Предстоящият на 25 септември референдум за независимост на Иракски Кюрдистан е на пръв поглед обречена кауза
Наскоро Федералният съд на Ирак обяви за незаконен референдума за независимост на кюрдските области в Северен Ирак, предвиден за 25 септември 2017 г. В допълнение към това, гласовете за отлагане на допитването продължават да се увеличават. За изместване на датата настояват САЩ и западните съюзници, а в понеделник генералният секретар на ООН Антонио Гутереш беше поредният международен дипломат, който се присъедини към този хор. Съседите на иракските кюрди в лицето на Ирак, Иран и Турция недвусмислено намекват за възможна интервенция в случай на поява на нова държава. Черните облаци над кюрдските глави продължават да се сгъстяват, но лидерите на движението за независимост не дават признаци да преразглеждат решението си. Ще се роди ли независима кюрдска държава? В навечерието на историческия референдум кюрдските лидери заварват сложна международна обстановка, която превръща признаването на Иракски Кюрдистан за независима държава в трудна за реализиране кауза.
Вътрешните битки
Инициативата за провеждане на референдум и обявяване на независимост в контролираните от кюрдите райони на Северен Ирак, среща, на първо място, сериозна вътрешна съпротива. Провеждането на допитване на 25 септември е не толкова общокюрдска кауза, колкото политическа линия на един от главните фактори в кюрдската политика – кланът Барзани, от който са президентът Масуд Барзани и неговият племенник - министър-председателят на Иракски Кюрдистан Нечирван Барзани. "Барзани заложиха много на тази кауза и ако се откажат от референдума това ще бъде голяма загуба на имидж сред кюрдите", смята директорът на руския Център за ислямски изследвания в Института за иновационно развитие Кирил Семьонов, цитиран от RT. Заслужава си да се обърне внимание на факта, че допитването ще се проведе и в областите, контролирани от противниците на Барзани като района на Сюлеймания, където силни позиции имат техните вътрешнопартийни конкуренти в Патриотичния съюз на Кюрдистан от клана Талабани. Референдум ще има и в богатите на петрол райони на Киркук, където кюрдите дори не са преобладаващо население. На 16 септември тази година лидерите на контролираните от Талабани източни части на автономната област призоваха за обсъждане на възможността референдумът да бъде отложен, така както призовават от САЩ и Великобритания. Това послужи като сигнал за загубата на политическо доверие към начинанието на Масуд Барзани. Нещо повече. Освен от опозиционната лявоцентристка кюрдска партия "Промяна", референдумът ще бъде бойкотиран и от представителите на арабските и туркоманските общини. Населените с кюрди-йезиди райони на Синджар също имат свое виждане по въпроса и на 20 август 2017 г. провъзгласиха своя автономия от режима на Барзани в Ербил. В оставащите до референдума дни ще бъде много трудно за управляващия Иракски Кюрдистан клан Барзани да постигне вътрешен общокюрдски консенсус, което ще попречи на консолидирането около идеята за независимост в навечерието на допитването.
Сами срещу всички
Референдумът на 25 септември сериозно обърква плановете на САЩ. Вашингтон, който е главният съюзник на кюрдите в Ирак и Сирия, се опитва да балансира в сложната международна обстановка, докато продължава да губи позиции в Близкия Изток. Едно контролирано от САЩ кюрдско държавно образувание е ключова част от стратегията на Щатите в региона. Освен като средство за сдържане на основния регионален противник – шиитски Иран, кюрдската държава е безценен лост за натиск над населената с над 20 млн. кюрди Турция, която дава все по-отчетливи признаци да не се съобразява с диктуваната от Вашингтон външна политика. Ето защо още от Войната в Персийския залив (1990-1991) Съединените щати оказват мощна финансова, военна и дипломатическа подкрепа на иракските кюрди, а днес продължават да бъдат главен благодетел за кюрдските сили в Сирия и Ирак. Скорошната дата на референдума обаче сварва неподготвена администрацията в Белия дом, която се опасява от неблагоприятен развой на събитията в Багдад. Вашингтон се страхува от кюрдска независимост преди парламентарните избори в Ирак през 2018 г. Целта на американските стратези е изборите да преминат спокойно и под контрола на проамериканския министър-председател на Ирак Хайдер ал-Абади. Един успешен референдум за независимост на Иракски Кюрдистан ще означава дестабилизиране на близките до САЩ управляващи кръгове в Ирак и потенциално идване на власт на шиитските хардлайнери, които са ключов съюзник на Иран. Зад гърба си близките до Техеран шиити разполагат с влиятелни гласове в иракската политика, както и с мощна военна сила в лицето на доброволческите Сили за народна мобилизация, подкрепяни от Иран. За Вашингтон такъв кошмарен развой може да означава само реализиране на иранската стратегия за т.нар. шиитски полумесец от Техеран до сирийското крайбрежие на Средиземно море и стремително изтласкване на САЩ от региона… за сметка на Русия. Поради тази причина Белият дом не е склонен в настоящия момент да подкрепи кюрдската независимост. "Няма международна поддръжка за референдума от никъде", заяви в края на август специалният президентски представител в Близкия Изток Брет Макгърк, като повтори позицията на Белия дом отказваща подкрепа за кюрдския референдум на 25 септември.
