линч, свързан с банковата фамилия Ротшилд, Fidelity се обособява като самостоятелно дружество под името Fidelity Worldwide Investment. Връзката на финансовата институция с влиятелното семейство личи и от това, че Уилям Ротшилд от британския клон на фамилията, който е бивш директор в General Electric, заема поста вицепрезидент на Fidelity. Корпорацията е основен акционер в банкови институции като Barclays и HSBC, които са исторически свързани с династията. Любопитна подробност е, че водещи държатели на капитала и при двете банки са три дружества – Fisher Asset Management, Dimension Fund Advisors и, разбира се, Fidelity Management and Research. Влиянието на банковата група Ротшилд върху финансите на Съединените щати се изчерпва с дял във Fidelity, с позициите в BlackRock и още няколко многомилиардни инвестиционни фонда. Основната им база е финансовата империя, построена от британците в хода на колониалната експанзия. На Стария континент наследник на тези могъщи структури е Inter-Alpha Group, включваща 15 от най-мощните европейски банки. Групата е със сериозно влияние в Китай и Индия. Fidelity притежава своите най-добри пазарни позиции във високотехнологичните американски компании като Apple, Facebook, Amazon, Google (Alpabet Inc.), Microsoft и др.
За разлика от Fidelity, BlackRock и Vanguard произходът на парите на State Street може без особени затруднения да бъде проследен обратно до XVIII век. Днешната State Street е наследник на втората най-стара финансова институция в САЩ. През 1792 г. в Бостън е учредена Union Bank, чийто офис се намира на улица State (State Street). Улицата скоро става популярна като „Великата улица към морето”, откъдето банковата индустрия финансира търговските компании, превърнали Бостън в процъфтяваща морска столица. През 1865 г. Union Bank получава национален лиценз и се превръща в National Union Bank of Boston, а за поемане на друг вид финансови сделки е създаден State Street Deposit&Trust, който става попечител на първия в Съединените щати взаимен фонд – Massachusetts Investors Trust, управляващ днес активи за „скромните” 413 милиарда долара. През 1925 г. National Union Bank of Boston и State Street Deposit&Trust се обединяват в днешната корпорация State Street, чието фирмено лого е плаващ на изток кораб, точно каквото е и това на Vanguard. Произходът на капиталите позиционират State Street в отбора на другата водеща световна финансова група. Характерно за този финансов кръг е неговото инфилтриране във водещите американоцентрични мултинационални корпорации. Днешната американска експанзия в целия свят не би била възможна без усилията на тези хора за реализиране на стратегическите планове на Pax Americana. Сред най-изявените и влиятелни фамилии в тази финансова група са династиите Рокфелер, Морган, Дюпон, Форд, Мелън и Вандербилт. Техните лидерски позиции на терена на глобалните финанси са свързани с контрола върху Федералния резерв и доларовата валутна система, както и със сериозното влияние в Германия и Япония. Лесно проследим е трансферът на капитали от тези династии към днешните господари на капиталистическата система, каквито са мистериозните BlackRock, Vanguard и State Street.
Такъв е случаят с предизвикващия любопитство инвестиционен фонд Capital Group (Capital World Investors), притежаващ активи на стойност повече от 1,5 трилиона долара. Capital Group включва над 40 взаимни фонда за насърчаване на растежа, облигационни, застрахователни и пенсионни фондове. Една от специфичните характеристики на активите, които Capital Group притежава, е тяхната концентрация върху продуктите в сферата на отбраната и високите технологии. Инвестиционният фонд е сред водещите акционери в Lockheed Martin, оръжеен производител номер едно в света, в технологичните Amazon и Square и в една от най-сериозните корпорации в сферата на биотехнологиите – Amgen. По-интересна обаче е съдбата на активите, исторически свързани с условно наричаната група на Рокфелерови в Германия. Немалка част от тях днес се оказват именно в ръцете на Capital Group. Трансферът на капитали между корпорации от тази финансова група в западния елит е лесно проследим на територията на Германия. Добре известен факт е, че възстановяването на германската икономика след Първата световна война е заслуга основно на американски капитали от банковата група на Морган, Рокфелер и останалите фамилии. Само в периода 1924-1929 г. в германската промишленост са вложени близо 63 милиарда златни марки, 70% от които са обезпечени от американски банки начело с J.P. Morgan & Co. Сумата е невъобразима за днешните времена. За сравнение унищожителните репарации, наложени силово на Германия от Версайския мирен договор за този период, са в размер на 10 милиарда марки. Благодарение на американските вложения германската икономика е изправена на