„Шикалкави, когато икономиката е в застой. Симулира, когато говорят, че от тайните служби идва той...”

И тази изборна надпревара за държавното кресло в Румъния мина под знака на скандала. Отново се намериха афери, които да излязат наяве точно преди вота. Цялата кампания беше мръсна игра. Още в началото президентът Траян Бъсеску закачи на ревера намeренията си за мъст и удари под кръста. А репутацията на премиера Виктор Понта увяхна като вчерашно цвете. Самоуверената му реплика „Ще седя с купа пуканки пред телевизора, драги опозиционери, и ще ви се смея” увисна във въздуха. Всичко започна на фаталния 13 октомври. Траян Бъсеску влезе в студиото на телевизия Реалитатя. В ъгъла на окото му блестеше дяволито пламъче, но малцина го забелязаха. В ефир той размаха червена папка и взриви обществото със скандалната новина, че Виктор Понта е бил таен агент, офицер под прикритие във външното разузнаване в периода 1997-2001 година.

Наричали го Посланика, защото често пътувал в чужбина. Посещавал САЩ, Италия, Гърция, Великобритания, Франция и Чехия. Новината изригна в скандал, защото се оказа, че по същото време Понта е бил и прокурор. Според член 83 от старата конституция или член 132, параграф 2 от новата двете длъжности са абсолютно несъвместими. Последва стрелба от реплики. Законотворците възнегодуваха, че Бъсеску си е позволил да разкрива държавни тайни, и обявиха, че това граничи с престъпление. Бъсеску се аргументира, че на един президент не може да се отказва информация. „Не съм изисквал списък със служителите в разузнаването. Само отправих запитване дали в правителството има офицери” – подчерта Траян Бъсеску. Понта не остана длъжен. В писмо до медиите, копие от което получих и аз, той заяви: „Това са само лъжи. Откакто съм завършил Юридическия факултет, в продължение на 20 години безмилостно съблюдавам законите на страната. Служих й като магистрат, като депутат, като премиер. Ще направя същото и като президент. Румъния вече не трябва да зависи от тази досада Траян Бъсеску. Трябва да покажем, че страната може да бъде различна след 9 години и 11 месеца клевети, лъжи и мръсотия”. Най-разочарован остана синът на Понта. Когато попита баща си дали е бил таен агент като Джеймс Бонд и получи отрицателен отговор, той едва промълви: „Жалко. Щеше да е много яко”. Но на Понта не му беше до шеги. Медиите започнаха да бълват информация, че през 1997-а той е бил окръжен, а само три години по-късно се е издигнал до поста главен прокурор, работа, за която са нужни поне 8 години опит. След това основателно някой зададе въпроса, какво доверие могат да имат народът и партньорите от НАТО към човек, който вероятно е шпионирал западните съюзници на Румъния и е лъгал години наред. Един от съперниците на Понта за президентското кресло, независимата Моника Маковей, която е бивш правосъден министър и настоящ евродепутат, наля допълнително масло в огъня. Тя съобщи, че Понта се е намесил в полза на казахстанската нефтена компания „КазМунайГаз”, която е дължала на румънската държава 400 милиона долара и е била заподозряна за укриване на данъци и пране на пари. Горчивите хапки реалност не свършиха до тук. В деня, в който Бъсеску церемониално хвърли ръкавицата на Понта, депутатът от управляващата Социалдемократическа партия и бивш транспортен министър Мирон Митря от правителството на скандалния Адриан Нъстасе беше осъден на две години затвор. Разследване срещу него се водеше още от април 2006 година. И още тогава Европа, Брюксел, в частност еврокомисарят Оли Рен, го искаха зад решетките. Причината: вземане на подкуп, фалшифициране на данни в официални документи и корупционна сделка. Като министър на транспорта Митря назначил Ирина Жиану за държавен инспектор по строителството, а в замяна получил облаги за 225 000 евро. С държавни пари построил жилище на майка си и т.н. И още една бомба гръмна със закъснител. Точно в разгара на предизборната кампания Бъсеску разреши да бъде започнато съдебно преследване срещу деветима бивши румънски министри по подозрение в пране на пари, злоупотреба с власт и вземане на подкуп във връзка с даване на лицензи за софтуер в учебни заведения. Според обвинението всички те са подписали и впоследствие са удължили договори за закупуване на софтуерен лиценз от компанията Microsoft за училища в периода 2004-2009 г. Това се е случвало без провеждане на обществени поръчки, като правителствени служители са се възползвали от намаление от 47% от официалната цена на софтуера и са слагали разликата в джоба си. Нанесените щети се оценяват на над 1 милиард долара, а сигналът е бил получен от ФБР. Дебела сянка върху имиджа на Понта хвърли и скандалът с „Лукойл”. Заради разследване за укриване на данъци и пране на пари румънската полиция извърши обиски в офиси на руската петролна компания в град Плоещ и над 300 бензиностанции в страната. Под предлог, че е загрижен за работещите за „Лукойл” 3500 души в Румъния, Понта разкритикува прокуратурата за налагането на осигурителен запор на банковите сметки, сградите и петролните продукти на рафинерията. След публичните му изявления този запор бе частично вдигнат. Нефтопреработвателният завод „Петлотел” отново заработи. Но сега Понта ще бъде разследван за намеса в независимостта на съдебната система, а румънската преса го обвинява, че се е превърнал в адвокат на „Лукойл”, като се е поддал на натиска на компанията и на руския посланик в Букурещ. По неофициална информация – за втори път. Изборната война се трансформира и в плакатна. Всички ключови играчи за президентския пост се опариха, но най-вече Понта. Обвиниха го, че неправомерно използва румънския трикольор. Позоваха се на чл. 41 от Закона за предизборната агитация, параграф 7, в който пише: „Забранени са плакати, комбиниращи цветове в последователност, която възпроизвежда румънското знаме или това на друга държава”. Понта наруши и още един закон: да се печата върху изборните и пропагандните материали името на търговеца или фирмата, която ги е изработила. Оказа се, че по член 29 от Закона за финансиране на партиите, параграф 2, всички са сгафили. Но медиите само щрихираха, че глобите за подобни деяния са в размер между 5000 и 25 000 леи. Шпионският скандал в стил Агент 007 вдъхнови не само критиците, но и творците в северната ни съседка. Актьорите от група Distractis създадоха парчето „Чувствам се по същия начин”. То моментално се превърна в хит в интернет пространството. „Това е нашият начин да стигнем до умовете на хората. Посланието ни е да изгледат клипа, да се посмеят, но да гласуват, за да не плачат после – споделя Йоан Паску, автор на пародийния текст. – Искаме да сме като хапка горчив шоколад за народа”. На тръгване от Букурещ в колата си пускам песента им. „Той е идеалният кандидат. Избран е за добро. Изглежда идеален. Обича го светът. Шикалкави, когато икономиката е в застой. Симулира, когато говорят, че от тайните служби идва той.” На път за България си спомням думите на великия германски генерал Карл фон Клаузевиц, който преди много време беше казал, че войната е продължение на политиката с други средства. В битката за президентския пост в Румъния разлика между двете нямаше.