„Даже упътванията към лекарствата се пишеха на украински, без превод на руски”, казва сегашният ръководител на Крим, извеждайки този парадокс като пример за политиката на недемократичната и насилствена украинизация, провеждана от украинските правителства през последния четвърт век и упражнявана върху местното руско население.
Интервю на Петър Волгин Фотография Темелко Темелков
Успяваме да се срещнем с 44-годишния ръководител на Република Крим Сергей Аксьонов непосредствено преди той да отлети за Санкт Петербург, където се провежда Международният икономически форум. Докато двамата с фотографа Темелко Темелков вървим по коридорите на административното здание в центъра на Симферопол, постоянно се разминаваме със забързани помощници, секретарки, пиарки. А пред кабинета на Сергей Аксьонов е истинска навалица. Суматохата е такава, че едва ли не ни кара да се чувстваме неудобно. Така де, хората имат толкова много работа, само ние им липсваме. Още щом влизаме в кабинета обаче, тези притеснения изчезват. Сергей Валериевич изобщо не се държи като някакъв важен началник, който няма търпение да се отърве от досадните посетители. Общува изключително неформално и това не се дължи само на факта, че не носи вратовръзка за разлика от мен и Темелко. (Бяха ни предупредили, че не обича да носи вратовръзки.) Подарявам му броя на а-specto с Янис Варуфакис на корицата и Аксьонов го разглежда с подчертан интерес. Минава ми екстравагантната мисъл, че между двамата има нещо общо. Както Варуфакис, така и Аксьонов се появяват на голямата сцена в ключови моменти за своите народи – в Гърция и в Крим. Не са особено известни, преди да заемат важните правителствени постове, но имат смелостта и самочувствието да отправят предизвикателство към статуквото. Преди Кримската пролет от началото на 2014 г. Сергей Аксьонов е ръководител на малката партия «Руско единство», която има само трима представители в местния парламент от сто души. Но дори и това е голям пробив, защото в предизборната кампания може да разчита единствено на безвъзмездния труд на своите съмишленици. Бизнесмените в Крим включително и руските предпочитат да играят на сигурно и инвестират парите си в Партията на регионите на тогавашния украински президент Виктор Янукович. Макар че, ако бяха малко по-далновидни, щяха да предвидят успешното политическо бъдеще на Аксьонов. В онзи момент «Руско единство» може и да не е особено голяма партия, но безспорният й плюс е, че съумява да обедини няколко дотогава неособено ефективни проруски структури. Сергей Аксьонов успява да превърне «Руско единство» в една добре работеща, макар и малка партия. Просто той смята, че преобладаващият руски етнически състав на Крим трябва да има и съответното сериозно политическо представителство. Макар че Сергей Валериевич никога не е живял в Руската федерация, привързаността му към всичко руско е забележителна. Това се дължи на семейната традиция. Дядото на Аксьонов е участник във Великата отечествена война и след победатаслужи в германския град Потсдам. Баща му Валерий е офицер от Съветската армия, който служи в Молдова. Именно в молдовския град Белци се ражда Сергей през 1972 г. Преди младежът да навърши 20 години, Съветският съюз се разпада. Това не е просто краят на една суперсила. Това е и тотално преобръщане на живота на милиони хора. Особено на руснаците, които продължават да живеят във вече независимите републики на някогашния СССР. На мода там идват национализмите и русофобията. Руснаците трябва да се защитават, за да не бъдат третирани като втора ръка хора. Така Валерий Аксьонов става ръководител на организацията «Руска общност в Северна Молдова», която се бори за правата на руските граждани. По това време Сергей Аксьонов учи във Висшето военно политехническо строително училище в Крим. Когато го завършва през 1993 г., пред него има два варианта – да се закълне във вярност на независима Украйна и да получи званието лейтенант или просто да си тръгне и да се прости с армейската кариера. Избира втория вариант. Предпочита да се занимава с бизнес, вместо да служи в украинската армия. Всъщност още тогава, веднага след разпада на СССР и обявяването на Украйна за независима, там започва един процес на «агресивна украинизация», както самият Сергей Аксьонов го нарича. Избирам да започнем разговора именно от тази тема.
