Когато се броят участниците в синдикални протести, най-често може да се прочете: „според организаторите е имало 400 000 манифестиращи, според полицията – 80 000“. У нас участващите в протестни манифестации „нарастват“ в новинарските емисии главоломно и безсрамно, ако са организирани от грантови НПО-та. По подобен начин се постъпва, когато с идеологически мотиви историята се превръща в пропаганда. Според победителите във Втората световна война по време на бомбардировките над Дрезден в периода между 13 и 15 февруари 1945 г. са загинали 25 000 човека. Но редица историци, които са категоризирани като „ревизионисти“, твърдят за 100 000 убити.

Нещо подобно се получава и при коментарите и анализите на събитията от 7 февруари 2018 г. в сирийската провинция Дейр ез-Зор. На тази дата американските ВВС (USAF) под етикета „сили на коалицията“ бомбардираха проправителствени сирийски сили. Драмата се разиграва около газовите и нефтените находища, които са 1/3 от нефтогазовите находища в Сирия. Според различните информационни източници жертвите от бомбардировките варират от 10 убити до 600 убити. Различните анализатори изготвиха своите коментари в зависимост от цифрата, която „удовлетворява“ техните нагласи или е в унисон с финансовите им зависимости. Затова панорамата от анализи и коментари на събитията от 7 февруари в Дейр ез-Зор варира обикновено от Fake news чак до Crazy news. Амплитудата на това, което се е  случило е невероятна. Най-много жертви са „отчетени“ във варианта, при който участват и са убити „руски наемници“ от руската ЧВК (частна военна компания) Wagner Group, която е аналог на американската ЧВК Blackwater преименувана в Academi. Този факт показва, че въпросната новина има релефен политически акцент. Американските официални лица се изявиха изключително дискретно. Още от първия ден след събитията на 7 февруари, когато бе съобщено за атаката на USAF, американците обявиха, че руската страна е била предупредена предварително за бомбардировките. По този начин Москва бе обвинена, че не се е погрижила и не е предупредила руските граждани, които са се намирали в региона.

Версията с най-много жертви бе подета от определен брой алтернативни сайтове. Между тях е сериозният троцкистки информационен ресурс WSWS. На 14 февруари той огласи версията с многото убити руснаци, използвайки различни източници, които я разпространяват. Важно е да се отбележи, че WSWS използва в своя коментар основно руски източници на информация. Версията на троцкисткия сайт бе, че е възможен пряк сблъсък между САЩ и Русия на сирийска територия. Беше подчертано, че това вероятно може да се случи в резултат на незаконните действия на американските въоръжени сили в Сирия.

Интерес представлява коментарът на информационния ресурс SouthFront. В него е застъпена версията за леки загуби на руснаците. SouthFront е известен с качеството и прецизността на своите източници. И не само това. SouthFront разполага със собствена мрежа в Сирия. Има изключителен източник на информация в лицето на полковник Пат Ланг, бивш офицер от DIA (американско военно разузнаване). Офицерът не се приема еднозначно от американската бюрокрация. Пат Ланг е умерен противник на водената от Вашингтон политика. SouthFront се позовава често на негови коментари и забележки. Пат Ланг следи отблизо развитието на събитията в Сирия. Версията на SouthFront бе подета от информационните ресурси Saker-US и Veterans-Today, което показва, че те са склонни да приемат представената теза.  

Традиционните глобални медии и социалните мрежи най-често коментират версията, че на 7 февруари стотици руски военни наемници от ЧВК са загинали от ударите на американската авиация в провинция Дейр ез-Зор. Загинали са и много сирийски военни от армията на Башар Асад. Числото на убитите варира в голям диапазон. От 100 до 600 военни от състава на руската ЧВК. Все пак какво точно се е случило?

