Цари мазна, безгръбначна атмосфера, в която се повтарят тезите на управляващите

Интервю на Десислава Пътева с писателката Силвия Томова, автор на сборниците с разкази „Добър ден, Р.”, „Черни маслини и двама мъже” и на романите „Кожа”, „Тит от Никомедия”, „Милост за приятелите”, „Печатарят” и „Грохот”.

Госпожо Томова, отбелязваме Деня на българската просвета и култура. Прави впечатление, че учениците, които завършват средното си образование, излизат от училище функционално неграмотни, което обаче не им пречи да се сдобиват с дипломи за висше образование. Как си обяснявате все по-натрапващата се неграмотност на младите хора у нас, както и фактът, че успяват да преминат през системата на висшите учебни заведения, въпреки че им липсват базови познания?

Причината децата да са функционално неграмотни се дължи на това, че сбъркахме из основи философията, на която подчинихме образованието. Въведохме правилото „парите следват ученика или студента”. Учителят в началното, в средното училище, а след това преподавателите в университетите, имат по-голям интерес да запазят ученика или студента като бройка, отколкото да наблегнат на учебния материал.

Когато аз бях ученичка, нямаше матури. Но за нас беше много важно да имаме много висок успех от дипломата. Този успех ни даваше по-висок бал при кандидатстване в университетите. Сега няма зависимост между високия успех в дипломата и влизането в университета. Тъй като зрелостниците, които завършват средно образование, са почти толкова, колкото са местата в университетите, се приемат всички, на общо основание. Абитуриентите не мечтаят да влязат да учат История или да учат Право, както беше по мое време. Сега знанието не е мечта – да натрупаш знания, да откриваш, да развиваш въображението си, да станеш изследовател.

Същевременно с това преподавателите са принудени да свалят критериите във висшето училище. Те вече се съобразяват с общото ниво на интелигентност в един курс или в някаква група. Това снижава качеството на образованието, вместо по-слабите да догонват по-силните студенти, както беше преди време. Така беше и в средното училище. А двойките трябваше да те мобилизират, да те мотивират – получиш ли двойка, оставаш да повтаряш. Не знам дали сега се пишат двойки, защото учителите са натоварени със страхотна бумащина – трябва да обяснят пред властите защо пишат слаба оценка. Пишат се двойки само когато в следващия випуск не им достига бройката, за да има клас. Обикновено двойки получават деца, чиито родителите не са агресивни, не са способни да отидат и да забършат два шамара на учителя, както и деца, които са в неравностойно социално положение.

Така че основната причина за това образованието значително да снижи качеството си е, че поставихме пазарния принцип в образованието. А на образованието и на здравеопазването, които са част от националната сигурност, не трябва да се гледа по този начин. Иначе следващото поколение, което се ражда сега, не само ще бъде по-бедно от родителите си поради стопяването на средната класа, но, уви, ще бъде и по-неграмотно от родителите си. А да не говорим за интелигенцията, която би следвало да е лидер в духовната сфера, тя просто липсва... На нейно място се настаниха т. нар. „интелектуали”, купени от капитала и политиците.

Не е ли част от проблема това, че учителите не позволяват на учениците да интерпретират преподавания материал, а очакват от тях да зазубрят и сляпо да възпроизвеждат информацията? Тези млади хора нямат аналитично мислене, нямат дори рефлекс да се усъмнят в това дали информацията, която „авторитетите” им наливат в главите, е достоверна.

Образователната система, такава каквато бе създадена след промените през 1989 г., е част от ерозията на обществото и от обърканата скала на ценностите. Агресията се дължи на това, че след т. нар. промени, ние приехме крайния индивидуализъм, задоволяването на егоистичните цели и богатството като единствен знак за престиж. Загубиха се връзките между хората. Вече не гледаме на себе си като на общество – някои се наричат гражданско общество, други се наричат активисти, трети се наричат експерти заради това, че им плащат чужди фондации. Ние се атомизирахме. Поради тази причина общественият интерес не важи, законите не се зачитат. Те се считат за нещо, което трябва да ти служи: „Тези закони не се отнасят за мен”. Това доведе до агресията в обществото. Ти не се чувстваш част от някаква общност, презираш традициите на въпросната общност, презираш даже убежденията на човека, с когото живееш на един етаж.

