Неотдавна на ежегодната конференция на организацията „Ветерани за мир” (VFP) вицепрезидентът й Джери Кондон заяви: „Движението за мир в САЩ е демобилизирано от дезинформацията за Сирия”. Той е абсолютно прав. Дезинформацията и пропагандата за Сирия приема три явни форми. Първа, абсолютна демонизация на сирийското ръководство. Втора, методично представяне в романтична светлина на опозицията, съставена от джихадисти. В „анализите” на ангажираните експерти кървавите главорези от ДАЕШ се наричат гальовно и романтично „бунтовници”. Трета, всеки, който подлага под съмнение първите две характеристики се подлага на унищожителен порой от помия в медиите на т.нар. мейнстрийм.
В основата на пропагандната лавина, посветена на Сирия, се поставя явно или завоалирано следният лъжлив избор: Вие за сирийската революция ли сте или за жестоката диктатура на Асад? Говори се за „убити от Асад около 400 000 сирийци”, но не се казва, че в това число влизат 150 000 убити сирийски войници, бойци от паравоенни формирования и техни съюзници. Да си припомним измамната пропагандна кампания коментираща прословутата химическа атака, която бе извършена на 21 август 2013 г. в предградията на Дамаск. Тя бе събитието, което медиите от мейнстрийма посочиха като „доказателство” за жестокостта на Башар Асад, който „убива собствения си народ”. А също и като „фиаско” за президента Барак Обама, който обяви „червена линия” за управляващите в Дамаск.
В действителност газовата атака със зарин в Дамаск бе извършена от опозиционна групировка с цел да се принуди САЩ да атакуват директно сирийското правителство. Малко след това събитие „Ветерани за мир” публикуваха изяявление, че „най-надежни източници от разузнаването доказват, че Башар Асад не носи отговорност за химическата атака”. По-късно Сиймур Хърш, световно известен журналист, носител на наградата „Пулицър”, написа две големи изследвания, с които показа, че за химическата атака е виновна терористичната организация „Нусра” с турска поддръжка. Журналистът Роберт Пери показа, че анализът на Human Rights Watch с обвинения към сирийското правителство е „купчина боклук и глупави свидетелства”. В турския парламент депутати представиха документи, които доказват, че заринът на сирийските „бунтовници” е бил доставен от Турция.
След като Сергей Лавров и Джон Кери постигнаха споразумение в нощта на 9 срещу 10 септември в Женева за едноседмично примирие в Сирия, изведнъж събитията около град Алепо се развиха със светкавична скорост. На 17 септември американските ВВС бомбардираха „по погрешка” в района на град Дейр ез-Зор команден пункт на сирийската армия и практически унищожиха елитен батальон от войските на Асад. Според блогъра Анатолий Несмиян, известен от няколко години в руската блогосфера като експерт по въпросите на Близкия Изток, между убитите 80 сирийски войници е имало и руски военни съветници. Възниква въпросът: Защо американските ВВС нанесоха удар по позициите на сирийските войски и незабавно си признаха „грешката”? По принцип, по време на война стават грешки. Но не по стационарна, известна и отдавна неподвижна отбрана. Това е пълен абсурд при сегашното ниво на разузнавателно-информационния съпровод на военните операции при конфликти с ниска интензивност. Няма как да стане грешка.
От друга страна излиза, че САЩ открито помагат на ДАЕШ в сраженията със сирийската армия. Сирийците твърдят, че имат записи на преговори между джихадистите и американците преди американските ВВС да бомбардират сирийския батальон. Факт е обаче, че незабавно след „погрешната” въздушна атака на сирийския команден пункт джихадистите, които преди това са съсредоточили своите сили в района тръгват в атака. Американците предпочитат да водят proxy war. Очевидно операцията е имала друга цел. От огромно значение е дали заедно със сирийците наистина са загинали и руски военни. И дали американците са знаели за тяхното присъствие сред личния състав на сирийския батальон.
За първи път има директен военен сблъсък между руснаци и американци. Изглежда, че приключи proxy war! Мистерията около американската бомбардировка на Дейр ез-Зор се задълбочава и от факта, че датчаните също си признаха, че датските ВВС също са участвали в операцията. Здравият смисъл се губи окончателно, след като към историята се присъединиха и британците. Те също си признаха, че са участвали в операцията. Известно е, че в бомбардировката над Дейр аз-Зор са взели участие два F-16, два А-10 и един дрон. Щурмоваците А-10 и дронът еднозначно са собственост на американските ВВС. Оказва се, че три страни претендират за останалите два изтребителя. Има нещо гнило, но не в Дания. Вместо да прехвърлят вината на другия, три страни настояват, че това са били именно техните самолети.
