Изгледите Абе да удължи още повече дългия си политически живот изглеждаха благоприятни, когато обяви, че Япония ще проведе предсрочни избори.
Изненадващото решение на японския министър-председател Шиндзо Абе да поиска провеждането на предсрочни избори на 22 октомври изглежда като още един проницателен ход на един изкусен политически играч. Той трябва да остане на власт, за да приветства Доналд Тръмп при посещението му в Азия през идния месец, шансовете коалицията на Абе обаче да се сдобие с парламентарно мнозинство от две трети могат да бъдат разбити от друг политик, който е пълен с изненади: Юрико Койке.
Абе е третият следвоенен политик в Япония, който е останал най-дълго на поста. Изгледите за удължаване на неговото политическо дълголетие изглеждаха благоприятни, когато обяви предсрочните избори.
„Ще демонстрирам силно лидерство и ще застана най-отпред, за да се изправя пред национална криза”, заяви Абе на 25 септември по повод кризата в Северна Корея и демографското предизвикателство, срещу което се изправя Япония. Той съобщи пред репортери за предсрочните избори. „Това е моя отговорност като лидер и моя мисия като министър-председател”.
Освен това Абе обеща да пренасочи приходите в хазната от планирано увеличение на данъка върху потреблението през 2019 г. към грижите за деца и образованието, като по този начин спомогне за компенсирането на някои негативни икономически ефекти. Предишните увеличения на данъка върху потреблението накараха третата по големина икономика в света да изпадне в рецесия.
„Ние ще превърнем японската система за социална сигурност в такава, която да отговаря на нуждите на всички поколения, като смело пренасочва политическите ресурси, за да бъдат разрешени два основни въпроса, които предизвикват безпокойство у работещите поколения – отглеждането на деца и медицинските грижи”, заяви той.
Лидерът в център-дясно иска да се възползва от разединението в опозиционните партии, да подобри икономическите възможности и да получи по-голяма подкрепа при поручванията на общественото мнение, като призова за провеждане на предсрочни избори повече от година по-рано от планираното.
След встъпването му в длъжност през ноември 2012 г., рейтингът на одобрение на Абе остана относително висок – над 50% през по-голямата част от неговия мандат. Но поредица от скандали, свързани с търговия с влияние, доведоха до рязък спад на доверието към него през лятото – до 30%, което предизвика спекулации за евентуалната му смяна. Въпреки това ядрените опити и тестовете на ракети от страна на Пхенян промениха политическата атмосфера и подпомогнаха подкрепата на Абе отново да достигне над 50%. Абе говореше остро за Северна Корея, заявявайки, че „диалогът само заради самия диалог е безсмислен”, както и че настоява за стриктно изпълнение на санкциите срещу Северна Корея.
Основната опозиционна Демократическа партия на Япония (DPJ) замени лидера си в началото на септември. Звездите изглеждаха подредени така, че Либерално-демократическата партия (LDP) на Абе и коалиционния партньор – „Комейто”, подкрепян от будистите, да спечелят лесно изборите. Те вероятно ще запазят мнозинството от две трети и ще дадат възможност за конституционна реформа, която включва например узаконяване на отбранителните сили на Япония.
Предизвикателството „Койке”
Но всичко това се промени, когато популярният губернатор на Токио Юрико Койке си присвои заканите на Абе. На 25 септември тя обяви, че възнамерява да стартира собствена национална политическа партия, станала популярна като Партията на надеждата. „Когато погледнете какво става по света, ще видите, че навсякъде се случват смели реформи – Япония изостава”, каза тя.
„Вярвам, че Япония има нужда от истинска сила, насочена към реформи”, заяви тя.
Като бивш депутат от LDP и министър на отбраната, издигането на Койке за губернатор подхранваше спекулациите, че тя може да стане първата жена премиер в страната. Койке ще трябва да подаде оставка като губернатор, за да се състезава за своето място в националните избори – ход, който тя не направи. Проучване от октомври показва, че се увеличават предположенията, че надпреварата ще бъде именно между Абе и Койке.
На 28 септември новата партия на Койке получи огромна подкрепа, когато Сейджи Маехара от DPJ призова членовете на партията да се кандидатират за партията на Койке, а не за неговата, което де факто представляваше сливане на опозиционните сили. „Независимо от цената, която ще платим, трябва да спрем правителството на Абе”, каза Маехара пред членовете на DPJ.
Койке приветства решението на Маехара. Преди предприемането на този ход, новоизлюпената партия на Койке имаше 11 места в Долната камара на фона на 88 за DPJ, което е в пълен контраст с всички 288 места, които държи LDP на Абе и 35-те места за „Камейко”.
Очаква се не всички членове на DPJ да се приобщят към каузата на Койкe – губернаторът от Токио заяви, че няма намерение да приема кандидати, които не подкрепят политиките ѝ, които включват и преразглеждане на конституцията.
Други леви опозиционни партии отказаха да подкрепят Койке. Японската комунистическа партия описва Партията на надеждата като „нищо повече от вторичен продукт” на управляващата LDP, а Социалдемократическата партия (SDP) планира да изпрати на изборите общи кандидати с комунистите.
