Съвсем скоро България ще има нормален президент. На най-високия пост в държавата ще застане човек, който ще се държи разумно и с достойнство, човек, чиито действия няма да ни карат да се срамуваме. Повече от сигурно е, че новият български президент няма да прави следните неща. Няма да пише писма до американския си колега, за да го моли да не подобрява отношенията си с Владимир Путин. Няма на лягане и на ставане с ококорени от страх очи да ни плаши с „неминуемата руска агресия”. Няма да разказва с апломба на застаряваща актриса какво удоволствие е изпитал от прегръдките на американския президент и жена му. Няма да се хвали, че чужди премиери имали мобилния му и се съветвали с него по най-животрептущите световни дела. Няма да се държи като рекламно лице на бизнес-кръжец от назначени капиталисти. Няма да подкрепя граждани и гражданки, които са се самопровъзгласили за единствени „носители на експертизата” и за „говорители на гражданското общество”. Няма да бъде лобист на големи чуждестранни енергийни компании.

Напоследък доста хора се надпреварват да съветват новоизбрания президент. В числото на желаещите да дават съвети влизат и неговият предшественик, и разни министри, и премиер в оставка, и бивши преподаватели по научен комунизъм, преквалифицирали се набързо в либерални политолози. Скъпи „съветници”, можете да бъдете сигурни, че президентът Радев няма нужда от вашите напътствия. Той има най-важният актив, този, който вие никога не сте имали, а и да сте го имали някога, отдавна сте го пропилели. Новият президент има доверието на повечето нормални българи. И те показаха това доверие пределно ясно на президентските избори. С гласа си българите дадоха категоричен знак, че не искат начело на държавата да стои човек, който се държи като портиер пред сградата на чуждестранна фондация. Не искат за президент човек, който ще се разтапя от вълнение всеки път, когато големият презокеански батко благоволи да отрони една-две банални похвали за него. Българските гласоподаватели искат да се гордеят със своя президент, а не да тръпнат от притеснение всеки път, когато върховният главнокомандващ понечи да си отвори устата. За жалост, по-голямата част от нашия политически елит отдавна е с мисленето на марионетка, която се движи единствено в посоката, зададена й от чуждоземните господари. Повечето наши политици смятат независимото мислене за лукс, който по никакъв начин не могат да си позволят. Те са като онези механични мишлета, които навиваш и пускаш да пълзят, за да забавляват децата. Само дето по-голямата част от българските политици изобщо не ни забавляват. Тъкмо обратното, натъжават ни. Заради безгръбначното си поведение и лакейското си малодушие. Хубавото е, че освен, че ни натъжава, тази политическа каста и ни ядосва. И като се ядосаме, гласуваме за хора, които не са част от нея.

Много ми е смешно, когато някой дълбокомислен анализатор почне да се вайка заради факта, че президентът Радев нямал политически опит. Леле, леле, колко страшно било това, кахърят се анализаторите! Язък им и за дипломите, и за претенциите на тези хора. Те така и не можаха да разберат, че хората гласуваха за Румен Радев именно защото не е част от политическата каста и съответно не притежава опита на интригантстването, на честата смяна на позициите, на лобирането за бизнес интереси, на подлизурството пред силните на деня – и у нас, и в чужбина. За вас, мили либерални анализатори, това вероятно е голям минус. Вие със сигурност бихте искали българският президент да бъде поредното клиширано евроатлантическо тамагочи, което по нищо няма да се отличава от останалите подобни тамагочита. Само че вашите мъдри мисли може и да ви осигуряват някой и друг грант от „Америка за България”, но отдавна нямат никакво значение за мнозинството от българските граждани. Мнозинството от българските граждани не харесва нито идеите ви, нито политиците, които пробутвате. Нормалните българи искат начело на България да стоят нормални държавници. И това е най-големият шанс на президента Радев.