Какви са последиците от тази политика днес за Крим?
В продължение на много години киевската власт водеше целенасочена дейност по изгонването на руския език от всички сфери на обществения живот. Красноречив пример – даже упътванията към лекарствата се пишеха на украински, без превод на руски. Много възрастни хора, говорим за десетки хиляди души, не можеха да ги прочетат без чужда помощ. Часовете по руски език, родния език за огромното болшинство кримчани, в училищата бяха съкратени до два урока на седмица. Това доведе до падането изобщо на грамотността. Руската култура и традиции се пренебрегваха, общата история на Украйна и Русия се изопачаваше. След връщането на Крим в Русия руският език и литература заеха своето достойно място в учебната програма. Всички народи на полуострова получиха възможност свободно да развиват своите език, култура, традиции, да развиват своята идентичност. Имаме десетки национално-културни автономии.
И сега какво, ще си връщате ли симетрично на украинците?
Нямаме никакво намерение да преследваме украинския език. Ние не сме врагове на Украйна. Украинският език е държавен в Крим заедно с руския и кримскотатарския. Ако искат родителите, могат да подадат заявления, за да учат децата им украински. Макар че сега на практика няма такива желания. Миналата година имаше две подобни заявления. Така че няма желаещи за тази опция. Като цяло мога да кажа, че ние не се борим срещу никого. Искаме просто да утвърждаваме своето.
Как бихте определили днешните отношения на Крим с Украйна? И как ще се развиват те в бъдеще?
Украинската власт води срещу Крим хибридна икономическа война. Като при това те максимално се стремят да навредят тъкмо на хората, на всички кримчани. Още през пролетта на 2014 г. Украйна затвори Севернокримския канал, който дава 80 процента от водата за полуострова. През ноември миналата година терористи, контролирани от Киев, взривиха електрическите далекопроводи в Херсонска област, Украйна. По тези линии вървеше електроснабдяването на Крим. А в онзи момент близо 80 процента от нашето електричество идваше от Украйна. Терористите и техните покровители разчитаха, че ще ни доведат до колапс, до срив на енергосистемата, но ние успяхме да предотвратим този черен сценарий. След като беше пуснат в действие енергомостът Кубан–Крим, приключихме веднъж завинаги с енергийната зависимост от Украйна. През 2014 г. Украйна затвори железопътния трафик, който е основен за полуострова още от съветските времена, а пък миналата година блокираха доставките на украински стоки в Крим. Между другото това е характерна черта на украинската политика по отношение на Крим. Още през 1918 г. правителството на хетман Скоропадски, който впоследствие избягва в Германия, спира продоволствените доставки за полуострова, за да накара Крим да влезе в състава на новосъздадената Украйна. Така че историята се повтаря. Но всички тези блокади – водната, транспортната, енергийната, продоволствената, не само с трясък се провалиха, но и ни бяха от полза. Първо, те още повече сплотиха кримчани и ги убедиха в правилността на направения избор. Второ, нашият полуостров сега не зависи по никакъв начин от неадекватната украинска власт – нито от доставките на енергия, нито от водоснабдяването, нито в транспортната сфера. А на мястото на украинската продукция отдавна дойде руската. Така че Киев сам направи всичко, за да загуби Крим не само в политически, но и в икономически план. В същото време украинският и руският народ си остават братски. Сигурен съм, че след като си отиде тази русофобска власт, отношенията между нашите две държави ще започнат да се оправят. Това е неизбежно.
Може и да е неизбежно. Някъде в бъдещето. Днес обаче Крим се намира на острието на информационната идеологическа и икономическа война срещу руския свят. Това са думи на самия Сергей Аксьонов. Предлагам му да разшири тази своя теза.
