Стиг Венерстрьом е единственият швед, който получава званието генерал-майор от ГРУ. Той работи за съветското военно разузнаване в продължение на 15 години. И предава хиляди секретни документи, свързани с плановете и дейността на НАТО
Полковникът от военновъздушните сили на Швеция Стиг Венерстрьом е твърде необикновена личност. Той е един от най-известните агенти на ГРУ (съветското военно разузнаване) в годините на Студената война. Всички, които познават Венерстрьом, го описват като честен и порядъчен човек. В обществото той е остроумен, общителен, весел и проницателен. Контраадмирал Иван Сакулкин, който има три задгранични командировки в САЩ, много добре познава шведския военен дипломат Стиг Венерстрьом. По онова време във Вашингтон на Сакулкин изобщо не му хрумва, че военновъздушният аташе от Стокхолм може да е ценен агент на родната „кантора”. Сакулкин го оценява напълно обективно, като колега. „Удивително е – спомня си Сакулкин, – но колкото сериозен беше този човек в работата си, толкова разкрепостен, усмихнат и безоблачен беше в обществото. Където и да се появеше, възникваше топла, почти детска, дружелюбна атмосфера. А що се касае до жените, то това е трудно да бъде предадено! В него имаше нещо такова, че жените просто примираха за него. Може би се нарича кралска кръв или нещо подобно. Венерстрьом беше джентълмен до мозъка на костите си и целуваше ръцете на жените с невероятно изящество и аристократично благородство. По същия лек и фин начин Стиг Венерстрьом завоюваше вниманието и на най-важните и сериозни високопоставени чиновници.”
Друг съветски военен разузнавач, генерал-лейтенант Юрий Бабаянц, пише следното за Венерстрьом: „Главното разузнавателно управление (ГРУ) в периода на Студената война разполагаше с многочислена агентурна мрежа по целия свят. Но личности с потенциала на Венерстрьом... бяха изключително редки съкровища. По мащабите на своята дейност и ценността на предаваната информация и главно по своя особено широк мироглед, по своята безкрайна интелигентност Стиг Венерстрьом не може да се впише в обикновеното понятие за „агент шпионин”. Такива като него ги наричат супершпиони.” Но кой всъщност е този супершпионин Стиг Густав Венерстрьом?!
Стиг се ражда на 22 август 1906 г. в семейството на майор Густав Венерстрьом и Естер Бергрен. Неговият род е един от най-древните в Швеция и има връзка с шведските крале. Баща му, също и неговият дядо по майчина линия, а освен това и чичо му са били офицери. Някак си естествено е Стиг също да избере военна кариера. Отначало това е военноморският флот, а после – авиацията. Още от детството си Стиг има дарба за чужди езици. Изучаването на езици му се отдава и му е крайно интересно. Освен шведски Стиг говори много добре немски, английски, датски, норвежки, фински и френски. През есента на 1933 г. лейтенантът от военновъздушните сили на Швеция Венерстрьом пристига в Рига, столицата на Латвия, за да изучава руски език, но всъщност като сътрудник на шведското представителство в Рига. Тогава за първи път попада в полезрението на съветското военно разузнаване. Това става случайно покрай един негов познат американец, който най-вероятно работи за американските специални служби или пък за английското разузнаване. По онова време съветската контраразведка изучава внимателно американеца. Той се представя на Стиг с името Джон. Но в картотеката на съветските служби фигурира под псевдонима „Егон”. Съветските служби следят непрекъснато американеца и покрай него попадат и на шведа Стиг. Тогава контраразведката открива разработка и на Стиг. И сътрудниците на съветското посолство в Стокхолм, разглеждайки шведските вестници, започват да изпращат в Москва сведения и за Стиг: „Венерстрьом е прехвърлен от флота в авиацията, завършил е обучение за пилот, присвоено му е поредното звание капитан...”. За Венерстрьом има какво да се каже. Той е силна спортна натура. Майстор по водни и зимни ски. Шампион на Швеция по кърлинг. Стрелец, фотограф и автомобилист. Стиг е авантюрист по душа и кипи от енергия. През 1940 г., когато в Европа вече се запалва войната, Стиг получава предложение да стане военновъздушен аташе в Лондон. Началникът на отдел „Кадри” към военновъздушните сили на Швеция, стараейки се да убеди Стиг да приеме в момента не много желаната позиция, му казва: „На 34 години... ти ще бъдеш най-младият аташе!”. Венерстрьом разбира, че сега, в условията на война, когато Полша е паднала и бъдещето на Англия е твърде мъгляво, никой не се натиска да ходи в Британия. Той обаче смело дава своето съгласие и дори започва подготовката за преместването си, но не щеш ли, от ръководството идва следващо предложение. Направо като в стария армейски анекдот: „Не бързай да изпълняваш заповедта, защото може да прозвучи команда отбой”. Същият началник на отдел „Кадри” за пореден път кани Венерстрьом за разговор и му съобщава: „Министърът на отбраната промени решението си. Той смята, че е по-удачно да те направи военновъздушен аташе в Москва. Ти си единствената кандидатура с руски език. А в Лондон ще изпратим някой друг”.
