Журналистът Сиймор Хърш, носител на наградата „Пулицър”, казва в свое интервю, че според него разузнавателната общност на САЩ не е успяла да докаже, че президентът Владимир Путин е поръчал организирането на хакерската кампания, която е имала за цел да осигури победата на Доналд Тръмп на президентските избори. Той остро критикува новинарските организации за ленивото излъчване на твърденията на служителите на американското разузнаване като доказани факти. Журналистът от The Intercept Джеръми Скейхил разговаря със Сиймър Хърш в дома му във Вашингтон, окръг Колумбия, два дни след инаугурацията на Доналд Тръмп. Хърш изобличава новинарските организации като „лудница” заради обстоятелството, че разпространяват безкритично изказванията на директора на националното разузнаване и на директора на ЦРУ, имайки предвид техните „умения” да лъжат и заблуждават обществото в миналото.

„Начинът, по който те реагираха спрямо материалите за Русия, е възмутителен”, казва Хърш, когато започваме нашия разговор в дома му във Вашингтон, окръг Колумбия, два дни след като Тръмп беше встъпил в длъжност. „Демонстрираха такова желание да повярват на тази история. И когато ръководителите на разузнавателните служби предоставиха на журналистите краткото изложение на своите твърдения, вместо да започнат да критикуват ЦРУ за тези действия, както аз бих направил на тяхно място, те съобщиха за твърденията им като за факти”. Хърш подчертава, че повечето новинарски организации са пропуснали един важен компонент от историята: „степента, до която Белия дом е решил да даде гласност на оценките в доклада и респективно е разрешил на разузнавателните ведомства да ги изнесат в публичното пространство.”

Хърш заявява, че много средства за масова информация са пропуснали да пояснят съответстващия контекст, когато съобщават за оценките на разузнаването, оповестени в последните работни дни на администрацията на президента Обама, което означава, че целта им е била да премахнат всякакви съмнения по отношение на това, че руският президент Владимир Путин е наредил да се извърши хакерското проникване в електронните пощи на Националния комитет на Демократическата партия и на ръководителя на предизборната кампания на Клинтън, Джон Подеста. Разсекретената версия на доклада, която е публикувана на 7 януари и дни наред не слиза от първите страници на вестниците, обвинява Путин в това, че е „поръчал кампания за оказване на влияние през 2016 г., насочена към президентските избори в Съединените щати” и се е „стремил да помогне да се повишат шансовете за победа в изборите на новоизбрания президент Тръмп, ако е възможно чрез дискредитирането на държавния секретар Клинтън и негативното й представяне при публичното съпоставяне на двамата кандидати.” В доклада е записано, че Агенцията за национална сигурност била приела извода, че Русия е възнамерявала да окаже влияние върху изборите, с по-ниска степен на доверие от Джеймс Клапър и ЦРУ. Хърш окачествява доклада като богат на твърдения и беден на доказателства.

„Това е в голяма степен кампаниен материал”, изтъква Хърш пред журналиста от The Intercept. „Какво означава оценка? Това не са изводи на националното разузнаване. Ако има действителни изводи, ще има поне пет или шест различни позиции. Еднократно те казват, че всичките седемнайсет разузнавателни служби са съгласни (споделят оценката). Нима? Бреговата охрана и Военновъздушните сили – и те са съгласни, така ли? Това беше скандално и никой не написа нито ред по този повод. Оценката е просто мнение. Ако разполагаха с някакъв факт, те щяха да го предоставят на медиите. А оценката е друго нещо. Това е някакво предположение, убеждение. Постъпвали са по този начин много пъти.”

Хърш също така поставя под съмнение и момента, избран от разузнавателната общност на Съединените щати за информирането на Тръмп относно данните за руските хакерски атаки. „Те дават тази информация на човека, който след няколко дни ще стане президент, запознават го с някакви си материали и смятат, че това по един или друг начин ще направи света по-добро място за живеене? Не, това го вбесява – и мен би ме вбесило.” Хърш обяснява, че ако той е трябвало да отразява тази история, е „щял да направи така, че Бренън да изглежда смешен. Един плещещ глупости палячо през последните няколко дена. Вместо това всичко се съобщава със сериозен тон.”