крака. Така например митичният химически концерн IG Farben, основен доставчик за германската военна машина и главен финансов благодетел за предизборната кампания на Хитлер, е тясно свързан с фамилията Рокфелер. Още преди възхода на нацизма IG Farben получава 30-милионен облигационен заем от Рокфелеровата Citibank, a притокът на капитали и технологии от Standart Oil of New Jersey поставя в още по-голяма зависимост най-големия химичен концерн. Чрез General Electric пък фамилията Морган установява значителен контрол върху електротехническата промишленост на Германия посредством компаниите AEG и Siemens. Водещи акционери в прохождащата германска автомобилна промишленост са фамилиите Дюпон и Форд. Така например Opel се финансира от принадлежащата на Дюпон General Motors, а Хенри Форд контролира напълно концерна Volkswagen и е добре известен със своите антисемитски коментари. Пикът на „броманса” между Форд и Хитлер е достигнат няколко години след излизането на книгата на автомобилния строител „Международното еврейство”. Хенри Форд е единственият американец, чието име е упоменато изрично на страниците на Хитлеровата „Моята борба” като борец срещу „международния еврейски заговор”. Към момента на идването на Хитлер на власт ключови германски банки като Deutsche Bank, Dresdner Bank и Danatbank са под сериозното влияние на американския капитал от тази банкова група. Известен е и фактът, че някои от крупните заводи на нацистите, в които са вложени сериозната част от американски капитали, не са бомбардирани от съюзниците. След края на Втората световна война американската собственост в тях се запазва и дори увеличава благодарение на плана „Маршал”. В днешни дни не е трудно да се проследи намаляването на капитала на J.P. Morgan & Co., Standart Oil, General Electric, General Motors и Ford в германските концерни за сметка на тайнствени инвестиционни фондове. Разглежданата корпорация Capital Group например притежава значителен дял акции в Bayer (наследник на IG Farben), Continental, Deutsche Bank, Volkswagen, Siemens, но също и във високотехнологичните SAP, Linde и Infineon Technologies.
Контролираните активи от финансовата група на Рокфелер, Морган, Вандербилт и Мелън далеч не се изчерпват с пазарните позиции в европейската промишленост. Ядрото на техните финанси е свързано с може би най-мощната и потайна транснационална корпорация в света – американската Vanguard. Инвестиционният фонд е основан през 1975 г. от Джон Богъл, бивш служител в създадения от счетоводителя Валтер Морган инвестиционен фонд Wellington Management Company. По думите на Богъл името и фирменото лого на компанията идват от кораб, част от Кралския флот на Великобритания през XVIII век. През 1981 г. активите на Vanguard вече се оценяват на 3 милиарда долара, а в днешно време стойността им е 3,6 трилиона, което представлява увеличение от хиляда и двеста пъти! По различни оценки, отчитащи дъщерните дружества и свързаните корпорации, Vanguard представлява най-големият в света взаимен инвестиционен фонд. Всички активи на компанията е трудно да бъдат детайлно описани, но сред тях е значителен дял от американската банкова система, военнопромишления комплекс, енергетиката и промишлеността в Съединените щати. Vanguard e водещ акционер в компаниите General Electric, General Motors, Ford Motor Company, ExxonMobil, Chevron и много други. В тази светлина не е никак изненадваща сделката между Bayer (един от наследниците на IG Farben) и ГМО гиганта Monsanto, с която германският концерн придоби Monsanto за сумата от 66 милиарда долара. Водещ акционер и при двете предприятия е именно Vanguard. Корпорацията присъства във всички случаи, когато става въпрос за дял в компаниите от военнопромишления комплекс на САЩ. Тя е главен акционер в най-големите в света частни военни корпорации като Lockheed Martin, The Boeing Company, Raytheon, General Dynamics, Northrop Grumman или BAE Systems. Затова Vanguard са първите заподозрени всеки път когато става въпрос за финансово обезпечаване на агресивните планове на неоконсерваторите в американския политически елит. Корпорацията е главен акционер в свързаните с неоконите компании и мнозина от бившите й служители, решили да се занимават с политика, се вливат именно в техните редици. Такъв е случаят с бившия вицепрезидент на САЩ Дик Чейни, който между 1995 и 2000 година оглавява контролираната от Vanguard компания Halliburton. Ръцете на мистериозната организация са изцапани с кръв и петрол. Според различни информации именно Vanguard чрез свързани с нея корпорации е замесена в преврата в Украйна. Връзката между олигарха Игор Коломойски и Vanguard е именно компанията Halliburton, която е в тесни бизнес контакти с контролираната от днепропетровския магнат „Укрнафта”. На 5 ноември, малко преди да избухне Евромайданът в Киев, друга компания