Тая дума, шутаранга, я измисли Колето Карамфилов. И даже нарисува цял цикъл шутаранги. Разнесе се идеологическо ръмжене. Някакви цивилни шутаранги надушиха нездрави внушения, алюзии, намеци и прочее неблагонадеждности. Шутарангите винаги нанюхваха такива работи. Беше 1987-а. Колето се кефеше в новите си джинси (цвят „веронезе), рисуваше денонощно, от което пък се кефеше планетарно. Седяхме си двамката в ателието и заглушавахме ръмженето на шутарангите с гласа на Сачмо. Та седим си и дъним Сачмо и ето, пристигат Слончо и Док. За тези, които не знаят, Слончо е великият Жоро Слона, а Док (сещате се, „Улица „Консервна”) е неговото премъдро куче коли. Док обичаше да хруска обикновени бисквити (хрус-хрус!), носеше на гърба си нахалната котка Сара и пееше като Райна Кабаиванска. Когато Слона навърши 50, му подарихме една козичка, Есмералда – да си я пасе на Античния театър и да си я разхожда из Стария град като един Пикасо. Но това е друга история. Слончо подръпна бяла брада, присви очи, свали очилата, пак ги сложи и произнесе най-дългото изречение в своя живот, а именно: „Браво, майна!”. След много години Колето щеше да стане на 50 и да заприлича на Слончо, но тогава не знаехме това. Не знаехме също, че от своята 51-ва година ще преживее само 36 дни. А шутарангите се наплодиха.

Шутарангата (или шутарангът, Колето не уточни) идва от оная песенчица – „Забравил шутът ранга свой”. Колчем по неволя погледна Роско и ухото ми изтръпне от неговия глух глас на копринена буба, неизменно се сещам за шута, който забравил ранга свой. Помните ли лапидарната формула на Б.Б. като какъв трябва да бъде президентът на ГЕРБ? Не?! Бива ли тъй! Ето я в нейния кристален блясък: „Млад, здрав и хубав”. Толкоз. Тази триада хлипа пред портите на конституцията. Като я чух, спомних си един виц: „Истинският ариец трябва да бъде рус като Хитлер, строен като Гьоринг и спортсмен като Гьобелс”… „Млад, здрав и хубав” и… възсия Роско! Апотеозът на шутарангите. Триумфът на посредствеността. Олицетворението на безличието. Шедьовърът на оксимороните в българската (Божем) политика. Той така е изчислен и замислен. Подобаващо. Беше 4 септември 2011-а. С измамна саможертвеност и отчуждено изражение Б.Б. представи „нашите Роско и Марга” и пътьом ни осведоми, че съблазнил Роско на разклона за Перник. Традиционно. Цял час до лицемерния спектакъл Б.Б. разяснявал на Роско, че ако някому се пада по право (несъмнено), заслуги (безспорни) и величие (недостижимо) да бъде президент, то това е само и единствено Б.Б., ала Б.Б. бил проникнат от отговорност (дълбока) и мисия (висока), поради което президентството 1 се полагало на любвеобилния и всеотдаен Цв.Цв., обаче Цв.Цв. му трябвал в правителството, от което следва, че Роско не му трябва в правителството. В този сакрален един час Б.Б. осветлил Роско за най-важното: че той е Негова персонална кандидатура (от немай къде и по милост велика), Негово еднолично и единовластно решение без демократични глезотии, преструвки и финтифлюшки.

Ритуалът подгизна от умилителните нечленоразделни излияния на Цв.Цв. на тема как Б.Б. го забелязал него, скромния папконосец, с всевиждащото си око, хипнотизирал го като боа констриктор, а Цв.Цв., запленен от неговия шеметен шарм, тутакси му се врекъл във вековечна преданост. Б.Б. отвърна, че няма подобен спомен, което по никакъв начин не помрачи тегавата празничност, осмислена от автопанегирика на Б.Б. като демиург на ГЕРБ, а също – баща, майка, баба, дядо, акушерка, вдъхновител, архитект, строител, вожд и учител. „Нашите Роско и Марга” присъстваха на церемонията от едната формална неизбежност. По-късно щяхме да разберем, че ако в къщата с гвардейците има някой, това е тъкмо г-жа Маргарита Попова с нейното неуморно пицикато, която периодично подръпва ушето на Роско, обаче той не чуе. Роско, с вид на благодушен погребален агент, придаде окултна жизнерадост на събитието в качеството си на експерт по преражданията. (Той, понеже е висш дух, се е прераждал само веднъж, от ирландска пастирка.