„Москва се оказа истинско гнездо на оси – пише по-късно в спомените си Венерстрьом. – Това беше истинско бойно кръщение за новак като мен. Дипломатическият корпус беше разделен на три лагера: на полюсите бяха воюващите страни, а по средата – неутралните. Нямаше никакъв ред и нищо не беше ясно. Противниците се шпионираха един друг, използвайки всички мислими и напълно немислими трикове. Пред мен стоеше главният проблем, който би изглеждал лесно разрешим само за непосветените в професията: да създам широко и надеждно поле за действие на военновъздушния аташе. Трябваше да започна напълно от нулата. Защото аз бях първият назначен на тази длъжност. И, признавам си, тази задача се оказа много трудна. Руснаците бяха безнадеждни в своето традиционно секретно мислене. Тяхното разговорване беше направо невъзможно: те имаха идеалното „каменно лице”. От пресата също не можеше да се научи много.” По време на своята първа дипломатическа длъжност Стиг не успява да направи кой знае колко. Още повече, че още през март 1941 г. шведите го отзовават в Стокхолм. След три месеца хитлеристка Германия напада сталинска Русия и Стиг Венерстрьом не се връща в Москва. Започва работа в щаба на шведските военновъздушни сили. Там той по цял ден съставя карти, на които нанася целите и детайлно ги описва в помощ на шведската авиация, ако получи заповед за бомбардиране на обекти на територията на съседна Норвегия, окупирана от нацистите. Пребиваването му в Москва като военновъздушен аташе, макар и кратко, изиграва решаваща роля в живота му. Венерстрьом често е канен в съветското посолство, където се запознава по-отблизо с посланика на СССР в Швеция в онези години Александра Колонтай. Един ден между Стиг и посланик Колонтай се състои особена среща. Колонтай казва, че обкръжаването на германците под Сталинград представлява прелом във войната и че Германия е изтощена. Тогава Стиг вметва: „Може би е дошло време за преговори и примирие?!”. „Уважително примирие за двете страни? В никакъв случай. Ние не мислим за подобно нещо” – отговаря Колонтай. След известно време шефът на шведската контраразведка полковник Карлос Адлеркройз вика Венерстрьом и го шашардисва със следното известие: „Разкрихме германския код и сега четем техните телеграми”. След което Адлеркройз протяга ръка и подава на Стиг една от телеграмите. На листа той прочита как от немското посолство в Стокхолм докладват в Берлин съдържанието на неговия разговор със съветския посланик. Действително е имало такава утечка. „Ти май се правиш на голям миротворец” – усмихва се ръководителят на шведското контраразузнаване. Но шведската контраразведка започва да пресмята откъде може да е дошло изтичането на информация. Защото да дойде от руснаците, е възможно най-слабо вероятно. Съмненията падат върху Венерстрьом. Това е един хубав урок за Стиг за бъдещето, той започва да става по-внимателен в детайлите. Много скоро щабният период за Венерстрьом завършва и той напуска Стокхолм за две години. Той командва ескадрила и извършва постоянни полети. В един от полетите оцелява по чудо. При падането на самолета му се налага да излезе през резервния люк, озовава се на крилото и се опитва да задейства парашута, но вече е късно. Самолетът се разбива в едно дърво, а той се провесва с главата надолу. Намира го една бабичка, а после идва и радистът. Стиг си спомня: „Бях много близо до това никога да не се върна у дома и да оставя името си на мемориалната дъска на загиналите летци”. За щастие това не се случва.
