Бих казал, че идеята на организацията „Лекари без граници“ е добра. Хуманизъм, грижа, доброта. И е вярно. Но има и още нещо.

Прекрасните млади хора от канадски унивеверситети по медицина не са вербувани като шпиони. В организацията „Лекари без граници“ те честно изпълняват задълженията си. А разузнаването се прави от специално обучени хора.

Болницата в Афганистан бе ударена от ракета случайно, това е трагедия от глобален мащаб. Умират хора. Сред тях – медицински персонал, включително от „Лекари без граници“. Съединените щати поеха вината и обещаха повече да не правят така.

В Донбас американци не са обстрелвали болници, украинците го направиха. Може да е случайно, но това не променя проблема. В Новосветловка беше взривена операционна зала. Въпреки това, за разлика от инцидента в Афганистан, този в Луганск не беше счетен за трагедия.

Сега болницата в Новосветловка е възстановена и дори изглежда по-добре от преди. Все още обаче има недостиг на лекари и медицински материали, без да споменаваме ниските заплати на персонала.

Когато преди година и половина френската организация „Лекари без граници“ предложи своята помощ, местните хора бяха истински благодарни. Представителите на организацията бяха посрещнати с цветя, настанени в най-добрите условия, бяха им предоставени помещения за лечение, които са така необходими в Луганската народна република.  Разбира се, беше им предоставен и транспорт, така че нищо да не възпрепятства хората в бели престилки да изпълняват Хипократовата клетва. Те започнаха да лекуват местните жители, да обикалят селата и да раздават лекарства на всеки, който се нуждае. В отговор пациентите пишеха благодарствени писма. Всичко започна добре.

През изминалото лято обаче, в Луганската народна република започна да се забелязва известна разлика в медицинската грижа – някои лекари без граници лекуваха повече от своите колеги. Очевидно беше, че някои от тях се опитват да достигнат до частите на народната милиция и войниците, които се възстановяват от раните си. Шепнеха им нещо на ухо. Като цяло се държаха подозрително. Твърде често ходеха до зоната на контакт с врага.  Тези представители на организацията срещаха огромни затруднения по отношение на лечението на заболявания. Затова Министерството на държавната сигурност на Луганската народна република, от където всъщност аз разбрах тази история, реши да обърне специално внимание на някои определи членове на организацията. Поставиха ги под наблюдение, с помощта на модерни средства за контрол. Не знам какво точно са чули от микрофоните в секретните служби, но „Лекари без граници“ загубиха доверието на Луганските власти. Загубиха и акредитацията си.
Министър-председателят на Луганската народна република, Василий Никитин не навлезе в подробности около шпионския скандал. Той заяви: „Отказахме помощта единствено на организациите, които нарушават нашите правила за престой и условията за акредитация в Луганската народна република. Това не означава, че сме затворили вратите за всички организации. Продължаваме да приемаме заявления. Приемаме обаждания и молби, които след това разглеждаме. В допълнение, организациите, на които е била отказана акредитация, могат да подадат отново заявленията си след тримесечен период. Надяваме се, че ще вземат под внимание нашите забележки и няма да възникват повече проблеми“. Това означава – без повече шпионаж, само медицинска помощ, каквато беше първоначалната уговорка.

„Лекари без граници“ работят и в Донецката народна република, където са „изпратени по сигнал“. Въпреки всичко, акредитацията им все още не е отнета. Ако питате мен, надявам се бързо да им дръпнат шалтера, защото милицията не е безразлична и не обича шпионите. Не дай си Боже  нещата да приключат с международен скандал.

Трябва да подчертая, че това не е първият случай, в който „Лекари без граници“ са заподозрени в шпионаж на страната на врага. През 1999 година властите в бивша Югославия обвиниха основателя на организацията Бернар Кушнер, не само в събиране на информация, но и в организиране на контрабанда. Така че случващото се в Донбас не е нищо ново. Това е традиция.

Между другото, не поставям под съмнение, че в организацията работят предимно честни и добри хора, които искат да помагат на нуждаещите се. Но също така, нямам съмнение, че „Лекари без граници“ се използва от службите за шпионаж. Съгласете се, че би било странно да пропуснат тази възможност.

Превод: Антоанета Киселинчева