Дори не можем да подушим разложението, макар че ние отдавна се разлагаме отвътре.

Интервю на Десислава Пътева с писателката Силвия Томова, автор на сборниците с разкази „Добър ден, Р.”, „Черни маслини и двама мъже”, както и на романите „Кожа”, „Тит от Никомедия”, „Печатарят” и „Милост за приятелите”.

Госпожо Томова, каква е Вашата оценка за държавния глава Румен Радев от встъпването му в длъжност досега, като се има предвид еуфоричната подкрепа, която получи по време на президентските избори? Смятате ли, че оправда очакванията на избирателите?

Безпрецедентната подкрепа, която получи на президентските избори при пряк вот, би трябвало да е знак за това, че Радев трябва да бъде на страната на хората. Той все още има всички властови механизми и авторитет, за да бъде коректив на управлението, какъвто – в моите очи – не е в достатъчна степен. Разбирам и одобрявам позицията му по отношение на въоръжаването на българската армия, но това не е единственият проблем. Във всички останали сфери президентът изглежда доста плах. Може би той опипва ситуацията, може би не се е ориентирал, защото не идва от политическите среди, но именно това може да бъде абсолютен негов коз. Ние имаме нужда от несервилно към Запада поведение. Всички наши партии, независимо дали са в опозиция, или са в управлението, са партии на статуквото. За съжаление, всички те са със сервилно отношение към евроатлантизма и към измислените западни ценности, а Радев може да им бъде контра.

Освен това много e важно той да бъде визионер, защото по време на неговия мандат ще спрат еврофондовете. Какво ще прави България и управляващата класа, без тази спойваща мантра за еврофондовете? Трябва да се оправяме сами. Мнозина бизнесмени, които незнайно защо се наричат десни, ще бъдат принудени да си търсят друга работа. Да се разпределят фондове от Европейския съюз (ЕС) не е дясна политика – централното разпределение на пари по никакъв начин не го свързвам с дясното. Президентът трябва да има стратегическа визия за бъдещето, особено когато ЕС се тресе.

Според мен това са фундаментите, на които трябва да стъпи неговото поведение. Казвам го като най-обикновен човек, наблюдател на политическите процеси. Всичко останало ще бъде с краткосрочен ефект, както стана със самолетите… Сега се говори за нещо съвсем различно – ще ги ремонтираме. Освен това президентът трябва да може да излезе и да поиска отзоваване на даден посланик, когато той – независимо дали е американски, руски, финландски или филипински дипломат, се опитва да се намеси във вътрешните работи на една държава, както стана при случая със спирането на външното финансиране на Съюза на съдиите от „Америка за България”. Тогава се намеси американският посланик.

Как гледате на критиките срещу президента Радев за това, че се е срещнал с бившия американски президент Бил Клинтън? Някои от хората, участвали в Инициативния комитет по издигането му за държавен глава, определиха този ход като груба политическа грешка. Бихме ли могли да очакваме инвестиции от САЩ, ако демонстрираме близки отношения със семейство Клинтън, които са в остър конфликт с американския президент Тръмп?

Членовете на Инициативния комитет и хората, които са подкрепили президента Радев имат право на свое лично мнение. В известна степен, го споделям. Освен това Бил Клинтън беше в България, сега само може да насажда тезите на елита, който загуби изборите в САЩ, който прави всичко по силите си, за да се бори с Тръмп. В крайна сметка Бил Клинтън не е фактор, освен може би в банкерските среди, в мултикултурните среди, от които зависи задкулисието на мултикултурализма. Не виждам каква е ползата за хората, на които Румен Радев е президент. Според мен няма никакъв смисъл нито от среща с Бил Клинтън, нито от среща с Хилъри Клинтън. Това е дипломация, която не разбирам в дълбочина, защото тя е дълбоко чужда на България и на Балканите. По никакъв начин не мога да си я обясня.

Този противоречив ход би ли могъл да бъде разчетен като една от причините, поради която президентът Радев не може да натрупа символен капитал?

Радев изглежда прекалено плах, а най-големият капитал, който притежава, е словото. Когато еврофондовете свършат, когато всички парламентарни и извънпарламентарни партии се провалят, той може да зададе посока за някаква бъдеща политическа формация. Той може да няма амбиции в политиката, но България има нужда от действителни политици. В България понятията „ляво” и „дясно” са напълно размити – нито БСП е лява партия, нито ГЕРБ е дясна партия. А е толкова смешно десни да защитават Европа като федеративно образувание... Не може да си десен и да си за федеративен ЕС. Не може консерватор да иска България да загуби суверенитет.