След войната командирът на ескадрила Венерстрьом вече носи майорски пагони и се счита за много опитен летец. Той отново е приведен на щабна работа. Този път се занимава с аналитични изследвания на организациите на въоръжените сили. Както и много други, така и Стиг мечтае да стане командир на флотилия. Само че едно позвъняване на командващия военновъздушните сили на Швеция изведнъж го изважда от фантазиите. „Пред мен е статистиката на полетите на „щабните”. Дявол да го вземе, Венерстрьом! Имаш страшно малко летателни часове.” Генералът не е много дипломатичен и директно му заявява: „Ако не летиш, няма да станеш командир на флотилия!”. След неприятния разговор Стиг непрекъснато се стреми да навакса летателните часове, но явно, че все не е достатъчно. Отново генерал Норденшелд позвънява. „От теб няма да стане командир на флотилия” – заявява директно генералът. После прави малка пауза и продължава: „Затова пък у теб, Венерстрьом, има изключителен талант за разузнаването. С твоите езикови познания ти ще донесеш много по-голяма полза на военновъздушните сили, ако заемеш в чужбина длъжността военновъздушен аташе”. Стиг е ужасно разочарован. Да, той обича разузнаването. Но още повече се е надявал да стане командир на флотилия. А сега се оказва, че всички тези полети, огромният риск, амбицията да усвои професията на летеца, всичко това се оказва безсмислено. Душата му се изпълва с обида. Това негово настроение става и основният фон, на който се случва поредната среща на Венерстрьом с военновъздушния аташе на СССР в Стокхолм полковник Иван Рибаченков. Руснакът разузнавач, както и преди, се интересува от един много важен въпрос. Вече е ясно, че САЩ ще оглавят новообразувания военен блок НАТО. Рибаченков се вълнува от това ще влезе ли Швеция в секретно споразумение с алианса. Венерстрьом отговаря на съветския аташе: „Не, няма”. Неочаквано обаче руснакът заговаря за друго. Той е разбрал от пресата, че на военното летище в Упланд в Швеция се планира реконструкция и удължаване на пистата за излитане и кацане. Иван Рибаченков пита шведа за този проблем, но не получава отговор. „Е, ако ти не искаш нищо да ми кажеш, то аз ще трябва да мисля, че има нещо подозрително” – казва съветският разузнавач. „Там няма нищо подозрително. Летището е предназначено за шведските самолети” – отговаря Стиг. За да отклони разговора в друга посока, Венерстрьом заговаря за затягането на решението около неговото заминаване за Москва. В последно време съветското ръководство нещо много съобразява около неговата личност. Във всеки случай на Стиг така му изглежда. „Добре – казва Рибаченков, – ще се постарая да проуча защо е това забавяне и да помогна по твоя въпрос.” И задърпва от любимата си цигара. „И така... какво става с пистата за излитане и кацане? Трябва нещо да докладвам в Москва.” Стиг се засмива дружелюбно. „Дааа, услуга за услуга, старата песен.” „Добре – съгласява се полковникът, – давай да се разберем по друг начин. Колко струва за теб тази проклета писта? Две хиляди?”
„Не бях особено учуден – пише Венерстрьом в своите спомени, – знаех, че и на други като мен се правят подобни предложения. Следователно трябваше да се отнеса към това спокойно и да не отговарям категорично. Но авиационната ми кариера беше отишла по дяволите и аз бях в депресия, поради което лошото ми настроение допринесе за моята реакция. Аз се ядосах, че той избра тъкмо мен за подкуп, и кой знае защо изтърсих: „Да-а-а. А защо не, например пет хиляди?!”. Руснакът, както и преди, гледаше настрани и не забеляза изражението на лицето ми. Отговорът дойде веднага. „Длъжен съм да попитам в Центъра.” Така започва сътрудничеството на Стиг Венерстрьом със съветската военна разведка. Руснаците му дават оперативното име „Орел” и около 4-5 хиляди шведски крони на месец. По-късно във всички обвинения към него винаги ще му напомнят за парите, получавани от руснаците. Наистина той получава пари, но не много. Съветското разузнаване подчертава, че Стиг не е бил мотивиран от парите, че не е работил за пари. Или поне парите не са били най-важното. Но тогава защо би работил за руснаците?