от групата – американската Chevron, подписа 50-годишен договор за добив на шистов газ в западните региони на страната. В Украйна дълго време работеха частни военни компании като Kellogg, Brown & Root, в които водещ акционер е отново Vanguard. По време на събитията в Украйна се появи непотвърдена информация, че германската полиция е арестувала бивш служител на Vanguard и асистент на Виктория Нюланд (тогава помощник държавен секретар на САЩ, съпруга на видния неокон Робърт Каган) с близо 1 милиард фалшиви долара. Истинската бомба обаче бе хвърлена през следващата година. В разгара на сирийската криза известният американски разследващ журналист Бенджамин Фулфорд на своя официален сайт за геополитически новини и анализи излезе със сензационна статия. Според предоставените от него факти корпорацията Vanguard е свързана с напечатването на милиарди висококачествени долари за финансиране на наемници за прокси война не само в Украйна, но и в Сирия и Ирак. Следите на парите стигат до частната военна компания Greystone и до… „Ислямска държава”. Той свидетелства за наличието на нефтени сделки между Vanguard и ИДИЛ. Контрабандният нефт според разследването стига до контролираните от мегакорпорацията енергийни компании чрез катарски посредници. В интернет мрежата съществуват достатъчно доказателства за наличието на танкери, собственост на ExxonMobile, превозващи петрол с неизвестен произход от Турция. Според публикацията на Фулфорд „Ислямска държава” е получавала оръжие в замяна на този нефт. Четирите водещи мултинационални корпорации Vanguard, Fidelity, BlackRock и State Street заедно с мрежата от свързани с тях компании на практика контролират по-голямата част от икономика на западния свят и са със сериозни позиции в Азия и дори Африка. В САЩ и Латинска Америка влиянието им е колосално. На практика няма демократична институция, която да е извън обсега им. В средата на 2011 г. на бял свят излезе задълбочено изследване на група учени от Швейцарския федерален технологичен институт. Учените обстоятелствено изследват отделните елементи на световната икономика, връзките между тях и си поставят за цел да отговорят на въпроса, съществува ли корпоративно ядро в световен мащаб, или икономиката представлява аморфна маса. Основното, на което швейцарците обръщат внимание, е наличието на участие на водещите компании в капитала една на друга. След компютърна обработка на големи бази данни, включващи информация за 37 милиона компании в света, изследователите достигат до поразителни изводи. Според тях съществуват 1318 транснационални компании, които държат 20% от световните съвкупни продажби. Става ясно, че всяка от тези корпорации участва в капитала на други компании и по този начин те контролират близо 60% от световния Брутен вътрешен продукт! Учените правят и още една крачка. Според резултатите от изследването вътре в тези 1318 компании съществува малко ядро от 147 транснационални корпорации, тясно свързани чрез взаимно участие в капитала. 75% от тези 147 лидера са съставени от финансови институции, контролиращи 90% от световните банкови активи, което де факто означава банков монопол. Най-големите финансови компании ефективно администрират още десетки институционални и фондови акционери. В центъра на цялата тази система се намират четири главни корпорации – Vanguard, Fidelity, BlackRock и State Street. Изследването на практика променя напълно представите ни за света, в който живеем. Информирайки се от медийните издания, собственици на които са същите корпорации, много от нас остават с погрешни представи за фактите. Можем да си представим как би отговорил информиран гражданин на въпроса, кой е собственик на компанията Apple? Сигурно отговорът би бил Карл Айкан или Тим Кук, но това ще е далеч от истината. В действителност Айкан има едва 1% от акциите в една от най-мощните високотехнологични компании, а Тим Кук е назначен от акционерите за изпълнителен директор. Кои тогава са най-големите държатели на акции? Отговорът е Vanguard, State Street, Fidelity (FMR) и BlackRock. Кой притежава Google? Лари Пейдж и Сергей Брин? Не, собственици са Vanguard, Fidelity, Price T Rowe, State Street и BlackRock. Поне за Microsoft картината е напълно понятна, ще си каже страничен наблюдател – собственик е най-богатият човек в света Бил Гейтс. В действителност Гейтс наистина притежава значителен дял в компанията – приблизително 4% от капитала. Най-големите акционери обаче са Vanguard, Capital Group, State Street и BlackRock. В отчаянието от обърканите си представи човек сигурно ще посочи Марк Зукърбърг като собственик на Facebook. И ще сгреши, защото компанията се контролира от Vanguard, Fidelity, Price T Rowe, State Street и BlackRock. Най-големите държатели на акции в големите американски банки? Отново това са четирите корпорации заедно с Capital