Притежавайки словото като капитал, притежавайки властта да е президент на всички българи, Радев трябва да призове партиите да се върнат към ценностите, от които те са се отрекли и да ги отрезви. Вероятно ние сме най-сервилната държава – членка на ЕС. Същото важи и за т.нар. гражданско общество – президентът може да бъде контра на пропагандата, които се разпространява абсолютно безконтролно в пространството и обърква хората. Екатерина Захариева говори не по-малки глупости. Може ли като външен министър да каже, че НАТО не е военна организация? Това е подмяна на истината, това е пълна глупост. В кого е нашата надежда да спре един видимо неграмотен човек – Захариева?

Освен това не е възможно на европейското председателство да се гледа като на заветна българска цел. Това не е асамблея „Знаме на мира”. Това ли е нашият хоризонт? Как ще изглежда България след 20 години? Партиите са безсилни да отговорят на този въпрос, а хората чакат отговор за своите деца, за своето бъдеще, за своите родители, за болните си роднини, за скапаната образователна система, за скапаната система на здравеопазването... Кой трябва да отговаря на този въпрос? Президентът има 54% доверие – това е най-високото доверие, което досега е демонстрирано към някой наш държавник. Той може да се държи като държавник и може да има много по-дългосрочно бъдеще в политиката и да остане в историята, ако прояви мъжество и характер.

Защо България последна от страните в Източна Европа се усети, че тук цените на стоките са по-високи, че големите западни корпорации ни цакат, че има разлика в качеството на стоките? Ако Вишеградската четворка не се беше обадила, нашият елит щеше да подскача и да ни внушава, че нищо западно не може да бъде вредно за нас и че всичко е чудесно. Имало пазарна икономика. И след като има пазарна икономика е справедливо детските храни за майките, които си гледат децата с най-ниски майчински в ЕС, да вземат най-скъпите детски стоки?

Разтреслият се ЕС дава възможност на президента да покаже, че и България има характер, да измие срама от госпожа Захариева и предишния ни президент Росен Плевнелиев, който беше като беквокалист в хола на европейците. Радев може да покаже, че България има лице, че България има характер, че българските граждани също имат права, че има едно поколение, което се бори да бъде част от ЕС. Така ли е? Вие сте част от това поколение, аз съм част от това поколение. ЕС няма право да разочарова това поколение, защото ние ще загубим вяра в тези ценности, а тези ценности представляват двойни стандарти.

Основателно ли е твърдението на Росен Плевнелиев, който обвини президента Радев в това, че се е отцепил от европейското си семейство, щом не се е появил на прием на ЕС в ООН?

Нямам такива впечатления от президента Радев. По-скоро имам впечатление, че Радев отсъства по важни въпроси. Не, няма да се отцепим от европейското семейство, ние докрай ще подскачаме на онези, които вече губят – от 1918 г. насам ние играем в отбора на загубилите. Европейският съюз няма да е вечен. А и в крайна сметка работата на президента не е да ходи по приеми. Виж, Плевнелиев ако така си е представял работата си като президент – да яде сладки и да пие шампанско...

Но Радев е беззъб, защото има капитал, от който не се възползва в достатъчна степен. Той притежава доверието на хората. Той трябва да е стратег, да показва дългосрочните перспективи пред България. Дали след като спрат еврофондовете, 18-20-годишните, които са университетите, ще могат да останат в България, ще продължим ли да затъваме в блатото на лъжите и на бедността, ще може ли България да си възвърне самочувствието, достойнството, което е най-важното нещо? Ако няма политици, които да те подкрепят, когато търсиш отговори на някакви въпроси в политически план, както и решения на социалните проблеми, тогава за какво са ти тези политици? Трябва да представи нещо по-различно от целия миш-маш, който ни сервират последните 27 години. Не вярвам на нито една политическа сила и не виждам докъде ще я докараме, ако продължаваме така да преливаме лявото в дясното и дясното в лявото.

Скандалите, в които беше въвлечена съпругата на президента Радев, както и нейните изказвания в медийното пространство, влияят ли негативно върху имиджа на президентската институция?

