Андрю Бишъп

Използването на „твърда сила” вече не е ефективно. Това не означава, че насилието или агресията ще изчезнат от международните отношения. Но, за разлика от меркантилните дни на миналото, когато войните носеха икономическа изгода, днес военните интервенции има смисъл да се използват само като крайно средство. Инициаторите им много добре разбират колко загуби носят такива решения. Даже Русия преди да влезе в Украйна изпробва всички други средства (включително и заплахи), за да откаже Киев от желанието му да се обвърже със Запада. Вярно е, че разходите за отбрана на бурно развиващите се азиатски държави станаха космически, но причината за това е, че съседите на Китай са уплашени от растящата му самоувереност, а не защото изпитват голямо желание да използват последните си оръжейни придобивки. Даже и Пекин е склонен да признае икономическите рискове, които носи войнолюбивата му политика. И по тази причина свали градуса на напрежение в отношенията си с Япония, след рязкото обостряне на конфронтацията между двете страни през последните две години. Тогава, какво излиза, че  накрая „меката сила” е победител? Едва ли. Може би в последно време антиамериканските настроения  в света малко позатихнаха. Но множеството скандали, включително и разобличенията на Сноудън, сринаха имиджа на САЩ, и ще трябва да мине много време, докато Вашингтон успее да изчисти опетнената си репутация. Европейският съюз, някога беше възхваляван като образец за мир и процъфтяване . Днес наименованието му се мярка във вестникарските заглавия само по повод опитите му да запази Гърция в Еврозоната и Великобритания в състава на ЕС . Или пък когато се опитва да изгони гражданите на съседните държави (мигрантите) обратно в родината им. Що се отнася до Китай, според неотдавнашните допитвания той бе класиран едва на 30-то място в списъка на страните, радващи се на най-голямо одобрение в света. С други думи, той все още е много далеч от това да служи като източник на вдъхновение за жителите на планетата. Отчасти, описаните дотук явления имат структурни причини. Външнополитическият експерт и основател на Eurasia Group, Йън Бремър, говори за света на „Голямата нула” (G-Zero world), в който „нито една страна поотделно или даже блок от страни няма политически и икономически инструменти или воля да се занимава сериозно със световните проблеми” . Бившият редактор във Foreign Policy, Мойзес Наим, най-точно е усетил как духът на времето е променил държавите. „Края на властта” според него означава, че „властта лесно се получава, трудно се използва и още по-лесно се губи”. Независимо от това, в условията на засилващата се взаимозависимост, страните трябва по-някакъв начин да взаимодействат помежду си. За това е необходимо да проявяват повече творчество. И те вече са намерили новата формула на силата: това, което аз наричам „силата на стандартите”. Стандартите не са новост, но правителствата, стремящи се да доминират без да прибягват до заплахи и войни, отдават все по-голямо значение на тяхното използване. Защото силата на стандартите е в тяхната дискретност и възможност за трансформация. Дискретност, защото стандартите много често се раждат в хода на секретни технически дискусии. Трансформация, защото един стандарт след като е световно приет, той става практически вечен. И затова войната за стандартите приключва преди още ние да сме разбрали, че е имало такава. В последно време преговорите по Транстихоокеанското партньорство и Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции оголиха върха на айсберга, демонстриращ силата на стандартите. Двете партньорства са част от състезанието за създаване на новите стандарти на световната търговия през XXI век . По повод първото партньорство президентът Барак Обама каза: „Ние трябва да напишем тези правила преди това да е направил Китай. Ето защо ние работим с Конгреса за приемането на търговските споразумения за XXI век. Това ще бъдат по-високи стандарти, много по-добре защитени, от което и да било търговско споразумение в миналото”. Относно второто партньорство комисарят по търговията в ЕС, Сесилия Малмстрьом, заяви: „Нашата идея е да въведем такъв ред, който да помогне за установяването на златни стандарти…в много от случаите тези стандарти трябва да бъдат отправна точка в бъдещите преговори за правилата на световната търговия” . По-ясно няма как да се каже. Западът