Шистовият газ се добива, а шистовият блъф се изпарява

Еуфорията около ресурсите на шистов газ десетки пъти превишава реалната оценка на запасите. Време е да разберем причините за „шистовия бум” и неговия закономерен край. База за добиващата промишленост се явяват ДОКАЗАНИТЕ ЗАПАСИ. Това е тази част от полезните изкопаеми, която може да бъде добита с печалба при съществуващото ниво на техниката. Всичко останало са потенциални ресурси. Част от тях е невъзможно да бъдат извлечени, те си остават в недрата. Друга част е неизгодно да се добиват, защото разходите превишават стойността на извлеченото. Те могат да се считат за резерв за далечното бъдеще. И така, доказаните запаси на шистов газ НИКОГА не са превишавали 4 трилиона куб. метра, а това е малко повече от 2% от всички запаси на газ на планетата. Твърде малко е за „революция” в енергетиката. Но как мошениците успяват да заблудят половината свят? Много просто. Те преднамерено бъркат доказаните запаси с потенциалните ресурси, които преувеличават до стотици трилиони.

ОПИТЪТ НА САЩ

Американската енергийна агенция EIA в края на 2001 г. оценява доказаните запаси на шистов газ в САЩ на 3,73 трилиона куб. метра. Агенцията обаче внимателно не публикува данните за 2012 г. Това са 39,4% от всички американски запаси на газ. При сегашните темпове на добив САЩ са обезпечени с газ за около 13 години. Ето и един интересен детайл. Още преди 4-5 години в САЩ широко се обсъждат ресурсите на тайд газ, добиван от плътни нископроницаеми пясъчници. Неговите запаси се оценяват на 1,5 трилиона куб. метра, а годишният добив на 115 милиарда куб. метра. В днешните сводки за тях няма и дума. Този ресурс е включен в състава на „шистовия” газ. Защото думата „шистов” се е превърнала в бранд, средство за манипулиране на общественото мнение и бизнеса. Добивът на газ в САЩ през последните 7 години е нараснал с 33,3%. През 2012 г. той достига 681,4 милиарда куб. метра, от които 237,5 (34,9%) са добити от трудноизвлекаеми запаси, преди всичко това е шистовият газ. През 2013 г. ръстът се преустановява.

Анализаторите свързват този факт с рязкото намаляване на вътрешните цени на газа, които в края на 2012 г. достигат 77 долара за 1000 куб. метра. Да опитаме да вникнем в детайлите. Находището Barnett Shale в Тексас се сондира интензивно вече 5 години и количеството сонди там е достигнало цифрата 17 361. Добивът на газ се е увеличавал 1,5 пъти по-бавно от броя на сондите. През 2012 г. започва спад на добива, въпреки че само за тази година са пуснати в експлоатация нови 1182 сонди. Друго голямо находище е Marcellus Shale, което интензивно се сондира само от три години, тази е четвъртата. През 2010-2012 г. в него има над 4 хиляди сонди, в резултат на което добивът на газ е увеличен 52 пъти: от 4,2 до 221 милиона куб. метра на ден. Защо при еднакви цени на газа добивът при едни находища намалява, а при други нараства? Отговорът е прост. Защото находищата Barnett Shale са най-изгодните, леките запаси са вече извлечени. За пет години средният дебит на газ от една сонда пада с 40% и на 1 януари 2013 г. е вече нищожна величина: 7,7 хиляди куб. метра на денонощие. Добивът от такава сонда не може да изплати даже една операция по хидроразрив на пластовете, които трябва да поддържат продуктивността. Затова съм абсолютно убеден, че повечето от сондите просто бездействат. Сега от находищата са извлечени 32% от достъпните запаси: за да се добие останалото, е нужно да се поставят още 37 хиляди сонди. Обаче не е ясно къде точно трябва да се сондира, защото новите сонди са значително по-малко продуктивни от първите. А Marcellus Shale се сондира едва четвърта година подред. И пикът на добив, и спадът, които ще следват, предстоят. Няма да е след много време.