Със съжаление трябва да призная, че това отклонява вниманието от действителната работа на президентската институция. Не следя изявите на госпожа Радева, но оттук насетне тя не може да спре злословенето по свой адрес, каквото и да прави, поради факта, че се появява в публичното пространство. И като появила се в публичното пространство, в качеството си на съпруга на президента, трябва да е готова да търпи критика, както и президентът.

Госпожа Радева заявява, че не може да си обясни защо още от самото начало се натрупват негативни настроения спрямо нея. Чисто политическа ли е тази атака или има друга причина за ударите срещу нея?

Напълно възможно е да има политически сили, които ще използват съпругата на президента, за да го компрометират на махленско ниво. За съжаление, нашият политически диалог наистина е на махленско ниво. Не би трябвало сериозни политически анализатори да се занимават с първата дама. Както казах, не следя изявите ѝ, но по никакъв начин не би трябвало тя да накърнява президентската институция.

Слави Трифонов, който заяви, че ще прави политическо движение, обвини президента Радев в това, че е пренебрегнал волята на хората гласували в полза на референдума. Какви са реалните цели на Трифонов с този референдум? Как си обяснявате този порив да се влее в редиците на прогнилата политическа класа? Не е ли той просто инструмент, който се използва, за да бъде бетонирана властта на ГЕРБ с мажоритарния вот?

Против мажоритарния вот съм, защото той е най-краткият път до това опредени икономически сили да имат свои кандидати, които с много пари и с правилните мислители, политолози и социолози, общественици и интелектуалци да създадат един захаросан продукт, който да ни представят. Доколкото си спомням, никъде няма такава система, каквато предлага Слави. От друга страна, в полза на референдума са гласували над 2 млн. души. Статистически погледнато, тези хора са избиратели на господин Радев. И ако има дебат, президентската институция може би трябва да вземе някакво отношение, поради факта, че толкова много хора са изказали мнението си.

Не може да се пренебрегва с лека ръка вота на толкова хора. Но в същото време трябва да се чуе и другата гледна точка – какво ще получим, ако приемем мажоритарната система, дали ще се бетонира сегашния модел... Ако това се случи, той ще стане още по-зловещ, защото ще останат само две политически сили. Ако не бъдат претопени от двете големи партии, всички малки или нови партии би трябвало да умрат. Предполагам, че това би ожесточило още повече политическия диалог, от което нищо добро не ни чака – хем ще е ожесточен, хем ще звучи старата песен на нов глас.

Не мисля, че е морално Слави Трифонов да има шоу в една от най-големите търговски телевизии, да се опитва да прави не обществена, а търговска дейност, и да се опитва да прави политика. Когато искаш да промениш една система, зарязваш всичко и се хвърляш. Така са го правили нашите възрожденци, така са го правили първите ни политици. За съжаление, шоуто отдавна се настани в политиката. Така че Слави не е играч срещу системата, а е неин продукт. Нашата политика е абсолютно неграмотна. Без да съм политолог, започнах да се ориентирам какво е „ляво” и какво е „дясно” благодарение на неграмотната ни политическа среда, търсейки истината в дебелите книги и в историята на различните политически идеи.

И като че ли всичко в тази държава е дуалистично. Корнелия Нинова говори за паралелната държава, но същевременно в лявата ѝ партия има милионери. Това паралелно БСП ли е или някакво „алтернативно ляво”? ГЕРБ казват, че са десни, но премиерът ръкопляска на идеята за обща европейска армия, когато Тръмп иска държавите, които са членки на НАТО, да си плащат за отбрана. Това е някаква нова наднационална измислица. Не можеш да кажеш, че Русия е основен твой враг и в същото време да искаш евтин газ и да казваш: „Елате, хиляди туристи от Русия”. Още една шизофрения на българското политическо пространство – когато говорим за междудържавни отношения, които трябва да са балансирани, взаимноизгодни и прагматични, не можем да гледаме всичко по линията русофили-русофоби. Искаме ли руски газ, искаме ли той да е евтин? Ако искаме, тогава нека да се държим на положение.