На 8 февруари бе публикувана декларация на коалицията предвождана от САЩ, в която се казва, че тя е нанесла удар на „проправителствените сили“, които са атакували „генералния щаб на демократичните сирийски сили“ в долината на река Ефрат. Според локални източници, американските удари са засегнали позиции на атакуващите проправителствени сили около селището Кашам. Счита се, че заводът за газ CONICO и нефтеното поле „Джафар“ са били цели на военните на Башар Асад. Американската армия квалифицира своите действия като „отбранителни“. Министърът на отбраната Джим Матис даже изяви претенции, че инцидентът не представлява „ангажиране на Вашингтон в сирийската гражданска война“. Пентагонът също декларира, че е информирал руснаците преди атаката по специалния канал за комуникация, и че на мястото не е имало никакъв руски персонал.

От своя страна, руското Министерство на отбраната заяви, че коалицията, ръководена от САЩ, е нанесла удар върху местна милиция, която е провеждала военна операция срещу звена на ДАЕШ в зоната на петролната рафинерия „Ал Исба“. В инцидента са били убити 25 милиционери. Освен това проправителственото племе Ал Бакара съобщи в свое комюнике, че десетки негови синове са убити от американските удари. Но не са дадени точни цифри.  

По-късно, на 11 февруари, сирийските войници от 5-ти корпус на Арабската сирийска армия, наричан още „Ловците на ДАЕШ“, съобщиха, че на 7 февруари са отблъснали съвместно нападение на ДАЕШ и кюрдите срещу селището Кашам. Това е предизвикало американската въздушна атака. Съобщава се, че военното подразделение е загубило 20 бойци в резултат на бомбардировките. „Ловците на ДАЕШ“ са известни със своите връзки с руските ЧВК.

Има и друга версия на инцидента      

На 7 и 8 февруари основните англоговорящи медии като Politico, Reuters, CNN, разпространиха новините, че над 100 военни от армията на Башар Асад са убити от американците. Всички информации бяха на базата на анонимни източници и бяха професионално смесени с декларации на Пентагона и американския министър на отбраната, за да изглеждат по-достоверни. Според цитираните по-горе медии, около 300-500 сирийски правителствени военни, подкрепени от танкове и артилерия са нападнали кюрдските сили.

На 8 февруари анализатори със съмнително доверие и сайтове в рускоезичната част на глобалната мрежа започнаха да пускат анализи и информации, според които руските ЧВК са претърпели на 7 февруари тежки загуби. Допълнително медийната картина бе усложнена с противоречиви данни от анонимни източници, които твърдяха за „два камиона трупове“, 10-20 убити, 100, 200, 300, 600 убити.

На 10 февруари руският канал WarGonzo публикува 5 аудиозаписи на разговори между предполагаеми 3-ма бойци от руска ЧВК. Един от гласовете посочва 177 убити. Тези аудиозаписи бяха изпратени и на определен брой руски журналисти след 7 февруари. Най-вероятно разговорите между тримата бойци от руската ЧВК са монтирани и са фалшиви. На 14 февруари, множество различни доклади и анализи посочваха от 10 убити до 600 убити! По същото време от открити източници и информации на родители и приятели на бойци от руската ЧВК, които са били участници в операцията се установи, че петима руснаци са убити в този период в Сирия. Но липсват всякакви подробности.

Независими журналисти съобщават, че няма излетял нито един руски самолет, който да се е вдигнал от военновъздушната база „Хмеймим” с трупове и ранени служители на руската ЧВК. Кореспондентите на SouthFront, както и източници от Дамаск и Дейр ез-Зор, не потвърдиха информацията за стотици убити бойци на руска ЧВК.

Военни експерти на SouthFront, които наблюдават непрекъснато обстановката в Сирия, считат, че възможният брой на жертвите е по-голям от 5, но не надхвърля 15-20. Версията за големи загуби на руската ЧВК е базирана върху непотвърдени и фалшиви данни, които включват реални факти като американската бомбардировка, някои загуби на руската ЧВК и участието на „Ловците на ДАЕШ“ в инцидента. Всичко останало е в стила на най-добрите пропагандни традиции. Целите на пропагандната кампания са:

            - САЩ са способни да отговорят военно на руснаците в Сирия.