Сега накратко и за финансовите резултати. Royal Dutch Shell отписва 2,4 милиарда долара загуби, свързани с разработването на находища на шистов газ в САЩ. За това компанията съобщава в отчета за своята дейност за второто тримесечие на 2013 г. През 2010 г. Exхon-Mobil изразходва 25 милиарда долара за изкупуване на компанията XTO Energy, специализирана в добив на шистов газ. Оттогава нейната печалба се стопява с 25%, а добивът на газ намалява осем тримесечия подред. Стойността на принадлежащите на British Petroleum активи за добив на шистов газ през миналата година се съкращават на 2,1 милиарда долара. Лидерът на „шистовата революция” в САЩ Chesapeke Energy приключва 2012 г. със загуби в размер на 974 милиона долара. Фактическите загуби от добива на нефт и газ са два пъти повече, но тях частично ги компенсират доходите от сервизни услуги.

През последните 5 години при общ доход 52,6 милиарда долара сумарният баланс на компанията е сведен до загубите от 3,5 милиарда долара. Себестойността на добива на газ през 2012 г. се увеличава с 8,6% до 120 долара за 1000 куб. метра. Повече от половината на стойността е амортизация на стари сонди. Голяма част от дейността на Chesapeke Energy е продажбата на активи. Компанията твърди, че тя е успяла да продаде част от тях на стойност 12 милиарда долара. Обаче задълженията по кредитите от тези продажби не намаляват, а, обратно, покачват се на 1,5 милиарда долара. Мощният щурм на шистовите находища в САЩ се превръща в много прилични загуби. Защо така бързо изчезват от медиите фантастичните цифри за трилиони кубически метра запаси от шистов газ? Защото те съдържат две грешки. Първата грешка е ГЕОЛОЖКА. Погледнете на картата, където са разположени сондите на Marcellus Shale в щата Пенсилвания. Добре се вижда, че основната част от сондите образува три големи групи. Това са участъците с най-голяма дебелина на пласта (60-90 м) и фрактури. Именно тук са разположени най-доходоносните сонди. Останалата част от площта е по-малко продуктивна, много от сондите са на загуба. Ако се изчисли площта на големите дебелини, то тя ще се окаже 8 пъти по-малка от цялата територия на находището. Втората грешка е ФИЗИЧЕСКА. Американските геолози са изчислили, че който и да е газ, който се намира в шистите, принципно може да се извлече. В действителност в много малки пори с размери по-малко от 0,05 милимикрона газ не се филтрира. Той стабилно се задържа от силите на междумолекулярното взаимодействие. Може да се премества в тях само за сметка на дифузията, а нейната скорост е много малка и е няколко сантиметра в денонощие. Ще се наложи десетилетия да се добива такъв газ, а никаква икономика няма да издържи на това.

ЕКОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ

Шистовият бум води своето начало през 2005 година, когато Ричард Чейни, вицепрезидент на САЩ от „Халибъртън”, прекарва през Конгреса печелившата енергийна сметка. Нефтогазовата промишленост на САЩ е изключена от Акта за безопасност на питейната вода, Акта за защита на въздуха и от десетки други закони за защита на околната среда. Тя става единственият отрасъл, който може да помпа под земята химикали в непосредствена близост до източници на питейна вода даже без да разкрива състава на тези вещества. Впрочем неразрешими екологични проблеми при добива на шистов газ няма. Да, хидроразривът на пласта в отделни случаи провокира леки земетресения, но техният магнитуд не превишава 3 бала и те не заплашват със сериозни разрушения. По-опасно е помпането в подземните пластове на големи обеми замърсени води, които се извличат от сондите. В щата Арканзас, който се отличава с повишена сеизмичност, числото на подземните трусове се е увеличило няколко пъти. Не е за учудване, че властите на Арканзас временно са забранили добива на газ, в сеизмичните райони той действително е рискован. Използваните при хидроразрива на пластовете химикали имат токсичност по руската класификация категория III (средна). По-токсична сред тях е само солната киселина, но тя в пласта се неутрализира от карбонатните скали. Трябва да се отбележи, че всички тези химикали вече 30 години се прилагат в неф тодобива и никой досега не е бил барабани и не е организирал протести. Какво се е изменило? Проблемът е в ГИГАНТИЗМА. Когато за една година се слагат десетки хиляди сонди, сред тях задължително ще има и аварирали.

