Разговорът между руския президент Владимир Путин и турския президент Реджеп Таийп Ердоган по време на срещата на върха на Г-20 в Ханджоу даде нов тласък на двустранните отношения и съвместните проекти. Това се отнася преди всичко до изграждането на газопровода „Турски поток”, който може да се превърне в един от ключовите елементи от новата газопроводна инфраструктура в Европа.
На 7 септември в сайта на „Газпром” се появи следното съобщение: „По дипломатически канали „Газпром” получи първите разрешителни от властите в Република Турция за проекта „Турски поток”, след решението за размразяване на проекта през тази година.“ По време на преговорите между Алексей Милер, председател на борда на директорите на компанията „Газпром”, и Берат Албайрак, министър на природните ресурси на Република Турция, двете страни са постигнали споразумение в кратък срок да бъдат приключени всички необходими подготвителни процедури за стартиране на проекта „Турски поток”. „Осигуряването на първите разрешения е добра новина за „Газпром”. Този ход отразява интереса на турското правителство към проекта „Турски поток” и бележи прехода към практическото му реализиране” , каза Алексей Милер.
Проектът „Турски поток” включва конструирането на газопровод от Русия до Турция по дъното на Черно море. 660 км от газопровода ще бъдат положени в коридора на стария „Южен поток”, чиято реализация бе отменена през декември 2014 г. Други 250 км от тръбите ще бъдат положени в нов коридор по посока на европейската част на Турция.
Преди година Турция не беше особено заинтересована от това да участва в газопровода до Югоизточна Европа, но ситуацията се промени. Тази промяна е свързана с желанието на Турция да заздрави отношенията си не само с Русия, но и с Гърция (която традиционно се възприема като съперник на Турция) и други страни на Балканите.
Любопитно е това, че Турция дори е готова да направи значителни финансови облекчения за Русия, включително да плати за строителството на половината газопровод, чието изграждане по-рано бе отхвърляно . Президентът Ердоган е предложил разходите за турската част на проекта да бъдат поделени между двете страни.
Според Алексей Милер Анкара в момента е отворена за възможността да бъдат правени доставки на газ до турско-гръцката граница и в цяла Европа. Подобна информация бе съобщена преди няколко дни от руския министър на енергетиката Александър Новак. Той вярва, че след месец-два Москва и Анкара ще бъдат готови да подпишат междуправителствено споразумение, за да може първият транш за доставка на газ за турските потребители да се случи до края на 2019 г.
Колкото до изграждането на втория тръбопровод, който ще доставя газ на потребители в Югоизточна Европа, Александър Новак заяви, че Русия е готова да го построи, след като получи гаранции от европейските лидери, че такова съоръжение е необходимо . Това е решение, което трябва да бъде взето от Европейската комисия (ЕК). Ако ЕК не предостави железни гаранции, няма съмнение, че ще се случи същото, което стана с проекта „Южен поток”, който Европейската комисия просто блокира.
В интервю за новинарската агенция Bloomberg, руският президент Владимир Путин заяви: „Ние се надяваме, че ще имаме възможност да установим конструктивен диалог. Имаме много големи проекти, включително „Турски поток” в енергийния сектор. И мисля, че в крайна сметка ще го завършим, поне що се отнася до първата част – разширяването на капацитета и увеличаването на доставките до вътрешния пазар на Турция. Ще има възможност за транзит към европейски партньори, ако – пак казвам – те желаят това и ако Европейската комисия го подкрепи” .
Цялостната ситуация на европейския енергиен пазар, а и отвъд него, също е добър аргумент за реализирането на газопровода „Турски поток”. Има се предвид устойчивия растеж на износа на руски газ, намаляването на вътрешното производство на газ в Европа, редуцирането на количествата от газ, които се предоставят от други доставчици, и растежа на търсенето в Азиатско-тихоокеанския регион.
Според турския вестник „Хюриет”, „отношенията между Турция и Русия се затоплят отново, след кризата със самолета, която прекъсна най-големите енергийни инвестиции в света”. Вестникът предупреждава още, че САЩ и Европейският съюз ще опитат да направят всичко по силите си, за да осуетят изпълнението на руските енергийни проекти (и не само на проекта „Турски поток”, но и изграждането на АЕЦ „Аккую” в Турция), включително и чрез „подкрепата на терористични организации” и „подстрекаване на война”.
„Не е ли твърдението „ние ще донесем мир и демокрация в Близкия Изток” просто начин да бъдат замаскирани „петролни войни”?” , пита вестникът. Безспорно въпросът е риторичен, тъй като отговорът е ясен.
Източник: Strategic Culture