Съвсем скоро конструираната с толкова много усилия „сирийска опозиция” няма да съществува. САЩ, Саудитска Арабия и Турция (основните кукловоди) са в истинска паника . Западните медии започнаха да разясняват как Путин унищожава бунтовниците, а малко и съвсем фиктивно засяга ИДИЛ . В същото време пък за всички е ясно, че САЩ създадоха ИДИЛ, за да отслаби силите на Асад, след което въпросната „сирийска опозиция” трябваше да получи властта безпрепятствено. Тоест ИДИЛ беше само „оръжието”, а истинската реална заплаха за Асад са точно хората, които трябваше да бъдат „монтирани” да управляват Сирия след отстраняването му от властта. Някак съвсем логично изглежда Русия, която е там, за да защити интересите на Асад, а също и своите стратегически интереси, да се фокусира върху разпиляването на конструирания изкуствено сбирщоляк от джихадисти от всички краища на света, на които им беше сложен работен етикет „сирийска опозиция” .
Държавният секретар на САЩ Джон Кери обсъди с министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров така обговаряното „прекратяване” на военните действия, което би трябвало да доведе на теория до временно примирие и да обезпечи доставките на хуманитарна помощ за Сирия. След което в Женева трябва да се възобновят мирните преговори, които се провалиха през февруари заради настъплението на силите на Башар Асад, поддържани от руската авиация, срещу позициите на умерените сирийски бунтовници. Такова е оправданието на „загрижените за миротворството” в Сирия (а всъщност конструктори на войната) за това, че се провалиха преговорите.
Американските медии обаче пишат и се опасяват, че всички тези факти все повече започват да оформят поредната победа на Русия. Руските самолети засилиха своите удари по Алепо, откъсвайки го от възможна външна подкрепа. Договорките за прекратяване на огъня спрямо бунтовниците, разбира се, се отлагат. Защото те устройват предимно едната страна – тази на американската коалиция, която изначално инвестира в тях. По думите на Лавров нужна е седмична отсрочка, за да се съгласуват най-първо условията за прекратяване на огъня, а чак след това и самото прекратяване. Истинската причина за едноседмичното изчакване е, че ще бъде предоставено време на правителствената армия да обкръжи напълно Алепо и да унищожи до крак джихадистите, наричани „опозиция”. Това разбира се, не е хуманитарен проблем за западните стратези, а чисто практически: кой тогава ще седне на масата за преговори с Асад след като враговете му бъдат прочистени? Затова и САЩ пищят, че Русия не нанася удари по ИДИЛ, а по „умерената опозиция” на Асад . Американските геополитически и международни анализатори считат, че Путин ще продължи да разиграва този спектакъл, докато не постигне своите военни и стратегически цели. Путин може и по-късно да разпердушини ИДИЛ, така или иначе позициите на халифата ще са напълно отслабени. По-важно е обаче да се справи с непосредствените врагове на Асад: фалшивата опозиция, която скоро ще трябва да седне на масата за преговори.
Руснаците не са преценили едно-единствено нещо. Че подобен фалшификат като „сирийската опозция” тъкмо защото не съществува, може да се изобретява винаги. И винаги ще има подставени лица, които да я представляват. Тя е фантом . Съществуват въоръжени джихадисти, които Путин може да унищожи. Но не и фантома и концепцията за измислената опозиция. Винаги на масата ще има някой, който ще се договаря от името и за интересите на американците. Но, разбира се, дори и лъжата да е непобедима по своята същност, добре е поне (лъжата) да няма въоръжено физическо измерение.
Защо обаче Алепо толкова стресира западния интерес в Сирия? Защото падането на Алепо и на други територии на запад в Сирия, които в момента се намират под контрола на бунтовниците, ще позволят на Асад да се закрепи в най-богатата и гъстонаселена част на страната. Защото там е меката на „легитимните” бунтовници, тяхното седалище, от Алепо започна всичко. Алепо е стратегическа точка и в доктрината на Турция и неосманизма.
Западната група действащи лица има и други съображения, заради които провали преговорите в Женева. Западните стратези се опасяват, че преговорите по прицип (в частност и тяхното възобновяване) може да „замразят” конфликта в Сирия . Те подчертават, че именно към такава тактика се е придържала Русия при нахлуването й в Грузия през 2008 г. и при Минските споразумения за урегулирането на конфликта в източна Украйна.
Така че Русия съвсем не е забила в тупик, както се опитваше да обясни Обама преди половин година. Напротив, пише The Wall Street Journal в статията си Putin’s Syria Victory, „господин Путин укрепи своите позиции на източното Средиземноморие, благодарение на остра, но ограничена военна намеса при минимални загуби. Путин подсили връзките на Русия с Техеран. И показа на мюсюлманския свят, че с Русия трябва да се съобразяват. Затова и Саудитска Арабия, Египет и ОАЕ отстъпиха пред замисъла на руския президент”.
„Владимир Путин получи и дипломатически коз, който задължително ще използва, за да се сдобие с нови отстъпки от САЩ и ЕС. Най-вероятно е, отначало той да постигне отмяна на санкциите, още повече, че САЩ и ЕС са много близко до това да се смирят за присъединяването на Крим. Обама дори ще се радва на тази сделка, за да може малко да отслаби критиките на американските медии относно слабостта на неговите позиции и действия в Сирия.”
„Следващият американски президент ще наследи тези отломки: предателството на Свободната сирийска армия, което другите потенциални съюзници на САЩ непременно ще запомнят; активен ИДИЛ, както и преди; загуба на доверието у традиционните съюзници на САЩ като Йерусалим, Рияд и Кайро; възстановяване на влиянието на Русия в региона; невероятната победа на Асад, дикаторът, който Обама мечтаеше да свали; обединение на страните от полумесеца – Иран, Ирак, Сирия и Ливан. Добавете към това и гибелта на 250 хиляди мирни сирийци, както и най-сериозната миграционна криза от времената на Втората световна война. Възможно е г-н Обама да нарича това успех. Но Джордж Оруел несъмнено би избрал друг термин” , смело обобщава The Wall Street Journal , опирайки се в свободата на словото си единствено на факта, че Обама скоро ще бъде подменен.