Има разделение в обществото по вертикала – елит и избиратели, но и по хоризонтала – има хора с правилни и неправилни политически убеждения, добри и лоши демократи, добри и лоши комунисти, ако щете... Елитът е загубил чувствителността си, връзката си с хората, на които трябва да служи, за да угоди на поредния нов голям брат, а хората, оставени на произвола на пазарния фундаментализъм, се отдалечават един от друг и търсят спасение навън, затварят се или изпадат напълно от обществото. Има цели социални групи, които се чувстват изолирани и даже наказани. Те поеха най-жестоко удара от нашето разделение и са обречени. Визирам пенсионерите, но и хората от дълбоката провинция. 

Но отчуждението и агресия неминуемо се отразява и в училището. Изгубиха се авторитетите, те бяха подронени. Родителите смятат, че учителят им е длъжен, защото преподава на детето им. Социолозите наричат тези процеси аномия – искат се права и облаги, като се пренебрегват обществените задължения и дългът. Индивидуализмът и егоизмът в масовото обществено поведение надделява над колективизма и чувството за интегрираност и чувството за социална принадлежност. И така се натрупва рискова маса от конфликтност и деструктивност, обществото загубва своето равновесие и устойчивост и влиза в спирала на кризите. Това е непрестанен процес, който възпроизвежда агресия и неграмотност. Крайната цел е всички тези, загубили връзка помежду си групи, да бъдат управлявани по-лесно...

Политиците ли управляват този процес или по-скоро тяхната некомпетентност и липса на ясна визия за развитието на отделните политики води до такъв цялостен крах на ценностите, на драстично влошаване на качеството на образованието?

Политиците не са чак толкова безмозъчни, но знаят, че ако не спазят директивите, наложени ни от новия либерален ред, няма да са в елита. Нашите политици са функция на елитите на запад. Ако геополитическата ос се смени кардинално, чрез някакъв външен конфликт например, същите тези политици ще сменят веднага плочата с цел да опазят властта си.

Статистиката е направо отчайваща – не може след 1989 г. да са закрити 2500 училища. Не може само 2000 випускници и абитуриенти да остават извън университетите. Не може висшето образование да се превръща в шоу с томболи, в които се разиграват автомобили или екскурзии. Децата още от предучилищна възраст са възпитани в това, че животът е забавление, приключение, че трябва да задоволяват потребностите си веднага, а не да полагат усилия и да носят отговорност. Сещам се за една популярна максима от соца: „Вземи диплома, мама, за да не работиш”. Сега сме свидетели на една гротескна интерпретация на тази максима.

Моето поколение поне носеше някаква отговорност. Имаш някакво чувство за отговорност не само към обществото, а лична отговорност. Какво е наказанието? По-ниската оценка, намаляването на поведението служеше да разбереш, че твоята постъпка е лоша, не е правилно да се постъпва така. Докато сега новият принцип в образованието е: „Не ги наказвайте, защото ги стресирате”. Детето се поставя на пиедестал, върху него не трябва да има никакво въздействие. Тук вече слободията е взела абсолютен връх. Но това е част от политиката на маргинализиране на хората, провеждана от апологетите на неолиберализма.

Новата концепция при деца с антисоциални прояви е, че тези до 14-годишна възраст, ако са извършили престъпление, не са виновни, а са жертви на системата. Не казвам, че тези деца трябва да ги бием, както е било във Викторианска Англия, не казвам да ги затваряме и да го държим в килера или на тавана. Но ако ти не възпиташ у едно дете уважение към ценностите, които не са свързани непременно с това бързо и лесно да задоволиш необходимостта си от радост, от щастие, когато този малолетен престъпник стане на 28 години, той няма да се съобразява с никакви правила. Никой в детството му не му е казвал кое е правилно и кое не е правилно. По този начин и тези, които работят с малолетни и непълнолетни престъпници, постепенно ще бъдат абсолютно демотивирани. И грижата за такива деца ще бъде поета от неправителствени организации, които са налазили цялото средно образование, а искат да налазят и предучилищното образование, както са налазили висшето образование, както са налазили и науката. Вероятно такава е целта.

