Кремъл реши да извади козовете, заплашвайки ключови американски индустрии

Парламентарно представените партии в Държавната дума в Русия внесоха за разглеждане съвместен законопроект, предвиждащ въвеждането на ограничителни мерки спрямо Съединените щати във връзка с наложените от Вашингтон санкции. Законопроектът за „мерките за въздействие (противодействие) на неприятелските действия на САЩ и (или) други чуждестранни държави” предоставя възможност на президента на Русия да наложи различни рестрикции по отношение на стоки на САЩ или на други страни, които са въвели санкции срещу Русия. Проектът предвижда ограничаване на вноса на лекарствени средства от САЩ, недопускане на участие на американски дружества в приватизационни процедури, както и забрана на вноса на технологично оборудване и програмно обезпечаване. По този текст се очаква да бъде засегната дейността на американските банки Goldman Sachs, JP Morgan Chase, Morgan Stanley, Citi, както и други ключови структури на „Уол Стрийт”. Особено внимание се отделя на възможността за прекратяване на сътрудничеството в сферата на атомната енергетика, ракетостроенето и авиационната индустрия, които са американски отрасли, силно зависими от Русия. Законопроектът е придружен от списък с граждани на САЩ, на които ще бъде забранено да влизат на територията на Русия. Инициативата е най-широкоспектърният отговор на антируските санкции досега и предвижда дори забрана за трудоустрояване на граждани на САЩ в Русия, в това число на висококвалифицирани специалисти.

До руската реакция се стигна след серията от ограничителни мерки от страна на Съединените щати. В последните месеци САЩ налагат нови и нови санкции срещу Русия. По-голямата част от тях са насочени към прекъсване на връзките на руските компании с техните европейски и световни партньори, както и към подриване на бюджетните приходи. Под ударите на американските власти попаднаха руско-европейските енергийни проекти на „Газпром” и „Роснефт” с Shell, OMV, Engie, BASF, E.ON и Total, начело с газопровода „Северен поток-2”. Чашата на руското търпение преля на 6 април, когато Вашингтон атакува с нови ограничения редица руски предприятия, между които най-големият световен производител на алуминий „Русал”. В резултат на санкциите акциите на компанията се сринаха, а нейният най-голям европейски партньор Glencore, който притежава значителен дял в дружеството, се принуди да обяви, че замразява някои съвместни проекти. И докато действията на САЩ са насочени основно към сриване на отношенията между руски и европейски компании, както и към диверсия срещу отраслите, финансиращи руския дефицит, то контрасанкциите на Москва преследват съвсем други цели.

Русия не разполага с ресурса за симетричен отговор на търговските ограничения по примера на Китай. Стокообменът между САЩ и Поднебесната е от порядъка на 600 млрд. долара, докато за изминалата година Русия е внесла американски стоки за 12,5 млрд., а е изнесла товари за 10,7 млрд. долара. Евразийската страна не е съизмерим играч на Щатите на глобалния финансов и икономически фронт. Поради това руският отговор е асиметричен – новите контрасанкции са насочени към поставяне под въпрос на тези руски доставки, които са критични за американската икономика. Америка е силно зависима от руските ракетни технологии за своите мисии в космоса, а без руския титан американското самолетостроене е обречено. 40% от детайлите на компанията Boeing, например, се внасят от Русия през корпорацията ВСМПО-АВИСМА. Ако доставките на титан бъдат преустановени, Boeing най-малкото ще загуби конкурентната битка с европейския концерн Airbus, за който Москва не предвижда санкции.

В случай че Русия въведе тези ограничения, санкционната война ще премине в изцяло ново опасно измерение. По всичко обаче изглежда, че Владимир Путин и неговите колеги нямат намерение да сторят това. Москва вероятно ще се ограничи до рестрикции към американски компании в определени сектори, чрез които да стимулира местното производство, като намали конкуренцията. Приемането на закона за ответни санкции ще послужи като стимул за развитие на отрасловия пазар на Руската федерация, стана ясно от думите на лидера на „Единна Русия” в Думата Сергей Неверов. За това говори и фактът, че проектозаконът предвижда на правителството да бъде възложено да предприеме мерки за заместване на американските стоки и услуги. Русия просто ще даде мощен стимул за развитие на своето родно производство, както го стори с налагането на забрана за внос на селскостопанска продукция.

Ожесточаването на санкционната война е сред най-важните приоритети за Съединените щати. Американската администрация ще продължи да си намира поводи за следването на своите дългосрочни планове. Ако Русия последва хода на събитията, това ще означава да съдейства на стратегическите задачи на Вашингтон. САЩ се опитват да изолират руските компании от европейските и от световните пазари, които Щатите разглеждат като свои зони за влияние. Налагайки ограничителни мерки върху „Газпром”, „Роснефт” или „Русал”, Вашингтон се надява с некоректни способи да ограничи руската конкуренция и да разчисти полето за свои компании. Наред с това санкциите преследват друга важна стратегическа цел – недопускане на сближаването между Русия и Европа, разкъсване на деловите връзки помежду им и разпалване на нова Студена война. Именно опасността от изграждане на съюзни отношения между континентална Европа и Русия неизменно се разглежда като екзистенциална заплаха за американската хегемония от стратезите във Вашингтон. Реакцията на Владимир Путин до момента е да не отговаря на провокациите и да не „затваря” Русия за Запада. Вместо сама да се изолира, Москва се надява да повлияе на своите европейски партньори в посока те да дадат предимство на своите икономически интереси, вместо на американските агресивни планове. Наред с това Русия изгражда нови икономически връзки, укрепва контактите със страни като Китай, Индия и държавите от Латинска Америка, а наред с това работи системно за отслабване на финансовата роля на САЩ и на долара в международните разплащания. Поради това Путин няма желание да върви към разрив със Запада, като налага ожесточени санкции, дори с цената на поражения на икономическия фронт.

Вероятно Москва просто желае да използва законопроекта за контрасанкциите като дамоклев меч, който да виси над главата на Доналд Тръмп, в случай че той се реши на нови остри мерки – като например забраната на провеждане на сделки със суверенни облигации на Русия със срок на погасяване над 14 дни – ход, който може да има тежки последици за руската икономика. Поради това новите руски контрасанкции представляват не толкова отговор на агресивните американски действия, колкото оръжие за защита, което Москва размахва с надеждата да вразуми Вашингтон. Докъде ще стигне в атаките си Америка зависи само от действията на противоречивия президент Доналд Тръмп, за когото става все по-трудно да балансира между ядрото на своите предизборни послания и мощния натиск, на който е подложен от американската „дълбока държава”.