Дестабилизирането на Македония е директно свързано с трасето «Турски поток». Груевски се изплаши и извъртя и каза, че евроатлантиците ще вземат решения.
Македонските събития „достатъчно грубо се направляват отвън”, подчертава дипломат номер 1 на Русия Сергей Лавров. И допълва: „Скопие се включи в плановете за строителство на газопровода „Турски поток”, против който се обявяват много хора в Брюксел и зад океана”. Всъщност САЩ водят една непрестанна вона с Русия на чужди територии. И Македония е поредното „ново поле на битка между САЩ и Русия”, съобщава ни „Блумбърг”. Македония чака на опашката за ЕС вече 12 години. Изведнъж след възникналите размирици срещу правителството на Груевски Комитетът на Европарламента по външните работи приема „навременна” резолюция, че е необходимо да се ускори приемането на Македония в ЕС „без протакане”. За да „се укрепи процесът на демократизация”. Резолюцията „осъжда политическата криза” в Македония и „подчертава важността от постепенно съгласуване на позицията на страната с външната политика на ЕС”. Тази реакция на ЕС изрично подчертава и някак директно изяснява отдавна подменените цели на Евросъюза, който се е превърнал в ясен проводник на американските геополитически и геоикономически интереси. Европейският съюз играе ролята на усмирителна риза, която поставя в „правилния ред и дисциплина” страните в Европа. Контролирайки върхушката на ЕС, всъщност САЩ лесно обяздват цяла Европа като политически фактор, насочвайки решенията й в желаната от тях посока. Какво се случи, че Македония внезапно започна да бъде приласкавана в ЕС и едновременно с това хаотизирана и заплашвана от размирици и разчленяване?! Още в края на миналата година се размърдаха студентите. В стратегиите за „мирни” преврати университетските млади хора са изчислени като най-важното „енергийно ядро”, което като кибрит може да подпалва и задвижва широки социални протести. Първо, тяхното съзнание по-лесно се манипулира, защото не е защитено от сериозен опит и мащабни политически знания; второ, студентите се движат от афективна логика, убежденията им лесно могат да бъдат взривени с един „акт на несправедливост”, пуснат по схема в публичното пространство; трето, метежите, протестите, бунтовете са изначална част от природата на младия човек, в него е кодирано негодува-нието, той живее през съпротивата срещу действителността: бунтът е забавление; четвърто, студентите няма какво да губят, те не могат да бъдат уволнени от работа, не са натоварени с грижи за семейства, имат празни джобове и неясни перспективи, те нямат каквото и да е настояще, което може да им бъде отнето, притежават само бъдеще; пето, склонни са да се групират и да се задвижват мрежово чрез игрови техники в социалните мрежи, на клубен принцип и пр. Студентите наистина са лесновъзбудимо и лесноуправляемо оръжие за разклащане на обществото. Когато в края на миналата година Ердоган и Путин обявиха „Турски поток”, студентите в Македония моментално се размърдаха. Или по-скоро ги размърдаха. В американското списание Foreign Policy излезе статията „Безразсъдната газова игра на Турция”. Материалът постави акцент върху газопровода „Турски поток”, който се появи след анулирането от „Газпром” на „Южен поток”. САЩ отзоваха предсрочно своя посланик в Атина Дейвид Пиърс за несправяне с работата.
Ситуацията беше изтървана и гръцкото правителство даде своето съгласие за преминаването на „Турски поток” през Гърция. Македония в лицето на Никола Груевски официално подкрепи „Турски поток”. На 19 март 2015 г. някак си между другото мина следната информация. Руската компания „Стройтрансгаз” пристъпва към изграждане на газопровода „Турски поток” на територията на Македония в участъка Клечовце-Неготино с дължина 61 километра. Това е опит да се построи зародишът на македонския енерговъзел, който трябва да се включи в общобалканската енергийна система и по този начин да се получи изход на пазарите в Централна и Южна Европа. Денят 7 април 2015 г. обаче „преля чашата”. На тази дата унгарският премиер Виктор Орбан покани външните министри на Турция, Гърция, Македония и Сърбия да съгласуват своите действия по отношение на САЩ и ЕС относно „Турски поток”. Скопие обяви за основен приоритет на външната си политика своите отношения със Сърбия. И се обяви против санкциите срещу Русия. Прекалено смело за някаква си Македония! Бедна и малка страна, която може да бъде издухана само при едно кихване на хегемона. Затова изобщо не е чудно, че на 10 април в правителствения квартал на Скопие прогърмява взрив. А на 21 април 40 души (цял отряд) с отличителни знаци на АОК (Армия за освобождение на Косово) и маскировъчни униформи нападат полицейски участък в приграничното село Гошинце. „Не искаме никакво Охридско споразумение! Ние си искаме нашата държава!” – заявяват нападателите.