Не трябва да забравяме, че периодът, в който Венерстрьом сътрудничи със съветското военно разузнаване, се характеризира с постоянно нарастващо противопоставяне на двата световни полюса – атлантическия и комунистическия. Според руската версия Стиг осъзнава заплахата, която се оформя от страна на НАТО, и иска да балансира силите. „Самият Венерстрьом – казва за него генерал-майор Виталий Николски от ГРУ, военен аташе в Швеция – никога не е искал от нас никакви допълнителни пари. Всичко това са пълни измислици, че той е бил алчен, че сме го купили и прочее. Той никога не би се съгласил на меркантилно сътрудничество. Той осъзнаваше опасността от подготовката на НАТО за сблъсък.” В интервю, което Стиг дава за списание Aret Runt, той признава, че е започнал да се занимава с шпионаж поради симпатии към сътрудниците на съветския дипломатически корпус. Пред съда той не се признава за виновен и заявява, че само историята може да оцени човешката вина. След десет години затвор Стиг написва своите мемоари и от тях става ясно: Венерстрьом е останал верен на себе си. Величайшият супершпионин от времената на Студената война сам отговаря на този въпрос: „По това време американците осъзнаваха добре своето военно превъзходство. Звучаха силно агресивни изказвания на „ястребите” сред военните и дипломатите и всичко това предизвикваше у мен много тъжно впечатление. Аз се опасявах от реалността за трета световна война. Впоследствие много хора се надсмиваха над моите усилия и издевателски подхвърляха, че съм заложил на „губещия кон”. Но аз не мисля така. Аз играех важна роля и считах, че тя трябва да бъде изиграна докрай. „Успешна мимикрия и нищо повече”, беше написано в една статия в САЩ. „Отлична обработка на мозъци” – каза някой у дома в Швеция, който явно е бил доста по-умен. В действителност аз не бях продукт нито на едното, нито на другото. Просто бях обзет от мисълта, че играя нестандартна, особена роля и тази мисъл растеше в мен с всяка една година...”. Наистина Стиг Венерстрьом играе особена роля. Иначе нямаше да получи безпрецедентна присъда в своята собствена страна – доживотен затвор. При все че максималният срок в Швеция е ограничен до 10 години затвор. Освен това Стиг практически не е работил против своята държава. Цялата негова разузнавателна дейност е насочена против агресивния блок на НАТО и против САЩ. Но не срещу Швеция. Макар че има и една неудобна подробност. Венерстрьом подава информация на руснаците за шведския самолет DC-3, който се занимава със събирането на разузнавателни данни, летейки над съветски териториални води. На борда на самолета има ултрасъвременно американско радиоелектронно оборудване и резултатите от неговата дейност директно отиват в Пентагона. НАТО иска да събере информация за съветската противовъздушна отбрана, за новите съветски военни бази по бреговете на Балтийско море и отправя самолета по латвийската и естонската брегова ивица. Именно през този „балтийски коридор” трябва да действат американските и британските бомбардировачи, ако започне война. В резултат на донесението на Стиг на 13 юни 1952 г. разузнавателният самолет „Хугин” е свален над Балтийско море и изчезва в района на остров Готланд. От осемте човека екипаж нито един не се спасява, всички загиват. Има и други неща, с които Венерстрьом засяга родината си Швеция. Той предава на руснаците целия проект за шведския свръхзвуков изтребител Saab 35 Draken, който през 1960 г. е приет на въоръжение в шведските военновъздушни сили, където се използва до 1998 година. Венерстрьом издава и координатите на строящите се по бреговете на Швеция подземни бази на шведските военновъздушни сили. В резултат на което по-късно шведите трябва да променят цялата си система за противовъздушна отбрана.
