HANDS UP! DON’T SHOOT!, крещят възмутените и крачат с вдигнати ръце през шпалир от полицаи с наколенки, каски, нагръдници, палки и пушки-помпи. Тъкмо в тази позиция, с ръцете горе, в гръб е застрелян Майкъл Браун, чернокожото момче с бузесто лице на пораснало бебе и внушителен ръст от 193 см. „Добродушен гигант”, твърди приятелят му Дориан Джонсън, свидетел на трагедията. „Дребен обирджия”, репликира полицията, която часове след инцидента излъчва кадри от охранителна камера в супермаркет. На тях Майкъл Браун и приятелят му „забравят да платят” кутия пурети за 49 долара. „Добродушният гигант” дори изблъсква човек от персонала, за да излезе с плячката на улицата. Но този запис е част от медийната война между полицията и протестиращите. Трагедията няма общо с кражбата. Тя се случва половин час по-късно в знойното пладне на 9 август 2014 г. Полицаят Дарън Уилсън забавя патрулката край двамата крачещи посред улицата приятели и заповядва: „Марш на тротоара” (Get the fuck on the sidewalk). „Почти стигнахме”, отвръща гигантът Браун, който се прави на мъж, и продължава по улицата. Вбесеното ченге прегражда пътя и набива спирачки пред нарушителите. Понечва да излезе, но вратата се блъска в тялото на Браун и офицерът е приклещен в колата. Хваща Браун за врата и го придърпва към себе си. Онзи се опъва и след кратка схватка проехтява изстрел. Браун и Джонсън хукват да бягат. Полицаят Уилсън в афект излиза от колата, прострелва Майкъл в гръб. Шокираният младеж с изкривено от болка лице вдига ръце, обръща се и стене: „Нямам оръжие”, но получава още пет куршума.

Същата вечер пламва бунтът във Фъргюсън. На улиците излиза гневната провинциална Америка. Младежи с предизвикателни рап походки, целулитен пролетариат, угнетен от бремето на кредитите, безпътни хора без надежда да намерят работа и честни идеалисти, като онзи бял ветеран в парадна униформа, който ще фиксира камерите с думите: „Не съм се сражавал в Ирак, за да се върна тук и да търпя това безправие”. Полицейското насилие не е американски патент. Нито расовите проблеми. Има ги навред. Но бунтът във Фъргюсън е проявител на дълбоководните мини, които тиктакат в американското общество. Както навсякъде, социалната безпътица и личната фрустрация лесно намират расова интерпретация, която за броени дни може да поляризира хората. В часовете след убийството на Майкъл Браун стартират кампании за набор на средства в помощ на жертвата и в помощ на полицая. И тази за убиеца набира повече средства! „Шестте куршума за Браун са излишен разход на муниции” – пише отявлен расист в популярния форум 4chan. Друг поддръжник на полицая нахъсва останалите: „Дайте да разпространим новината за фонда в подкрепа на Уилсън, както черните разпространяват вируса Ебола”. Аватарите „Хитлер”, „Брейвик” и прочее аплодират идеята. Фъргюсън е третият случай в последните десет години, в който на американските власти се налага да овладяват мащабни масови безредици с национален резонанс. Първият беше хаосът след урагана „Катрина” в Ню Орлиънс (2005 г.), вторият – движението „Окупирай Уолстрийт” (2011 г.). Трите стрестеста за американската власт не са останали без последствия. Според разследване на британския „Гардиан” от 12 юни 2014 г. Пентагонът се подготвя за овладяване на масови граждански бунтове. Не само у дома, но и във всички ключови за САЩ региони. „Изследователска програма на американското министерство на отбраната финансира университетски изследвания, моделиращи динамиката, рисковете и критичните моменти на мащабни граждански бунтове по света. Изследванията се провеждат под надзора на различни американски военни агенции” – пише в статията си Нафиз Ахмед. Програмата стартира през 2008 г. навръх финансовата криза под името „Изследователска инициатива „Минерва”. За да убегне на гражданското любопитство, тя е разхвърляна на десетки университети, но само Пентагонът има обзор върху цялата мозайка и централизира резултатите от изследванията. Така например Университетът в Мериленд работи по темата „Прогнозиране на граждански конфликти при разни сценарии на климатични промени”. Особено интересно е изследването на Университета в Корнел, което стартира от тази година. Темата: „Определяне на критичната маса от социални подстрекатели чрез изследването на дигиталните им следи в Египет 2011, изборите за руската Дума същата година, кризата с нефтените субсидии в Нигерия 2012 и турските протести за Гези парк от 2013 г.”