Публикуваме текст, изпратен в редакцията на списание a-specto от нашия читател Борислав Боев.

Днес, повече от всякога, европейските народи имат нужда от нова Европа. Единственият шанс е да се върви към нова форма на съюз, в чиято основа са заложени принципите на националните държави. Бялата книга на Юнкер не е нищо повече от един цирков фарс. Ако не сме го разбрали – лошо. Ако продължаваме да вярваме, че виновниците за колапса на Европа ще бъдат нейните спасители – още по-лошо.

2017 г. е може би най-важната за Стария континент. Европа е достигнала своята точка на кипене, от която няма връщане назад. Огромното политическо, икономическо и социално разделение обаче не е плод на случайни събития. Разделението в Европа показа неспособността на европейските елити да управляват кризите. Тяхната некадърност се прояви във всяка една сфера на икономическия живот. Европа в лицето на Европейския съюз изобщо не знаеше как да управлява риска. За проактивно управление въобще не можеше и да се говори, а пост-кризисните мерки бяха катастрофа. Истината е, че лидерите на ЕС не усетиха пулса на собствените си народи. Те предпочетоха да защитават собствените си провалени доктрини. Европа на различни скорости е върхът на брюкселския инат.

Ако трябва да си послужим с езика на метафората, „Бялата книга” на Юнкер е нещо като словото на телефонния измамник, който се опитва да открадне последните спестявания на възрастна пенсионерка. Евроелитът се опитва да ни убеди, че огромната пропаст между него и европейските народи не съществува. Наивно е да вярваме, че хората, заради които Европа се тресе, ще са в състояние да я измъкнат.

Двете кризи, които събориха Европа

Събитията в Сирия и Украйна са двата геополитически труса, които доказаха, че политиката на ЕС е тромава и неадекватна. Нещо повече – те показаха как бюрокрацията на Брюксел изобщо не може да реагира своевременно на кризи от такъв мащаб.

Европейският елит не успя да се справи с кризата в Украйна още от самото ѝ начало през 2014 г. Тази криза доказа едно страшно нещо – че ЕС бе тотално зависим от тогавашната политика на Вашингтон. Търсеше се конфронтация с Русия на всяка цена, а безумното въвеждане на икономически санкции бе пример за катастрофален авантюризъм. Днес, от дистанцията на времето смело можем да заявим, че санкциите срещу Русия не постигнаха стратегическия си замисъл. Просто защото това не беше правилният отговор на кризата с Украйна. Санкциите допринесоха за засилване разделението на държавите в ЕС, просто защото някои от тях нямаха никаква изгода да ги въвеждат. Диктатът на Брюксел „приеми или ще страдаш” обаче сработи.

Поведението на ЕС спрямо процесите в Близкия изток е кулминацията на европейската немощ. Европейският съюз не успя да реагира адекватно в първите години на войната в Сирия. Вместо това евролидерите запяха в хор с поддръжниците на Обама, че Башар Асад трябва да си ходи. А истината е, че бе нужен широк дебат какво би следвало, ако Асад бъде свален? Защо не бяха показани истинските лица на опозицията още в началото на конфликта? Групировки като Ислямска държава и Ал Кайда в Сирия шестваха по улиците на някогашната светска държава, а ЕС припяваше познатите мантри за лошия диктатор. Позорното убийство на либийския лидер Муамар Кадафи трябваше да бъде онази червена лампичка, която да свети денонощно в главите на политиците от т.нар. истаблишмънт. Днес на територията на Либия продължава да се води война между две правителства, като не бива да забравяме и присъствието на Ислямска държава. Горчиво доказателство за провала на европейската външна политика.

Европейският политически елит показа тотална немощ в реакцията срещу мигрантския проблем. Още през 2012 – 2013 г. беше очевидно, че Европа ще бъде изправена срещу огромен бежански поток. Всеки дръзнал да говори за охрана на границите, за мерки срещу тероризма и въобще за запазване националния суверенитет на държавите, беше безмилостно унищожаван от масовите медии. „Елате при нас” е фразата, която трябва да обобщи провала на ЕС. След тази фраза терорът се настани трайно в Европа. Само в рамките на една година се случиха събитията в Париж, Брюксел и Берлин. Повече от 200 европейски граждани загинаха по улиците на Свободна Европа, благодарение на престъпното нехайство и тоталната неадекватност на европейските лидери. Няма как хората, които предизвикаха кризата в Европа и не се справиха с нея, сега да се преродят и да оправят нещата.

Битката за нова Европа

Старите европейски политици имаха предостатъчно време, в което да докажат своята смелост и умения. Провалиха се. Това трябва да се промени. В Европа е време за нови политики. Такива, които зачитат правата на националните държави и исканията на техните народи. Нова Европа трябва да се поучи от грешките на сегашния Европейски съюз. Всякакви опити за асимилация на суверенните държави са обречени на неуспех заедно с празните обещания, кухите фрази и мантрите за красивия либерализъм. Икономическата доктрина трябва да се преосмисли изцяло. Ако европейските народи наистина искат да има някаква силна форма на обединение, то тогава трябва да загърбят неолибералната идеология за управление на икономиката. Без еманципация от провалили те идеи изобщо не може да се говори за кардинална промяна и ново начало. Концепцията за единна валута трябва да се преосмисли тотално. Кризите в Гърция и Италия и несправянето с тях доказаха, че нещо в Еврозоната не е наред. Централните банки трябва да се върнат към класическата си роля – регулиране на пазарните несъвършенства и адекватно управление на риска. Сляпата вяра в саморегулирането на пазара е вредна и опасна. От друга страна, търговските банки трябва да се върнат към „скучното банкиране” и просто да кредитират европейския предприемач – при взаимноизгодни и разумни условия. Нужно е да се сложи край на финансовата спекула и пазарния авантюризъм. Това означава, че суверенната държава трябва да се завърне в икономическия живот и да участва активно в него. Европа има нужда да възкреси традиционната за континента изобретателност и предприемачески дух.

Но за да бъде постигнато всичко това е нужна сериозна битка срещу европейския истаблишмънт. Сигурно е, че тази битка ще бъде тежка и неравна, защото вече виждаме как Европейският съюз отчаяно се опитва да стопира възхода на личности като Льо Пен чрез показни разследвания и несъстоятелни обвинения - отчаян ход, целящ да отклони вниманието от истинските проблеми на Европа. Марин Льо Пен показа зверствата, извършвани в Ислямска държава в Туитър. Тя изпълни един от основните постулати на които се гради (уж) свободната Европа – „Истината на всяка цена”. Какво е престъпното истината да бъде показвана, колкото и нелицеприятна да е тя?

Немощта на Европейския съюз се дължи на факта, че му липсваше смелост и политическа независимост. Вместо това той реши да води окопна война срещу хора, които посочваха грешките му. Събитията показаха, че такава война е обречена на неуспех и рано или късно статуквото ще се сгромоляса.