Знаете каква информация предават западните медии от Крим и колко тя е далеч от действителността. Когато идват на полуострова хора от чужбина, включително и европейски парламентаристи, се учудват, че при нас всичко е мирно и спокойно, че по улиците не се движат танкове, а народът не е умрял от глад. Това, което виждат, няма нищо общо с това, което им показват по телевизията. На запад и в Украйна постоянно се тиражират митовете за някакви репресии в Крим, за нарушаване на човешките права и други такива небивалици. Това е информационната война, чиято главна мишена е Русия. Крим беше използван, за да бъдат наложени санкциите срещу Русия. Тъй или иначе срещу Русия щеше да има санкции, защото западните лидери не обичат нашия президент, който в момента укрепва руската държава и се бори за руските интереси. Разбира се, че такива ръководители не са любими на Запада. Западът има интерес от слаба Русия, която няма права, която е потънала във вътрешните си проблеми и не може да реагира на никакви външни предизвикателства. Днес обаче Владимир Путин е издигнал Русия на съвсем друго ниво. Така че санкциите срещу нас са естествени. Ако не беше Крим, щяха да се хванат за нещо друго. Но ето, появи се Крим, много удобен повод за тях да разгърнат кампания срещу Руската федерация. И тази кампания вече върви от много време. Акцентите й се сменят. Първо акцентът беше Крим, сега на прицел са Донбас и Луганск. Крим мина леко на заден план, но въпреки това разбираме, че санкциите срещу нас в скоро време няма да бъдат свалени. Много удобни поводи за борба срещу Русия, защото силна Русия никому не е нужна.
Интересно ми е за какво си мислихте, когато започна Майданът. Предвидихте ли, че в крайна сметка ще се стигне до свалянето на Янукович и до присъединяването на Крим към Русия?
Когато започваше Майданът, не мислех, че това ще се случи. Просто когато всичко това започна в Киев, аз, както и огромното болшинство кримчани, мислехме, че властта и Янукович трябва да осигурят конституционния ред. Само че тогавашният украински президент действаше контрапродуктивно, работеше срещу себе си и срещу собствената си страна, на практика подпомагаше действията на националистите, не даваше заповед на правоохранителните органи да осигурят реда. А след като имаше убити служители на реда, значи никакъв конституционен порядък вече не съществува. Органите на властта бяха длъжни да използват оръжие за самозащита за осигуряване на реда. Всички видяхме до какво доведе бездействието на тогавашната власт в Киев.
В момента Сергей Валериевич също е държавен глава. Подобно на Виктор Янукович. Какво е неговото обяснение за странните действия на тогавашния украински президент.
Защо Янукович беше толкова безволев?
Всичко е много просто. Всички мои спестявания се намират на територията на Руската федерация, в Крим. А на Янукович всичките пари бяха в чужбина. Така че американците имаха директен контрол върху него. Можеха във всеки момент да наложат запор на сметките му, да конфискуват имуществото му, купено в чужбина неизвестно с какви пари. Просто Държавният департамент го шантажираше. И той се поддаде на този шантаж и така се стигна до резултата, който всички видяхме. Това, което обаче американците не предвидиха, беше фактът, че Крим ще си тръгне. В техните планове фигурираше държавен преврат, осъществен със силите на незаконните въоръжени формирования на територията на Украйна. Обаче като следствие на това дойде референдумът в Крим, който показа, че Крим няма намерение да живее в тази Украйна.