Малко журналисти по света знаят повече за тайните операции на ЦРУ и Съединените щати от Хърш. Легендарният журналист разкрива историите за жестокото клане във виетнамското село Ми Лай, издевателствата в затвора „Абу Грейб” и секретните детайли от програмата за убийства на Буш и Чейни. През 70-те години на миналия век по време на разследването на участието на ЦРУ в заговори и убийства, осъществявано от Комисията „Чърч”, Дик Чейни – по това време старши съветник на президента Джералд Форд, оказва натиск върху ФБР да се захване с Хърш и да предяви обвинение срещу него и срещу „Ню Йорк Таймс”. Чейни и тогавашният ръководител на администрацията в Белия дом – Доналд Ръмсфелд са бесни, че Хърш на базата на информация от вътрешни източници е съобщил за тайно навлизане в съветски териториални води. Те искат също така да подложат Хърш на репресии заради статията му за незаконната шпионска дейност на ЦРУ, осъществявана на територията на Съединените щати. Целта на атаките срещу Хърш е да бъдат сплашени останалите журналисти и да бъдат заставени да се откажат от разобличаването на тайни или съмнителни действия, извършвани от Белия дом. Главният прокурор неочаквано отказва да изпълни исканията на Чейни, като заявява, че в противен случай „би поставил официалния печат на истината върху тази статия”.

Макар и да критикува отразяването на темата за Русия в медиите, Хърш осъжда и атаките на администрацията на Тръмп срещу новинарските издания и нейните заплахи да ограничат възможностите на журналистите да отразяват дейността на Белия дом. „Тази атака срещу пресата е пряко заимствана от националсоциализма”, категоричен е той. „Върнете се към събитията от 30-те години на миналия век и ще видите, че първото нещо, което са направили, е да унищожат медиите. А какво прави той [Тръмп]? Опитва се да ги сплаши. Истината е, че Първата поправка [на Конституцията на Съединените щати] е нещо възхитително и ако някой започне да я потъпква по начина, по който националсоциалистите са го правили – надявам се, че администрацията на новия президент няма да го прави – това ще бъде наистина контрапродуктивно. И този някой ще си създаде сериозни проблеми.”

Хърш подчертава също така, че е обезпокоен от обстоятелството, че Тръмп и неговата администрация установяват власт върху огромните ресурси, които американското правителство има в сферата на наблюдението и следенето. „Мога да ви кажа, че мои приятели, които са вътрешни хора, вече споделиха с мен, че се подготвя мащабно разрастване на следенето, че драматично ще се увеличава броят на лицата, следени на територията на Съединените щати”, пояснява журналистът. Той препоръчва на всеки, който е загрижен за своята неприкосновеност, да използва криптирани приложения и други защитни мерки. „Ако все още не сте си свалили приложението „Сигнал” по-добре го направете веднага!”.

Макар и да изразява опасенията си относно дневния ред на Тръмп, Хърш също така определя новия президент като потенциален „разбивач на кръга” на двупартийната политическа система в Съединените щати. „Идеята, че някой може да разчупи нещата и да предизвика дълбоки съмнения относно жизнеспособността на партийната система, и особено на Демократическата партия, не е лоша идея”, изтъква той. „Това е нещо, върху което може да се надгражда в бъдеще. Но най-напред трябва да проумеем какво да правим през следващите няколко години.” И накрая добавя: „Не мисля, че понятието демокрация някога ще бъде подложено на такова изпитание, на каквото изпитание ще бъде подложено в близко бъдеще.”

През последните години Сиймор Хърш търпи множество атаки заради своите журналистически разследвания по редица аспекти на политиките и действията, санкционирани от администрацията на Обама, но той никога не отстъпва от своя агресивен подход към журналистиката. Неговият разказ за нападението, при което е убит Осама бин Ладен, драматично противоречи на версията на президентската администрация, а разследването му върху използването на химически оръжия в Сирия хвърля съмнения върху официалното твърдение, че Башар ал Асад е заповядал химическите атаки. Въпреки че е носител на многобройни награди за своята работа, той е категоричен, че похвалата и критиките не оказват влияние върху работата му като журналист.

Източник: The Intercept
Автор: Джеръми Скейхил
Превод: Мария Дерменджиева