Какво успява да направи Стиг през периода на своята работа с ГРУ? Отговорът е един: успява да направи страшно много. Особено ценни са документите, които той предоставя на руснаците, по ракетното въоръжение на САЩ и Англия, например характеристиките на новите американски ракети „Сайдуиндер”, „Хок” и „Фалкон” и др. В следвоенния период точно когато светът се разделя на два крайни враждуващи полюса, Стиг стяга куфарите, за да се отправи в Москва. И ето, че той отново е в столицата на СССР. Устройва се и се оглежда наоколо. Не се съмнява, че го следят изкъсо, и наистина съвсем скоро се появява пратеник от военното разузнаване. Една вечер до сградата на посолството, където живее Венерстрьом, някой го повиква и му предава писмо. В него има малка хартийка. На нея са написани датите на основната и резервната среща. В посоченото време до паметника на Пушкин към него се приближава Николай Никитушев, когото Стиг познава служебно още от Швеция. Полковникът поканва Стиг в колата и двамата се отправят към парка „Сребърен бор”, където има скъпи вили. Автомобилът влиза в двора на една от къщите. Обстановката вътре е твърде романтична: в камината пропукват дърва, на масата стои самовар, а в чинията – свежо приготвени пирожки. На пода лежи котка. Никитушев започва разговора със спомени за Стокхолм. След това разговорът преминава към НАТО и агресивните планове на алианса. Полковникът отново уточнява: „Съществува ли секретен договор на Швеция с НАТО?”. Но получава от Стиг отрицателен отговор. „Знаеш ли – казва Никитушев, – моят началник би искал да чуе за шведския неутралитет лично от теб.” „А кой е той?” – пита Стиг. „Началникът на Второ управление.” Венерстрьом се съгласява. На новата среща освен Никитушев присъстват още двама. Единият от тях се представя като Павел Константинович, той е началникът на управлението. Другият съпровожда генерала. Масата е сложена. Пийват си, хапват си и чак тогава генералът кани Стиг в отделен кабинет. Отново разговорът тръгва за шведския неутралитет. След това генералът с тревога започва да говори, че посолството на САЩ и посолствата на другите страни на НАТО координират своето разузнаване за общи цели, най-вероятно срещу СССР. „Ние бихме искали да разберем каква роля се отрежда на въздушната война против нашата родина” – казва началникът на управлението. „Тъй като това не засяга шведските интереси, аз съм готов да помогна” – отговаря Стиг. На свой ред, за да стабилизира позицията на Венерстрьом в Москва пред шведското ръководство, съветският генерал му предлага повече вътрешна информация. С това Венерстрьом се превръща в най-добрия военен аташе, който Швеция някога е имала. Така започва съвместната работа на Стиг и ГРУ в самата столица на СССР Москва. Поначало ГРУ не само иска информация, но се занимава и с професионалната подготовка на агента. Военното разузнаване се грижи Венерстрьом да получи служебна кола, собствена отделна телефонна линия и други такива неща. Всички тези усилия дават своите резултати. На Стиг е поставена сериозна задача: да събира данни за т.нар. „карта на целите” за натовските бомбардировки над съветските градове, над промишлени и военни обекти. Разбира се, с разгадаването на този „ядрен” ребус не се занимава само Стиг като единствен агент по тази линия. Но Венерстрьом внася своята достойна лепта в общата разузнавателна банка. „Пресните спомени за бомбардировките по време на Втората световна война – пише в своите мемоари Венерстрьом – ме накараха с тревога да наблюдавам как американското разузнаване все повече акцентира своето внимание върху нови и нови цели за бомбардировка. Особено тревожно е, че това бяха промишлени обекти и жилищни райони. А в арсенала на НАТО се натрупваха атомни бомби с нечувана сила... Въпросната „карта на целите” беше ужасяващ документ, показващ как една огромна нация много лесно може да бъде унищожена в случай на война.” Поради близостта си с руснаците Стиг Венерстрьом има в Москва доста по-голяма свобода, отколкото аташетата на натовските страни. Затова американците често се обръщат с молба към него за едно или друго. Например молят го да проучи покриват ли се покривите в някои градове на Украйна с желязна ламарина или, както преди, се използва за тази цел торф. Първоначално Стиг даже не може да разбере защо американците търсят подобна информация. По-късно обаче разбира какво имат предвид. Оказва се, че САЩ се готвят за истинска война. Те имат намерение да бомбардират съветските обекти от голяма височина, така че взривът от атомната бомба да не повреди самолета. Обаче се предвиждат нощни полети, защото тогава ефективността на ПВО (противовъздушната отбрана) е доста ниска. Ще се разчита на РЛС (радиолокационните станции). И при това положение покривите от желязо добре се виждат на екраните на радиолокационните станции, но видимостта на торфа е нулева. Стиг е силно поразен от такава скрупульозност на американците при подготовката на новата световна война. По-късно, когато Венерстрьом заема поста военен аташе в САЩ, той се запознава с работата на тренажора, създаден от американците на базата на стратегическите бомбардировачи в Тексас. Тъй като той самият е пилот, много бързо се ориентира в обстановката. Например Стиг вижда залято с вода пространство в носовата част на самолета. Оказва се, че по дъното на този басейн, запълнен с малко количество вода, се движи карта. Така се създава усещането, че самолетът лети. Картата, разбира се, представлява вражеската територия на СССР. И на нея Венерстрьом на много места забелязва метални пластинки. Той се интересува какво е това? „Градове и населени пунктове с покриви от желязна ламарина. Те се виждат отлично на екрана на радиолокационните станции.” Ето, че изплуват и онези железни украински покриви, за които са го разпитвали преди в Москва.
