Ранното номиниране на кандидат-президент може да дава аванс. Излизаш сам на терена, загряваш, свикваш с обстановката и с любопитната публика, макар и с риск да те освирка агитката на противника. Който още отсега показва признаци на колебание, като се мотае в съблекалнята. От „Позитано“ 20 направиха всичко това по учебник, но сбъркаха главното – посоката, в която трябва да тичат. БСП влезе с летящ старт в кампанията и още преди да е даден официален сигнал, навъртя няколко обиколки, но… на обратно. Сега трябва да се връща на спринт и да наваксва. На такива маневри в казармата им се казва „Ще тичаш от мен до другия пън “ . Генерал Румен Радев със сигурност е чувал подобни команди, нищо, че е летец (в армията казват още: уставът свършва там, откъдето започват Военновъздушните сили).
Издигането на нестандартната кандидатура на доскорошния командващ ВВС предизвика голям интерес. Както казва социологът Живко Георгиев, „фигурата му е находка“. Друг е въпросът, дали партиите трябва да оставят толкова важно задължение на случайността. Така или иначе кандидатурата очевидно е мислена като пълен антипод на сегашния президент, който приключва единствения си мандат с невиждано за институцията неодобрение. Издигналата го партия ГЕРБ ще се мъчи колкото се може по-бързо да го забрави, а противниците й ще се опитват колкото се може по-дълго да напомнят до какво водят изхвърлянията на Бойко Борисов, че може да направи президент всеки, който той си пожелае. Във въздуха се носи желание за промяна, а у някои то даже е толкова силно, че СА СКЛОННИ ДА ВИДЯТ В ГЕНЕРАЛ РАДЕВ ГЕНЕРАЛ РАДЕЦКИ, КОЙТО ПРИСТИГА НА ШИПКА „С ГРЪМ“.
Този интерес обаче бързо беше отместен от зрелището, наречено „Номиниране на кандидат-президент от БСП“. Публиката даже не дюдюкаше, а се забавляваше, докато ръководството на 125-годишната партия засенчваше дори легендарния Апостол Карамитев в ролята му на „Любимец 13“. Чупка наляво, стойка надясно, неразгадаеми за собствените защитници финтове и пореден гол в собствената врата с гордо вдигната ръка!
Още с избора си начело на БСП Корнелия Нинова се опитваше да внуши, че ръководи голяма и масова партия, която се събужда след дълга летаргия, стяга редиците си и се превръща в магнит за всички вляво. За никого не беше тайна взетият курс на сближаване с АБВ, който трябваше да бъде легитимиран от анкета, гръмко наречена „вътрешнопартийно допитване“. Когато отговорите на допитаните съвсем случайно съпаднаха с желанията на допитващите, логично се завъртя и кандидатурата на Румен Радев. Разбира се, тя беше издигната от низови организации толкова спонтанно, колкото да ни напомни максимата, че в България спонтанни са само абортите. Вместо от самото начало да поеме отговорност за кандидатурата с гаранции, че реално ще я носи при неуспех, новото ръководство на БСП опита да се скрие зад псевдодемократични процедури. Симулацията на демокрация в БСП с номинации на кандидати „отдолу“ се изроди в междуособна война между членове на победилата коалиция на последния партиен конгрес, част от които лансираха кандидатурата на омбудсманката Мая Манолова. Нарочени за изгонване от къщата на ул. „Позитано“, оставки в Изпълнителното бюро, публикувани есемеси, шантажи със записи, закани в стил „Ако си отворя устата, ще стане страшно!“ и фейсбук диалози като от Женски пазар забавляваха аудиторията през ваканцията на телевизионните риалитита. Наред с пропуканото вътрешното единство в БСП рухна и прокламираната широка коалиция с АБВ и Д 21, в името на която беше наложен непартиен кандидат. Причините за развалянето на готвения съюз от страна на БСП са неясни, ясно е само, че те нямат нищо общо с официално оповестените. Случилото се породи различни съмнения – от геополитическа намеса до номера от селски вечеринки, които си прилагат един на друг лидерите. Неубедително звучат обяснения, според които някой е посъветвал Нинова, че взаимодействие с АБВ може да отблъсне повече избиратели на кандидата за президент, отколкото да му донесе. Впрочем нали вътрешнопартийната анкета показа тъкмо обратни желания? Или допитването е било проформа, или някой не се съобрази с резултатите му. ПРЕЗИДЕНТСКИ И КМЕТСКИ ИЗБОРИ СА ОПЕРАЦИИ ПО СЪБИРАНЕ, А НЕ ПО ИЗВАЖДАНЕ. И ЕДИН ГЛАС МОЖЕ ДА ТИ КОСТВА ЗАГУБАТА, КАКТО И ЯВЯВАНЕТО НА БАЛОТАЖ.
Да обобщим: доверието в БСП е силно разклатено даже отвътре, навън голяма лява коалиция не се очертава. В лявото пространство се очаква да се появят между 3 и 6 кандидатпрезидентски двойки. На всичкото отгоре БСП похарчи или отблъсна имена на свои авторитети. И всичко това само за един месец – забележително постижение! Не на последно място бяха изгубени четири седмици, в които ген. Радев можеше активно да обикаля страната, възползвайки се от първоначалния интерес и липсата на състезател в съседния коридор.
