Как пряката ни демокрация се оказа нито много пряка, нито съвсем демокрация
8 подписки с общо 3 828 461 внесени подписа за референдуми, от които 2 644 375 признати за валидни.
4 114 673 подадени гласа в двете проведени допитвания, от които 3 972 876 валидни бюлетини.
Още 8 инициативи, събрали незнаен брой подписи, отишли в кофите за политически отпадъци.
Плюс двете предложения за референдум на президента (за едни и същи въпроси) и единственото на парламента (редактираният въпрос за ядрената енергетика), пропилели огромно количество обществена енергия. Това е равносметката за шестте години, откакто е в сила законът, носещ патетичното име „за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление”. А практическият резултат е една кръгла нула. Или две…
БЕДНИ, БЕДНИ, ЯНАКИ! ЗАЩО НЕ ТИ ОТХВЪРЛИХА ЗАКОНА ОЩЕ ПРИ ТРОЙНАТА КОАЛИЦИЯ…? Да припомним: внесеният от Янаки Стоилов проект беше приет след поредица от компромисни промени. Оттогава законът е претърпял вече 8 ремонта.
Нека започнем оттам – може ли изобщо да се очаква нещо от закон, който най-редовно грубо се погазва. И то не от кого да е, а от самия парламент. Знаете ли, че години преди Слави Трифонов да събере подписи държавната субсидия за партиите да се намали до левче на глас, беше събрана подписка за цялостно премахване на дотацията. В края на май 2014 г. инициативен комитет начело с лидера на партията „Република БГ” внесе в Народното събрание над 360 хиляди подписа, от които ГРАО призна за валидни 201 хил. Таман колкото се изискват, за да бъдат задължени депутатите да разгледат въпроса. И рейтингът на парламента да падне под нулата, отхвърляйки го… Тогава обаче НС бездруго беше под обсада и на никого не му беше до някакъв си референдум. Всички „здрави сили” бяха впрегнати в искането на оставката на Орешарски, получена два месеца по-късно. Така инициативата беше погребана в грубо противоречие с половината разпоредби от чл. 13 на закона. Е, строго формално погледнато, парламентът имаше срок от три месеца да гласува, а в края на този срок той се беше саморазпуснал.
Това обаче не беше прецедент, а само затвърди установена вече практика. Още първата подписка беше неглижирана по същия начин, макар и с малко повече шум. Става дума за въпроса „Против ли сте членството на Турция в ЕС?”, за който ВМРО събра през 2010 г. над 320 хил. подписа, от които бяха признати за валидни 240 хил. Силно уязвима юридически, кампанията, разбира се, беше популярна политически и никой не се нае да я атакува директно. Инициативата „Фес в ЕС? Никога!” обаче изобщо не беше подложена на гласуване в парламента при кабинета „Борисов 1”. А на влизане в мнозинството зад „Борисов 2” Красимир Каракачанов обясни, че се били разбрали с ГЕРБ, ако въпросът бъде поставен на дневен ред, задължително да има референдум. С други думи „Бате ще ти купи колело, ама друг път”.
А помните ли втората подписка за референдум от края на 2010 г.? Тогава „народният трибун” Яне Янев, който към този момент беше unfriend с Бойко Борисов, събра почти 600 хил. подписа за разпускане на 41-вото НС и свикване на ВНС за приемане на нова конституция. ГРАО анулира доста – над 200 хил., но парламентът все пак трябваше да се произнесе. Вместо Народното събрание обаче се произнесе ДАНС, която услужливо обяви подписката за фалшифицирана, и въпросът приключи. Такава процедура в закона, разбира се, не е предвидена, но кой ти гледа, когато агентите бълват пикантерии за крайно съмнителни подписи в списъците. Пък и нали в крайна сметка, вместо да уволни Борисов, Янев беше назначен от него. Интересно обаче КАКЪВ ЛИ ЩЕШЕ ДА Е РЕЗУЛТАТЪТ, АКО ОТ ДАНС БЯХА ПРАВИЛИ ПРОВЕРКИ НА ВСЯКА СЛЕДВАЩА ПОДПИСКА? ОСОБЕНО НА ТАЗИ, СЪБРАНА ПО РАЗПОРЕЖДАНЕ ОТ СЪВЕЩАНИЕ НА КМЕТОВЕТЕ ОТ ГЕРБ С ЛИДЕРА НА ПАРТИЯТА.
