Медийното пространство в България кипи от анализи за конфликтите вътре в ДПС. Най-важно, обаче, е да се отбележи, че случилото се в ДПС не е вътрешнопартиен проблем. Изумително е политическото невежество на ниво български Министерски съвет. След тези, бих казал, трагични събития за българската държава, след като се разбра, че Турция свободно си действа у нас, след водевилните приключения на Лютви Местан, вицепремиерът г-жа Бъчварова вместо да изпълни своите служебни задължения, заяви, че „не се бърка във вътрешнопартийни работи”. Крещящо за народа ни е оглушителното мълчание на президент, НС и опозиция. Премиерът се опита да каже нещо, но то прозвуча по-скоро като мрънкане. За съжаление българският министър-председател е прекалено зависим от множество външни фактори. Събитията около Лютви Местан показаха, че българската държава е тотално предадена. Тя е парализирана и не функционира. Предадена е от управляващите и опозицията . Опозицията в лицето на БСП например много обича да се къпе в светлината на телевизионните прожектори. Но не обича да заема ясни позиции, когато българската държава е в опасност. Защото в опасност са личното положение и благополучие. Защото и опозицията, както управляващите, е зависима от същите външни фактори . Съвсем очевидно е, че силовите структури в България са блокирани от политическата власт и нямат възможност да действат . Това, което се случва днес в нашата страна е резултат от процес, който е стартирал много отдавна. А ние се ограничаваме само с публични обвинения на хора, които са извън българските държавни институции. Казваме, че Анкара се меси във вътрешните работи на България, НО къде е българската държава? Къде са държавните мъже, които избра българският народ? Всички се разсейват. Чакат да премине „бурята”. Този път тя няма да премине. Ножът е опрял до кокала. Международните отношения не са терен за псевдовежливости, когато те удрят. Не са поле за изява на страхливци . Те са поле на непрестанна икономическа, културна, технологична, информационно психологическа, а понякога и военна битка между държавите. Турция никога не е преставала да работи по отношение на България. И винаги е считала, че България е изключително само нейно ловно поле. Турция има специална стратегия за външната си политика с България. Турската външна политика винаги е била със стратегически измерения. Основните акценти са в Средна Азия, Северна Африка, Близкия Изток и на Балканите. И трябва да си признаем, че даже и преди 1989 г. в България не е имало толкова много служители от турските специални служби. За съжаление сегашното българско правителство предоставя на южната ни съседка все повече официални прикрития на разузнавачите от МИТ (турското разузнаване) .
Категория: Анализ