Най-новият писък на модата в образованието в Америка е, че професорите, доцентите и докторите потискат студентите, защото са на много по-високо интелектуално ниво от тях. И студентите, миличките, се комплексирали. Затова трябвало нова система, при която равен да преподава на равен. Аз, който съм студент в четвърти курс, ще преподавам на теб, който си студент в трети курс. Извинявайте, но подобен начин на мислене даже е под нивото на системата на килийното училище. Къде отива знанието? Освен това не могат да излизат толкова висшисти, колкото влязат. Това е абсурдно. Кой ще работи на по-ниските нива в една фирма? Ти изкуствено създаваш самочувствие на някои от завършилите висше образование, защото не всеки е роден да бъде лидер, не всеки може да ръководи процеси, не всеки има призвание да бъде инженер. 

Висшето образование вече е самоцел, защото без диплома можеш да си намериш само неквалифицирана и недобре платена работа, перспективите не са добри…

Точно така. А случайно да сте чули бизнесът, който ние поставихме на пиедестал, да търси висшисти и специалисти? Бизнесът търси работници, каквито няма. Вече не е престижно да си занаятчия.

Може би проблемът е, че младите хора нямат достъп до занаятчии, които да ги обучат? Те няма как да се докоснат до занаят, освен ако не отидат на екскурзия до „Етъра” например и не обиколят дюкяните на дърводелците и сладкарите.

Нямат досег до занаятите, защото ние живеем в друго време. Но в машиностроенето или в химическата промишленост, или в хранително-вкусовата промишленост все още има нужда от хора, които да управляват тези машини. Инженерът стои и ръководи процеса отгоре. Докато има хора, които се занимават с дърводелство, този занаят няма да изчезне. В Америка все още се строят къщи от дърво...

По-рано имаше процес на сваляне на материал от по-горните класове в началните, което разбуни духовете. Сега все по-често се твърди, че децата са прекалено натоварени, изучават учебен материал, който не е съобразен с възрастовите им характеристики. Вие как мислите?

Така казват някои родители. Това, че децата носят тежки чанти, е факт. Чантите трябва да са по-леки. Но това, че са натоварени не означава, че не могат да направят всичко, което поискат в системата на българското образование. Те могат да завършат основно училище, могат да завършат средно училище, могат да завършат и висше училище.

Това обаче не ги прави функционално грамотни. Контрастът между техните връстници във Финландия, които не получават купища домашни и ученето минава през различни игри, е фрапантен. Явно има нещо сбъркано в образователната ни система. Повече от очевидно е, че тя набутва в калъп хиляди деца, вместо да се фокусира върху развиването на естествените им, индивидуални заложби.

Има различни концепции за образованието, аз също съм виждала най-различни системи. Въпросът е, че играта може да бъде част от учебния процес в предучилищното образование, но не да обхване целия процес. Те могат да стоят цял ден в училище или в занималня, но с цел да придобиват знания, а не знанието да се опростява. Интернет опростява тази процедура, защото дава откъслечни познания на децата. Не можеш да се задълбочиш. Освен това те са информационно бомбардирани. Сега има специалисти в много малки такива сфери и абсолютни неграмотници за общото. Както казва един приятел, това е 90% вярно и 100% ненужно.

