Администрацията на Доналд Тръмп планира намаляване на финансовата помощ за развиващите се страни по програмата USAID. Така подкрепата за Украйна през финансовата година 2017-2018 ще бъде съкратена със 70%. За сравнение, помощта за Таджикистан ще бъде намалена едва наполовина, а тази за Ирак дори ще бъде увеличена, независимо от обявения принцип „Америка преди всичко”. Бившият председател на Службата за сигурност на Украйна Валентин Наливайченко свързва изпадането на Киев в немилост с впечатлението на Белия дом от украинската корупция.

Администрацията на Доналд Тръмп планира да съкрати с над една трета финансовата помощ за развиващите се страни по линията на USAID (Американската агенция за международно развитие). В списъка със страните, помощта за които ще бъде намалена, фигурира и Украйна. Коригираният проектобюджет на Държавния департамент подсказва, че вместо планираните 570 милиона долара Киев ще получи 177,8 млн. По този начин помощта за Украйна ще бъде орязана почти със 70%. За сравнение, предлага се помощта за Таджикистан да бъде намалена с 47,7% до 17 милиона, а тази на Молдова – с 47,4% (до 16 млн. долара).

Възможно е напълно да бъдат лишени от помощ по тази линия Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан, Виетнам и Куба. Планира се новите параметри да влязат в сила през следващата финансова година, която започва на 1 октомври 2017 г.

Америка е преди всичко, но Ирак и Сирия не са забравени

Съкращенията станаха известни благодарение на публикация в сайта Foreign Policy, отнасяща се до проекта за бюджет на Държавния департамент. „Гласът на Америка” оценява документа като „несекретен, но чувствителен”.

Впрочем, сериозното орязване беше предсказуемо. През март администрацията на Тръмп обеща да намали помощта за развиващите се страни с една трета.

Проектобюджетът на Държавния департамент пояснява как ще бъдат преразпределени средствата. Става дума за това, че икономисаните средства от помощта за други страни ще бъдат пренасочени за развитие на програми, свързани с националната сигурност на САЩ. Това напълно се вписва в заявения от Тръмп принцип America First („Америка преди всичко”), отбелязва Foreign Policy.

На фона на общото съкращаване на разходите помощта за Ирак според проектобюджета трябва да нарасне със 145,9% – от 122 на 300 млн. долара. За отбелязване е и фактът, че нараства и помощта за Сирия – с 50% (от 100 на 150 милиона). Разбира се, не става дума за помощ за „режима на Асад”, а за разпределение на средства чрез структури на ООН, международни неправителствени организации и „местни сирийски организации”.

Като цяло обаче се планира да бъде намалена подкрепата за „световната демокрация”. Както отбелязва ТАСС, ако в предишната финансова година Държавният департамент изхарчи за подпомагане на развиващите се страни почти 17 милиарда долара, то сега се планира тази сума да бъде съкратена с около 30% – до 11,7 млрд. долара. Предлага се също така съществуващата от 1961 г. агенция USAID да се слее с Държавния департамент.

Конгресът по-скоро подкрепя проекта

Засега не е известно дали Конгресът ще се съгласи с предлаганите съкращения. Проектът среща съпротива, включително в републиканските среди. Сенаторът Линдзи Греъм, например, вече обяви проектoбюджета на Тръмп за „мъртъв”, отбелязва Foreign Policy.

„Инициативата на Тръмп за съкращаване на финансовата помощ има перспективи, въпреки вероятната съпротива най-вече в Сената”, отбеляза в разговор с вестник „Взгляд” експертът американист Борис Межуев. Приоритетите при съкращаването на разходите са абсолютно ясни, Тръмп ще има възможност да покаже, че проблемите на националната сигурност, в това число борбата с „Ислямска държава”, и проблемът с КНДР имат по-голямо значение за САЩ, отколкото финансовата подкрепа по линия на Държавния департамент.

Межуев смята, че украинският въпрос също ще изиграе своята роля. „Украинската тема излиза от фокуса на вниманието – казва експертът. – Въпреки явната съпротива от страна на Джон Маккейн, Линдзи Греъм, Марко Рубио и цялата група конгресмени около тях, мнозинството по-скоро ще подкрепи Тръмп по този въпрос.”

Украйна беше приоритет

Борис Межуев отбелязва, че помощта по линия на USAID започна да намалява още при Джордж Буш младши, но въпреки това от нея се възползваха много страни от ОНД и Средна Азия, където действаше мащабна програма. „Украйна беше голям приоритет, един от най-важните реципиенти”, подчертава експертът.

USAID работи в Украйна от 1992 г. От тогава до 2013 г. бяха изхарчени 1,7 млрд. долара за различни проекти „в сферите на развитието на демокрацията, управлението, здравеопазването, икономиката и социалния сектор”.