Друг пример за дуализма у нас е сватбата на Волен Сидеров. Виждала съм репортажи с митинги на избиратели на Волен Сидеров. Смятам, че тези хора са обидени от тази богаташка сватба. Нали Волен Сидеров беше на страната на онеправданите, на страната на отритнатите? Тази сватба обиколи всички телевизии, но не се намери един журналист, който да намери един избирател на Волен Сидеров, патриот, който живее със 180 лв. пенсия в някое бургаско, разградско или софийско село и да го попита: „Този човек не ви ли излъга? Няма ли противоречие между сватбата му и онова, което говори на митингите?”. Освен това какъв патриот е той? След разпадането на коалицията на Обединените патриоти, партиите ще изчезват. Кой ще заеме тяхното място?  Като се бориш с паралелната държава, унищожи паралелното БСП, което има общо с лявото, колкото аз съм трамвай. Ако действително си десен, трябва да мислиш какво ще стане след като спре централното кранче на фондовете. Ако действително си на страната на бедните хора, трябва да го даваш малко по-скромно. Иначе е обидно за цялата публика, макар че това си е негов личен избор, разбира се.  

Как си обяснявате това, че председателят на БСП Корнелия Нинова не реагира веднага на шизофреничните схващания на управляващите спрямо Русия – първо обявиха Русия за потенциален враг, а после решиха, че ще започнат преговори за ремонта на руските ни самолети?

Не реагира, защото е част от статуквото. Лявата партия не е лява партия. Говорих с левичар, много умен мъж, който каза следното нещо и ми отвори очите: „Не може лявата партия да има лидер, защото лявата идея е много по-обширна от последния лидер. Лявата партия има председател, който изразява мнението на хората, които са го избрали, тоест тя трябва да защитава правата на целия си електорат, на левия електорат. Когато Корнелия Нинова променя Устава на партията, за да бъде избирана пряко от хората, тя елиминира регионалните структури на БСП. Макар че направи редица неща чрез него, чрез Устава Нинова си осигурява път към авторитарното управление на БСП. Къде са регионалните лидери на лявата партия? По никакъв начин Георги Гергов не може да бъде свързан с лявата идея. Както, разбира се, феодалното управление на Хасково по никакъв начин не може да се свърже с евроценностите на ГЕРБ.

Какво е отношението Ви спрямо предложението на Нинова борбата с корупцията по високите етажи да премине под контрола на президента, като по този начин ще се пребори с политико-икономическата мафия?

Добре звучи, макар че не е ясно дали ще се намерят такива независими, абсолютно чисти експерти. Струва ми се, че борбата с корупцията е обречена, не знам как ситуацията би могла да се подобри. Струва ми се, че проблемът е в материала – експерти, които да са достатъчно чисти, независими, неопетнени, несвързани с политически сили, с чисто минало и с висок морал, но дали биха се хванали с това при положение, че цялата ни политическа система е проядена.

ГЕРБ и съдебната власт имат прекрасен повод да блеснат като борци с корупцията по време на европредседателството. Сещам се за знакови персони, които са привлечени като обвиняеми по подозрения в корупция. Даже има един бивш министър и един кандидат за президент – Симеон Дянков и Трайчо Трайков. Ако ГЕРБ са принципни, трябва да започнат борбата с корупцията от своите редици, да изобличат своите.

Те демонстрират, че борят корупцията, но оставаме с впечатление, че това се прави само проформа, не виждаме реални присъди и наказания…

С каква корупция ще се борят като всичко е проядено по етажите в Европейския съвет… Имаше разследване за водещи европейски политици и евродепутати за това как са харчили пари за лични секретарки. И ние ще се борим с корупцията при местните им аналози? В България се случва и възможно най-обидното нещо – да си продадеш гласа. Това е упадък на морала до най-дълбокото възможно ниво и показва как българите са докарани до абсолютното дъно. Как можеш да си продадеш гласа? От бедност, но и заради това, че не вярваш, че нещо ще се промени. „Все едно дали е онзи, или този на власт – аз ще взема едни 20 лв.”. Корпоративният вот какво е? Това е политическа корупция.

Българският премиер Бойко Борисов заяви, че по време на председателството на Съвета на ЕС ще бъде повдигнат въпросът за свалянето на икономическите санкции срещу Русия? Смятате ли, че би могло да се стигне до цялостната отмяна на икономическите ограничения, включително и заради негативите, които търпят европейските фирми заради сътрудничеството си с Русия?

Това е абсолютно правилна позиция на премиера. България трябва да е единна в това отношение, трябва действително да има прагматични отношения с Русия, които се основават на взаимна изгода, но ако може да не са идеологически натоварени, Путин не е ляв. Ако искаме да търгуваме с Русия и да имаме по-изгодни икономически отношения, трябва да сме внимателни.