И докато в БСП се ръфаха за оглозгания кокал, в ГЕРБ преяждаха буквално. Ако неизкушен от политическата кухня избирател прояви интерес към въпроса, как най-голямата партия се готви за вота, информирайки се от нейния сайт, той като нищо ще остане с впечатлението, че главната й грижа е да спечели още един…кулинарен конкурс. В ГЕРБ си има кой да мисли за всичко, а на останалите не им остава нищо друго, освен да слушкат и да папкат. Жените от ГЕРБ – Карлово, запретнаха ръкави и замесиха баници „с любов, фантазия и усмивка“, депутати и функционери от партията посетиха мазни борби в Сливо поле, наминаха през Празника на чевермето в Златоград, раздадоха курбани за Богородица, опитаха от „Бабината гозба – най-вкусна “ , не пропуснаха и „Скарата на дядо – най-добра“ в пенсионерски клуб в Русенско. Не е луд този, дето яде зелника сам, а онзи, който му го оставя.
Идилията край казана обаче е само привидна – миг невнимание и манджата може да изкипи. По места гравитиращи край партията бизнесмени попрекалиха с чашката и започнаха да си развързват езиците – като на събора в Черниче край Симитли. Високоградусовият цинизъм на собственика на една от най-големите пътни фирми „Агромах“ ярко илюстрира в какви хора е концентриран финансовият и властовият ресурс и кои са най-печелившите от управлението на Борисов (или както е казал класикът: „Кому на Руси жить хорошо“, само че в български вариант, но пак в епоха на крепостни нрави и полуфеодални порядки). Бавенето на президентската кандидатура на ГЕРБ вече не изглежда като демонстрация на сила, а като признак на слабост. БЪЛГАРИЯ ИМА ОБЕЦА НА УХОТО С ТОЗИ, КОЙТО ТВЪРДИ, ЧЕ МОЖЕ ДА ИНСТАЛИРА НА ПРЕЗИДЕНТСКИЯ СТОЛ ВСЕКИ. КАКТО СИГУРНО МОЖЕ ДА МУ ДАДЕ БИЗНЕС. И ДА МУ ГО ВЗЕМЕ.
Премиерът Борисов вече е доказал, че гледа на президентството като на луксозно ведомствено жилище, в което трябва да настани някой връзкар. Ключът от квартирата на „Дондуков“ 2 още е в джоба му и от него зависи дали ще го изпусне. Проблемът е, че в ГЕРБ е пълно с кандидат-новодомци, които имат имидж на лоялни счетоводители и старателни бюрократи. Да бъдеш президент на републиката, особено в смутни времена, е нещо по-различно от това да си бил добър администратор или даже министър – Плевнелиев го доказа нагледно. Държавният глава най-малкото трябва да е човек, умеещ да вижда по-далеч от срока на поредния европроект, който трябва да се усвои.
Залогът на изборите засега изцяло зависи от кандидата, който ще бъде регистриран от ГЕРБ. В най-добрия за партията случай това ще е някой, който с повече тактика, отколкото с идеи, и без много да дразни, ще се промуши към президентството в една вяла и къса кампания. Големият риск е Борисов да случи на някой външнополитически натегач (с каквито също е пълно около него), който със своята правоверност да вдигне протестна вълна срещу цялото управление. В тази кампания с една неумела стъпка лидерът на ГЕРБ рискува да загуби властови позиции – много повече от президентския пост, а Румен Радев може да загуби само изборите. Познайте у кого от двамата подобна загуба би предизвикала драма.
Ситуацията се заплита от парадокса, че слабата БСП може да се окаже налучкала силен претендент за президентския пост, който дори и да не обедини партийния актив, има потенциал да стигне до различни избиратели. Силната партия на властта пък рискува да се окаже в ситуация с кандидат, който ще събере своите в юмрук до последния общински деловодител, но не може да стигне до никой отвън. И докато вторият човек в ГЕРБ Цветан Цветанов не спира да върти обиколки, за да стяга редиците, агитирайки за все още неизвестния кандидат на партията (тоест, за филанкишията) и с присъщото си красноречие („Участваме в тези избори с единствената цел и мобилизация ГЕРБ да има своя президент, който да е на всички българи“), БСП, изглежда, е стигнала до състояние, в което е по силите й да направи едно-единствено нещо: да си попълни квотите в избирателните комисии с хора, които могат да ходят и да броят. И да не забрави да им занесе на обяд по един сандвич, за да не излязат да хапнат точно когато се броят бюлетините. Другото, което остава за обитателите на „Позитано“ 20, е да се надяват Радев да проведе добра кампания, а Борисов да сбърка някъде, волно или неволно. В противен случай скоро ще се съсредоточат върху изборите, които най-много ги интересуват и в които няма кой да ги бие – вътрешнопартийните. Този път обаче може да им се наложи да избират не председател, а да назначават синдик.
* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto