СКА КЕЛЕР Е ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ГРУПАТА НА „ЗЕЛЕНИТЕ” в Европейския парламент и депутат от ЗЕЛЕНАТА ГЕРМАНСКА ПАРТИЯ BUDNIS 90/DIE GRÜNEN. Цялото й име е ФРАНЦИСКА МАРИЯ КЕЛЕР, неин съпруг е финландският активист Маркус Дрейк. СКА КЕЛЕР говори шест езика, специализирала е по проблемите на миграцията и отношенията на Европейския съюз с Турция. Образованието й е в областта на ислямистиката, тюркологията и юдаистиката.
Над 250 000 човека излязоха по улиците на Берлин, за да изразят съпротивата си срещу Трансатлантическото партньорство между ЕС и САЩ. Демонстрации имаше и в други европейски градове. Eвропейските чиновници ни убеждават колко благоприятно ще бъде то за Европа, но хиляди хора заявяват, че не го искат. Къде е този Европейски съюз на гражданите?
Да, това е съществен проблем, преговорите напредват, но мисля, че хората показаха нещо много важно, а именно, че наистина много хора са срещу TTIP. Това беше една сериозна демонстрация – в Берлин не е имало толкова хора на улицата от десетилетия. Стратегията на Европейската комисия да заблуждава хората, че TTIP не е чак толкова лошо нещо, очевидно не работи. И този протест го показа. Показа се, че в Европейския съюз все още има силни граждански движения, които реагират на определени решения. Това също е Европа. И то една хубава нейна страна – хората виждат, че нещо се случва тайно и при затворени врати, и не си казват: „Нищо не можем да направим”, а излизат на улицата и провеждат най-големия протест в Берлин през последните години.
Но все пак тази многолюдна акция не е ли симптом за проблемите на институциите на Европейския съюз, за колапса на собствените им демократични опори?
Според „зелените” в Европа не всичко върви толкова добре. Тук включвам и политиката на остеритет, тежките преговори около икономическата криза и Гърция, проблемите в еврозоната. Но според мен е по-важно да имаме визия за това каква Европа искаме да изваем, т.е. как да променим това, което не ни харесва в момента. Както виждаме, националните държави също допускат големи грешки в политиката си към бежанците, а така няма как Европа да разцъфтява и просперира. Затова според мен е важно да се опитаме да формираме повече общности, повече съюзи, които да се борят за по-добра, по-социална и гражданска политика.
Очевидно в Германия има силен дебат по темата TTIP и хората са добре информирани за опасностите от този договор. Няма как по друг начин да се обясни едно такова многохилядно шествие.
Да, така е. В Германия има много мощни публични дебати, но бих казала, че и в други държави на Европейския съюз има стабилна съпротива срещу споразумението. Може би не чак толкова голяма като в Германия, но достатъчно очевидна, за да разберем, че гражданите се интересуват от това споразумение. Например и в Унгария, и в Хърватия, и във Финландия има значително голяма група граждански движения, които изразяват позициите си, което показва, че хората знаят за намеренията на търговската политика на Европейския съюз. В България почти няма демонстрации за съжаление. А защо в Германия са повече, е един много хубав въпрос. Не знам точния му отговор, особено като имаме предвид, че търговската политика като цяло не е особено атрактивна за обикновените хора. Сега обаче очевидно се е обърнало голямо внимание на тази тема и ще бъде добре, ако успеем да повишим вниманието и в страни като България.
На демонстрацията в Берлин имаше хиляди „зелени” хора, но на протеста в София имаше само двама или трима. Абсурдно е, но в България „зелените” се оказва, че нямат отношение и не са критични към TTIP, което по пътя на логиката ни води до заключението, че са „псевдозелени”. Как си обяснявате този факт?
Да, в Германия основно „зелените” са тези, които дърпат гражданските демонстрации от този тип. Но и в България има силна потребност от алтернативни политически движения. Защото идеята на „зелените” е освен да стоят зад екологични каузи и да повишават вниманието към околната среда, също така да предлагат и изключително важна социална програма. Като например това в политиката да има много повече гражданско участие по време на избори, повече прозрачност във вземането на решения, както и повече социални решения срещу затягането на коланите. За „зелените” екологичната политика трябва да бъде съчетана и със социална политика. Не може да се говори за нови енергийни източници, замърсяване на околната среда и здравословна храна, а в същото време да си срещу социалните политики, защото бедните хора са най-засегнати в момента. Затова мисля, че в България има голяма потребност от такива движения. Според мен тук всичките „зелени” трябва да са по-свързани помежду си, да имат по-ясни социални цели и позиции, да представят интересни кандидати и да имат социални послания. Ето, аз съм в Пловдив, за да подкрепя обединението на „зелените” за местните избори, този пример е много достоен. В различните европейски страни има и по-силни „зелени” партии, има и по-слаби. Интересно е това, че в Източна Германия, откъдето съм аз, имахме нужда от 30 години, за да се развием и да започнат да гледат на нас сериозно. Просто трябва повече време.