След Майдана през 2014 г. финансовите инжекции продължиха. През 2016 г, например, агенцията предостави на Киев финансова помощ в размер на 142 млн. долара за реформи в енергетиката, съдебната система, както и за реформи в държавната власт, а именно за децентрализация. По това време администрацията на Барак Обама обеща (в случай на съгласие от страна на Конгреса) да отдели още 220 млн. долара. 100-милионен грант беше заделен за финансиране през Украйна на обществени организации и медии в Беларус, Казахстан, Армения, Русия и самата Украйна.

През юни 2016 г. президентът Петро Порошенко съобщи: „Току-що подписах Споразумение за кредитни гаранции между Украйна и САЩ на стойност 1 млрд. долара”. От американска страна споразумението беше подписано от посланика на САЩ в Киев Джефри Пайът и временно изпълняващия длъжността директор на мисията на USAID Джоел Сандефър.

Корупцията е изиграла своята роля

В същото време обаче USAID биеше тревога. От едно социологическо проучване, проведено с подкрепата на агенцията през 2015 г., стана ясно, че 53% от украинците смятат корупцията за най-големия проблем в страната си.

През декември 2016 г. агенцията прекрати финансирането на реформата в митническата система на Одеска област – един от „козовете” на Михаил Саакашвили в качеството му на губернатор на региона. През март USAID прекрати сътрудничеството си с украинската Национална агенция за борба с корупцията. „По време на последното посещение във Вашингтон представители на USAID предупредиха, че няма да бъдат извършвани никакви актове на подкрепа, включително назначаване на директор на офиса за Украйна, до пълния одит на дейността на украинския офис”, съобщи по този повод Ина Фриз, депутатка във Върховната рада от Блока на Петро Порошенко. По същото време се появиха съобщения за съкращаването на военната помощ, предоставяна от САЩ на Украйна.

„Независимо от американоцентричността на политиката на новия президент на САЩ Доналд Тръмп и глобалното съкращаване на американската финансова помощ за други страни, намаляването на помощта за Украйна има конкретни причини: разцвета на политическата корупция, обогатяването на управляващите елити, осиромашаването на хората, липсата на реформи”, написа в своя Facebook профил Валентин Наливайченко, заемал два пъти поста председател на Службата за сигурност на Украйна (втория път при самия Порошенко).

Символичните последствия ще бъдат осезаеми

„Вашингтон е плътно ангажиран с оценката на нивото на украинската корупция. Този процес протича и през посолството, и през неотдавна създадената структура, независима от президента Порошенко – Националното антикорупционно бюро на Украйна, и по други канали”, отбелязва в коментар за вестник „Взгляд” украинският политолог Михаил Погребинский.

Този експерт обаче добавя, че изявлението на Наливайченко е друга история. „Наливайченко се опитва да се самопредложи на американците в ролята на „заместител” (ако не на Порошенко, то на министър-председателя) чрез старите си връзки в американския истаблишмънт, ЦРУ и подобните структури”, пояснява Погребинский.

Що се отнася конкретно за съкращенията във финансирането по линия на USAID, някаква част от украинската „грантова” общност ще пострада, предполага Погребинский. „Но не съм убеден, че това няма да бъде компенсирано с увеличение на подкрепата от частни фондове – Фонда на Сорос и други, от които постъпват не по-малки суми за украинските потребители на грантове”, отбелязва политологът.

Съобщенията за това, че сега ще бъдат ограничени не само програмите за военна помощ, но и хуманитарните и други програми, трябва да бъдат разглеждани най-вече в символичен смисъл, смята Погребинский. „Това изглежда като дистанциране от украинските и като цяло от неамериканските работи”, счита експертът. Неотдавнашният разговор на Тръмп с Ангела Меркел „показва желанието на президента на САЩ да се дистанцира от тази тема”, твърди Погребинский.

Той обаче отбелязва, че Вашингтон неотдавна изпрати в Киев заместник-помощник държавния секретар Бриджит Бринк, „която е възможно да отговаря за украинското направление”. „Така че е възможно Съединените щати въобще да не забравят за Украйна и да не могат да се откажат от подкрепата си за странара”, отбелязва Погребинский. Въпреки това обаче, именно споменатата Бриджит Бринк съобщи в началото на април, че бюджетът на САЩ, предвиден за оказване на помощ на Украйна, ще бъде намален. Така че, на Украйна, изглежда, ще й се наложи да изпита на собствен гръб осъществяването на принципа America First.

Автори: Михаил Мошкин, Марина Балтачева

Източник: „Взгляд”

Превод: Свилен Георгиев