. „Дигиталните следи” са широко понятие, под което попадат всеки статус, туит или дори есемес, ако се доверим на Едуард Сноудън. Качите ли снимка с маската на Гай Фокс, има всички шансове някой усърден студент в Корнел да ви осчетоводи в своята табличка. Изследването ще продължи до 2017 г. и ще обхваща още региони. Може би и България. Две понятия са от ключов интерес за моделирането на гражданското неподчинение. Първото е профилът на „подстрекателя”. Сиреч активистът, който заразява с послания: неговите реч, емоционалност, социален произход и културни кодове. Причината хората да го следват. Сумата от психологически, поведенчески, речеви и всякакви характеристики, получени от университетските изследвания, ще позволи на „Минерва” да моделира образа на „подстрекателя”. Ще позволи същият да бъде разпознаван и маргинализиран, преди да възбуни мрежите. Второто ключово понятие е точката на пречупване (the tipping point). Мигът, когато ропотът прераства в бунт. Когато социалните мрежи от говорилня се превръщат в детонатор на бунта. Модерен превод на марксисткия закон за количествените натрупвания, които преминават в качествени изменения. Научното моделиране на този момент би позволило гражданските бунтове да се предотвратяват, да се ускоряват или предизвикват. Според политическата целесъобразност. Пресен е споменът със запалването на 27-годишния тунизиец Мохамад Буазизи през 2011 г. Отчаяният му жест бутна доминото на революциите в Магреба. Арабската пролет тутакси бе приписана на социалните мрежи. Дали личната трагедия на един човек може да предизвика геополитически трус, остава открит въпрос. Днес обаче със сигурност знаем, че арабските социални мрежи вече са част от програмата „Минерва”. От 2013 г. Калифорнийският университет (Лос Анджелис) изследва „Мозъчните основи на успешното убеждаване в САЩ и Египет”. Проектът цели да „използва интелектуалната преценка на индивиди в САЩ за прогнозиране на тенденциите в египетските социални мрежи и вмъкването на убедителни послания в тях”. Част от „Минерва” е и изследването на проф. Стивън Козак от Университета във Вашингтон, което се интересува „как общности над 1000 човека се превръщат в организации, целящи радикални политически промени”. Опитът на Пентагона да подчини социалните науки за политико-военни цели се приема нееднозначно. Американската антропологическа асоциация (ААА) постави под съмнение способността на военното ведомство да оценява резултатите от изследванията. Но от служебните мейли на „Минерва”, до които се е домогнал „Гардиан”, личи, че Пентагонът не очаква от маститите хуманитаристи абстрактни съждения, а операционни модели, които могат бързо да влязат в употреба. Проф. Дейвид Прайс, автор на „Антропологията като оръжие”, дава примери от практиката на „Минерва”. В тях антивъстанически методи от Ирак и Афганистан се адаптират към американските условия (програма Human Terrain Systems). Например в един от сценариите екоактивисти протестират срещу замърсяването от централа на въглища. От участниците се иска да идентифицират кои измежду тях са „помирители” и кои „подстрекатели”, а сетне да насочат предпочитанията на масата от хора към онези ценности, които ще предотвратят ескалацията на недоволството. Според проф. Прайс, „разгледани поотделно, проектите от „Минерва” изглеждат като нормална социална наука с текстови анализ, исторически преглед и т.н., но обобщени на по-високо ниво, те водят до изопачаващо опростенчество”. Подчинено на строго практичните очаквания на военните. Проектът „Минерва” позволява на изследователите да работят с чистата съвест, че творят наука, а знанието им да бъде употребено там някъде – горе, за политически цели, които те едва ли биха подкрепили като хора. Например за манипулиране на социалните мрежи в трета страна. Или за озаптяване на граждански бунт, като този след убийството на Майкъл Браун. Бунт, който мнозина от същите честни и просветени студенти и професори биха подкрепили. Милитаризацията на социалните науки е опасна офанзива на практичния разум в един от последните оазиси на свободомислието, атака срещу имунната система на демокрацията, която търси да подчини здравословния гняв и критицизъм на практичните цели на управлението.

ИЗТ. HTTP://MINERVA.DTIC.MIL/FUNDED.HTML