Не открих нищо за ирландските пастирки през 1730 г., но научих, че точно тогава английският лорд виконт Чарлс Таунсенд, редовен посетител на кръчмата „Гъската и скарата”, масон, депутат и зет на министър-председателя, се сетил да храни добитъка с ряпа през зимата, вместо да коли горките животни.) Свенлив и примирен като новобранец на изпроводяк, Роско измедоточи някакви чужди думи, инкрустира ги с минорни спомени за своето нерадостно битие по немските „паркинЗи” и разчувства публиката с подкупващо глисандо, което днес избликна в трикратното „Аз съм щастлиФТ, щастлиФТ, щастлиФТ”. Какви публични унижения преживя бедният Роско, преди да стане щастлиФТ! Най-напред Б.Б. му нареди: „сЕди там и ми пАзи мястото”. После му шътна да престане „с това лицемерие” и да не си въобразява, че е независим. И още по-после го попари немилостиво: „И магаре да бях посочил, и магарето щяха да изберат”.

 

И в къщата с гвардейците вместо кое да е магаре, влезе Роско. Стъпи на президентския килим като част от Борисовия миманс, като alter ego на Б.Б. (имат ли божествата alter ego?), като стажант-Пинокио в кукления театър на Карабас-Барабас (който играе великодушна и безразлична лисица, и това изпълнение поразява с откровеното си лукавство), негов наместник, заместител, сурогат, сянка, фигурант и функция. Един симулакрум, един ерзац двойник, един сурогатен президент на ръчно управление, който повтаря като курдисан: „Аз като президент, аз като президент”, и който извърши серия чутовни подвизи:

  • Дотътрузи (тътруз-тътруз) до Ватикана златно 200-килограмово яйце (за потрес на папата римски, ама той нали е възпитан и стоик, та не гъкна).
  • Обърка Полша с Чехословакия и Чехия със Словакия (или обратно), ама пък Буш-младши още мисли, че Африка е държава.
  • Тъй се навувузели, че стана първи протестър, и маска на сияйните и великолепните стана, и ги поведе.
  • Близна две служебни правителства близнаци на ГЕРБ. Особено второто, протестърното, на „този-който-роди-конституцията- ин-витро” и „дето-цял народ-го-иска”, който се хили дебилно, рее се на политическия небосклон като надут до спръскване Michelin, и повтаря: „Аз съм опасен комунист”.
  • Сбъдна мечтата на външния министър Райков, който предложи на служебния премиер Райков, а той – на президента Роско, да изпрати посланик в Италия същия Райков и Роско го изпрати. А Близнашки възнагради и обезопаси чрез власт, слава и ласкателства.
  • Възглави инициативния комитет на кампанията „25 years free Bulgaria” (финансирана от „Америка за България”), който комитет в нездрав пристъп на просветителска загриженост спусна теми за часа на класния, за да знаят дечицата, че при „комунизма” нямало банани, обаче имало „Кореком“ и сладкарници, в които нямало кафе, а едни „особени хора”, антифашисти някакви, ходели с окървавени ръце и всявали ужас сред населението.
  • Съчини си (в чест на „25 years free Bulgaria”) величествена, херойска биография – типично за всички шутаранги и пишман юнаци, дето наизскачаха целите в бяло иззад храста на времето. „Човекът, на когото мечтите се сбъдват”, така представяха някога министър Роско. Президентът Роско е щедър и сбъдва чуждите мечти, въжделения и мераци.

