Само година и половина остава до същинската президентска кампания в САЩ. По всичко изглежда, че Хилъри Клинтън се стяга отново да атакува най-високия пост в Америка. Както винаги, републиканците ще й подготвят собствените й гафове…


На 17 април тази година Челси, дъщерята на Бил и Хилъри Клинтън, официално обяви, че двамата със съпруга си Марк Мезвински очакват дете. На следващия ден Хилъри също влезе в новините. Издателството Simon&Schuster публикува подробности за новата й книга, озаглавена „Трудни решения” (Hard Choices). Новините при личности с такова значение никога не идват случайно. Те винаги са внимателно планирани. Въпросът е каква е крайната цел. Официалното обявяване на бременността на Челси, както и разкриването на подробностите за новата книга на майка й, накараха наблюдателите на американския политически живот да заговорят, че двете събития са прелюдия към втория опит на Хилъри да стане президент на Съединените щати. Засега бившият държавен секретар не отговаря категорично дали ще се кандидатира за поста. Твърди, че обмисля подобна възможност и че ще оповести решението си до края на годината. А, да не пропуснем и още едно важно събитие през разглеждания период. В началото на май в списание Vanity Fair излиза статия на някогашната знаменита стажантка в Белия дом Моника Люински, която разказва за аферата си с Бил Клинтън, едва не довела до импийчмънт на президента. Много хора си задават въпроса, защо Моника решава да говори точно в този момент.

Според някои конспиративни тълкувания зад решението на г-ца Люински (макар и вече 41-годишна, тя все още не е омъжена и признава, че й е много трудно да си намери постоянна работа) стоят близките сътрудници на Хилъри. Подготвяйки участието на г-жа Клинтън в следващата президентска кампания, те преценяват, че ако Моника иска да говори, най-добре е да го направи сега, когато същинската надпревара още не е започнала. Ефектът от думите й по време на самата кампания би имал много по-непредсказуем ефект. Силна конспиративна нотка има и в хипотезата, че Хилъри настойчиво е молила дъщеря си най-после да забременее (Челси се омъжи през 2010 г.), за да има още един бонус в предстоящата кампания. Съвсем нормално е да очаква още гласове, при положение че избирателите вече ще я възприемат не само като професионален политик и опрощаваща съпруга, но и като грижовна баба.

Подобни предположения няма как да бъдат категорично потвърдени. Няма как да бъдат и категорично опровергани. Това, с което разполагаме на този етап, е новата книга на Хилъри Клинтън. Нормално е „Трудни решения” да бъде разглеждана като първа стъпка към участието в президентските избори. Преди да се кандидатира за първи път за президент, Барак Обама издаде две книги – „Дързостта на надеждата” и „Баща ми и аз”. По същия начин постъпи и републиканецът Мит Ромни, който, преди да се изправи срещу Обама на последните президентски избори, написа „Без извинения”. Новата книга на Хилъри е посветена основно на времето, в което тя беше държавен секретар на Съединените щати. Изключително точен избор на тема. Г-жа Клинтън е наясно, че реши ли да се кандидатира за президент, основните нападки на нейните критици ще бъдат насочени именно към този момент от професионалната й биография. Ето защо е важно тя първа да отвори темата, да изложи първа позицията си и по този начин да отнеме инициативата на своите противници. „Трудни решения” има и още една, също много важна задача. Книгата, както и съпътстващото турне по представянето й плюс многобройните интервюта, трябва да покажат една друга Хилъри. Публиката трябва да забрави за онази жена робот, която изчислява всичко до най-малката подробност и която изглежда лишена дори от най-естествената човешка емоционалност. Според редица наблюдатели именно този образ провали първия президентски опит на Хилъри. Затова сега избирателите трябва да я видят в друга светлина, да видят живия човек Хилъри с всичките й позитивни и негативни емоции, с всичките й радости и тъги. Все пак ще избират човек за президент, а не сметачна машина. Сигурно затова в „Трудни решения” е отделено подобаващо място на събитията от 2008 г., когато Хилъри Клинтън губи предварителните президентски избори на Демократическата партия от Барак Обама. Да говориш спокойно за грешките си е признак на сила, а не на слабост. Хилъри е наясно с това правило и затова си позволява подобна откровеност. Освен това бившият държавен секретар има доста неприятни спомени от всички случаи, когато се е опитвала да прикрие гафовете си, вместо да ги признава спокойно. През ноември 1999 г. тя целува Суха, съпругата на Ясер Арафат, по време на специална церемония, след което кима одобрително, докато г-жа Арафат обвинява израелците, че използват отровен газ срещу палестински жени и деца. Вместо да признае, че е сбъркала, Хилъри стоварва вината за гафа върху неточния симултанен превод, който вървял в слушалките й. Година по-късно в медиите изтича информация, че е „забравила” да даде бакшиш на сервитьорка в нюйоркски ресторант. Изминава доста време, преди Хилъри да признае, че е сбъркала. По време на предварителните президентски избори на демократите през 2008 г. разказва как при пристигането си на летището в Сараево по време на етническата война в Босна е била обстрелвана от снайперисти. В интернет обаче моментално се появява видеоматериал от въпросното събитие, откъдето ясно личи, че никакъв обстрел не е имало. И пак минава дълго време, преди Хилъри да признае, че „леко” е изкривила фактите.