Съгласно съобщение на иранската информационна агенция Fars News и Sputnik Arabik, непосредствено след въздушните удари на САЩ и коалиция срещу сирийските сили в Дейр ез-Зор, руски военни кораби разположени край сирийската брегова линия изстрелват три ракети „Калибър”. Те поразяват чужд военен оперативен център, разположен в западната част на Алепо, недалеч от планината Саман. Според професор Майкъл Чусодовски, канадски икономист, професор по икономика в Университета в Отава, САЩ и съюзниците им създават полеви „Оперативен център” в района на Алепо, който е окомплектован с личен състав на няколко разузнавателни служби. В него действат разузнавачи от САЩ, Великобритания, Израел, Турция, Саудитска Арабия и Катар. Общо са убити около 30 офицера от изброените по-горе разузнавателни служби.
Важна подробност е, че оперативният център се е намирал в района на Алепо на територия, контролирана от джихадистите. Той не е бил тайна за руснаците и сирийците. Просто са се примирявали с неговото съществуване. Срещу него не са предприемани никакви мерки. Според Fars News Agency Москва взема решение да избере за цел на своите ракети „Калибър” оперативния щаб в региона на Алепо непосредствено след решението на Пентагона да даде заповед ВВС на САЩ да нанесат въздушни удари по сирийските правителствени войски, които участват в бойни действия срещу джихадистите в Дейр ез-Зор. След съобщението на иранската информационна агенция няма никакви други подобни съобщения в други медии. Наблюдава се пълно медийно затъмнение по темата. Достоверността на съобщението на Fars News Agency предстои да бъде потвърдена. Но така или иначе до този момент никой не го е опровергал официално.
Веднага след това възниква нов инцидент. На 20 септември е унищожен хуманитарен конвой за Алепо. По телевизионния международен обмен са показани изгорели товарни камиони. Вдига се огромен шум за пострадали доброволци. В глобалните медии се говори за удар от въздуха на сирийските ВВС или на руските ВКС. Без доказателства. Няма как сирийските ВВС да са унищожили конвоя. Ударът е нанесен през нощта. Сирийската авиация не лети по това време. Тя има проблеми с техническото оборудване и квалификацията на пилотите. Сирийците летят само през деня. За руските ВКС също е ясно. Има доказателства, че те са извън подозрение. В глобалните медии бе пусната дезинформация, че над конвоя са летяли два руски Су-24, които са бомбардирали камионите с хуманитарната помощ. Пак без доказателства.
Изведнъж обаче всички обвинения секнаха. Това несвойствено поведение на глобалните медии не е типично. То бе предизвикано от изявление на официалния представител на министерството на отбраната на РФ генерал-майор Игор Конашенков. Той съобщи, че руската страна разполага с данни от обективен технически контрол, които свидетелстват, че в района Урум ал-Кубра е зарегистрирано присъствието на американския безпилотен самолет Predator в момента на нанасяне на удара по конвоя. Известно е, че дроновете от този тип могат не само да наблюдават, но и да стрелят с високоточни ракети Hellfire.
Игор Конашенков е добавил, че един час след инцидента представител на руските ВКС от базата „Хмеймим” се е обадил по специалния канал за връзка на своя американски колега и е дал изчерпателни доказателства за това, че Русия няма нищо общо със случая в Урум ал-Кубра. Тази информация обаче отсъства напълно в глобалните медии. „Руската следа” за инцидента с хуманитарния конвой бе пусната на медиите от Бен Родс, заместник-помощник по национална сигурност на американския президент. Той е известен със своите връзки с ЦРУ. Шпионската централа разполага с цяла флотилия от ударни безпилотни самолети, които както е известно периодично по погрешка поразяват сватби, болници и други граждански обекти в тази част на света. Конвоят не е поразен от американски дрон. Липсват по земята ями, типични при падане на бомби от въздуха и характерни в такива случаи разрушения на околните постройки.
Най-важното е, че въпреки лавината от информации и „анализи” за това, че става въпрос за „удар от въздуха”, никой не може да предостави записи от своите радарни установки, доказващи това твърдение. В Сирия работят огромен брой радари и всяко едно врабче, което излети от клона на дървото си има дебело досие. Ако неидентифициран летящ обект се появи в радарите, то три минути след излитането ще се задейства някоя ракетна или артилерийска батарея.
Според сайта Voltairenet хуманитарният конвой е бил проверен от Сирийската арабска армия. В него не е имало оръжие и е било разрешено преминаването му след влизането в сила на режима за прекратяване на огъня. Конвоят е бил нает от сирийския Червен полумесец, който е свързан с правителството в Дамаск, и е бил предназначен за сирийските граждани, намиращи се на територията контролирана от джихадистите. Voltairenet пише, че противно на информацията в глобалните медии камионите не са били бомбардирани от въздуха, за което свидетелстват снимки, разпространени от МИ-6, работещи под прикритието на „Бели каски”(сирийска гражданска защита). На изображения, получени от руски дрон, по време на атаката се виждат джихадисти, въпреки, че зоната се счита за демилитаризирана.