Но тези подвизи са нищо в сравнение с лакейското прилежание на Роско пред неговите ментори и наставници. „Всяко семейство ще спечели 540 евро годишно от търговското споразумение между ЕС и САЩ. Ще нараснат американските инвестиции в България. Ще се създадат нови работни места. Ще се премахнат митата, ще се подобри достъпът до пазара на САЩ за услуги, обществени поръчки, селскостопански стоки, хранителни продукти и за всичко, което българските индустрии и фирми произвеждат. Подкрепяме всеки опит за стимулиране на икономиката, особено когато идва на неочаквано добра цена…” Таз идилия описа лобистът Роско на 23 октомври 2013 г. под благия поглед на Джоузеф Куинлан, управляващ директор и главен пазарен стратег на Bank of America. Роско просто рецитираше рекламната диплянка с глас на посредствен съблазнител. На 23 октомври 2013 г. никой (освен американските лобисти, 600 на брой) не знаеше какво пише в Споразумението за трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство между ЕС и САЩ (ТТИП). Повече от 5 години пре   говорите си вървяха зад закатанчени врати и в пълна секретност. След бурен обществен натиск и масови протести в над 400 града мандатът за преговори на ЕС най-сетне беше разсекретен. Това стана на 9 октомври 2014 г. Една година след идиличната PR изява на услужливия рекламен агент Роско. И тайното стана явно.

За сведение и улеснение на Роско конспектирах трансатлантическите благини на ясен, достъпен и даже суховатичък официален език (като за държавен глава). Ето как изглежда тая примамлива, „неочаквано добра цена”, надвиснала над нас като лавина:

  • Споразумението изземва и обезсмисля суверенитета на ЕС и на всяка държава – член на ЕС; поставя интересите на мултинационалните компании над разпоредбите на националното и европейското право; предвижда създаването на специални трибунали за арбитраж при спорове между инвеститори и държави с участието на корпоративни юристи, неподлежащи на граждански и обществен контрол; решенията на тези трибунали ще бъдат задължителни за легитимно избраните държавни власти, без да подлежат на обжалване; легитимните държавни власти ще бъдат обезвластени.
  • Споразумението премахва митата между ЕС и САЩ (загубите ще бъдат за сметка на бюджета на ЕС и на националните бюджети) и дава изключителни привилегии на транснационалните компании.
  • Споразумението отменя гаранциите за произхода и качеството на храните; драстично нарушава европейските екологични норми; заобикаля европейското ембарго върху ГМО продуктите; гарантира безконтролно нахлуване на американски ГМО продукти на европейския пазар; гарантира неограничен достъп на американските мегаконцерни за добив на шистов газ на територията на Европа. Споразумението зачерква всички трудови и социални права в страните – членки на ЕС; поставя под заплаха неприкосновеността на личните данни; цели да реанимира отхвърленото споразумение за авторските права АКТА.
  • Чрез Споразумението САЩ целят да препятстват и осуетят всякакво равноправно и взаимноизгодно сътрудничество между Европа и Русия, между Европа и страните от БРИКС; да „пренасочат” (присвоят) в своя полза стокооборота между Европа и Русия (500 млрд. долара); да подчинят и обезличат Европа икономически, търговски, геополитически, социално, военно и международноправно; да превърнат Европа в буфер и подстъп към Русия; да лишат ЕС и страните от ЕС от правосубектност.
  • Крайната цел на Споразумението е капитулацията на Европа пред интересите на САЩ. Толкоз.

Като всеки дребен амбулантен търговец и политически спекулант Роско спекулира с народа: „1,5 милиона българи живеят и работят в чужбина. Те емигрираха в САЩ, Канада, Германия, Италия, Испания, Гърция, но никой в Русия, Индия или Китай. Народът на България е задал ясно посоката. Така е и с другите държави в Юго източна Европа и в цяла Европа. В ролята на политици (именно в ролята! – б.а.) ние сме длъжни да завършим успешно този процес на интеграция, който отдавна е започнат от суверена, а именно народът”. Ако не знаете, да знаете. Всички тези хубавини, които ни готвят САЩ чрез ТТИП, ще ни се стоварят връз главите по волята на суверена. Сиреч според нашата воля, желание и даже – молитвено настояване. Както се казва: „А стринка ми в Ямбол нищо не подозира”…

И стигнахме до сърцевината на слугинажа. До титаничната битка на юнак Роско с онова нецивилизовано, антиевропейско чудовище. Руската мечка! Ау! И в този миг Роско забравя всякакъв суверен.