в продължение на векове е свикнал да определя световните норми и стандарти. Сега той се опитва да ги обновява като средство за поддържане на своето поразклатено геополитическо положение. В това отношение той не крие своите амбиции. Затова наричат договора за Трансатлантическото партньорство – „икономическото НАТО” (така го нарича и бившият генерален секретар на Алианса, Андерс Фог Расмусен). Що се отнася до Транстихоокеанското споразумение, шефът на Пентагона Аштън Картър го нарече: „Не по-малко важно от следващия авионосец” . Опитът на САЩ да откаже съюзниците си от участие в създадената от Пекин Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции под лъжливия предлог, че Пекин е неспособен да спазва строгите правила за опазване на околната среда, е още един показателен пример за манипулация със стандартите в интерес на геополитиката .  Интересен е фактът, че силовото налагане на стандарти не е изключителна норма на западните икономики, потискащи развиващите се страни. В действителност и другите страни от Русия до Индия не се гнусят да използват стандартите, особено в сферата на сигурността, за да ликвидират своите западни конкуренти. Даже и развиващите се пазари започнаха да манипулират стандартите, за да оказват политическо влияние една над друга. Например Китай неотдавна отложи строителството на газопровода с Русия, изтъквайки обстоятелството, че Москва не е провела открит търг за разработката на проекта . Защо ли Китай така внезапно започна да се безпокои за прозрачността на тръжните процедури? Една от причините именно сега да обърне по-голямо внимание върху стандартите, отколкото преди, се крие в това, че днес сме в навечерието на „бума” в установяването на нови стандарти. Това има значителен търговски потенциал в два от отраслите, където регулациите в последните години се намират на много ниско ниво: това са интернет сектора и безпилотните, граждански летателни апарати. Бъдещият пазар на интернет услугите се оценява на умопомрачителната сума от 3,9 до 11,1 трилиона долара годишно. Пазарът на безпилотните летателни апарати може да донесе само на САЩ допълнителен ежегоден доход повече от 100 милиона долара. Но и в двата сектора няма ясни правила на играта, което предполага, че все някой ще започне да разработва новите правила. Този, който първи успее да наложи задоволителни стандарти в тези отрасли, ще има много голяма икономическа, но и геополитическа изгода . Защото силата на стандартите е в способността им да изработят „лингва франка” на глобалния бизнес. За разлика от компютрите с тяхната стандартизирана клавиатура и USB устройства, днес например в производството на промишлено оборудване все още не съществуват световно признати стандарти. Подобни споразумения може да ни се струват скучни, но те ще намалят цената и ще ускорят производствените процеси, ще ги направят по-надеждни. Радиочестотната идентификация, ядреното гориво и ОРС кодовете (кодове, определящи предаването на данни в промишлени мрежи за взаимодействие на намиращите се в тях устройства), които са машинния еквивалент на езика HTML, всички те облекчават стандартизацията на заводите. Ето какво каза един от вицепрезидентите на компанията Amazon по повод търговското регулиране на производството на безпилотни апарати: „Представете си Интернет без HTTP и TCP/IP (управляващи предаването на данни) протоколи…Днес, ние се намираме именно на този етап в производството на безпилотни летателни апарати. Затова нашата позиция е принципна: ние искаме всички да почувстват нетърпящата отлагане необходимост от съвместна разработка на стандарти в тази област.” Водещите стандарти обаче не се раждат във вакуум. Те се разработват в условията на жестока конкуренция. Вие си мислите, че лидерството на САЩ в интернет сектора вече е предрешено? Не бързайте с изводите. Все още не е факт, че за протокола TCP/IP няма друг алтернативен стандарт. Засега някои страни, особено европейските не мислят така. Европейските правителства енергично поддържат алтернативния език, известен под името OSI (връзка между отворени системи). Освен това, в света вече започва нова битка. Китай много добре разбира колко са високи залозите. Затова в стратегията му, „Произведено в Китай през 2025 г.” е поставена задачата: „Стандартите, въведени във високотехнологичните производства на Китай, да се наложат зад граница и да станат международни