На пръв поглед цялата история изглежда абсолютен абсурд. Но последното изявление на външния министър на Германия рязко изясни обърканата ситуация. Според Reuters, Франк-Валтер Щайнмайер призовава да се въведе временна зона, забранена за полети в Сирия, със срок седем дни след нападението на хуманитарния конвой в Алепо. По-ясно казано, това означава прекратяване на полетите на всякаква авиация в Сирия, особено в района на бойните действия. Сега става ясно! Никой не се интересува как така американските ВВС допуснаха „грешка”. Няма особени вълнения и това кой точно е ударил хуманитарния конвой. В случая е важно общото впечатление от обстановката в Сирия. Анализатори говорят за начало на Трета световна война. Други плашат с нов поток от бежанци. Въобще общественото мнение се стресира. Значи трябва да се търси успокоение на обстановката. Стандартна психологическа ситуация, типична за филмов екшън на Холивуд. Да се успокоим и да свалим оръжието! Изглежда правилно и логично. Но има нюанси.
Вече три години коалицията предвождана от САЩ бомбардира джихадистите и няма никакъв практически резултат. Или по-точно има. За това време са унищожени множество мостове, електрически подстанции, помпи за водоснабдяване и други звена от инфраструктурата на Сирия. Това са удари срещу сирийския народ, правителството на Башар Асад, местната администрация, сирийската войска, държавните социални служби и др. Удари, удари по всички, освен по джихадистите. Накратко, наличието или отсъствието на самолети на коалицията, предвождана от САЩ, практически няма да промени с нищо ситуацията. Но сега се предлага да не летят и сирийските ВВС, и руските ВКС. Да няма летящи руски и сирийски самолети. Все пак сирийските ВВС са вторични. Успехите на сирийската армия се дължат изключително на руските ВКС. Без тях войската на Башар Асад е загубена. Тя е обезкървена от войната, която продължава от 2011 година.
В същото време джихадистите получават постоянно подкрепа от нови свежи кадрови попълнения и все по-модерно въоръжение. Сирийската армия е загубила до този момент над 30 000 човека. Това е приблизително ¼ от личния състав. Европа, при своето население над 500 милиона души, е доставила на джихадистите 20 000-25 000 главорези. Това е практически в рамките на статистическия шум. Къде е проблемът? Попълнението с жива сила на джихадистите се унищожава системно от руските ВКС. Точно поради тази причина „западните партньори” на Русия искат да елиминират действията на руската авиация в Сирия. От начало само за седмица, а после и за повече. Получава се отлична театрална постановка. Обявяваме зона забранена за полети, самолетите не летят, боевете утихват. Джихадистите се прегрупират, допълнително се въоръжават, логистиката се възстановява. Няма бомбардировки „по погрешка”. Няма удари по „своите”. Въобще, идилия.
След това се включва ООН в играта. Вероятно ще се направи опит да се прокара резолюция на Съвета за сигурност за половин или една година времетраене на зона, забранена за полети в Сирия. Така се създава виртуална медийна картина на миролюбивия Запад и безотговорния руски диктатор в Кремъл, който желае кървава война на сирийска територия. Схемата е интелигентна, но силовата заплаха от страна на САЩ към Москва не сработи. В Сирия въоръженията, разгърнати от Русия, еднозначно свидетелстват за превъзходство на руското ново оръжие над оръжието на НАТО.
Вашингтон се опитва да създаде нови условия за продължаване и засилване на санкциите срещу Русия. Това е причина през последните дни в ООН да се разиграва театър от страна на страните, влизащи в коалицията предвождана от САЩ. Трогателно е да се мисли, че Франк-Валтер Щайнмайер се е загрижил за някакъв хуманитарен конвой в Сирия, където се конфронтират Вашингтон и Москва. Американците се опитват да повторят „фокуса” със санкциите след украинските събития, когато Европа бе употребена като кукла на конци. САЩ само предложиха санкции. А Европа започна да ги изпълнява.
Накрая, малко история за тези, които уважават фактите и не считат, че кървавият хаос в Сирия е в резултат на гражданска война срещу „кървавия” режим на Башар Асад. Да си припомним. На 12 декември 2003 г. Джордж Буш-младши подписа декларация за война против Сирия. Няма грешка! 12 декември 2003 г.! След поредицата неуспешни опити да се разпали вражда в региона, американският спецназ през 2011 г. влезе на сирийска територия под предлог, че подкрепя избухналата „революция” в страната. След два пъти налагане на вето от страна на Китай и Русия в Съвета за сигурност на ООН, на 30 юни 2012 г. САЩ подписаха в Женева в отсъствие на сирийските воюващи страни – Башар Асад и бунтовниците – мирно съглашение. Ако някой твърди, че днешният кървав хаос в Сирия не е в резултат на външна намеса, то как да си обясним, че Джордж Буш-младши обявява война на Дамаск през 2003 г. И още, как да обясним мирното съглашение през 2012 г., подписано от великите държави, под което няма нито един сирийски подпис.