Сега се говори за история на ежедневието, при което учиш каква е била лъжичката, с която са се хранели хората, каква е била къщата, как точно са слагали дъските, но не се вижда голямата картина – защо е било така, част от какъв процес е това, този процес до какво е довел. Причинно-следствените връзки се губят. И във висшето образование има опити да се подхожда към студентите като към децата в предучилищна възраст: „Дай сега да се разходим сред природата”. Няма лошо, разхождайте се. Обаче знанието изисква някакво усилие от страна на студента. Когато бях студентка, макар че работех, си вземах минимум 20 дни отпуск, за да си взема изпитите. Беше ме страх, като се явявах на изпити. Не се държах нагло с преподавателите, както се случва сега. Ако някой преподавател отрече това, че днес има нагли студенти, значи ще излъже. Студентите придобиха такова самочувствие: „Работя в еди-каква си фирма, ти тука ще ми се отваряш”.

А мечтата да изучаваш хуманитарни науки не бе ли изместена от липсата на реализация и от ниското заплащане? Има някои експерти, които са изтикани в ъгъла, областите, в които са се развивали, са оставени на командно дишане, докато в IT сферата се инвестират все повече пари. На какво се дължи това?

Това пак е част от глобален процес. На много места при нашите евроатлантически партньори, за сметка на хуманитарното образование, което възпитава децата във взаимопомощ, в това да бъдат чувствителни към болката на другия, да му подадат ръка, да изпитват състрадание, което изгражда хуманна гледна точка към света, друга ценностна система, се залага на това децата да се учат да стават предприемачи от първи клас. Вече се говори за деца предприемачи, които нямат навършени 18 години. И това се превръща в ценност. Тоест за теб вече не е ценност да знаеш какви са причинно-следствените връзки или да знаеш кой е твоят род, роден край, родина. Няма никаква връзка. Ти се чувстваш солидарен, ако въобще това е солидарност, с някакъв анонимен кръг от големи бизнесмени. Това е абсолютно обръщане на ценностната система на децата. И тези деца предприемачи организират около себе си цялото си семейство. Майката, да речем, вече е мениджър продажби. Въпросът е до каква степен майките изпълняват функцията си на възпитатели, когато детето е шеф. И същевременно, това, което е голям парадокс, става за сметка на отговорността пред обществото.

Говори се за корпоративна социална отговорност, за корпоративна идентичност, за нашия бранд. Фирма, която дава хляб на 500 души, което не че е лошо, е толкова йерархично структурирана, че си има вътрешнокорпоративна култура. Ти принадлежиш на някаква глобална, наднационална структура и не знаеш нищо за своята история. Номерът е да те изтръгнат, да те направят чужд. Дори на създаването на културен продукт вече се гледа така: „А, той е добър, защото са го купили еди-колко си души”. Но чалгата властва във всяка една област, не само като музикален жанр. Това значи ли, че чалгата е най-успешното нещо, което сме създали през Прехода? И тук идва един огромен проблем, свързан с това да се преформатира идентичността. А без идентичност човек е просто дърво без корени.

Паралелно с това върви и друг странен процес – твоята история, идентичност и памет биват опошлявани чрез театрални постановки и филми, в които национални герои псуват и плюят, а това се представя като културен продукт с особено високо качество.

Точно така. Съгласна съм. И където задоволяването на по-низки страсти е извадено на преден план. Ти непрекъснато трябва да мислиш, че животът е забавление, че се впускаш в приключение, че е много готино да си купиш тази къща. Не ти се обяснява, че всичко това те вкарва в една машина, в която единствената свобода, която получаваш, е да влезеш в банката, да изтеглиш кредит. Бързият кредит затова е направен – ти бързо да задоволиш своята потребност. А твоята потребност е да хапнеш, да се чувстваш добре. Това ерозира дори политическото. Така че който и да вземе властта, трябва кардинално да промени системата и обществото, обществения интерес, а не пазарът, да се постави в центъра. Системата може да се промени. Как се промени през 1989 г.? Сега също се преобръща кардинално. До онзи ден САЩ беше началник на ЕС, сега вече не е. Вече има отпор, защото Тръмп им каза, че трябва да си платят за общата отбрана. Същевременно с това той обяви икономическа война. Когато е засегнат личният интерес, те веднага обръщат палачинката. Те пък зависят от тези, които са ги избрали, които имат интерес да търгуват с Иран.