Гафовете на Хилъри Клинтън продължават и в по-ново време. По време на скорошно интервю тя разказва как двамата с Бил били „напълно разорени” след края на втория мандат на съпруга й като президент заради многото съдебни дела, които трябвало да водят. Даже се чудели как ще плащат ипотеките си и образованието на Челси в колежа. Тези „признания” предизвикват взрив от негативни реакции. Много хора коментират, че е доста нагло точно семейство Клинтън да се оплакват от безпаричие. И че ако те изпитват финансови трудности, какво да кажат обикновените американци. Достатъчно е само да бъдат споменати огромните хонорари, които Бил и Хилъри получават за всяка своя лекция, за да се види, че финансовите им оплаквания са твърде преувеличени. Наскоро стана ясно, че съпрузите Клинтън са се възползвали от пролуки в законодателството, за да намалят до минимум данък наследство, който трябва да платят потомците им. За да не плащат наследниците високите данъци, родителите създават тръстови компании и им прехвърлят собствеността. След време въпросните компании връщат собствеността на децата, които по този начин си спестяват доста разходи. Схемата не е незаконна, но поражда доста въпроси: възможно ли е да претендираш за най-високия пост в държавата, да искаш да си символ на американската нация и в същото време да прибягваш до ощетяващи хазната данъчни трикове?

Ако Хилъри все пак реши да се кандидатира за президент, ще трябва да отговаря на много подобни въпроси. Стратезите на Републиканската партия отдавна са подготвили мунициите си, с чиято помощ се надяват да сразят бившия държавен секретар. В техния арсенал има и доста гадни твърдения. Карл Роув, архитектът на двете президентски победи на Буш-младши, твърди, че при падането си в края на мандата като държавен секретар Хилъри е получила мозъчно увреждане, което тя и съветниците й упорито прикриват. Въпросите, свързани със здравословното състояние на Хилъри, както и с възрастта й, със сигурност ще стават все повече. Ако спечели следващите президентски избори, тя ще заеме поста през 2017 г. А именно през тази година Хилъри ще отбележи 70-ия си рожден ден. Нейните противници няма как да не питат дали възрастта на г-жа Клинтън няма да й попречи да взема най-правилните за страната решения. Разбира се, ще има и много по-сериозни въпроси, като например този, свързан със смъртоносната атака на ислямски фундаменталисти срещу американското консулство в Бенгази през 2012 г. При нападението са убити американският посланик Крис Стивънс и още трима американци. Трагичната ирония е, че американските служители са убити именно от представители на организации, които най-силно желаеха отстраняването на Муамар Кадафи от власт. Самият посланик Стивънс е сочен за основен организатор на действията на бунтовниците срещу Кадафи. И го убиват тези, които той доскоро е организирал. В американския Конгрес заседава специална комисия, която трябва да разследва всички подробности около смъртоносното нападение в Бенгази. И понеже комисията е съставена по искане на конгресмени републиканци, можем да се досетим, че те насочват основните си критики към работата на Държавния департамент по времето, когато негов шеф е Хилъри Клинтън. Освен че питат защо са били допуснати толкова пропуски при охраната на дипломатическата мисия, републиканците искат и да знаят защо правителството на Обама в началото е говорело за стихийна атака, при положение че още тогава е имало информация, че става дума за добре планиран терористичен акт.

Каквито и атаки да предприемат срещу Хилъри Клинтън обаче, републиканците имат един огромен проблем. На този етап те все още нямат политик, който да може да съперничи на популярността на бившия държавен секретар. Вярно, спрягат се доста имена на политици републиканци, които обмислят участието си в предстоящата надпревара за Белия дом. Най-често се говори за Крис Кристи, настоящ губернатор на Ню Джърси, за Джеб Буш, по-малкия брат на Джордж Буш-младши и два пъти губернатор на Флорида, за сенатора Ранд Пол, член на Чаеното парти и син на либертарианския политик Рон Пол. При провеждането на социологически проучвания обаче както тези тримата, така и други потенциални кандидати на Републиканската партия са много по-назад от Хилъри Клинтън.

