Критичните изказвания за НАТО на германския външен министър Щайнмайер доведоха до противоречия в управляващата коалиция на правителството, заради което тя може да се разпадне.
Острата критика на германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, че „със символични танкови паради на НАТО по източната граница не се създава повече сигурност, а точно обратното” и че военните учения по руската граница са „фатални”, предизвика противоречиви мнения в германските медии, но и в Бундестага, сред управляващите коалиционни партньори. Смелостта на Щайнмайер да коментира реалните заплахи пред Европа очаквано не предизвика радост и овации, а напротив, мъмрене и остри забележки как си е позволил да изрази желание за диалог с Русия и несъгласие с военните подготовки на НАТО.
Коментарите на външния министър на Германия подкопават западната стратегия, която послушно се изпълнява от германското правителство и е добре никой да не й противоречи, за да няма възпитателни телефонни обаждания от Вашингтон. След като наскоро канцлерът Меркел заяви, че не вижда защо санкциите срещу Русия да бъдат вдигнати, Щайнмайер отново предизвика бурни реакции с изказването си на икономически форум в Берлин, че се надява „стъпка по стъпка” санкциите да бъдат свалени.
Щайнмайер не се свени да осъди настъпателните акции на Алианса в Източна Европа, да ги обяви за излишно „нагорещяващи” ситуацията, но най-голямата грешка, която прави, както изглежда от германските медии днес, е че е непослушен или както го наричат в Die Welt с „нелоялно поведение”. Според същия текст в Die Welt Щайнмайер заема логиката на Die Linke, които според статията, често налагат кремълска пропаганда. В остър коментар пък във FAZ още в заглавието виждаме „Да не би Путин да има рожден ден?”
Реакцията на големите германски медии не е изненадваща. Но осъждайки пропагандата и борейки се за свобода на словото, толерантност, отвореност към диалог, приемане на Другия, тези медии би трябвало ясно да осъзнават, че с лековати анализи, влизащи в точната рамка на политкоректността и с невротични спазми спрямо всеки критик на правителствената линия, дърпана отвъд Океана, те са най-голямата жертва на пропагандата. Всеки опълчил се срещу линията на правителството се явява едва ли не своеобразен ренегат. Ако човек се опита да очертае гледна точка към събитията от днес и тя не попада в нормализираната представа за ситуацията, той бива директно замерян с етикетите „кремълска пропаганда”, „путинист” и глупак. Само защото нарушава едностранчивия унисон от анализи, новини, коментари и гледни точки.
Според тези медии, НАТО с право си укрепва фланговете в Балтика и Източна Европа, тъй като трябва да се приспособи с подходяща защита към нарастващата руска агресия. Само че руската агресия не я виждаме в парадни танкови учения, в проекти, инициативи, НПО-та, цветни сдружения за какви ли не права и майдани.
Външният министър на Германия призовава за повече диалог вместо „спасение” чрез военна мощ и показване на оръжейни „мускули”. Най-дискриминиращото самата същност на политическото в тази ситуация обаче, е че сетивата са толкова притъпени, че търсенето на сътрудничество и диалог попада отвъд разбирането, приемствеността, толерантността и всички висши либерални ценности, за чиито носители се смятат медийните (и не само) съдници. С трансцендентните си призиви за доброта, красота и отворени сърца, тези хора попадат в собствената си мъгла на кухо треморно отрицание и неприемственост.
След изказването на Щайнмайер за излишното възпламеняване на ситуацията с „дрънчене на оръжие и подстрекаване към война”, емоциите в ХДС силно се нагорещиха като някои политици обвиниха външния министър, че „излишно усложнява ситуацията”.
Според Норберт Рьотген от ХДС, Щайнмайер отправил „чудовищни обвинения”, а според видния трансатлантик Юрген Харт от ХДС и външнополитически говорител на Съюза, външният министър ще доведе до „недоразумения в НАТО и дори до подигравки от страна на Москва”.
Юрген Тритин от Партията на зелените подкрепи Щайнмайер. Заради дълбоко наранените му колеги от ХДС обаче, външният министър е на косъм да предизвика крах в коалицията. Думите му очевидно са уцелили послушковците право в трансатлантическите им сърца и в момента наблюдаваме параноичния им гърч.
Колегата на Щайнмайер от ГСДП Аксел Шефер отхвърли критиките към НАТО и коментира: „При външния ни министър виждаме класическия отпечатък на ГСДП, който преминава от Вили Бранд към Хелмут Шмит до Герхард Шрьодер”.
В защита на изказванията на Щайнмайер председателят на Партията на Зелените и бивш министър на околната среда Юрген Тритин коментира: „Балтийските страни всъщност не са застрашени от Русия, те се чувстват застрашени. Курсът на НАТО обаче е проблематичен и странен.”
Преди няколко дни в Полша беше проведено военното обучение „Анаконда” с 31 000 войници от 24 държави. Тази голяма маневра формално беше замислена като национално обучение, но в крайна сметка се присъединиха почти всички страни-членки на НАТО. На 150 км от руската граница, във военните зони за обучение в Прибалтика, започна и военното обучение Saber Strike („Удар със сабя”) с 10 000 войници от 13 държави. Скоро хиляди войници в Полша, Естония, Литва, Латвия трябва да бъдат разположени като присъствие по границите на Русия. Бундесверът също е там.
Единственият изказал се защитник на Щайнмайер, Юрген Тритин каза още: „Това, което ясно виждаме днес, е все по-голямото въоръжаване на Полша. В този смисъл думите на Щайнмайер за все по-приближаващото дрънчене на оръжия и подстрекаване към война са напълно уместни.”