Същевременно целта на неправителствените организации е да те откъснат, да не принадлежиш. Единственото, което може да те отличава от масата граждани на света, е размерът на кредита, който си взел, размерът на твоята зависимост. Целта на неолибералния елит е да те направи гражданин на света. Наричат това глобализация, която по нищо не се различава от интернационализма, налаган в Източния блок преди 1989 г. Но тези неправителствени организации не могат да стигнат до хората по места, до тези съвсем малки общности от хора, които решават по собствена воля, със собствени пари да възстановяват историята на местата, където живеят, традициите на градовете, от които произхождат...

Тъй като пътувам много, мога да кажа уверено, че каквито и усилия да полагат неправителствените организации, платени отвън, не могат да стигнат навсякъде... Например в Сливен се запознах с хора, които искат да преиздадат книгите на един голям български историк, който вече е покойник, да съберат цялото му творчество. В Нова Загора има хора, които се опитват да възстановят паметта на родното си място, в Трън също се създават фондации от родолюбиви хора, които искат да опазят историята си. Има малки общности по места, които поддържат жива традицията, тачат историята и не се гнусят като някои парвенюта от български шевици и фолклор. В крайна сметка след толкова години опити за обезличаване, сега има обратния процес, който не може да бъдат толкова лесно унищожен. Неправителствените организации, чиято цел е да подронят дори идентификационните кодове, не могат да стигнат навсякъде...

Спомням си, че преди около 20 години имаше опити да се подмени дори кирилицата. Тогава в България на посещение дойде един австрийски интелектуалец, българист, почетен професор на български университет – Ото Кронщайнер. Този човек получи орден „Стара планина” от президента Петър Стоянов и предизвика дебат, който започна от страниците на вестник „Демокрация”. Идеята беше да заменим кирилицата с латиница. Тезата беше, че кирилицата е сложила разделителната линия в Европа. За да принадлежим изцяло към западните ценности, трябва да се лишим от своето писмо. Отгоре на това кирилицата ни приближавала към Русия и затова трябвало да я махнем. Разбира се, дори не се споменаваше, че Русия взима кирилицата от нас, а не обратното... И т. нар. „дебат”, който се състоя, бе с дейното участие на водещи и в момента интелектуалци, които бурно ръкопляскаха на Кронщайнер. Разбира се, този дебат беше политически... Кирилицата бе използвана в мръсна и недостойна политическа игра. Това беше крайната фаза на деградацията, на загърбването на абсолютно всичко, към което ти принадлежиш, на всякакъв маркер за твоята принадлежност към някаква култура.

Днешният еквивалент на това е подигравката към православието. Някакви интелектуалци се опитват да се бъркат в работата на Светия синод, да му казват как да мисли, както в началото на 90-те години, отново по политически причини, СДС раздели Българската православна църква на правилен Синод и неправилен Синод. Такива гласове сега няма, но има опити почти във всяка сфера да се подменят ценностите, да се дублира държавата, а вече да се оспорват и решенията на Светия синод, като се създадат фондации, финансирани отвън, които да изземат всичките им функции. И за мен лично хора, които защитават чужди интереси в името на меркантилните си интереси, опитват се да подронят устоите на едно общество не в името на доброто на това общество, а тъкмо обратното, са продажници и предатели. И да припомня, че точно такива хора изработиха и списък на някаква си антидемократична пропаганда, в който списък бяха хора, журналисти и общественици, нарочени за лоши, за недемократи и едва ли не за обществени врагове, защото не пеят в хора на неолибералите.  

Това, което прави впечатление днес е, че много публични личности – актьори, режисьори, музиканти, които влияят върху формирането на обществения вкус, валидират съществуването на халтурата, която се предлага в кината, и в театрите, чрез шоу програмите по телевизията, които са на ръба на гротеската. Цари повсеместно опростачване, което явно също е продиктувано от меркантилност.

Който и театрален критик да питате, който не е любим на пазарните фундаменталисти, ще ви каже, че сега театралите следват публиката, а не обратното – да поставят по-сериозни въпроси. Разбира се, има и добри постановки, има и млади хора, които мечтаят да станат учители, да правят сериозен театър, да създават изкуство, което не е непременно образец за разпада...