Да си спомним находището Самотлор: за 15 години активират 9 хиляди сонди и над 300 от тях имат нарушения при външните колони. Същото е и при шистовия газ, само че там сондите са много по-сложни, с хоризонтален край и операции на хидроразрив, чието число достига до 20-25 на една сонда. Сред хиляди сонди винаги се намират десетки случаи на брак при сондажа, които самият сондьор или неговият поръчител ще се постараят да скрият. Именно такива случаи водят към аварии, когато газът прониква през слабия цимент на повърхността и даже постъпва в дома заедно с водата от артезианските кладенци. Няма проблем да се очистят 6 хиляди тона замърсена от химикали вода, която се извлича след хидроразрива от ЕДНА газова сонда. Но когато такива сонди са над 60 хиляди, а средното количество хидроразриви е 3 операции на сонда за година, то тогава годишният обем на замърсена вода превишава МИЛИАРДИ ТОНОВЕ. За нейното очистване са необходими заводи. Даже такъв прост въпрос като състоянието на пътищата при масовото пътуване на тежки камиони и автоцистерни струва пари. Миналата година законодателите на Тексас утвърдиха бюджет от 225 милиона долара за ремонт на пътните повреди, предизвикани от шистовия добив на находището Eagle Ford. Другите американски щати засега само изчисляват щетите. Арканзас ги оценява на 450 милиона долара. Пенсилвания на 3,5 милиарда долара. Разбира се, в пустинни и слабо населени места екологичните щети не са така забележими и това не безпокои. Друг въпрос обаче е гористата Пенсилвания или гъсто населената Европа.

ТЪРСЕНИЯ В СВЕТА

Ако в САЩ запасите на шистов газ все пак са реални и някаква степен от тях могат да бъдат добити, то в останалата част на света 4-годишното проучване за шистов газ завършва с ПЪЛЕН ПРОВАЛ. Промишлен приток на газ е получен само в Австралия. От 15 проучвателни сонди две на блока Cooper Basin дават потоци с начален дебит 73-85 хиляди куб. метра на ден. Съдейки по нелошия дебит, това е тайд газ от плътни пясъчници. Компанията Santos една година по-рано побързва да обяви началото на промишления добив, обаче до този момент няма никакви сведения. EIA оценява извличаните запаси на блока Cooper в размер на 2,4 трилиона куб. метра, какво е количеството, ще покаже по-нататъшната експлоатация на площадката. В Канада няма никаква информация за добив на шистов газ. Естествено, медиите са пълни със съобщения за гигантски шистови перспективи. Обаче доказаните запаси на канадски газ за последните 10 години са се увеличили едва със 17,6%, а добивът е паднал с 20%, в това число през 2012 г. с 2,3%. В Аржентина компанията YPF заявява за откриването на юг в страната на находище на шистов газ със запаси от 127 милиарда куб. метра. Не става ясно геоложки запаси или извлекаеми, но при всеки случай не са гигантски, просто голямо находище. Обаче фирмата YPF, преди дъщерна на испанската Petrol, неотдавна е национализирана и поради това в продължение на година и половина никаква работа не се случва. Китай изчаква. Предишните планове да се започне добив на шистов газ през 2015 г. се отлагат. Засега китайски компании навлизат в шистовите находища в САЩ и водят преговори с Аржентина. Вместо сондиране за шистов газ Китай увеличава своите мощности за втечнен газ. През миналата година Пекин планува въвеждането в експлоатация на терминали за втечнен газ със съвкупна пропускателна способност от 15,7 милиарда куб. метра, с което ще удвои количеството на наличните мощности. Индия пуска в експлоатация първата си сонда за търсене на шистов газ. Нейната проектна дълбочина е 3300 м. Стойност – 6,2 милиона долара. Индийската ONGC има намерение да експлоатира 30 сонди за търсене на шистов газ на обща стойност 97 милиона долара. Перспективите за бъдещото добиване са неясни поради ниските вътрешни цени на газа, 90–120 долара за 1000 куб. метра.

Франция и България по законодателен път забраняват на своите територии хидроразрив на пластове. Германия обявява мораториум за същата технология. Две сонди търсят шистов газ в Унгария и не откриват нищо. Любопитно приключва търсенето на шистов газ в Литва. Преди две години EIA прогнозира там 120 милиарда куб. метра извлекаеми запаси. Но през октомври миналата година компанията Chevron, единственият кандидат за проучване на терена, отказва своята заявка за конкурса. Оказва се, че новата оценка на EIA идва като гръм от ясно небе: шистов газ в Литва въобще няма. Харесват ли ви зигзагите на американските геолози?