После пък стана ясно, че дори и да бъдат събрани над половин милион валидни подписи, пак парламентът може да прочете закона като Искра Фидосова Изборен кодекс. И да подмени въпроса с друг, подписан от… 76 народни представители. Говорим, разбира се, за атомно/ядрения референдум 2012/13 г. Останалият опит, натрупан до плевнелиевската епопея с изборните въпроси, също е красноречив. Съмнителна е или каузата, или инициаторите, или пък липсва това, което Цветан Цветанов нарича „политическа воля” (разбирай ресурси). В края на 2010 г. например шарена групичка партийни дейци поде инициатива да задължи чрез референдум правителството да поиска предоговаряне на земеделските субсидии в ЕС, но така и не внесе подписка в НС. За сведение на протестърите – още през 2012 г. рок емблемата Милена Славова внесе в парламента въпрос, дали искаме да се осигури гласуване по интернет още за следващия вот, но никой не заля със селфита депутатите, нито пък с подписи организаторите. През 2012 г. петима граждани пожелаха допитване дали да се национализират ЕРП-тата, подкрепиха ги по-малко от 5 хил. души.
Имаше и откровени тъ…, пардон – недомислици. През 2013 г. СДС уж щеше да прави референдум по въпроса „Да отпадне ли пълната забрана за тютюнопушене на обществени места”. Сякаш законът повелява да пушим само вкъщи. Резултатът, естествено, беше само малко медиен шум. Сетне „Атака” и техни производни влязоха в надпревара за внасяне на въпроси от плана „Сидеров”, сякаш внасят някакви законопроекти…
Така се стигна до прословутия изборен референдум, който след всичките перипетии в крайна сметка доведе до първия реален резултат. И знаете ли как точно Народното събрание за пръв път прие „волята на народа”? НС реши, цитирам: „В срок до 29 февруари 2016 г. Комисията по правни въпроси да обсъди на първо гласуване всички постъпили и новопостъпили законопроекти, касаещи Изборния кодекс, включително законопроекти, предвиждащи въвеждането и на дистанционно гласуване по електронен път, както и да разгледа и анализира всички възможности и процедури за дистанционно електронно гласуване в приложните системи на европейското законодателство. До края на месец април 2016 г. Комисията по правни въпроси да внесе доклад за второ гласуване на приетите на първо гласуване законопроекти, касаещи Изборния кодекс”. Простете за трудно смилаемите редове, ама си заслужават внимателното прочитане. Независимо какво ви е мнението по темата. Въпросът е, че близо два милиона българи поискаха гласуване по интернет, вследствие на което парламентът им обеща някакви си доклади на някаква си комисия да бъдат изготвени в определен срок. И, разбира се, спази ангажимента си. Чиста работа!
И това обаче е нищо в сравнение с онова, което се готви и което вече беше направено спрямо инициативите на господата Слави Трифонов и Веселин Марешки. Който познава по-ранния политически път на аптечния бос Марешки в родната му Варна, е наясно как в крайна сметка ролята му винаги се оказваше в полза на фаворита за кмет на града. Има ли логика на национално ниво да прави нещо по-различно? Съвпадение ли беше дублирането на неговата инициатива с тази на „Шоуто на Слави”? Няма нужда от догадки, при положение че е налице един красноречив факт. След като се оказа, че не е успял да събере над 400 хил. подписа за задължителен референдум, любезно му беше предоставена възможността да „довнесе” още. Да, в закона е записано едно право на „отстраняване” на „несъответствия на подписката с изискванията”. Но никой досега не го беше тълкувал по този начин. В крайна сметка валидните подписи за референдума на Марешки (397 356) се оказаха точно колкото той прогнозираше – съвсем малко под прага за задължителност, оставяйки инициативата „на разположение“ на волята на парламентарното мнозинство.