Полковник Венерстрьом заминава за САЩ, след като завършва срокът на неговата командировка в Москва. През януари 1952 г. той напуска столицата на СССР, а през същата година на борда на кораба „МС Кунксхолм” пристига в САЩ. Във Вашингтон негов водещ офицер става съветският военновъздушен аташе генерал-майор Виктор Кувинов. Стиг продължава да събира информация, която предоставя на руснаците. Обикновено предава заснетата лента с ценна информация по време на срещите си чрез ръкостискане. Това става на различни, даже многолюдни места, на вечери, на коктейли, на дипломатически приеми. Нищо особено – аташета се здрависват един с друг. Стиг си спомня, че това се е получавало перфектно, още повече, че Кувинов „има големи длани, които са удобни именно за тази цел”. Естествено, когато става дума за няколко касетки със записи, методът на ръкуване не е подходящ. Така се случва например, когато Венерстрьом добива ценни сведения за миниатюрни лампи, към които Москва проявява интерес. За тази цел се налага да се употреби „пощенска кутия”. В САЩ по задание на Центъра на Стиг му се налага да се занимава с различни въпроси, понякога доста далечни по своята същност. Например в деня на встъпване в длъжност на новия президент Айзенхауер на церемонията той говори за поробените народи на Източна Европа и за това, че американците не могат да гледат на това равнодушно. Венерстрьом е поканен на тържеството, чува думите на Айзенхауер и си признава, че е останал изненадан, когато от Центъра получава задача да изясни: носи ли това изказване риторически смисъл, или след него ще последват определени политически, че дори и военни действия?! Съвсем друга по вид е задачата по придобиването на новия съвременен и съвършено секретен мерник за хвърляне на атомни бомби. Стиг е малко смутен от това, че американците наричат мерника „шведски”. Оказва се, че действително става дума за остарял мерник, който се е използвал от военновъздушните сили на Швеция още през 40-те години. Преди време с него е работел и самият Стиг. Но как би могъл този мерник да се използва при хвърлянето на атомни бомби? Това е, което силно интересува руснаците. Стиг Венерстрьом обаче е невероятно находчив, когато трябва да се сдобие с информация. Той отива в авиационната база в Лас Вегас в Центъра за подготовка на полети на ВВС на САЩ, посещава нейния ръководител и получава достъп до въпросния мерник. Да, в основата на създаването на съвременното електронно устройство стои наистина въпросната стара шведска идея, но на практика няма почти никаква прилика със старото изделие. Венерстрьом успява не само да разбере по какъв начин работи мерникът, но и да придобие документи с названието „Принципите на конструиране на мерника за хвърляне на атомни бомби”. А това е точно това, от което се интересува Центърът. Стиг Венерстрьом работи пет години като шведски военновъздушен аташе в САЩ и заедно с това като агент на ГРУ. Най-после му предлагат или да се върне в Швеция, или да се прехвърли в Лондон на съответната длъжност. Стиг мисли две седмици. Той претегля, колебае се, но накрая взема решение. Връща се в Стокхолм. Уви, решението му се оказва съдбовно. Той служи в състава на командната експедиция на Министерството на отбраната и осъществява връзка между ВВС и военното ведомство, а също така работи и с военните аташета. През 1961 г. Венерстрьом излиза в оставка. И е приет на работа като съветник във външното министерство. През всичките тези години той сътрудничи на ГРУ. „През 1962 г. съветското ръководство получи именно от Стиг ценна информация относно Кубинската криза – спомня си генерал-майор Виталий Николски от ГРУ. – Сведенията бяха за привеждане на американския военно-морски флот в състояние на пълна бойна готовност за излаз на американските