 

  • Пред „Франкфуртер алгемайне цайтунг” Роско разобличи Русия като „една националистическа и агресивна държава”. И обяви Владимир Путин за световен злодей, който живее в XIX век и всеки миг, аха-аха, след Крим ще окупира България.
  • „Кой е наред? Молдова? Балканите?”, стресна Роско читателите на френското сп. „Експрес”.
  • Втрещи Дипломатическата академия на Виена: „Какъв е сценарият? В нашата страна имаме руско малцинство. Възможно ли е да организират протест и да се обадят на Русия, тя да прати свои хора и да се случи същото като в Крим?”. И заключи троснато: „Незаконният локален референдум бе проведен под дулата на руските калашници. За мен Крим е Украйна, а не Русия. А Украйна е Европа”.
  • Паникьоса Обединеното кралство с предстоящо руско нашествие в България и в предаването HARDtalk на BBC. „В България руски туристи купуват апартаменти по морето. Ако утре те се обадят в Кремъл и поискат да бъдат изпратени войски?!” Осъди руските туристи агресори и пред българските служители на ЕБВР в Лондон, а после отиде да дудне в ухото на кралицата английска. Какви ги е дуднал там, не знаем.
  • В Ню Йорк отново остро осъди Русия и онези „зелени човечета с едни калашници, които организираха един незаконен референдум”, и в заключение зачеркна АЕЦ „Белене”.

От Виена до Ню Йорк и от Берлин до Лондон под насърчителните погледи на своите ментори Роско съди Русия, изобличава Путин, разконспирира руските туристи (до един „зелени човечета с калашници”, които само за прикритие се припичат на плажа и се плацикат в морето), бълнува за руско нашествие в България и възхвалява бандеровците като първи демократи, хуманисти и пазители на евроатлантическите ценности. И нито дума, ни звук дори срещу неонацистите, които изпепелиха Украйна. На 21 ноември 2014 г. Общото събрание на ООН гласува резолюция „срещу героизацията на нацизма и другите форми на расова дискриминация, ксенофобия и нетърпимост” и против „прославата в каквато и да е форма” на бившите есесовци и техните сподвижници. 115 държави приеха този документ. Три страни гласуваха „против” резолюцията на ООН срещу неонацизма – САЩ, Канада и Украйна. 55 държави свенливо се въздържаха. Сред тях – всички страни от ЕС. България включително. От което следва, че Роско е стъпил на правилната пътека.

Присмиваме се на бедничкия Роско (колко сме гадни!), вместо да вникнем в драмата на човек без идентичност и без самоличност, едновременно безличен и многолик, поливалентен някак. Той е ирландска пастирка и преуспял министър; хороскопаджия и държавен глава; бездомник, зъзнещ по немските паркинЗи, и горд собственик на няколко скромни замъчета; храбър протестър и олицетворител на националното единство; alter ego на божеството Б.Б. и негово персонално магаре; любимо дете на партията майка и върл дисидент; дръзновен млад комунист до 5 часа следобед на 10 ноември и вдъхновен участник в несъществуващ митинг час по-късно. Как да не се обърка човек при такова изобилие от идентичности!

„Роско на митинг” и „дядото на Бойко, убит от мръсните комунисти” са фалшификати, изпод едно индиго извадени. Изпод това индиго, от нищото, изпълзя една орда шутаранги и шушумиги, наплодиха се, налазиха ни като скакалци, отвориха фабриката за измишьотини, насъчиниха си биографии, приписаха си несъну вани геройства, преродиха се за една нощ, ласкателите станаха дисиденти, страхливците – революционери, доносниците – морални съдници, стипендиантите на Политбюро – бодри соросоиди. И после се чудим защо 25 години продажници съдят неподкупните, нищожества преследват доблестните, подлеци назидават достойните, глупци наставляват умните, безпросветни обругават мъдрите; защо всякакви обществени блудници и хамелеони учат почтените на морал, а овластени безличия издевателстват над личностите. И защо последният четвърт век е времето на нашия провал. Провал политически, обществен, граждански и национален. Ами – затова.

Няма го Слончо. И Колето. Само шутаранги.
Слагам си джинсите, цвят „веронезе”. Пускам си Сачмо. Сипвам си едно пръстче. Така е по-добре.