стандарти”. Що се касае до безпилотните устройства, тук Пекин действа по-внимателно, но все пак е разрешил на своя производител да започне да ги разработва, но при условие да въвежда собствени протоколи. Не само Китай започва да разбира значението на стандартите. Много години в САЩ критикуват Федералното авиационно управление за неспособността му да използва търговския потенциал на безпилотната авиация. По тази причина наскоро там бяха назначени двама високопоставени служители, които трябва да задвижат процеса от мъртвата точка, в която се намира. Даже обичайно мудния Европейски съюз също започна да реагира по-адекватно. Един от членовете на Европарламента неотдавна привлече вниманието на европейската общественост като отбеляза, че „индустриалците и законодателите трябва да проведат среща, на която да решат проблема с „кокошката и яйцето”. Има се предвид, че промишлените предприятия не желаят да инвестират в разработката на нови технологии, защото не е ясно как законодателството ще регламентира тази област. На свой ред, законодателите не желаят да разработват стандарти докато индустриалците не предложат новите технологии, нуждаещи се от законодателно регламентиране . Получава се парадокс. Ако станат лидери в разработката на нови стандарти, правителствата, макар че могат да получат максимални изгоди, са оставили инициативата в тази област на частните играчи. Сравнете например творческия подход на компании като Amazon или Google, насочен към промяна на политиката в областта на безпилотните апарати. Двете компании усилено работят за ангажиране на правителствените структури в съвместна разработка на стандарти за регулиране на интернет. Но мнозинството от активно включените в този процес законодатели все още предпочитат да заемат изчаквателна позиция, което забавя решаването на този въпрос. Такъв децентрализиран, макар и нехаотичен подход в разработката на стандарти, които в бъдеще могат да имат сериозни геополитически последствия, може да бъде още един аргумент за неефективността на западната демокрация. Но, ако централизираната политика беше определящ фактор за лидерството в разработката на стандартите на ХХI век, тогава имаме всички основания да предположим, че авторитарният Китай трябва да бъде следващият победител в конкурентната борба. Не трябва да забравяме, че частните играчи отдавна са инструмент за изработване на американската вътрешна и външна политика и трябва да гледаме на тях не като на пасив, а като на актив в битката на Америка за мястото на световен лидер в тази област. В крайна сметка обаче, най-важният фактор, от който зависи утвърждаването на конкретен стандарт в един или друг световен икономически отрасъл, е неговата достъпност и привлекателност за потребителите. В този смисъл досието от стандарти на Запада е доста впечатляващо в сравнение с конкурентите, разчитащи на силния централизиран контрол . Това може да има решаващо значение за използването на стандартите като геополитически лост за влияние. Например Китай вече разбра, че агресивната му политика да наложи националните си технологични норми в глобален план, може да предизвика появата на „Галапагоския синдром” (това понятие е въведено от японския професор Такеши Натсуно, а синдромът се проявява, когато технологията на един производител е на такова високо ниво, че останалата част от света няма необходимото техническо ниво, за да може да я използва). С други думи, много е вероятно такава страна да изпадне в изолация и да бъде изхвърлена от международния пазар. За да не си помисли някой, че Китай е единствената страна рискуваща да се окаже в изолация, трябва да отбележим, че напоследък САЩ също си играе с огъня. Например разработката на нова въздушно-транспортна система от следващо поколение е подложена на сериозна критика, именно поради риска от несъвместимост с другите международни системи в същата област. Днес, обаче, е очебийно сътрудничеството между Европа и Китай в различни области, като се започне от цифровите връзки пето поколение (5G) и се стигне до новите производствени технологии. Това реално заплашва САЩ с изолация в глобален мащаб. С други думи все още сме далеч от възможността да кажем със сигурност кой ще победи във войната за стандартите на XXI век. Именно затова силата на стандартите заслужава да й бъде отделено много сериозно внимание.

Nationalinterest.org
5 декември 2015 г.