            - Русия не е в състояние да защити своите интереси.

            - Кремъл не показва никакъв интерес към убитите руски граждани и не прави усилия да окаже помощ или да предостави компенсации. 

В по-задълбочения анализ на събитията на 7 февруари и последвалата пропагандна кампания в медиите се налага и един специфичен извод. Медийното отразяване не може да се вмести в класическата хибридна схватка между Русия и САЩ. Срещу Кремъл се включиха и редица руски медии, които в никакъв случай не могат да бъдат причислени към прозападните руски медии, обикновено финансирани от чужбина. Появиха се доказателства за наличието на дясна, националистическа, антипутинска опозиция. Именно тази опозиция се оценява като опасна за Владимир Путин тъй като тя включва бивши и настоящи кадри на руската система за национална сигурност. Това са тези среди в Русия, които считат, че руският президент е прекалено „мек“ към Запада и най-вече към САЩ в Сирия. Това е тази руска опозиция, която се солидаризира с критиката и логиката на Пол Крейг Робертс, бивш министър на финансите на САЩ. Той от доста време напористо критикува Владимир Путин, че проявява нерешителност и едва ли не страх по отношения на ставащата все по-агресивна Америка. При създалата се ситуация, ако не се разобличи тотално медийната „дезинформация“ за събитията от 7 февруари... губи кандидат-президентът Владимир Путин. Но дори и когато бъде преизбран, ще му се наложи „да направи нещо“. В противен случай ще загуби важна част от своята легитимност и популярност сред обикновените руснаци. 

Извод

Още от самото начало на появата на руски войски на сирийска територия Москва периодично заявяваше, че е за съхраняване на териториалната цялост на страната. Американците публично не възразяват. Още през април на 2016 г. янките директно предложиха на руснаците да си поделят Сирия, като се договорят за някаква „абсолютна линия“, която да ги разделя. И американците постигнаха своето. След две години като такава линия се оформи руслото на река Ефрат. Кюрдските отряди подкрепяни от САЩ взеха под свой контрол практически целия ляв (източен) бряг на реката. Изключение правят само два района, които остават владение на ДАЕШ.

На десния (западен) бряг нещата стоят по-сложно. По-голямата част от територията се контролира от Башар Асад. Но на север са кюрдите в Африн и Манбидж. Турците са на север в Халеб (Алепо). Ал-Кайда е в мухафаза Идлиб. На юг е „умерената опозиция“. И даже „разбитият“ ДАЕШ контролира два региона в Идлиб и в Сирийската пустиня.

На 7 февруари американците и техните проксита – кюрдите, откровено и силово показаха на Башар Асад и неговите съюзници, че за тях „земя на левия бряг няма“. Сирийците и руснаците много трудно могат да си върнат по военен път левия бряг на река Ефрат. На контролираната от американците и кюрдите територия се намира язовирът „Табка“, който има вместимост 12 кубически километра вода. На 6 януари 2018 г. шлюзите бяха открити и водата унищожи плаващия понтонен пост, построен от руснаците през септември 2017 г. Да се форсира Ефрат под ударите на USAF е самоубийство.

Събитията на 7 февруари могат да се разглеждат като граничен инцидент. Да не забравяме! Под Дейр ез-Зор е разположен най-големия нефтен клъстер на Сирия – „Меядин-Абу-Кемал“. Той включва 18 нефтени находища. Сред тях са най-големите в страната нефтени платформи Ел-Омар и Ат-Тенек. От тях 11 са на източния бряг на реката. Очевидно е, че кюрдите и американците се опитват да унищожат плацдарма на правителствените войски на левия бряг на реката. След 7 февруари стана ясно, че поне към този момент се разделяме с вероятността за „единна Сирия“. Навлизаме в първата сирийско-кюрдска война. Продължават боевете за нефтогазовите находища.