Охридският рамков договор е мирен договор, подписан от правителството на Република Македония и представители на етническите албанци на 13 август 2001 г. под втренчения поглед на Запада. Именно благодарение на това споразумение има албански партии в македонския парламент. Забележителен факт е, че няколко години албанец е министър на отбраната. Македонското разузнаване също беше оглавявано от етнически албанец. На 8 май в Атина пристигна специалният посланик и координатор на Държавния департамент на САЩ по международните енергийни отношения Амос Хохщайн. Той логично поиска от гръцкия премиер Алексис Ципрас да се откаже от договорките с „Газпром”. Върху всички държави по трасето на „Турски поток” се осъществява целенасочен натиск. Унгария например отдавна е на прицела на ЕС, постоянно й се повдигат въпроси за сделки от национално значение, а образът на Виктор Орбан бавно се демонизира, като му се вменяват черти на неуместен диктатор. Атаката на образно ниво е толкова силна, че на срещата на високо равнище относно Източното партньорство в Рига шефът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер се обръща към Орбан с думите: „Привет, диктатор!”. И с усмивка на лицето Юнкер му отправя лека плесница, нещо като закачка и уж проява на чувство за хумор. Унгария е цивилизована централноевропейска страна, трудно може да й се възбудят етно- и племенни сепаратистки движения или да й се спретне малограмотен номер за отключване на граждански стълкновения. Унгария не е Балканите. Там тактиката е друга, медийни атаки по световните канали, умишлено изкривяване на информацията около личността на Орбан, натрапване на русофобия в обществото, гражданска активност и протести, повдигане на тенденциозни въпроси в унгарските медии, от които произтича подронване на имиджа на премиера, и пр. В Унгария се пипа, грубо, но все пак с ръкавици. Другаде нещата са по-плоски, макар техниките да са производни на една и съща концепция за сваляне на легитимно правителство с импулс отвън. Но оперативната стратегия на САЩ във всяка част на света се изразява в едно много просто нещо: да накара другите да плащат цената заради конфликта с Русия. Европа също е драстичен пример за това. По същата тази схема, ако Сърбия не промени отношенията си с Русия, ще задълбочи още повече „операциите” да бъде превърната в сборище от разкъсани територии. В реда на обичайните практики за контрол на територии американският инвестиционен фонд KKR (Kohlberg Kravis Roberts & Co) дискретно изкупува през януари 2015 г. телевизионния кабелен оператор United Group (SBB/Telemach) в Сърбия. United Group обслужва около два милиона абонати в шест страни на територията на бивша Югославия и притежава водещия телевизионен доставчик в Сърбия. Интересно е да се отбележи, че през 2013 г. KKR поверява управлението на своята важна комуникационна и аналитична платформа (Global Institute) на генерал Дейвид Петреус, бивш шеф на ЦРУ и служител на Пентагона. Платформата е фокусирана върху геополитическите и макроикономическите тенденции. Заедно с това американците стартират план за концесиониране на част от земите на Войводина. Това увеличава влиянието им там в тактически и оперативен смисъл, ако се налагат някакви действия. Войводинският чернозем е лакома цел за компанията „Монсанто”, която планира да го засее с ГМО култури, тъй като Сърбия не попада под забраните за ГМО на ЕС. Отскоро медиите и НПО-тата на хранилка наричат Войводина „Унгарско Косово”. Така се подсилват и сръбските страхове, че части от територията могат да бъдат погълнати от Унгария. Или автономният район да бъде отцепен. Войводина е обособен район на Сърбия с изключително многообразен етнически състав – 66% са сърби, но са налице още 25 етнически групи. Сърбите забраняват на Войводина да има свое знаме, герб и химн заради опасения, че районът постепенно ще започне да върви към политическа самостоятелност. Сърбия е екстремно нестабилна държава, там конституцията се прекроява на всеки десет години и сърбите страдат от маниакален страх за загубата на Войводина. Това от своя страна превръща самата Войводина в обект, който може да бъде лесно активиран и превърнат в точка на напрежение или в повод за „рекет” на сръбското правителство, ако се налага. Подходящи анализатори вече извадиха тези как Войводина не е нужно да влиза в ЕС със Сърбия. И как Войводина трябва да дорасне до идеята да бъде представена в Брюксел като регион със статус на република. По данни на медиите в Прищина през последните 6 месеца между 60-100 хиляди души косовски албанци са напуснали Косово и са се „преселили” наоколо, като повечето от тях „засядат” именно във Войводина. Идеята е Войводина да бъде мултилингвистична и мултиетническа родина на унгарци, роми, словаци, сърби, хървати, румънци и албанци. Просто на територията на Войводина се намира газохранилището Банатски двор. То, както и газохранилището в Баумгартен (Австрия), играят ключова роля в снабдяването на Европа с руски газ. И двете газохранилища имат пряко отношение към „Южен поток” или към „Турски поток”.