Междувременно се появи информация, че по-малката либерална партия и Иновационната партия на Япония са подкрепили Койке. Очевидното разединение може да разцепи опозиционния вот, смята японският вестник „Никей”.
От общо 465 места в Диета (японския парламент), Абе е поставил летвата за изборна победа на 233, което е минималният брой, необходим за коалиционното мнозинство в Долната камара. Въпреки това всяка значителна загуба на места може да отслаби позицията на премиера.
„Истинската заплаха, която Койке поставя пред Абе, е не че тя може да събори неговата коалиция, а че нейната партия може да допринесе за огромна загуба на места, която ще постави коалицията в неудобно положение”, заяви Скот Сийман пред CNBC. „От своя страна, това или би могло да окаже още по-голям натиск върху него, за да се оттегли незабавно, или да провали усилията му да спречели трети мандат като председател на LDP идната година”.
Ранните проучвания показаха, че LDP остава фаворит. Изследване на вестник „Асаши” дава 32% подкрепа на LDP срещу Партията на надеждата, които получават 13%, докато изследване на „Майничи” показва, че партията на Абе има 29% одобрение срещу 18% за партията на Койке.
Койке се сблъсква с това, че не разполага със симпатизанти, които я подкрепят извън столицата, както и с това, че не се изправи лично в състезанието, като същевременно отнесе критики заради това, че се разкъсва между това да бъде губернатор на Токио и лидер на партията.
Имаме пресни спомени от каменистия път, който извървя DPJ във властта от 2009 г. до 2012 г., като в този период разделенията между лявото и дясното крило, кризата във „Фокушима”, западащата икономика и рокадите на лидери принудиха гласоподавателите да изоставят партията в канавката.
Рекордът на LDP, която е спечелвала най-много гласове в 19 от последните 20 избори в Долната камара, я прави труднопреодолим противник за всеки, който иска да предизвика властта – било то отляво, било отдясно. В същото време, LDP на Абе представлява „сигурността” в контекста на нарастващата заплаха, която поражда „ракетния човек” Ким Чен-ун от комунистическа Северна Корея. Министър-председателят може да се позове и на подобряващата се икономика, която в момента се радва на най-голямото си увеличение от 2006 г., на фона на ниската заетост и повишаващите се заплати.
„През 90-те години на миналия век, имаше още един прилив на нови партии”, каза Абе на 29 септември по време на своята кампания. – Какво ни донесе това? Политически хаос и икономическа стагнация”.
Очаква се финансовите пазари да бъдат засегнати от резултатите от проучванията, при които одобрението за Койке расте. Тези изследвания биха могли да засегнат японската йена и усилията на страната за фискална реформа. Койке призова за спиране на планираното увеличение на данъка върху потреблението и за прекратяване на използването на ядрена енергия, което е в разрез с данъчния план на LDP и политиката на партията за използване на ядрена енергия при 22% от електроснабдяването на страната до 2030 г.
По-бърза реформа
Значителното одобрение, което печели партията на Койке може да стимулира още по-бързи икономически реформи, твърди Джеспър Кол, изпълнителен директор на WisdomTree за Япония. „Ако нейната нова национална партия спечели около 40-60 места на предстоящите избори, както се очаква, нейната „Койкеномика” (Koikenomics) е на път да възобнови „Абеномиката”, заяви Кол в доклад на 27 септември.
„Това е така, защото губернаторът Койке дълги години е била ориентирана в полза на бизнеса, в полза на дерегулацията и в полза на прогресивна политика”, каза той. „Всъщност „Койкеномиката” споделя голяма част от оригиналната програма за реформи, обещана от „Абеномиката”. Затова сме склонни да смятаме, че конкуренцията между „Койкеномиката” и „Абеномиката” ще доведе до нова програма за развитието на икономикта в Япония.
Кол отбеляза, че стремежът на Койке за въвеждане на по-малки корпоративни данъци и данъци върху доходите, за дерегулаторна реформа, по-сериозна приватизация, административни и други реформи е доказателство за нейния подход.
„Всъщност възможността за коалиция между LDP на Абе и Партията на надеждата на Койке не може да бъде изключена, тъй като и двамата партийни лидери споделят не само основната програма за икономически растеж, но и дълбоко вкоренения патриотизъм”, заяви икономистът, който живее и работи в Токио.
Койке и Абе споделят сходни виждания спрямо отбраната и външната политика, като гарантират, че връзките със САЩ по отношение на сигурността ще останат основна точка при работата на новата администрация.
Но стремежът на Абе да се превърне в лидера на страната, който е бил на поста си най-дълго време и постигането на амбицията за реформиране на пацифистката конституция на Япония, сега е изправен пред потенциална пречка. Всичко, освен решаваща победа срещу партията на Койке, може да му навлече неприятности, въпреки че политическият ветеран и преди е повалял други претенденти.
Тръмп все още би могъл да бъде посрещнат от Абе през ноември.
Автор: Антъни Фенсъм (Anthony Fensom)
Източник: The National Interest
Превод: Десислава Пътева