Group и финансовата институция Berkshire Hathaway (участваща в капитала на Wells Fargo). Големите медийни империи? News Corporation, Walt Disney, Time Warner и CBS са собственост отново на Vanguard, Fidelity, State Street и BlackRock. В търсене на истината за световната финансова и икономическа система човек логично си задава въпроса, кои са физическите лица, собственици на могъщите Vanguard, State Street, Fidelity, BlackRock или Capital Group. Тук отговорът е още по тайнствен и заплетен – няма такива. Могъщите транснационални корпорации, управляващи световния бизнес, нямат реални хора за юридически собственици. Те принадлежат… на самите корпорации. Звучи стряскащо, но всички те са преплетени в единна мрежа. Капиталът на всяка една от тях принадлежи на другите участници, чийто капитал пък се държи от останалите. Сложната мрежа включва по-малки инвестиционни фондове (с обем на активите от няколко милиарда долара), офшорни компании и други банкови институции. На практика е невъзможно собствеността да бъде доказано свързана с което и да е физическо лице. Корпорациите са собственици на самите себе си, а primus inter pares и неформален лидер е Vanguard. Показателен е примерът с всесилната BlackRock. Управляваната от Лари Финк компания принадлежи на няколко корпорации, между които PNC Financial Services, Norges Bank Investment Management, Wellington Management, Fidelity, Vanguard, State Street и BlackRock Institutional Trust Company (BRITC). Като оставим настрана факта, че в капитала на дружеството водеща роля има дъщерната фирма BlackRock Institutional Trust Company, веднага се забелязва участието на другите три водещи мегакорпорации. От друга страна, както вече установихме, дружеството Wellington Management е косвено свързано с Vanguard посредством Джон Богъл – основател на Vanguard и бивш служител в Wellington Management. Името на Vanguard продължава да изскача сред собствениците на BlackRock. Показателно за това е участието на PNC Financial Services, най-големия акционер в BlackRock, притежаващ повече от 20% от „черния камък”. Акционери в PNC са Wellington Management, Vanguard, Barrow Hanley Mewhinney & Strauss, State Street и BlackRock Institutional Trust Company. Преди всичко Vanguard, а след това и останалите мегакорпорации контролират BlackRock. Сходна е ситуацията с другите два „големи играча” – State Street и Fidelity. Vanguard присъства навсякъде. А кой управлява Vanguard? Картината при тази мегакорпорация е малко по-особена. Според официалната страница на компанията тя принадлежи на своите собствени фондове. Това означава, че главни акционери в може би най-силната финансова структура в света са дъщерни организации, като Vanguard REIT ETF, Vanguard Total World Stock Index ETF, Vanguard FTSE Developed Markets ETF, Vanguard/Windsor и други. Собствеността в тях пък се държи от водещите американски банки и мултинационални фондове, които, както знаем, се контролират от същите транснационални мегакорпорации, и движението се затваря в омагьосан кръг. В известен смисъл Vanguard се намира на върха на пирамидата от огромни инвестиционни фондове, но това далеч не означава, че тя е центърът на системата и господар на света. В цялата описана структура от американски мегакорпорации и инвестиционни фондове на практика е заложена простата идея за изграждане на финансов картел между западните банкови кланове под предводителството на американските, условно наричани Рокфелерови банкери. Интересът на старите европейски пари от Северна Италия и Германия, както и този на британските финансови кръгове, свързани с кралския двор и т.нар. Ротшилдови банкери, трябва да бъде защитен, докато за сметка на останалия свят се изгражда Pax Americana. Поради тази причина те са допуснати със значително дялово участие в глобализаторския проект. Основите на съществуващата световна финансова система, в центъра на която са четирите мегакомпании, се заражда още в последните години на Студената война като решителен удар на финансовата класа срещу западащата комунистическа система. Идеологическата основа на неолибералната доктрина служи като обединяваща сплав между исторически противоречащите си банкови групи. Финансовите кръгове в Америка, Великобритания и Европа въпреки многобройните си противоречия обединяват силите си за противодействие на комунистическата заплаха за собствеността им, а след падането на Съветския съюз разпределят помежду си частта от плячката. Както става ясно, инициатори на създаването на днешната финансова система и последващата глобализация по американски образец са именно американските банкови групи, които са големите победители от двете световни войни. Подобно на доктрината за ядреното възпиране днешната глобална финансова система създава стратегически баланс, гарантиращ банков апокалипсис, в случай че някой