Македонската опозиция се активира рязко на 9 май, когато президентът на Македония отиде на Парада на победата в Москва. Кървавите събития в град Куманово стават призори на 9 май, когато президентът Георге Иванов още не е излетял за руската столица. Рано сутринта силите за сигурност на Македония атакуват групата въоръжени мъже, които носят отличителните знаци на АОК. В сражението загиват осем служители на полицията и 14 от отбраняващите се в постройка въоръжени мъже, дошли от Косово. Останалите са пленени. Всички те са бивши бойци на АОК (Армията за освобождение на Косово). Сред тях са Сами Укшини, командир „Сокол”, чиято фамилия има историческа роля в АОК. Бег Ризай, бивш телохранител на Рамуш Харадинай (военен ръководител на АОК, после заел поста премиер на Косово). Харадинай два пъти е подсъдим в Международния наказателен съд за военни престъпления в бивша Югославия. Оправдан е. Деветима от главните свидетели по делото са унищожени по време на съдебния процес. Интересен факт е, че защитата на Рамуш Харадинай се поема от адвокатско бюро в Лондон. В него работи Чери Блеър, съпругата на бившия британски премиер Тони Блеър, а хонорарът на адвокатите е няколко милиона евро. Сред косоварите от тази акция е още и Деме Шеху, телохранител на Али Ахмети, който е основател и лидер на Демократичен съюз за интеграция, партията на етническите албанци в Македония. Всички тези имена и фактите около тях доказват само, че албанският фактор ще бъде решаващото оръжие за поправки в действията на балканските държави, решили да участват в „Турски поток”. Сценарият за свалянето на правителството на Груевски е силно познат – активизация на протести под социално-икономически лозунги, подкрепени от медийната глобална мрежа и НПО-тата, плюс загрижени изказвания на западни публични фигури за борбата на святата и чиста „демократична опозиция” с корумпираното „правителство на злото”. Както и в Украйна, чуждото влияние е прекалено явно. В Украйна за целите на Майдана специално се възроди нацисткият фактор. В Македония обаче албанците не са „временна майданска схема”, те са живо, активно бъдеще. На Груевски му се даде да разбере, че ако не си тръгне, ще има силов натиск и ще „влязат косоварите”. Само че това, което „напушената” опозиция в Македония пропуска да осъзнае, е, че целите на албанците и целите на милионера и лидер на опозицията Зоран Заев само временно съвпадат. Стратегията на великоалбанските интереси ще продължи и след падането на правителството на Никола Груевски. Един от албанските екстремисти, избягал съмишленик на бойците в Куманово, заявява по косовската телевизия, че целта е една: създаване на албанска автономия вътре в Македония. Косовско-албанският фактор е инструмент за прекрояване на Балканите по схеми, удобни за хегемона. Известният албански терорист Али Ахмети, сега член на македонския парламент, публично изказва линията си: „Албанското малцинство в Македония подкрепя сътрудничеството със САЩ, НАТО и ЕС. Сега е сложно време за нас, албанците, и ние сме готови да направим всичко, за да свалим със Заев правителството на Груевски”. Това встрастяване в американските интереси гарантира на албанците добри политически пробиви във времето и конструиране на всякакви легитимни образувания. Затова е логично албански бойци да бъдат активирани да се намесят за дестабилизация на Македония и за привличане на вниманието на световната общественост. Има и една друга черта, която следва да се отбележи: Западът винаги изоставя своята поддръжка за реформаторите много скоро след смяната на режима. Усилията и интересите винаги са върху свалянето на неудобния режим, а не в създаването на здрав, интелигентен и работещ кабинет, който да просперира държавата, обект на десуверинизация.