През април 2011 г. EIA оценява на 5,3 трилиона куб. метра запасите на шистов газ в Полша, които трябва да стигнат за 300 години. Оттогава там 50 сонди търсят газ. Първите 20 сонди струват на Полша 400 милиона долара. Приток на газ от дълбочина 3 хиляди метра се получава само при една, за което шумно е съобщено на целия свят. Притокът е 8 хиляди куб. метра на ден. По-ясно казано, за да се удовлетвори растящата необходимост на газ в Полша, е необходимо да работят още 5137 такива сонди и при това да има гаранция, че добивът на газ няма да е на загуба. Засега Exxon Mobil се отказва от своите планове за добив на шистов газ в Полша, признавайки проектите за нерентабилни. Американските компании Marathon Oil и Talisman Energy и полската компания Lotos също прекратяват търсенето на шистов газ. След три години безуспешно сондиране идва и новина от Великобритания. В средата на миналата година първата сонда на блока Bowland открива наличието на газ. Но дебелината на шистите тук достига до огромната величина от 1100 метра, от такива пластове в света още никой никога приток не е получавал. Сведения за продуктивността на сондата не се съобщават. Въпреки това случаят довежда до еуфория националната служба по геология, тя веднага оценява извлекаемите запаси от блока на стойност 3,68 трилиона куб. метра. Всеки грамотен геолог ще ви каже, че такива фантастични запаси от една сонда е НЕВЪЗМОЖНО да бъдат открити. Компанията Chevron подписва съглашение с Украйна за търсене на шистов газ в Прикарпатието. Този район е с висока сеизмичност, тук е необходимо да се следи внимателно за тектоничната дейност. А в Харковска област Shell обявява края на сондажите Беляевска-400: дълбочината на сондажа е 5000 метра, има признаци за газ. Този тайд газ е от плътните пясъчници. Такива сонди са много скъпи, обикновено струват 8-10 милиона долара и по правило бързо се изтощават.

РЕЗЮМЕ

Масовата кампания за пропагандирането на шистов газ има за своя основа недобросъвестната подмяна на геоложките понятия. Да отбележим, американската агенция EIA никога не е участвала в нея, а, напротив, давала е уравновесени и консервативни оценки на запасите на шистов газ.

Добивът на трудноизвлекаеми запаси на газ изисква десетократно увеличаване на мощностите за сондиране и строителство. Именно за това източник на шистовия бум в САЩ стана освобождаването на нефто-газовата промишленост от ВСИЧКИ екологични ограничения. Технически неразрешими проблеми тук няма, но те изискват големи разходи, които слабата икономика на шистовите проекти засега не издържа.

Високите нива на добив на газ в САЩ ще се задържат още няколко години. Те ще растат незначително с ръста на газовите цени, а след това в зависимост от изтощаването на сондите ще започнат постоянно да се снижават. Всячески стимулирайки потреблението на газ, властите в САЩ сега правят една още по-жестока грешка, защото: след десет години „изобилието” на газ отново ще се смени с дефицит.

Интересът към трудно извличаните запаси и последвалият след него ажиотаж се явяват пряко следствие на постепенното изтощаване на природните ресурси на планетата. Няма съмнение, че след време ще се активизират опитите за добив на газови хидрати, чиито ресурси са стотици пъти по-големи от запасите на шистов газ. Но това е неверен път. Тъй като колкото по-сложен е добивът на енергийни изкопаеми, то толкова повече енергия изразходва човек за него. Решението на проблема за дефицита на енергия се намира извън пределите на добиващите отрасли.

Ферма, осветена от изгаряне на отпадъчен газ в находището Монтерей, където се използва фракинг. Калифорния, 22 март 2014 г. Калифорнийските фермери са притеснени от химическото замърсяване и земетресенията, причинени от фракинга.
© Guliver/Getty Images

Напоителни води наводняват ферма близо до Батънуилоу, Калифорния, докато в опасна близост се добива шистов газ. Фермери са принудени да оставят безпрецедентно големи площи необработени заради еуфорията от шистовия газ, който трябва да доведе до „просперитет” на региона, 2014 г.
© Guliver/Getty Images