Най-абсурдното е, че във Факултета по начална и предучилищна педагогика, който буквално се възприема като задния двор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, се влиза с най-нисък бал. Това означава, че хората, които са се представили най-зле на своите приемни изпити, са хората, които ще бъдат част от образователната система утре. Има, разбира се, и мотивирани млади хора, които наистина искат да преподават, но те са по-скоро изключение от правилото.

За да преподаваш, трябва да имаш ценз, но и да си роден педагог. Не може да е хванат от улицата. В крайна сметка това е отговорност. Има йерархия, без йерархия не съществува общество. Това е закон. Хората, които са завършили предучилищна педагогика, обичат професията си, преподават, обичат децата, имат за цел да създадат, да възпитат поколение с въображение. Целта покрай разни конвенции е те да бъдат избутани за сметка на някакви неправителствени организации, чиито членове нямат нищо общо с педагогиката. Никога не са учили Детска психология, никога не са учили Възрастова психология, не са запознати с педагогиката въобще... Това са хора, които въобще не знаят как се поднася знанието, които въобще не са наясно с детската психика. И тези хора, които нямат абсолютно никакъв ценз, обясняват на деца нещо, което е абсолютно несвойствено за тяхната възраст, отскубвайки децата от семейното възпитание. Държавата като че ли нарочно стимулира всичко това. Очевидно е, че тя е абдикирала от здравеопазването и от образованието.

Защо се случи това с Теодора, която страда от онкологично заболяване? Каква е отговорността на медиите? Държавата позволи да има всякакви курсове, водени от хора със съмнителна репутация, магове и лечители, и ги остави да си играят с нашата съдба и да спекулират с нашето невежество, незнание или надежда. Това трябва да се ограничи. Държавата трябва да си влезе в регулативните функции и да забрани от телевизионните студиа да се облъчват хората за съмнителни методи на лечение. Впрочем същото трябва да се приложи и към фондациите, които опитват да налазят предучилищното и началното образование. Не може от кол и въже да се вземат абсолютно неуравновесени хора, които не са наясно със себе си и такива хора да посягат на деца. Може да са страхотни специалисти в инженерната си специалност например. Моите уважение, но за да преподаваш и възпитаваш деца, трябва да имаш съответния ценз. Не всичко е пари в крайна сметка... 

Прави впечатление, че напоследък се нарояват все повече школи, които предлагат курсове, които протичат за сравнително по-кратко време от обучението в университета, а понякога дори са по-евтини. Могат ли те да бъдат алтернатива на образованието, което младите хора, могат да получат в университетите? Не е ли това симптом за липса на качествено образование във висшите учебни заведения?

Всичките тези курсове запълват ниша. Колко от хората, които завършат висше образование, работят по специалността си? Трябва да има статистика. Колко от хората, които завършват ядрена физика, ще имат работа след 5 години? Колко от тези, които завършват машиностроене, ще работят по специалността си и къде... Пазарът на труда и търсенето на такива специалисти е малко. Например какво ще работи един корабен инженер? Какъв е изборът на един химик технолог. Той отива да работи навън и работи не по специалността си, защото на запад имат достатъчно подготвени такива специалисти от тамошните университети, макар че нашата диплома се признава. Той е поставен в една още по-конкурентна среда и е социално смазан там, той е аутсайдер.

За да се запълни тази ниша от хора, които не могат да си намерят работа, се създават висши училища или колежи, които ти обещават, че ще те направят един мегаспециалист по всичко и ти ще можеш да си намериш работа. Хитро. Но в същото време, тъй като това пак е глобална, интернационална концепция, в твоя курс има още 30 души. Обаче има още 30 такива курса и се борите за едно място, където идва един, който е завършил не просто курс, а има бакалавърска степен. Ще вземат него. И той е най-добрият. Утре може да има курсове как по-добре да имитираш чучулига и това да се набива чрез средствата за масова информация. Според мен просто хората забравиха да бъдат критични и самокритични. Освен това са напълно подменени критериите, по които се определят действителните стойности в сферата на образованието, културата и изкуствата.