от основните играчи обяви финансова война на друг. Унищожаването дори на една от могъщите транснационални финансови корпорации означава крах на цялата система. Началото на процеса е даден преди повече от 40 години. Още през 1973 г. се поставят основите за консолидация на различните финансови елити около проекта. В разговорите са привлечени водещите европейски и американски играчи заедно с усилващите влиянието си японски компании. През пролетта на 1973 г. последователно в Западна Европа и в Япония пристига Джордж Франклин, доверено лице на Дейвид Рокфелер, със задачата да подготви почвата за преговори. Така на 23-24 юли група от 17 души пристига в родовото имение на Рокфелерови Покантико Хилс, близо до град Тератаун, Ню Йорк. Делегацията се състои от 8 представители от САЩ, 5 от Западна Европа и още 4 от Япония. Консултациите дават резултат и малко по-късно през годината между 20 и 23 октомври в Токио е подписан учредителният документ на закрит финансов и икономически картел, наречен Тристранна комисия (Трилатерална комисия, Trilateral Commission). Под лидерството на Рокфелерови се създава закритата структура, състояща се от три части – Северноамериканска (120 представители на най-влиятелните финансови и индустриални фамилии от САЩ, Канада и Мексико), Западноевропейска (170 членове ) и Японска (85 души, основно ръководители на могъщи корпорации, като Mitsubishi, Toshiba, Toyota и др.). Още през първата година на своето съществуване групата показва своите сериозни позиции на вътрешната американска сцена. Сред учредителите на организацията официално е поканен губернаторът на щата Джорджия Джими Картър. Малко по-късно медийният ресурс на групата заработва в полза на Картър и в крайна сметка той успява да се пребори за номинацията на Демократическата партия и за президентския пост в конкуренция с републиканския кандидат Джералд Форд през 1976 г. Официално прогласената цел на Трилатералната комисия е да насърчи координацията и сътрудничеството между Япония, Западна Европа и Северна Америка. На практика целта на комисията е да работи за изграждането на единен западен свят, доминиран от транснационални компании под корпоративния чадър на Рокфелеровите банкери. Както в прав текст заявява членът на Трилатералната комисия и съветник на президента Картър Збигнев Бжежински, светът, доминиран от банките, е един по-добър свят. „Националната държава като фундамент на организацията на човешкия живот е престанала да бъде основната градивна сила: Международните банки и мултинационални корпорации действат и планират от гледна точка, която е далеч по-напреднала от политическите концепции на националната държава”, твърди Бжежински. Възходът на неолибералната доктрина и падането на Берлинската стена са факторите, които ускоряват процеса, за да достигнем до днешното състояние, в което скрити корпоративни структури като Vanguard, State Street, Fidelity и BlackRock доминират световните търговия и финанси. В полза именно на тези организации и концепции са споразумения като НАФТА, ТТИП и ТТП, създаващи единна икономическа зона между Западна Европа, Северна Америка и Източна Азия. И докато в последните десетилетия британските и европейските финансови кръгове приемаха тази идея или поне не работеха срещу нея, днес ситуацията е коренно различна. Налице са достатъчно факти, които говорят за наличие на сериозен разкол в глобалната финансова върхушка. Британските управляващи кръгове и европейските „стари пари” очевидно са категорични противници на трансатлантическата зона, на върха на която трябва да стоят американските елити. В тази светлина трябва да разглеждаме Брекзит и нарастващото напрежение вътре в Европейския съюз. От сумарния вектор на двата сблъсъка – този между т.нар. „стари пари” (капиталите, свързани с водещите банкови кръгове на запад) с т.нар. „нови пари” (капиталите от Русия, Китай, Индия и др.), както и този вътре в рамките на Запада, ще стане ясно бъдещето на световната политика и финанси. Днес светът навлиза в нова ера. Не можем да използваме „борбата за човешки права” или „възхода на популизма и национализма” като отправни точки за анализ на събития като Брекзит и избирането на Тръмп. Защото „ще се загубим завинаги в мъглата на сгрешените теории и няма да осмислим случващото се”. Един рационализиран геополитически анализ ще отговори на по-голямата част от въпросите, но не може да реши противоречията в констатацията, че сблъсъците между НАТО и Русия отстъпват и ще продължат да отстъпват пред интензитета на вътрешните колизии в евроатлантическата общност. В близко бъдеще предстои да наблюдаваме поредица от вътрешни сътресения в Европейския съюз. Съществуването на Еврозоната и единната европейска валута са изложени на риск. Защото започва процесът на преразпределение на световните активи между скритите собственици.