Вие подкрепихте и Алексис Ципрас в предизборната му кампания, основно защото СИРИЗА направи коалиция със „зелените” в Гърция. Очевидно в Европа се търсят алтернативни модели на управление, които обаче, както видяхме, срещат отпор. Можем ли да очакваме скоро в Европа тези „различни” модели да се развият?
Много интересен въпрос. Първо искам да кажа, че аз подкрепих „зелените” в тази кампания. Според мен е много хубаво, че тази предизборна коалиция със СИРИЗА и „зелените” проработи. Много е важно тези коалиции да се погледнат като съюзи, които предлагат различна политическа перспектива. Аз подкрепих „зелената” партия на Гърция, защото тя видя себе си като идеи единствено в изборните листи на СИРИЗА. В Испания „зелените” също се обединиха с „Подемос”, защото смятат, че могат да постигнат повече с лявата партия. Но в други страни нещата стоят по различен начин. Това са два добри примера. Ние в Германия сме една постоянна сила и в различните райони на страната управляваме с различни партии. Но е интересно да се види с кого можем да правим съюзи, с кои партии можем да постигнем мнозинство. Това не трябва на всяка цена да е свързано с предизборни съюзи и коалиции, а може да се проявява в различни специфични ситуации. Например в Европейския парламент имаме постоянно сътрудничество със социалдемократите и левите, често и с либералите, когато става дума за миграционна политика. Но за нас е важно да видим къде са ни пресечните точки и често те са най-вече с левите партии, но това не означава, че си заменяме идентичността. Ние сме „зелените”. Има много теми, по които не сме на едно и също мнение с левите партии, например идеите ни за това как трябва да работи икономическата система. Ние казваме, че околната среда и икономиката трябва да бъдат приведени в съзвучие. До голяма част такава е позицията и на СИРИЗА, но при други леви партии не е така, те например се застъпват за остаряващата индустрия на изкопаемите горива. Това със сигурност няма нищо общо с нашата позиция, затова е много важно да се обединяваме около общи социални идеи, а не да гледаме дали сме към левите или не.
Кога можем да очакваме по-големи ляво „зелени” коалиции в Европейския парламент? През последните години силните коалиции са все в неолибералния тон, изобщо видима ли е някаква промяна на този „режим”?
Ние се опитваме да се кооперираме добре с различни партии, различни фракции, дори и със социалдемократите. Освен в ляво се опитахме да се коалираме и с либералите, но това не проработи. Просто трябва да се съсредоточим в това какво мнозинство бихме могли да имаме. Португалия е интересен пример, там има принципно голямо ляво мнозинство, но социалдемократите казват: „Ние не ви искаме”. Това е много жалко, но, разбира се, трябва да се правят коалиции. Аз не бих искала „зелените” да си изгубят идентичността или да правят големи компромиси, а да отстояват собствените си идеи. Можем да се кооперираме с други политически групи само когато те са съчетани хармонично с нашата политическа програма.
Как виждате новия ред в Европа след кризите? Европа беше ударена освен от финансовата криза, но сега и от бежанския поток. Според вас може ли днес изобщо някой да има доверие на Европейския съюз?
Зависи за какво доверие става дума. От гледна точка на хората, които имат политическо мнозинство, те правят това, за което са избрани. За съжаление имаме мнозинство от хора с консервативни представи, според които политиката на остеритет не е проблем. Не знам защо, но все още тези хора са мнозинство. И именно заради това такива малки политически фракции като „зелените” и крайно левите в Европейския парламент не трябва да спират да говорят за другата възможна Европа. Трябва да продължим да даваме гласност на нашите идеи за Европа на гражданите, не на банките. Важно е да разясняваме защо политиката на икономически санкции и затягане на коланите не функционира и е опасна за държавите и населението им. Ето например една алтернатива е нашата програма green new deal за повече зелени инвестиции с траен ефект в различни сфери – образованието, здравеопазването. За нас е много важно да убедим хората колко важно е да се подкрепят социалните идеи, а след това да имаме и мнозинство. Гражданите трябва да осъзнаят, че единствено с тях можем да сътворим нов европейски модел на управление и че и те трябва да участват в това, а не само нашата малка фракция в Европейския парламент. Ние правим каквото можем, когато сме в политическата институция, но ако нямаме контакт с хората, не би могло да стане нищо.
Какво е мнението ви за тежкото състояние на Германия в момента с хилядите бежанци? Мечтите за солидарност и на политици, и на бежанци на практика се провалиха.
