Страхът е ясно изразен в политическото тяло на Европа. Видимо политиците от националните правителства, както и ръководителите на ЕС, са водени от съображението, че ще бъдат отстранени, ако провеждат политика срещу интересите на САЩ. Това е негласно съображение, нещо като автоцензура, която всеки сам за себе си усеща и изповядва. Германия е единствената страна в Европа, достатъчно мощна икономически, която може да поведе самостоятелна политика, без да е раболепна към САЩ. За съжаление Ангела Меркел няма тази смелост, дори в края на своята политическа кариера. А в края на една публична кариера човек няма какво да губи, както в началото, когато всичко още предстои и амбицията потиска човешкото достойнство и стойността на истината. Германия вече попада под ударите на Америка, но все още нито един от германските политици не се осмелява да „види” това и да го заяви на всеослушание. Защото моментално ще изчезне от поста си. Същото се отнася и за медиите. Въпреки това в някои медии се прокрадват отделни пасажи, предвестници на евентуална бъдеща смелост. Америка повече няма да определя световния ред, тъй като вмешателството на Русия в Сирия ознаменува началото на нова ера, отбелязва Der Spiegel. Епохата на доминиране на Запада остава назад, а ролята на разрушител на това статукво взе за себе си Владимир Путин, докато Китай се е притаил зад кулисите, пише германското издание. Учудващо е, че Der Spiegel си позволява да напише нещо подобно предвид дългогодишната ангажираност на списанието с проамериканските задачи. Употребата на медиите в Германия е част от програмата за насочване на политическата върхушка във вярната посока и за контрол на общественото мнение. Към този момент не само медиите, но и старите структури за обезпечаване на сигурността в Европа са вече негодни. Както казва Хенри Кисинджър: „Великите държави никога не жертват себе си заради съюзниците” . Европа беше нужна на САЩ в определен период, по време на Студената война, като част от противопоставянето със съветска Русия, но днес Европа е напълно отписана от Щатите. Вашингтон не се колебае да унищожава бившите си съюзници в Близкия изток. Вашингтон не се колебае да води и особен вид „война” против Европа, която може да се определи като „стратегия за отслабването й”. С цялостното разрушаване на Европа САЩ ще останат сами срещу Азия и Русия. Още повече, че в момента Азия се групира около Китай. За интересите на САЩ един слаб и зависим европейски партньор (какъвто е ЕС) е за предпочитане вместо една напълно унищожена Европа, част от която при евентуално разпадане би попаднала в орбитата на Русия. Времето за спасяването на американската финансова пирамида се скъсява бързо. Арабският свят трябва да се дооплячкоса – наред са Саудитска Арабия и Катар, но те все още не знаят това. Бедната на ресурси Източна Европа е само троха. А пътят към Азия се сблъсква с китайското нарастване. В тези граници Близкият изток не позволява повече източване. Затова се налага поетапно „обезглавяване” на държавите, начертаване на нови граници и доразграбване. Един процес на разграждане на държавната близкоизточна тъкан до племенни банди и полеви командири. Нарочна деградация. С неизвестна прогноза.