Европа следва дребната миша тактика: първо наблюдава антидемократичните преврати, а после лицемерно се намесва за „урегулиране” на конфликта. Европа в лицето на Германия е силно заблудена, че участва като играч в геополитическите движения подобно на ситуацията в Украйна, но истината е друга: Европа е употребявана унизително в една политическа гротеска, която й нанася вреда след вреда. Следвайки непрекъснато натрапената чужда доктрина, Европа се срива в бездната на загубите, наричайки и оправдавайки „пълния си политически фалит” и сляпа зависимост от САЩ с лъжливите словесни платформи за партньорство, съюзничество, демокрация и прочее маскировъчни изкуствени клишета. По отношение на разгрома на терористите в Куманово Прищина веднага изпрати протестна нота до властите в Скопие, а депутат от Албания посети града и заяви, че „Македония не е демократична страна”. Повече от една четвърт от населението на Македония са етнически албанци, което застрашава целостта на страната и може да стане причина за възможното й разкъсване. Терорът е най-бързата лента за движение в тази посока. Ако правителството на Груевски се запъне да остане, може да се премине към план Б, а този план включва и терор за отцепване на територия по етнопризнак. Северозападните райони на Македония са напълно културно асимилирани от албанците, там се вее само албанският флаг, слуша се албанска музика, ползва се само албански език по улиците, навсякъде има джамии. В мюсюлманската част на Скопие пък шетат емисари на „Мюсюлмански братя” и представители на няколко радикални мюсюлмански фонда като „Ал Уакф ал Ислами” и „Иршад”. Докато на Македония й се привижда, че опасността идва от България, по територията й са разхвърляни скрити клетки на терористи, а в непосредствена близост до границите й има тренировъчни лагери за албански бойци и ислямски радикали. Късогледството на македонците заплашва да им струва държавата. Македония е лесно да бъде ударена. Силовите структури се ръководят години наред от клана на Груевски и те по никакъв начин не могат да се справят с нарастващата потенциална заплаха от тероризъм. Най-малкото защото мрежовата структура на Балканите от албански ядра се изгражда по зададен отвън мощен сценарий. Но и защото както премиерът Груевски, който е собственик на втория по популярност „Канал 5”, така и президентът Георге Иванов, който е собственик на най-гледаната телевизия в Македония, са заслепени от ефектите на властта и си въобразяват, че всъщност контролират ситуацията в държавата. Само че атлантическият полюс отдавна подхранва идеята за Велика Албания, най-вече като противовес на православието, което се явява топла връзка с Русия. Велика Албания би трябвало да включва Албания, Косово, сегашна Северозападна Македония, Южна Сърбия, Северозападна Гърция и Южното Черногорие. Македонски политици, които имат тревожна и ясна концепция за опасността от албанския сепаратизъм, вече няма. Тези съмнения са изоставени предвид паричните облаги и възможността да се остане по-дълго на власт, както и под натиска на западната доктрина, която постепенно отстранява неудобните за развитието на великоалбанските интереси. Конфликтният потенциал на Балканите и в частност по трасето на „Турски поток” е огромен. За разлика от тежката цензура в европейските доктринерски медии турските вестници откровено признават истината. Те пишат, че Македония попадна в сценария за цветните революции, организирани от САЩ, единствено заради „Турски поток”. Пишат, че Македония е жертва на нечия голяма игра. И че натискът срещу „Турски поток” не е толкова срещу Русия, колкото срещу Турция, тъй като турската държава планира да стане ключов играч на газотранспортната система в региона, а САЩ не са уверени в лоялността на турската държава като външнополитически партньор. В турските медии е поместена и оценката на Америка в лицето на Ричард Морнингстар, директор на Центъра за глобална енергетика към Атлантическия съвет, че Турция не би могла да продава руски газ в Европа и че „Турски поток” няма да се окаже добра инвестиция. Интелигентният свят има интуиция да очаква още драматични събития по трасето на „Турски поток”. След Македония няма да бъде подмината и Сърбия. Освен Войводина там има много точки на възможни огнища за подпалване. Включително южносръбските области Прешево, Медведжа, Буяновац, където отдавна действа армия за тяхното освобождение. Върху Турция също много ще се работи. Не само за „Турски поток”. Заради цялостното й обръщане. Има обаче нещо подозрително в отношенията между Русия и Турция. Президентът Владимир Путин отиде в Ереван на 24 април и нарече геноцида, извършен над арменците, ясно и точно геноцид. Путин знае какви реакции ще отключи в Турция с подобни изказвания. И реакцията на Ердоган не закъсня: той веднага припомни най-нелицеприятните моменти от руската история в ислямските райони и намекна за реализацията на доктрината на неоосманизма, която предполага едно бързо възраждане на турското влияние на Балканите. Анализаторите оценяват договорките между Русия и Турция като предизвикателство за САЩ. Но действително ли Турция има намерение да играе игра срещу Вашингтон, или просто си вдига цената, търгувайки себе си по-добре със Запада. Ясно е едно: турците не желаят активизацията на САЩ в региона на Черно море и в този план предпочитат общуване с Русия. Те също така много добре разбират, че една от задачите на САЩ в Южен Кавказ е да изтласкат оттам Русия и да заменят руското военно присъствие на територията на Армения със свой контингент „миротворци”, затваряйки кръга около Иран от север. Ако САЩ изберат този път, това ще взриви мира в Кавказ и в конфликта ще се окажат въвлечени Турция, Иран и Русия. Европа за Турция вече не е цел. САЩ все още са съюзник, но вече не са господар.