По подобен начин стоят нещата и в лагера на демократите. Всички евентуални кандидатпрезидентски кандидатури на Демократическата партия събират несравнимо по-малка подкрепа от декларираната за Хилъри. Разбира се, на тези прогнози изобщо не бива да се гледа като на сигурна индикация за нещата, които предстоят да се случат. Все пак остава година и половина до началото на същинската предизборна надпревара. Това е достатъчно дълъг срок, през който могат да заблестят нови политически звезди и да изчезнат стари. Особено интересни са процесите, които протичат в средите на Демократическата партия. През последните години наблюдаваме все по-голямо идеологическо разделение между обикновените демократи и партийния истаблишмънт. Демократическата база отива все по-наляво, призовава за все по-голяма роля на държавата и налагане на строг контрол върху стремежа към печалби на всяка цена, докато партийните босове продължават да бъдат свързани с финансовия елит и да защитават неговите интереси. Точно с такава защита се отличава и семейство Клинтън, докато е на власт. По време на двата си президентски мандата през 90-те години Бил Клинтън прави и невъзможното възможно, за да освободи Уолстрийт от всички възможни регулации. В края на неговото управление е премахнат прословутият Закон Глас-Стийгъл. Законът е въведен през далечната 1933 г. заради тогавашното сриване на пазарите, като целта му е да забрани смесването на инвестиционното и търговското банкиране. След неговата отмяна забраната вече не важи и банките започват да се занимават с високорискови операции в стремежа си да увеличат и без това огромните си печалби. Именно това, както и отказът на Бил Клинтън да постави под контрол екзотичните деривати, са сред основните причини за избухването на световната финансова криза. Разбира се, нито семейство Клинтън, нито останалите партийни босове, участвали в управлението на демократите, страдат особено. Даже напротив. Стават още по-богати. Така например Робърт Рубин, финансовият министър на Клинтън, който особено активно лобира за отмяната на Закона Глас-Стийгъл, започва работа като директор в американската банка Citigroup. Затова и днес особено актуално звучи въпросът, кого ще защитава Хилъри Клинтън, ако бъде избрана за президент – мегакорпорациите и финансовите акули или обикновените потребители?

В момента в средите на Демократическата партия има политици, чиито идеи са доста по-леви и доста по-съзвучни с настроенията на партийната маса. Най-известна от тях е сенаторката Елизабет Уорън. Още много преди да влезе в голямата политика – избрана е за сенатор от Масачузетс през 2012 г., професор Уорън, преподавателка по право в Харвард, се занимава дълги години с възможностите да бъдат защитени обикновените американци от произвола на банките. Благодарение главно на нейните усилия през 2011 г. е създадена Федералната агенция за защита на потребителите в сферата на финансовите услуги. Големите финансови институции обаче, както и представителите на Републиканската партия в Конгреса, правят всичко възможно, за да не стане Уорън председател на агенцията. Твърде много се притесняват от нейното усърдие при регулирането на пазарните ексцесии. В интерес на истината имат основание да се притесняват. Елизабет Уорън изобщо не е фен на теорията за господството на пазарните механизми над всичко останало. По време на предизборната си кампания за сенаторското място тя произнася реч, която за кратко време набира рекордна гледаемост в YouTube. Ето думите на Уорън, които със сигурност са вбесили пазарните фундаменталисти: „Няма нито един човек в тази страна, който да е забогатял единствено благодарение на собствените си усилия. Никой. Вие карате стоките си на пазара по пътищата, за чието построяване ние сме платили с данъците си. Наемате работници, за чието обучение сме платили ние. Чувствате се сигурни в своите предприятия, защото знаете, че съществуват полицейски сили и пожарникарски отряди, за които пак ние плащаме. Така че, вижте сега. Купувате фабрика, която развивате чудесно, или ви идва страхотна бизнес идея. Това е прекрасно. Прибирайте големия дял от печалбата! Само че част от социалния договор включва и задължението ви, освен да си приберете голямата печалба, да оставите и средства, с които ще бъде образовано някое талантливо дете, което идва след вас”. Освен за по-голяма социална справедливост и за намаляване на неравенството в американското общество сенатор Елизабет Уорън се грижи и за чистотата на публичния разговор. В края на миналата година тя праща официално запитване до шестте най-големи финансови институции в страната – JPMorgan Chase, Bank of America, Citigroup, Wells Fargo, Goldman Sachs, Morgan Stanley, с молба да разбере дали те имат практиката да спонсорират различни тинк-танкове. Аргументът й е, че именно членовете на подобни NGO-та формират общественото мнение по най-важните финансово-икономически теми и затова публиката има право да знае дали те правят това безкористно, или служат на мощни корпоративни интереси. Половин година по-късно Елизабет Уорън все още няма отговор на официалното си запитване. Заради активната си борба срещу самозабравилите сe банкери и финансови спекуланти сенаторката от Масачузетс печели все повече привърженици и все по-често я спрягат като сигурен участник в кандидатпрезидентската надпревара. Що се отнася до мнението на самата Уорън по въпроса, тя обича да казва: „Не се кандидатирам за президент”. Обаче, първо, използва сегашно време, и, второ, на пазара е вече мемоарната й книга „Възможност за успех”, което кара редица наблюдатели да предполагат, че в близко бъдеще Елизабет Уорън може и да ревизира мнението си. А и ако любимката на лявото крило в Демократическата партия реши да участва в кандидатпрезидентската надпревара, това би отнело едно от основните преимущества на г-жа Клинтън в сегашния момент – факта, че е жена. Разбира се, ние все още не знаем дали самата Хилъри ще участва. Във всеки случай, дори и да реши да направи втори опит, в никакъв случай не бива да смята, че победата й в битката за кандидат-президент на Демократическата партия е сто процента сигурна. Преди началото на кампанията през 2008 г. нейните сътрудници, както и тя самата, са убедени, че ще спечели с лекота партийната номинация. Само че появата на Барак Обама взривява всички предварителни очаквания. Дали и този път няма да станем свидетели на подобна изненада?