Младите хора все по-често избират да продължат висшето си образование в чужбина. В повечето случаи те нямат намерение да се върнат в България, тъй като не виждат реализацията си на пазара на труда. Как може да се прекъсне изтичането на мозъци от страната?

Не можем да го спрем. Явно целта е България абсолютно да се обезлюди, това очевидно се случва, хората и младото поколение да бъдат включени към новите, глобални ценности в нов идеологически план. Тук заплатите са малки, ние сме най-бедната държава в ЕС, с най-голямото неравенство между бедни и богати. Ти се чувстваш като гражданин на света и смяташ, че ще си по-щастлив, ако си в Лондон и си търсиш работа там. Британците пък имат бивши колонии и търсят работна ръка оттам.

Германците са дали 97 млрд. за социално подпомагане на бежанците. Не дай се боже, ако тук дойдат 10 000 бежанци, пенсионерите утре трябва да умрат, или поне една значителна част от тях, защото няма откъде да се плаща едновременно и за двете групи. Еврофондовете свършват. Според мен се изчерпват тези въздухарски, напомпани, лишени от всякакъв смисъл идеологеми на новото време. Те се провалиха, фалираха. Ако те не водят към по-добро образование, по-здраво население, към по-добър живот, най-грубо казано, към почитане на някакви ценности, към уважение на другия и зачитане на обществения интерес, значи те са се провалили. Ние се провалихме.

Може ли въобще да се говори за интелектуален елит, който може да бъде двигател за промяна в положителна посока?

Не, не може. Кои ставаха интелектуален елит през комунизма?

Тези, които служат на системата.

Тези, които служат на системата. Сега кой е в интелектуалния елит? Вие чувала ли сте за интелектуалец, който се появява по телевизията, да говори неполиткоректно? Цари една мазна, политкоректна, безграбначна атмосфера, в която се повтарят тезите на управляващите. Но това е така от много време насам. Например след Първата световна война, когато тук има репарационна комисия и у нас представителите на Съглашението се чувстват едва ли не като единствен и пълновластен господар, нашият интелектуален елит ходи да се вижда с французите, с англичаните, говори им на „ти”, кани ги по приеми, докарва им се... Същевременно с това в столицата има постове, охранявани от сенегалци, назначени от французите, които се държат, меко казано, обидно с българите. На „Витошка”, и това може да се провери в спомените на съвременниците, сенегалците не са пускали българите по тротоара, докато част от нашия елит е гледал да се покаже в най-добрата си светлина на победителите. Какво е това? Не само парвенющина, а крайни комплекси, нагаждачество. Сега е същото. 

Интелектуалният елит не би трябвало се води по това, което му каже актуалният господар и да повтаря клишетата на новия голям брат. Иначе политическият се води, очевидно. Но, ако претендираш да си елит, ти не бива да си с един отбор с  управляващите за сметка и в ущърб на хората. Независимо дали формално се водиш към някаква по-малка дясна партийка, или съвсем открито подкрепяш по-голямата дясна партия – ГЕРБ. Който споделя евроатлантическите ценности, независимо в коя част от дясното пространство се намира, споделя ценностите на управляващата световна клика, която докара ужасна бедност и подмени ценностите. Кой назначи интелектуалния елит? Създадоха се Център за либерални стратегии, фондации, които купуват интелектуалци, включвайки ги в някакви програми. Пак системата, създадена от нашите „приятели”, купи интелектуалният елит на нацията, доколкото това е елит. Оказа се, че в повечето случаи това са близки или деца на бившия комунистически елит. Между днешния безгръбначен интелектуален елит и комунистическия, безгръбначен интелектуален елит няма грам разлика. Но по повод празника – 24 май, ще кажа на всички българи, които си мислят, че са взели властта над душите и сърцата на българите, че българското писмо и слово ще пребъдат въпреки тях.