Съединените американски щати финализираха новите санкции срещу Москва, като ги обвързаха с обичайните заподозрени – Иран и Северна Корея. Въпреки недоволството от страна на Доналд Тръмп и Рекс Тилърсън – двама бивши изпълнителни директори, които понастоящем управляват външната политика на САЩ, администрацията одобри „проблемния” пакет от санкции. Имайки предвид, че Тръмп понякога е обвиняван в това, че се отдръпва от Трансатлантическия алианс и явно отбягва установения след войната ред, сега президентът рискува да влоши още повече отношенията си с голяма част от Европа с новите наложени санкции срещу Русия.

Ястребите във Вашингтон определено са обърнали внимание на европейската позиция. „Европейското противопоставяне на санкциите е проблемен въпрос. Не е етично да се изисква по-значително военно присъствие от страна на САЩ на континента, а в същото време да се поставят под въпрос принудителни мерки, които нямат военен характер”, заяви Борис Зилберман, експерт по Русия и изследовател към Фондацията за защита на демокрацията. Един основен аргумент в европейското становище е енергетиката – континентът е изключително зависим от руската енергия (нещо, за което Роналд Рейгън предупреди европейците по време на Студената война).

„Историята отново се повтаря. През 80-те години на 20 век кабинетът на Рейгън насочи вниманието си към съветския енергиен износ, най-вече към проектите за развитие на газопроводи. Европейците възприеха тези действия като двойна заплаха, която ще подкопае енергийната им сигурност, имайки предвид възможните вторични санкции за множество от участващите фирми, които ще бъдат ощетени”, каза Клей Клемънс, специалист по немска политика в колежа „Уилям и Мери”.

Развитието на проекта „Северен поток – 2” между европейския лидер Германия и спорната руска енергийна компания „Газпром” може да бъде повлияно от наложените санкции. Освен от „Газпром”, в сделката има инвестиции от редица европейски компании, a участниците се стремят към прокарването на природен газ под Балтийско море. „Някои германци тайно се надяват, че „Северен поток – 2” би могъл да превърне страната им в европейски енергиен център”, отбеляза The Economist през юни. Украинската криза също е фактор в тази ситуация. Проектът ще позволи на Русия да „пренебрегне съществуващите газопроводи в Украйна, което ще ощети украинците като ги лиши от доходоносни такси за транзит”, отбеляза наскоро изданието.

Все пак Великобритания и ЕС не са обединени, а в Европа продължават вътрешните противоречия относно начина, по който този въпрос трябва да бъде разрешен. За разлика от Германия, британците не са се опълчили на Вашингтон. „Ние сме съгласни с решението да се покаже на Москва, че руските действия по отношение на Украйна и Сирия, тоест намесата във вътрешната политика на други държави, както и незачитането на закона, ще бъдат посрещнати със силен ответен удар”, каза британски служител, имайки предвид, че Лондон не смята закона за обиден и подкрепя санкциите заради опита им да наблегнат върху „важността на трансатлантическата сплотеност”. Балтийските държави и Полша, които не симпатизират особено много на Русия и са против „Северен поток – 2”, одобряват въвеждането на санкции. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск, който е и бивш министър-председател на Полша, също се изказа критично по отношение на проекта „Северен поток – 2”. Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс беше в Естония, докато Полша посрещна Тръмп преди срещата на Г-20 миналия месец изключително гостоприемно.

Все пак на други места в Европа, включително и сред лидерите на ЕС, присъства известно притеснение. В обезпокоително изявление председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който е от Люксембург, се отнесе към съюза между САЩ и Европа като към ситуация с неясно и променливо бъдеще. „Конгресът на САЩ вече се е ангажирал да прилага санкции, след като се допита до съюзниците на страната. По мое мнение ние все още сме съюзници”, отбеляза той в изявлението си. От Комисията заявиха, че „ако санкциите на САЩ ощетяват компании от ЕС, които търгуват с Русия в енергийния сектор, ЕС  има готовността да предприеме съответните мерки в рамките на няколко дни”.

 „Подготвени сме”, каза Юнкер за брюкселска радиостанция в сряда. „За нас е важно да защитим икономическите си интереси по отношение на САЩ. И със сигурност ще го направим”.

Германският истаблишмънт е раздразнен, което личи от директното обвинение срещу САЩ, в което се твърди, че САЩ се опитва да подобри финансовото си състояние – санкциите вървят с клаузи, които насърчават Европа да закупува природен газ от САЩ. В ератата, в която девизът на президента Тръмп е „да вземем петрола” и държавният секретар на САЩ е бивш изпълнителен директор на корпорацията „Ексон”, много политици и дипломати се съмняват в подбудите на САЩ. „Лесно е да се остане с впечатлението, че САЩ се опитват да предпазят единствено собствените си икономически интереси”, отбеляза Волкър Триер, ръководител на Камарата на германската индустрия и търговия. През 80-те години на 20-ти век „съществуваше съмнението, че санкциите, наложени от САЩ, са създадени с цел да ограничат конкуренцията в полза на американския енергиен износ”, сподели Клемънс.

Поради опасенията си да не засегне Германия, Франция също изрази неодобрението си спрямо санкциите. „Всяко неразбирателство в отношенията между Париж и Берлин би било фатално за Европа към този момент”, сподели Венсан Мишело, аналитик в Института по политически науки в Лион (Sciences Po Lyon). 

Френското министерство на външните работи отбеляза преди месец, че действията, продиктувани от Белият дом, изглеждат незаконни. Това отхвърляне от страна на Париж се случва паралелно с опитите на Тръмп да установи определени взаимоотношения с новия френски президент Еманюел Макрон, който според Мишело иска да бъде възприеман като „незаменим медиатор” както в европейските, така и в международните взаимоотношения.

Щом Украйна е една неочаквана спънка в този спор, тогава и Сирия не е по-различна. Макрон дискретно подкрепя сирийския президент Башар Асад, което е значителна промяна за досегашната политика на Франция.

„Действията на Макрон коренно се различават от силните убеждения на Оланд, че с Асад никога няма да се стигне до политически консенсус по отношение на сирийския конфликт”, каза Сесил Алдюи от центъра „Франция - Станфорд” (France-Stanford Center). „По-важното в този казус е, че Макрон си противоречи по този въпрос... В началото на април той ще обяви в подкрепа на военни действия срещу Асад”. Но продължителни обществени спорове между Берлин, Париж и Вашингтон биха застрашили опитите за преговори от всякакъв характер.

В крайна сметка, Европа, особено с лидер като Германия, би се въздържала от сериозна вражда. Европа „не може да си позволи отношенията ѝ с Русия да наподобяват противопоставянето между САЩ и Русия,” отбеляза Мишело. „Предпочитаният ход, в по-голяма част от Европа, е да се установи определена обвързваща политика, въпреки санкциите, наложени от ЕС заради Украйна”, заяви Клемънс, но предупреди: „От по-глобална гледна точка, все пак за Меркел това е изключително трудно решение, защото тя, в качеството си на лидер, е била най-скептична по отношение на Путин”.

Автор: Кърт Милс

Източник: nationalinterest.org

Превод: Лилия Николова