От 76 години страната ни разчита на колективни военни съюзи. Кризата в ЕС и задаващите се промени около Северноатлантическия пакт поставят остро въпроса за беоспособността на въоръжените ни сили.

Реакцията на ЕС на ескалиралата неотдавна дипломатическа криза между Турция и Холандия е изключително важна за България. Липсваше единна позиция и защита от страна на ЕС, имаше само едно вяло германско изявление от страна на канцлера Меркел, довело до изостряне и на турско-германските отношения. На практика Европа остави Холандия сама срещу заплахите на Ердоган, който пък не пропусна отново да заплаши с анулирането на мигрантското споразумение с ЕС и с пускането на милионния мигрантски поток.

Защо това е от изключително значение за нас? Защото тази мини криза беше тест на единната политика и способността на Европа да мобилизира общ ресурс за защита на своя страна-членка. Стана видно обаче, че единна политика няма и единен ресурс не беше мобилизиран.

Да напомним, че между Холандия и Турция се намира цял континент, докато България е в далеч по-опасно положение: непосредствено до Турция и на практика е преден фронт по отношение на мигрантския поток. Във всичките си стратегически документи нашата страна разчита основно на колективната отбрана в рамките на НАТО и на общата европейска политика, но турско-холандската криза трябва да отвори очите на всички, че такива на практика вече няма; че България подобно на Холандия ще остане сама срещу Турция в случай на подобна криза или при съзнателно пускане на мигрантския поток през нашата територия.

Предстоят промени и около НАТО. Един вариант е при администрацията на Доналд Тръмп САЩ да ограничи ангажиментите си към пакта. Извън хипотезите, Вашингтон вече ясно заяви, че всички европейски държави трябва стриктно да плащат вноските си в НАТО и че богатите държави от ЕС трябва да поемат издръжката на армиите и сигурността на бедните държави (каквато е България). В тази ситуация остро стои въпросът: какво става с националната сигурност на България?

България не разчита на силите само на собствената си армия вече 76 години. След 1941 г. нашата страна непрекъснато е член ту на един, ту на друг блок, тоест разчита на някаква колективна отбрана. А всъщност, независимо от изхода на водените между 1912 г. и 1918 г. войни, когато Българската армия е самостоятелна единица, това е периодът, в който тя е самостоятелен и регионален фактор.

Ако в близко бъдеще се разпадне поредната колективна отбрана, в която членуваме, как ще се опази и гарантира сигурността и териториалната цялост на страната, при положение, че България почти няма армия? Това се признава открито в доктриналните ни документи, където пише, че с днешната си численост БА на практика е небоеспособна. Макар в последната предизборна кампания партиите да обещаваха какво ли не, програмата на нито една от тях не разглеждаше този въпрос. Единствено в програмата на БСП е заложено изготвянето на нова Стратегия за национална сигурност.

Класацията за боеспособност на въоръжените сили на различните държави по света, изготвяна периодично от специализирания сайт Global Firepower (GFP), сочи, че през януари 2016 г. България заема 67-о място от общо 126 държави. По над 50 показателя като брой на различните единици бойна техника и на военнослужещите, гориво и други ресурси, бюджет, територия и дължина на сухоземните и морските граници, пред нас се нареждат например войските на Казахстан, Азербайджан, Узбекистан, Бангладеш, Беларус, Белгия, Холандия, Хърватия, Словакия, Тунис, Мароко, Етиопия, Нигерия, съседните ни Гърция и Румъния. Турция заема десето място в класацията и е следвана плътно от Израел. Топ 10 допълват Япония, Германия, Южна Корея, Франция, Великобритания, Индия, Китай, Русия и лидерът САЩ. България влиза в тази класация с 35 000 военнослужещи и служители в системата, с 302 500 резервисти, 160 танка, 1103 бронирани машини (бронетранспортьори), 150 самоходни машини с оръдия, 350 артилерийски оръдия, 100 подвижни зенитни комплекса, 68 въздухоплавателни средства, от които 18 изтребители и щурмовици, 29 транспортни самолета, 12 тренировъчни машини, 25 хеликоптера и 29 кораба, от които 4 фрегати, 3 корвета и 10 миненосеца. А за изтеклата оттогава една година почти всичките ни самолети излязоха от строя. Друг е въпросът за годността и боеспособността и на останалата техника…

Шансът да има единна отбрана на ЕС е нищожен, още повече след фактическото разпадане на Европа на зони с няколко скорости на развитие. Неслучайно президентът Румен Радев спешно свика посланиците на няколко европейски страни по въпросите с мигрантския поток и опазването на външната граница на ЕС.