Инициираният от Барзани референдум ще срещне мощната съпротива на своите доскорошни съюзници от Анкара. В продължение на години Турция поддържаше режима на Барзани в противовес на Съюза на кюрдските общини, който контролира пограничните райони. В обединението влизат Демократическият съюз (PYD), властващ над значителни части от Сирия и водещата боеве срещу Иран Партия за свободен живот на Кюрдистан. Влиятелната структура на Съюза на кюрдските общини се оглавява не от някой друг, а от лидера на Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) Абдула Йоджалан, който в момента се намира в турски затвор. Решението за провеждане на референдум обаче сблъска доскорошните съюзници Масуд Барзани и Реджеп Ердоган. На 18 септември турската армия внезапно струпа военна техника на границата с Иракски Кюрдистан и започна извънредни учения. Ден по-рано и Иран открито намекна за възможността за военна операция в случай на провъзгласяване на независима кюрдска държава в Ирак. Секретарят на иранския Висш съвет за национална сигурност Али Шамхани заяви, че въоръжените сили на страната разглеждат възможността за провеждане на военна операция в пограничните райони и обяви намерението на страната да блокира границата с Иракски Кюрдистан.
Най-краен в изказванията си обаче беше министър-председателят на Ирак. Хайдер ал-Абади, който се притеснява за властта си в случай на успешен сепаратистки референдум, обяви че Багдад е готов за военен отговор. "Ако иракското население е заплашено от незаконно използване на сила срещу него, то ние сме готови за военна интервенция", категоричен е иракският лидер, който в същото време подчерта, че е склонен на нова серия от преговори с Ербил.
На фона на кръстосания огън, на който е подложено кюрдското движение за независимост на клана Барзани, единствената помощ идва от Израел. "Израел подкрепя легитимните усилия на кюрдския народ да получи своя собствена държава", обяви премиерът на страната Бенямин Нетаняху. В израелските представи независимата кюрдска държава е важен съюзник, който е призван да балансира отношенията с враждебните сунитски режими в региона и укрепващото влияние на шиитски Иран. За разлика от останалите мюсюлмански народи в региона кюрдите са благосклонно настроени към Тел Авив, а израелските знамена често се забелязват на митинги в подкрепа на независимостта на Иракски Кюрдистан.
В целия сложен геополитически ребус голямата загадка остава позицията на Русия, която може да наклони везните в определена посока. Като цяло руската външна политика изразява сдържаност по въпроса за създаването на суверенна кюрдска държава. Москва балансира в сложните отношения със своя регионален съюзник Иран и се стреми да спечели доверието на президента на Турция Реджеп Ердоган, за да разбие мощния антируски блок, който САЩ изграждат по руските граници. Поради това Русия не желае да разваля отношенията си с Техеран и Анкара, работейки за създаването на независим Кюрдистан. Въпреки това високопоставени длъжностни лица в Кремъл си оставят вратичка. Седмица преди референдума глобалният енергиен бизнес беше разтърсен от едно любопитно събитие. Руският петролен гигант "Роснефт" оповести предстоящото сключване на огромна енергийна сделка с правителството на Иракски Кюрдистан. Според плановете "Роснефт" трябва да инвестира в мащабен газопровод през кюрдска територия, чиято проектна мощност предвижда пренос на 30 млрд. куб. метра природен газ за Турция и европейските потребители. Приблизително толкова обем газ се предвижда да бъде транзитиран по двете тръби на строящият се в Черно море "Турски поток". Единственото находище в региона, което е способно да осигури подобен обем природен газ е катарско-иранското "Северно поле"/"Южен Парс". За това говори и фактът на рязкото стопляне на отношенията между Иран и Катар, както и закупуването на акции в "Роснефт" от държавния фонд на Катар QIA. Едно е сигурно – подобен мащабен проект със сериозни геополитически проекции няма как да бъде реализиран без определени договорки относно кюрдската независимост с воденото от Масуд Барзани правителство.