подводници в Северния Атлантик с цел блокиране на съветския Северен флот по пътя към Куба. Предаването на тази свръхсекретна и важна информация за света се случи при съвършено недопустими условия от гледна точка на шпионажа. Стиг ми позвъни в посолството в Стокхолм и ме покани на ресторант. Той не можеше да не знае, че всички телефони в посолствата се подслушват. По време на обяда му направих груба забележка, че не спазва елементарни правила за дискретност, казах му: „Ако така ще спазваме конспирацията, на мен ще ми се наложи до 24 часа да напусна страната, а ти ще влезеш в затвора!”. А той какво?! Разсмя се в отговор на моите упреци и каза, че контролът на връзките на съветския военен аташе с местните хора в Швеция спада към неговите лични задължения. За съжаление по-късното развитие на нещата показа, че увереността му е била прекомерна. Венерстрьом наистина беше притеснително разкрепостен. Например военните аташета нерядко организираха кино-коктейли. Все пак целта беше да има събития между тях, на които да се разменя информация. На един от тези малки приеми се появи и началникът на шведското контраразузнаване контраадмирал Хенинг. Той седна между нас двамата с Венерстрьом и докато си говорехме за филма, аз получих от Стиг няколко материала. Това беше най-оригиналният и рискован начин, по който някога съм получавал информация от агент! На кой друг му се е случвало да получи информация в присъствието на шефа на чуждото контраразузнаване!” На 20 юни 1963 г. на моста Норстрьом в Стокхолм Стиг Венерстрьом чува тих, по шведски деликатен глас зад гърба си: „Полиция по сигурността! Полковник, вие сте арестуван”. След ареста на Стиг военният аташе генарал-майор Виталий Николски и първият секретар в съветското посолство трябва спешно да напуснат Швеция. Опасявайки се от провокации, руснаците светкавично качват Николски не на обичайно транспортно средство, а на товарния кораб „Репнино”, който е наблизо. Руснаците прекъсват натоварването на кораба. Генералът е единственият пътник, който возят през Балтика на почти празен кораб с водоизместимост 5 хиляди тона и с екипаж над 40 човека. И до сега не е известно как шведското контраразузнаване е стигнало до това, че Венерстрьом е шпионин. Някои считат, че той е попаднал в полезрението на полицията още през 1941 г,. когато се връща от първата си командировка в Москва. Други твърдят, че вероятно неговите водещи офицери от ГРУ са допуснали грешка и това е пробило неговата сигурност. Има и такива, които са склонни да мислят, че самият Стиг е бил невнимателен. Но най-достоверната версия за провала на един от най-ценните агенти на ГРУ е, че в началото на 60-те прочутият издайник Поляков от ГРУ, който става агент на ЦРУ, донася на Запада, че съществува в шведското военно разузнаване изключително ефективен съветски агент, наречен „Орел”. След което шведската контраразведка започва издирване, което достига до щателна проверка на личните разходи на Венерстрьом. А той живее твърде разточително, в луксозна къща в стокхолмско предградие, ползвайки много слуги. Контраразузнавачите използват това и пробутват на Стиг домашната прислужница Карин Росен, която е техен агент и има за задача да се добере до някакви следи за шпионската дейност на Стиг. В един момент прислужницата все пак успява да открие малък шпионски инструментариум някъде из дома на шведския дипломат – ленти, камери и др. Стиг Венерстрьом получава доживотен затвор, но през 1972 г. за примерно поведение е пуснат на свобода. Умира през пролетта на 2006 г. на 99 години в стокхолмски дом за възрастни хора. За провала на Стиг Венерстрьом Виталий Николски от ГРУ, който последно го ръководи, е отстранен от оперативна дейност. Той става шеф на факултет във военнодипломатическата академия.