При сегашното плачевно състояние на въоръжените ни сили най-острият въпрос е как трябва да се промени концепцията за отбраната и сигурността на България извън колективната отбрана на НАТО и при липсата на единна армия и единна колективна отбрана на ЕС. Та ние от 76 години не сме разчитали на собствени сили за отбрана и нямаме концепция за собствена защита и сигурност! В същото време сме в условията на сериозни заплахи и рискове. А страните от ЕС показаха ясно, че са достатъчно заети със собствените си проблеми (включително финансови), за да издържат и нашата отбрана.

„Европа вече не може да разчита на Вашингтон за въпросите, свързани със сигурността, и трябва да полага по-активни усилия за разпределение на натоварването в сферата на отбраната. Ние обикновено разчитаме на нашите американски приятели. Този подход е недостатъчен“ - това призна германският министър на отбраната Урсула фон дер Лейен при откриването на Мюнхенската конференция по сигурността само преди два месеца (17-19 февруари 2017 г.). На същата конференция канцлерът Ангела Меркел подчерта, че без САЩ Германия и Европа не биха били в състояние да преборят ислямистката заплаха. Меркел се опита поне да назове проблема: „Светът се промени драматично. Липсва ни утвърден международен ред. Отношенията с Русия не са добри. Само заедно можем да преборим опасностите. Убедена съм, че конфликтите в този свят не могат да се овладеят от една-единствена държава”. Но колкото повече Меркел подчертаваше, че са необходими колективни усилия, толкова повече лъсваше истината, че такива няма. „Конференцията в Мюнхен показа, че западните елити са абсолютно объркани - тя не откри реални отговори на предизвикателствата пред Европа, коментира „Независимая газета”. Американският вицепрезидент Майк Пенс пък произнесе дежурното уверение: „Щатите винаги ще останат вашият най-важен съюзник”. Но веднага контрира, че европейските страни-членки на алианса не плащат справедлив дял от разходите за общата сигурност в НАТО. В крайна сметка неясни останаха, както външнополитическите намерения на американския президент, така и на европейската дипломация дори по болезнен въпрос като войната в Сирия. За сметка на това външният министър на Русия Сергей Лавров постави съвсем директно въпроса за „постзападен световен ред”.

Решението на въпроса с отношенията САЩ-Европа се отложиха за май, когато ще се проведе срещата на върха на НАТО в Брюксел. На нея ще участва президентът на САЩ Доналд Тръмп, който отива там с намерение да се сключи наново сделката за трансатлантическата сигурност, след като, по собствените му думи, съюзът е остарял. Неотдавнашното предупреждение на министъра на отбраната на САЩ Джим Maтис към Европа, че тя трябва да започне увеличаване на разходите за отбрана до края на тази година, прави неотложна задача намирането на нова формула за тази сделка. По всяка вероятност сделката ще се търси на следната плоскост: Европа да се ангажира с постигането на договорената цел за изразходване на 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, като използва тези допълнителни средства, за да направи няколко сериозни покупки на оборудване за отбрана от САЩ. Ако след срещата през май, тоест след новата стратегическа концепция и сделката за бъдещето на алианса, новите дрехи на НАТО ще бъдат по-богата и по-мощна Америка + богатите държави от Европа на принципа „танто за танто“, то е повече от ясно, че България в тази сделка няма какво да даде. С други думи, съществува сериозна опасност, официално или не, страната ни да изпадне в безтегловност. Тук не става въпрос дали България активно ще промени позицията си за членството в НАТО и ЕС или не, а дали там ще сме нужни и желани извън формалните заявления.

Въпреки неколкократните промени в позицията, неяснотата и разнопосочните изявления на екипа на новия американски президент, най-големият риск чука на нашата врата. Пряко доказателство за реалния характер на тази заплаха е изгонването в предизборната кампания на трима емисари на Ердоган – и тримата от турските служби за сигурност, които с действията си са поставяли под съмнение националния суверенитет и целостта на България. Това – припомням - при условия, че ние почти нямаме армия, че вече почти не можем да разчитаме на колективна отбрана в НАТО, че няма и едва ли ще се създаде единна европейска отбрана. Решенията как да изглежда системата на отбрана и сигурност на България извън гаранциите на НАТО и при липсата на единна армия и единна колективна отбрана на ЕС, трябва да се вземат много бързо след встъпването в длъжност на редовно правителство. Спешно трябва да се премине и етапът на писане на нова Стратегия за сигурност и нови доктринални документи в отбраната и сигурността, за да може в близките месеци системата на отбрана и сигурност да се отлепи от мъртвата точка, в която се намира. Функционирането й трябва да стане видимо за всички граждани на България - не по досегашната инерция, а по новите правилата и принципи на развитие на световния ред.