Не Русия обсажда натовските бази, а НАТО обгражда Русия. Освен с руските си туристи, не виждам по какъв начин Русия влияе на нашата страна. Каква заплаха може да бъде Русия за нас? Всички са се продали, изпълняват западните поръчки, но статистиката не е в полза на Запада. Най-вероятно трябва да видим историята, за да видим как са завършвали тези конфликти – два пъти досега са завършвали неуспешно. Това е истината. В началото на 40-те години, когато България получава предложение от Съветския съюз, за да разположи бази тук, България отказва, защото смята, че това е загуба на суверенитет.

Как гледате на скандала „Кумгейт”, в който беше замесено името на Делян Добрев? Смятате ли, че зачестилите скандали в партията могат да разклатят позициите на Бойко Борисов и да подкопаят доверието към него? Виждаме, че министър-председателят бърза да отстрани всеки, който би могъл да повлияе негативно на имиджа на партията.

„Браво” на Елена Йончева, това е перфектно разследване, което разтресе сериозно ГЕРБ и най-вероятно ще повлече крак за разкриване на други такива шуробаджанашки назначения. Това е правилният път, това би трябвало да е работата на една лява партия. Остава съмнението, че Делян Добрев не се е отказал от постовете си по собствена воля, а че е бил принуден да се откаже. Остава съмнението, че регионалните структури, които застават в защита на Делян Добрев не го правят по собствена инициатива, защото за всички е ясно, че в ГЕРБ няма друго мнение, освен мнението на лидера.

Ако ГЕРБ поне малко искат да изглеждат като принципна партия в очите на своите избиратели, в моите очи не са принципна партия, трябва да се разделят с всеки, независимо колко високо в структурата на ГЕРБ е той, както се разделиха с депутата, замесен в „Суджукгейт”. Иначе си отиват. Но така или иначе ГЕРБ си отива с еврофондовете. А БСП трябва да слезе при хората и да се освободи от вътрешните противоречия, които има. Разбира се, не принадлежа на БСП, за да казвам това, но съм достатъчно ядосана на българските политици, за да си позволя да говоря така.

Разломът в ЕС по отношение на икономиката, по отношение на мигрантите, по отношение на еврото създаде „Алтернатива за Германия” в сърцето на Европа. Това означава, че предстои огромен дебат по отношение на пукнатините, свързани с икономическите мигранти, с бежанците, доколкото има истински такива; с това дали Европа трябва да бъде Европа на нациите, какъвто е бил замисълът на основателите; дали трябва да бъде федерализиран ЕС; дали трябва да има общи данъци, което би било смърт за България; дали трябва да има обща отбрана. Този дебат задължително ще създаде нови политици, които да избутат онези, от които ни писна. Но в България сме сервилни, винаги изоставаме, дори не можем да подушим разложението, макар че ние отдавна се разлагаме отвътре. Затова при нас тези процеси ще бъдат много бавни. Най-вероятно отново ще тръгнем след победителите, които ще са победители в някакъв много кратък срок. В Германия се появи „Алтернатива за Германия” и самата Меркел вече трябва да бъде по-внимателна.

Би ли могъл човек, който е извън партийните структури, да се изкачи до върховете на властта? Виждаме, че Слави Трифонов предоставя възможност на хората да влизат в политиката на конкурсен принцип…

Не, естествено. Да се търси човек чрез телевизионно шоу, който да промени България, е обидно за публиката. Имаше и друг опит телевизионер да влезе в политиката – Николай Бареков, но този опит завърши с фиаско. Готова съм да се хвана на бас с всеки, че бъдещето на политическата формация на Слави Трифонов ще бъде същото. Откъде българските политици ще изкарат нови идеи? Няма откъде. Те трябва да повторят предишните. И трябва да действат по същия начин. Няма как, ние отново влизаме в онзи кръг. Трябва някой отвън да ни побутне, за да се осъзнаем и да създадем нещо. Когато Европа се провали не благодарение на нас, а благодарение на себе си, ще бъдем принудени да се отървем от сервилността. Без спойката еврофондове, без чужди инвестиции, ГЕРБ изчезва. И ще се види, че всичко, изречено за евроценностите е било лъжа.