Поразително е да се види как всички тези хора, които се отнасят положително към процесите на глобализацията, към отворените пазари, към износа на оръжие, сега, когато глобализацията се превръща и придобива образа на „бежанци”, всички те казват: „О, не искахме това!”. Но според мен най-големият проблем е в това, че не се гледа реално на проблемите, които предизвикват този бежански поток. Политиците трябва да се съсредоточат върху това да се преборят с причините, с онази търговска политика, с която се съсипват много други пазари, защото по този начин сами си усложняваме ситуацията. Появява се и въпросът за войната и мира. Когато говорим за Сирия, събитията там нямат толкова общо с търговската ни политика, но трябва да се замислим, че кризата там ни засяга и нас пряко. И когато толкова много се радваме на глобализацията, трябва да я приемем и с някои нейни последствия, а не да мислим, че тя е само отворени пазари, индустрия и бизнес интереси.
Германия ще издържи ли да се справи с бежанците икономически и социално?
Няма спор, това ще промени целия Европейски съюз, в частност и Германия, която прие голяма маса от хора. Но аз смятам, че това може да промени Германия и позитивно. Много хора си представят апокалиптични картини за това, че милиони ще дойдат тази година в Германия. Да, наистина, не е лесно да се създаде организация за тези хора, но Европейският съюз и в частност Германия, са едни от най-богатите райони на света. В Ливан, една много бедна страна с много големи проблеми, има над един милион бежанци сред 4 милиона население, в Европейския съюз имаме 500 милиона жители и съвсем различен Брутен вътрешен продукт. Честно казано, мисля, че това е голямо предизвикателство за Европа. Ще се промени със сигурност, но тя трябва да даде своя принос към този процес и може да го направи.
„Зелените” критични ли сте към сегашния вариант на Европейския съюз? С (без)действията си тези институции все повече наподобяват кафкиански структури.
Ние сме много критични заради политиката, която беше упражнена на европейска територия. Но не мога да кажа, че съм против Европейския съюз. Аз съм от хората, които се борят този съюз да има различна политика и да промени образа си. Не мисля, че ще бъде хубаво, ако се завърнем към националните държави. Все още вярвам в Европейския съюз и мисля, че е добър проект, основан на солидарност, мир, свобода, човешки права, и към тези ценности трябва да поглеждаме и да ги изискваме. Унгария днес казва: „Солидарността нас не ни интересува”, но при други обстоятелства Унгария също се е възползвала от солидарността на останалите. Така функционира на практика това понятие. Нуждаем се от солидарност, но освен това трябва и да я даваме. Затова не мисля, че Европейският съюз е в своя залез, а че е подложен на голямо изпитание – икономическа криза, криза на еврото, бежанска криза. Ще излезем от изпитанията само когато сме обединени.
Как точно ще се справим?
С друга политика. Например по бежанския въпрос, имаме нужда от по-добро преразпределение на бежанците, трябва абсолютно да променим дъблинската система, да сме солидарни към държавите членки, но и към самите бежанци. От същата тази солидарност обаче се нуждаем и в кризата с еврото. Видяхте до какво доведоха липсата на солидарност към Гърция и целият остеритетен курс. Ако Гърция не се развива икономически, значи няма никакъв смисъл да плаща кредитите. Погасяването на дълговете трябва да бъде обвързано с растежа на страната и икономическия й подем. Така кредиторите ще получат парите си обратно по естествен начин чрез подема на Гърция. Т.е. кредиторите имат интерес икономиката на Гърция да се развива. И така ще има сходство и равенство в интересите. Това би било наистина добре, но все още има голяма съпротива. Европа в момента изживява невероятно инвестиционно свиване и заради това трябва да оформим по друг начин икономическата си политика. Говорим за социално-екологична трансформация на икономиката, в това число влизат проекти за възобновяема енергия, добро образование и здравеопазване, защото Европа винаги е печелила от това, че има добре образовано население, което е европейско, но в същото време и глобално.
Споменахте, че не сте съгласна с това, Унгария да не е солидарна за бежанския проблем. Но как например една страна като България се очаква да се грижи за мигранти, като минималният гарантиран минимум за доходите на най-бедните е 3 лева на ден? Това са 1,50 евро.
Със сигурност трябва да се промени социалната политика, защото не само в България, а в цяла Европа има все повече бедност, дори и сред децата. Странно е да си представим факта, че в един от най-богатите райони на света все повече деца просят по улиците. И това също е следствие от грешките на политиката на орязване, както и на партиите, които прокламират омраза. И е крайно време Европа да бъде компетентна и към социалните си проблеми и нужди, а не само към свободните пазари и стоки, пред които се прекланя. Време е да трансформираме пазарните обещания в социални такива. Аз мисля, че имаме нужда от повече социална Европа, която да се грижи за своите граждани. Това е следващата стъпка за Европа, тя да стане социална.