На 29 януари в руския черноморски град Сочи стартира Конгресът на сирийския национален диалог – най-сериозната мирна инициатива в раздираната от гражданска война Сирийска арабска република. След провала на преговорния формат в Женева, където се проведоха осем кръга от разговори без съществени резултати, стана очевидно, че има нужда от различна формула. Тя бе намерена от Русия, Турция и Иран – Голямата тройка, която се превърна в новия стопанин на Близкия изток. По време на срещата на Путин, Ердоган и Рухани през ноември миналата година тримата лидери се споразумяха за свикването на Конгрес на сирийския национален диалог като първа стъпка към установяване на приобщаващ диалог в Сирия. След неочакваните успехи на създадените зони за деескалация, водената от Русия мирна инициатива насочва усилията си към трайно гражданско примирие. Учредяването на една нова Сирия и съвместното изработване на нейната конституционна основа са амбициозните задачи, които са на преговорната маса в Сочи. Новата сирийска конституция трябва да бъде написана на базата на широка дискусия с всички заинтересовани страни в арабската република.
Конгресът за национален диалог в руския черноморски град е представен от повече от 1500 делегати, в това число и 107 представители на т.нар. външна опозиция от женевския преговорен формат. По-голямата част от участниците са араби, но не липсват представители на различните малцинства като кюрди, йезиди, асирийци, арменци, туркомани, друзи и други. В Сочи пристигна и специалният представител на ООН за Сирия Стафан де Мистура. Надеждата за всеобхватност на Конгресa на сирийския национален диалог беше помрачена от отсъствието на знакови фигури. Голяма част от опозиционерите от т.нар. риядска платформа, подкрепяни от Саудитска Арабия и САЩ, отказаха да присъстват на мирните преговори в Русия още в края на миналата година. В Сочи не пристигнаха и подкрепяните от Вашингтон кюрдски сили – най-голямата кюрдска група в арабската република. Те бойкотират форума заради въоръженото нападение срещу кюрдския анклав Африн в Северна Сирия от страна на режима на Реджеп Ердоган в Анкара. Анализаторите обаче коментират, че това в никакъв случай няма да подкопае тяхното желание да участват като страна в мирния процес и да заявяват своите интереси със силен глас.
Дори без участието на тези групи, Конгресът в Сочи стартира от много добри позиции. За разлика от женевските преговори, разговорите в руския град се водят не пряко между правителството на Асад и близките до САЩ и Саудитска Арабия опозиционери, а включват разнородни представители на Сирия, мнозина от които, част от въоръжената опозиция. В този план Конгресът на сирийския национален диалог е представителен за максимално широк спектър от политически, граждански и етноконфесионални групи, които са готови да говорят за мира, новото устройство и единното бъдеще на своята страна. В Сирийската арабска република може реално да започне подготовката за конституционни реформи и бъдещи избори.
Конгресът за национален диалог е в съответствие с духа на последната резолюция на Съвета за сигурност на ООН за Сирия. Основата му са няколко важни принципа, които всички страни приемат. На първо място това е единството и териториалната цялост на Сирия, която няма да бъде разбита на отделни държави. Различните участници в Конгреса са обединение от разбирането си за нуждата от продължаване на военните действия срещу „Хаят Тахрир ал-Шам“ (клон на Ал-Кайда) и другите терористични формирования. Окончателно се закрепва разбирането за военен разгром над „Ислямска държава“, чиито групировки са ограничени до няколко села в северните части на провинция Хама и по долното течение на река Ефрат. Към това се прибавят споделените усилия на правителство и опозиция за намаляване на насилието и укрепване на зоните за деескалация.
Пред мирния процес и окончателното решаване на сирийската криза обаче съществуват сериозни пречки. Турската операция в Северна Сирия вероятно в разбиранията на Ердоган е свързана със защита на турската национална сигурност, но нещата не стоят така в по-голям контекст. Въоръженото нахлуване в суверенна държава, член на ООН, сериозно спъва мира. Терористичните групировки в провинция Идлиб все още не са окончателно разгромени и контролират територии, ресурси и оръжие, а демонстрираният в последните седмици стремеж на Съединените щати да създадат кюрдска квазидържава в Северна Сирия, подкопава целия процес за постигне на мир. Именно тази американска политика е причината за турската интервенция в Африн, извършена под страх от появата на кюрдска държава до турските граници. Всичко това създава нова рискова ситуация, при която всяко последващо действие (било то на Турция или на Съединените щати), насочено към фактическо отцепване на територии от суверенна Сирия, ще означава само едно – провал на мирната инициатива от Сочи и нова война.