Президентът пък създаде друг абсурден прецедент – сезира Конституционния съд за три от въпросите на „Шоуто на Слави”, с което вкара референдумите в още една, пета цедка. Така по веригата подписка-ГРАО-НС-ДАНС в играта с референдумите е подканен да влезе и КС. След изреденото дотук май вече е излишно да споменавам, че такава процедура в закона няма. Ето какво пише там: „ Споровете за конституционност на решението на Народното събрание за произвеждане на национален референдум се решават от Конституционния съд до определяне на датата за неговото произвеждане”. Тоест първо Народното събрание решава, после Конституционният съд контролира, както е със законите. Да, въпросите в референдумите не трябва да са за щяло и нещяло, но партиите в парламента трябва да си поемат отговорността и да ги отхвърлят, редуцират, редактират на базата на закона. А не да си измиват ръцете с президента, съдиите и пр.
Така например не мисля, че трябва на бюлетината да се изпише следният шедьовър на Марешки: „Подкрепяте ли да се премахне ограничението едно лице да може да открие не повече от 4 аптеки на територията на страната, за да стане пазарът по-конкурентен и да се намалят цените в аптеките?”. Този чисто комерсиален въпрос, предмет на дългогодишен ожесточен лобизъм, може да влезе в допитване, но зададен до запетаята. След нея си е чиста манипулация. Колкото до другия въпрос: „Подкрепяте ли да се въведе регулация на пазара на горива, така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите?”, това е, все едно да ви питат „Подкрепяте ли изгрева, така че да се гарантира вечно лято?”. Останалият популизъм – премахване на партийните субсидии, на депутатския имунитет, че и смаляването на парламента наполовина, може да бъде предмет на референдум и vox populi – vox Dei.
За въпросите на Слави се отнася същото: левче на глас субсидия, задължително и интернет гласуване – окей. Защо не и прекият избор на полицейски началници – какво от това, че „готините мажоритарни кандидати” (по сценариста Тошко Йорданов) ще си останат на пряко подчинение на политическото ръководство на МВР. А, ако се задвижат партийните изборни машини, ще е още по-забавно. И нищо чудно да осъмнем със стотици РПУ-та – бастиони на ГЕРБ, тук-там последни червени крепости в областни дирекции, някой и друг „реформаторски” пробив и т.н. Кеф! ДАЖЕ И ЕДИНСТВЕНИЯТ ЗАСТРАШИТЕЛЕН ЗА СТАТУКВОТО ВЪПРОС – ЗА ИЗБИРАТЕЛНАТА СИСТЕМА М2, МОЖЕ И СИГУРНО ЩЕ БЪДЕ УДАВЕН ОТ ПОПУЛИЗЪМ. Та нали една от основните идеи в подкрепа на мажоритарно избрания в два тура депутат е хората лично да го познават или опознаят. При 240 народни представители ще го избира един столичен квартал или една средно голяма община. При 120 депутати ефектът на теория намалява наполовина, а на практика още повече.
В заключение: след общо 19 инициативи досега трябва ли да се прави „юбилеен” 20-и опит, за да се заговори най-накрая, че въведеният в България модел на пряка демокрация е напълно неподходящ. И че трябва да се замислим за други, каквито, разбира се, отдавна са измислени ( след като тази статия беше написана, „юбилейната“ инициатива беше внесена – варненският адвокат Светлозар Николов предложи накуп 8 въпроса, свързани с правомощията на банките и на съдебните изпълнители и един за облекчаване на изискванията за предизвикване на референдум – бел. авт. ).
Чудно как при толкова много „ястреби” на глава от населението не се намери един да сподели
удачното от американския опит. Да обясни що е то вето-референдум, какво е пряко законодателство и на какви теми са били проведените над 1200 допитвания само в Калифорния. Или пък някой убеден привърженик на европейската идея да ни открехне защо на запад референдуми се правят именно за сериозни конституционни промени, важни международни договори и прочее неща, които за българските референдуми са изрично забранени. Аман от „Швейцария на Балканите”!
За финал един въпрос (може и за референдум). Трябва ли да има закон за пряко участие на гражданите в държавната власт, за да участват гражданите пряко в държавната власт?!
* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto