В събота външните министри на Германия, Франция, Италия и страните от Бенелюкс се събраха на кризисна среща във вила „Борсиг” на езерото Тегел край Берлин. На срещата се обсъждат предложенията на Германия и Франция за по-гъвкав съюз, по-малко интеграция, по-функциониращи институции и повече свобода за страните-членки. Също така ще се преустанови тенденцията за пълно предаване на националния суверенитет на Брюксел. В комюнике след срещата се казва, че властите във Великобритания трябва колкото е възможно по-бързо да реализират приетото на референдума решение за напускане на ЕС от страна на Обединеното Кралство . Между другото в комюникето се казва и следното: „Решението на британския народ стана вододел в историята на Европа. ЕС губи не просто държава-член на Съюза, но също така история, традиция и опит”.

За Дейвид Камерън резултатът от референдума се превърна лично в „ден на печал”. Докато за Найджъл Фараж е ден на независимост на Великобритания и победа на обикновените хора, на истинските и порядъчни англичани . Обсъжданите на срещата в „Борсиг” предложения изглеждат повече като предпазна мярка срещу задаващата се лавина от референдуми в ЕС, отколкото като политическа воля за промяна на Общността .

Според прогнозите на вестник „Вашингтон пост” след Великобритания за напускане на Евросъюза могат да започнат да мислят и Гърция, Франция, Швеция, Дания, Унгария и Холандия. Известно е, че Швеция и Великобритания са много близки политически партньори. При гласуването на общоевропейско ниво в 90% от случаите позициите на двете страни съвпадат. Евроскептиците в Дания спечелиха през декември 2015 г. националния референдум, като гласуваха против по-тясното сближаване с ЕС в правната сфера и интеграцията на полицейските структури . В Холандия движението на евроскептиците също е достатъчно мощно. През пролетта на тази година, когато в Холандия се проведе гласуване за асоциирането на Украйна в ЕС, две трети от холандците гласуваха против това предложение. На Гърция през последните години също се гледа като на един от основните кандидати за напускане на ЕС. Унгария също не одобрява европейската бюрокрация, още повече, след като Жан-Клод Юнкер нарече премиера Виктор Орбан диктатор. И Брюксел се опитваше да тормози енергийните договори на Унгария с Руската федерация. Да не говорим, че за казуса с бежанците Унгария е една от най-категоричните държави: бежанци не са й нужни и политиката й ще бъде насочена срещу брюкселските опити те да се „разпращат” по различните държави . В списъка на страните, които могат да напуснат Евросъюза, германското издание „Ди Велт” подрежда също Австрия и Финландия. Във Франция лидерът на партията „Национален фронт” Марин Льо Пен призова също да се проведе референдум, аналогичен на британския . По данни на проведено допитване 61% от французите се отнасят скептично към оставането на Франция в Евросъюза. В Словакия крайнодясната партия също пусна петиция за провеждането на референдум за напускане на ЕС. Именно тези движения и процеси започнали в страните на ЕС, определяни от европейските лидери като популизъм, са двигателят на спешната среща в Берлин. А не действителните намерения за промени във функционирането на Съюза.

В Европа има поговорка: „Великобритания винаги е готова за война, но винаги за последната”. След патриотичната победа на Brexit островната нация трябва да реши дали окончателно да се раздели с общоевропейския проект. Това може и да доведе до икономически успех, но едва след неизбежните жертви, които ще трябва да понесе Великобритания заради зашеметяващия удар по икономиката от напускането на Евросъюза. Или пък ще се избере по-мек вариант, при който да не се реже пъпната връв с Европейския съюз. ЕС е най-големият търговски партньор на Обединеното Кралство. Около 45% от британския експорт отива на пазарите в ЕС, а само 6% от европейския експорт попада на Острова . Този товарооборот осигурява работа на около 3,3 милиона британци. Обединеното Кралство получава от ЕС повече от 50% от общо внасяните стоки и суровини. Докато през 2014 г. ЕС е внесъл от Британия само 4% стоки и суровини. Ясно е, че икономическите последствия за Острова след Brexit ще бъдат много сериозни, ако в двугодишния срок, предвиден в Европейския договор за напускане на съюза, Британия не подготви нов икономически модел, еквивалентен на сегашните икономически реалности.

Какво предстои сега след стартиралия бракоразводен процес? Вариантите са два. Или развръзката ще настъпи след договаряне със Европейския съвет, или ще настъпи автоматично две години след уведомлението, ако страните не се договорят. Освен това, вече се появиха и мнения на европейските лидери за трети възможен вариант, че британското правителство не е длъжно да се съобразява с резултатите от референдума. Но така или иначе, както и да се развива по-нататък ситуацията, катастрофа в Великобритания няма да настъпи. Обикновено като пример за това служат Швейцария и Норвегия, които са отвън, но ползват предимствата на ЕС под формата на единния европейски пазар с неговото 500-милионно население. Те са добър пример, че можеш да се ползваш от плодовете на независимостта, да не се съобразяваш с тежката европейска бюрокрация и диктата на еврократите, и да имаш ползите. Механизмът, приложен от двете страни, е много прост – те едностранно са либерализирали търговията си, като са свалили всички тарифни бариери . Този ход от една страна способства за икономическото им развитие, а от друга елеминира намесата на Брюксел и необходимостта да правят вноски в европейския бюджет.

Вероятно това не е единственият сценарий, който Великобритания може да използва, но този ще й даде възможност за ръст на икономиката в дългосрочен план, надвишаващ прогнозния за Острова в рамките на ЕС. Другият голям плюс за Лондон са трансграничните финансови услуги. Ако се вземе предвид, че делът на финансови услуги в британската икономика е около 80% и в този сектор едва ли скоро ще настъпят някакви промени, то положението не е толкова лошо. Получилата свобода Великобритания, със зони за свободна и преференциална търговия в джоба си, вероятно в началото ще се наложи всяка година да губи по няколко милиарда фунта, за да утвърди статута си. Но такава жертва е оправдана с оглед бъдещите перспективи, като се отчете обстоятелството, че и сега Великобритания внася по 8,5 милиарда евро в бюджета на ЕС, без да има осезаема полза от това . За стабилността на британската икономика не е без значение и един друг много важен момент. Извън междуправителствените преговори и политически решения, зад сцената вече започват преговори между британските, немските и френските компании. А те ще поискат „приятелски развод”, който да носи ползи за бизнеса. Едва ли Брюксел ще си позволи да игнорира техните решения и да лиши британските компании от европейските им „паспорти” за правене на бизнес в ЕС.

Вероятно най-засегнати от референдума са САЩ. От една страна, те ще загубят своя троянски кон в ЕС, каквато роля досега изпълняваше островната държава . А от друга, освен преговорите с ЕС, изключително важен е въпросът за бъдещата роля на Великобритания в НАТО. На срещата на лидерите на организацията във Варшава, която трябва да се проведе на 8-9 юли, този въпрос неизбежно ще трябва да бъде поставен. Знае се, че НАТО планираше да създаде „шенгенско пространство” за движението на войски и оборудване. Сега вече Brexit, на който една от основните теми беше ограничаване на свободното придвижване в Европа, се превръща в спирачка на военната интеграция в континента, и не само на военната, а поставя под въпрос и един от основополагащите принципи на ЕС за смисъла от шенгенското пространство .

Промени предстоят не само в икономиката, но и в политическата обстановка в страната, след като Камерън подаде оставка. Нарастват шансовете на лейбъристите за победа на следващите избори. Разбира се, тогава на кормилото, издигайки сърп и чук, ще застане Джереми Корбин . Естествено, не по-малко шансове за нов лидер на Великобритания има и Борис Джонсън, който е любимец на Доналд Тръмп. Да се моделират всички икономически и политически последствия на Brexit, които очакват Великобритания, е много трудно, а прогнозите едва ли ще породят особено доверие.

Днес в света всичко се намира в някаква взаимозависимост. Така че трябва да си непоправим оптимист за да кажеш, че доводите на евроскептиците са напълно верни. Но тук трябва да се види и кои са движещите сили, намиращи се от двете страни на разделителната линия. Даже и без да се прави някакъв задълбочен анализ се вижда, че голямата група от привърженици на ЕС е съставена от т.нар. глобалисти . Зад тях стоят финансовите елити и медиите. Те са „креативни, образовани и богати”. Те са хората, „способни да управляват”. Тази лъжлива риторика, типично по американски модел, беше задействана и на британския референдум. Привържениците за оставането в ЕС се позиционираха като „тези, които избират любовта”. А всички, които искат независимост на Великобритания, са „тези, които избират омразата и ненавистта”. По подразбиране, това означава, че всички, които са за Brexit са глупави, стари, бедни и необразовани. Иначе казано, английската „измет”. По повод риториката на привържениците на глобализма обаче няма изненади. Те са напълно предвидими в своето мислене и реакции. В целия свят тези хора са форматирани от англосаксонската пропаганда като мозъчни квадрати, способни да мислят само между правилните четири стени. Голяма част от тях са младежи, защото пропагандата е ограничила техния поглед върху света до клишетата на глобалистката идеология. Между тях голяма група са хората с добро образование. В наше време образованието се изгражда върху клишетата на пропагандата. В същото време хората, които не вярват напълно на вестниците и телевизията, и имат самостоятелно мислене, са нарочени за „отрепки” във всички държави.

Един път възникнала, тази неприязън между тези двете групи няма да изчезне. Великобритания също ще се превърне в жертва на тази ментална гражданска война, която днес се води в целия свят. А някъде отдавна не е само ментална. В британския референдум „отрепките” победиха. Но Великобритания, както знаем, в цялата си история е демонстрирала своето умение да намира изход от всяка ситуация, благодарение на изобретателност, воля и предприемчивост. Да й пожелаем успех и сега. Със сигурност Велика Британия и този път е избрала верния път. И той е да заяви категорично волята си за промяна.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto