Интервю на Михаел Брьокер за вестник General-Anzeiger с бившия федерален канцлер на Германия Герхард Шрьодер
Коя ценност играе ролята на Ваш вътрешен компас?
Справедливостта. Честност по отношение на хората, с които работя, но също така и справедливост по отношение на политическите ми противници. Винаги съм се ръководил от справедливостта.
Но изглежда невинаги сте успявали да следвате този ръководен принцип.
Не, в политиката понякога не се получава, но ако се е случвало да нараня някого, никога не съм го правил умишлено. Все пак знам какво означава човек да бъде изолиран.
Защото, когато сте били малко момче, другите деца са Ви избягвали заради бедния Ви произход?
Да, научихме от опит, че с дрипльовци никой не иска да си играе. Но не ме разбирайте погрешно. Имах щастливо детство. Майка ми ни отгледа и възпита с любов и ласки, самопожертвователно. Никога не ни е удряла. Радвахме се на свобода. Налагаше се да се грижим сами за себе си, но имахме и свободата да го правим.
Колко важни са парите за Вас?
Не са по-важни отколкото за другите хора. Дават независимост.
С други думи, бихте приели да си вършите работата в „Роснефт” и на обществени начала?
Със сигурност. Работата ми там е много интересна.
Имануел Кант казва, че истинската политика не може да направи нито крачка, без преди това да е признала върховенството на морала. Укоримо ли е от морална гледна точка вашето назначение в руски концерн, който поддържа една авторитарна система и е подложен на санкции от Европейския съюз?
Ах, знаете ли, ако участвах в управляващия орган на едно американско, а не руско предприятие, тогава всички биха казали: Браво! Така че в тази критика се крие също и известна доза лицемерие.
Вероятно можехте да станете посланик на добра воля на УНИЦЕФ или издател на седмичника „Ди Цайт”.
Но аз нямам желание да се занимавам нито с едното, нито с другото. Постът в Борда на директорите на „Роснефт” е голямо предизвикателство, а поддържането на добри отношения с компанията и с Русия е от изключителен интерес за Европа. Става дума за надеждно снабдяване със суровини, които са ни необходими за нашата икономика. Не на последно място става дума и за работни места в Германия.
„Роснефт” е сред компаниите, на които Европейският съюз е наложил санкции, а като концерн, чийто контролен пакет акции принадлежи на държавата, за Владимир Путин представлява стратегически властови инструмент.
Обаче аз съм противник на тези санкции. И рано или късно те ще бъдат отменени.
Но като бивш федерален канцлер Вие не пътувате като частно лице за собствена сметка.
От една страна, това е моят живот. Това съм аз. От друга страна, мисля, че моята ангажираност в полза на общото благо е достатъчно подкрепена от факти. И настоящата ми работа – дори и да е спорна – в крайна сметка ще послужи на интересите на нашата държава.
Владимир Путин е Ваш личен приятел?
Да, така е. И ще остане така и в бъдеще. Вярвам на Владимир Путин.
Колко далеч е позволено да стига приятелството? В Русия изчезват представители на опозицията, списъкът на нарушенията на човешките права е дълъг.
Нали приятелството все пак означава човек да казва на приятеля си също и своето собствено мнение и да го критикува. Но това не се прави публично, а на четири очи.
Може би не знаете всичко за Путин?
Възможно е. Всеки има своите тайни. Така са устроени хората.
Когато видите по телевизията Путин да се шегува с Асад, не ви ли се обръща стомахът?
В международната политика се налага да бъдат водени разговори също и с диктатори. Ако преговаряхме само с политици, които са безупречни като демократи, щяхме да се чувстваме доста самотни. Що се отнася до Сирия, необходимо е политическо решение. И Западът също така разбра, че такова решение е възможно единствено с Асад. Остава обаче поставената цел, че след преходния период единна Сирия трябва да може да съществува без него.
Според едно изследване на общественото мнение германци и руснаци имат желание да се сближат. Как мислите – такова сближаване е възможно, но само без Путин?
Не, не съм съгласен. Управлението на Русия не е лесно дело. По-скоро би трябвало да се изхожда оттам, че след Путин няма да е по-добре. Постепенното сближаване би било крачка към приключването на взаимните санкции.
Заради геостратегически мераци в Крим и в Източна Украйна загинаха хора.
Не съм сигурен, че в Крим и в Източна Украйна нямаше да се стигне така или иначе до сблъсъци с насилие. Украйна е една разделена в културно отношение страна. Хората в Донбас се чувстват част от Русия. Не е възможно там да се постигне мир с помощта на полиция, която е управлявана от Киев. Обещаната от украинското правителство федерализация все още не е въведена. Не само Русия, но също така и Украйна не е изпълнила своите задачи.
Къде сбърка Европейският съюз?
Преговорите на Европейската комисия за присъединяването на Украйна към Европейския съюз трябваше да бъдат водени паралелно с Украйна и с Русия. Тогава може би щеше да се стигне до съгласие.
Друг политически ръководител, който предизвиква нашето безпокойство, е турският президент Ердоган. Вие се разбирахте добре с него. Променил ли се е?
Този мъж има заслуги. Той модернизира Турция в икономическо отношение. Трагичното е, че напоследък наблюдаваме сериозни отрицателни промени в страната. Много съжалявам за това. И Европейският съюз обаче невинаги се е отнасял справедливо с Турция и се е дистанцирал от нея.
От повече от триста дни германският журналист Дениз Юджел е държан в затвор в Турция без обвинение. Вие съдействахте за освобождаването от ареста на германския правозащитник Петер Щойтнер. Можете ли да дадете надежда на господин Юджел?
Както и в случая с господин Щойтнер, не искам да говоря публично за своята роля, защото това по никакъв начин не помага за делото.
Как бихте описали отношенията си с Германската социалдемократическа партия? Като хладни, дистанцирани, избягвате контактите?
Не. Като сърдечни! (смее се)
О, така ли?
Сериозно говоря. Трябва да правите разграничение между моето отношение към Германската социалдемократическа партия и към някои от нейните функционери. Аз нямам никакви проблеми с членовете на Германската социалдемократическа партия, получавам много покани от местните партийни организации. Съществуват обаче отделни функционери, които с удоволствие придирят на бившия канцлер, за да изглеждат самите те по-значими.
Вас ви търсят като оратор, помирител при уреждане на спорове, мениджър. Но не и като съветник в Германската социалдемократическа партия. Защо?
Странно, нали? Обаче в някаква степен е разбираемо. Като член, а по-късно и председател на „Младите социалисти” съм влизал в спорове с Хелмут Шмит. Всяко ново поколение трябва да се доказва. И го прави, включително като се конфронтира със старите членове на партията.
С възрастта сякаш ставате по-мек, по-търпим, по-улегнал. Сега остава само и да се сдобрите с Оскар Лафонтен…
Това е трудна работа. Аз самият нямам особени проблеми да го направя, но моята партия, към която съм много привързан, не би одобрила такъв ход. Ханс-Йохен Фогел веднъж сподели, че Оскар Лафонтен е сдал поста председател на Германската социалдемократическа партия като старо ненужно палто, което човек прибира в гардероба. Не се постъпва така. Много членове на Германската социалдемократическа партия не могат да му простят това.
Ако Германската социалдемократическа партия рано или късно не се яви отново на избори заедно с левицата, едва ли би могла да получи повече от 35% от гласовете.
Не съм съгласен, не мисля така. Погледнете само какви хора се бутат в левицата – няма как да има разумно сътрудничество с тях! Как точно му беше името на техния председател?
Бернд Риксингер.
А, да, вярно… С тези хора не може да се изгражда държава. Настоящото поколение на политиците от левицата не е готово и не е в състояние да работи с нас.
Не се ли обрича по този начин Германската социалдемократическа партия вечно да играе ролята на младши партньор в коалиция?
Защо? Не е задължително да бъде така. След госпожа Меркел и в Християндемократическия съюз нищо повече няма да дойде. Нека бъдем търпеливи, партиите търпят развитие. Ръководството на Зелените на федерално ниво понастоящем е по-скоро консервативно. Госпожа Катрин Гьоринг-Екхарт и господин Джем Йоздемир в крайна сметка са несъстояли се членове на Християндемократическия съюз. Към тях няма особени очаквания. Но никой не знае какво ще се случи след тях.
Германската социалдемократическа партия преди всичко иска да демонстрира с всички сили и средства, че не желае властта.
След изборите за Бундестага бях на мнение, че трябва да оставим да бъде съставена така наречената коалиция „Ямайка” и да приемем ролята на опозиция. Но след това преговорите за „Ямайка” се провалиха…
…което не очаквахте?
Бях наясно, че Зелените са гъвкави и непременно искат да участват в управлението. Но се изненадах, че Свободната демократическа партия не желае да поеме отговорност за създаването на правителство. И тук трябва да се каже, че госпожа Меркел, която е една достойна за уважение личност, провали този процес. Това беше политическа грешка. Тя нямаше стратегия. Господин Лиднер, лидерът на Свободните демократи, поне имаше стратегия. Той не искаше да става придатък на един „позеленял” Християндемократически съюз и на едни превърнали се в консерватори Зелени. Мога да разбера тази позиция от негова гледна точка.
Говорехме обаче за Германската социалдемократическа партия…
След провала на преговорите за така наречената коалиция „Ямайка” Германската социалдемократическа партия направи грешка, взимайки решение, с което продължи да изключва участието си в нова „широка” коалиция. От партията можеха да заявят какви са принципните им представи относно съставянето на правителство. А след това вече можеха да преговарят. А сега са принудени да приемат тази позиция, защото федералният президент ги призова да го направят. Това съвсем естествено създава впечатление за нерешителност.
Какво ще кажете за евентуалното управление на правителство на малцинството?
Няма да настъпи краят на света от едно правителство на малцинството, в скандинавските страни това е реалност. Но в Германия няма такава традиция, а и нашата роля в Европа и в света е различна. За Германската социалдемократическа партия такова управление би означавало при всяка законодателна инициатива да се налага да обосновава защо е против. Така нейните представители сами биха подложили на изпитание своето единство.
Затова не са малко и хората, които се замислят за „КоКо”, кооперативната коалиция?
Какво трябва да означава това?
Помогнете ми да го изясним.
Това са глупости. Всичко или нищо. А съвсем „нищо” не става.
Германската социалдемократическа партия иска най-напред да проучи мнението на своите членове.
Аз мисля, че допитването до мнението на партийните членове по принцип е правилно при взимането на централни решения. Сигурен съм, че членовете на Германската социалдемократическа партия със значително мнозинство ще се обявят за една „широка” коалиция.
Германската социалдемократическа партия не превръща ли в твърде голяма тема справедливостта, пренебрегвайки покрай това акцентирането върху напредъка?
Германската социалдемократическа партия трябва да бъде дом на онези хора, които се стремят към напредък. Но тя трябва да бъде дом и за тези хора, застъпващи мнението, че всичко, което днес разпределяме, най-напред следва да бъде заработено. Това се нарича икономическа компетентност. Тогава за партията отново ще гласуват повече от 30% от гласоподавателите. В това съм напълно убеден.
Как празнувате Рождество Христово?
Тук в Хановер. На втория ден от Коледа децата ми ще дойдат на гости. И тогава аз ще сготвя за тях.
Какво ще им сготвите?
Пържени картофи с яйца на очи.
И добро червено вино за вас?
В случая не върви.
И в компанията на вашата нова приятелка?
Без коментар. Но бъдете уверени, че ще имам една прекрасна Коледа.
Източник: General-Anzeiger
Превод: Мария Дерменджиева
23 декември 2017 г.