Сергей Аксьонов е едно от основните действащи лица на Кримската пролет. Когато в края на януари и особено в началото на февруари, става ясно, че събитията в Киев все повече ескалират, той е сред хората, които най-активно призовават за самоорганизирането на руското население в Крим. Фактът, че в самата столица, а и в други градове на Западна Украйна украинските националисти започват да завземат сградите на правителствените учреждения, показва, че те ще вървят докрай. И че ако рускоезичното население не даде отпор, го чакат много тежки дни. Когато на 22 февруари Янукович напуска Киев, а властта е завзета от бойците на Десния сектор, руснаците в Крим решават, че е време да действат. Няколко дни по-късно военни без отличителни знаци (станали известни по-късно като «вежливите хора») поставят под свой контрол зданието на парламента. Вътре са допуснати 53-ма депутати, които гласуват за избирането на Сергей Аксьонов за ръководител на новото кримско правителство (за глава на републиката, т.е. президент, ще бъде избран малко по-късно). Другото им решение е да обявят референдум за бъдещето на полуострова. На въпроса, доколко законосъобразни са тези действия и как може да бъде оправдано използването на сила, Аксьонов отговаря с напълно резонните контравъпроси: след като по абсолютно идентичен начин действат «защитниците на евроинтеграцията» в Киев, защо и кримчаните да не могат да го направят? След като в Киев използват сила, за да завземат официални учреждения, защо в Крим това да е забранено? Ако майданците постоянно търсят помощта на Запада, не е ли също толкова логично руснаците в Крим да потърсят помощта на Русия? Питам Сергей Аксьонов, доколко е бил уверен в крайната победа, имал ли е моменти, когато се е съмнявал, че тя може да бъде постигната. Пък и още в началото на март новите майдански власти в Киев издават заповед за арест на Аксьонов. Ако нещата в Крим бяха взели друг обрат, съдбата му изобщо нямаше да бъде за завиждане.
Не, не сме се колебали, не сме имали съмнения. Знаехме, че трябва да направим това. Всичко стана мирно, по волята на хората. Ето това е. И аз не бях сам, това беше огромна екипна работа. Тук беше Олег Белавенцев, който сега е пълномощен представител на руския президент. Той свърши огромна работа по връщането на Крим. Тук беше и Владимир Константинов, председателят на парламента, мой приятел, както и много други хора. Разбира се, без решителната роля на Владимир Путин нищо нямаше да се случи. Той лично ръководеше всичко, знаеше какво се случва тук във всеки един момент. А тук ние бяхме уверени в победата и не сме се колебали нито секунда.
Само че в Крим имаше многочислени подразделения на украинската армия. Ако те бяха започнали да стрелят, щеше да стане страшно.
Ние също имахме въоръжена самоотбрана. Към онзи момент тя наброяваше 10 хиляди души. А когато дойдоха и руските специални части, имам предвид станалите известни по цял свят като „вежливите хора”, за да осигурят нашата безопасност, вече беше абсолютно ясно, че печелим. И още една красноречива цифра: от 67 кораба на Украинските военноморски сили, които се намираха в Крим, 54 издигнаха Андреевския флаг. Същото се случи и със сухопътните формирования, там също по-голямата част от личния състав премина към руската армия. Така че, общо взето, нямаше и кой да стреля срещу нас. Пък и мирните граждани успяха да блокират всички военни украински части. Това бяха хора от различни националности, както и представители на различни социални групи – работници, служещи, бизнесмени, педагози и лекари, пенсионери и младежи. Хората оставяха личните си автомобили така, че да бъде невъзможно украинските части да излязат от базите. Например в село Перевалное имаше голямо количество военна техника. Нашите активисти блокираха изходите със своите лични автомобили, става дума за около 700 коли, така че военните физически не можеха да излязат. И това го правеха невъоръжените граждани. Имаше общ подем. Всички кримчани участваха в този процес. Ако нямаше един силен обществен дух, нищо нямаше да се получи.
А какво би станало с Крим, ако беше останал в държавните рамки на Украйна?
За да се отговори на този въпрос, е достатъчно да се види това, което се случи в Донбас. Крим почти четвърт век беше в състава на Украйна и през цялото време му предричаха съдбата на Косово и на други „горещи точки”. Киевската власт умишлено поддържаше тук вяло течащ междунационален конфликт, действайки на принципа „разделяй и владей”. Нещо повече. На 26 февруари 2014 г. започна реализирането на един кървав сценарий, когато по време на размириците в Симферопол, организирани от главатарите на т.нар. „Меджлис на кримскотатарския народ” и от активисти на Десния сектор, загинаха двама души. С общи усилия успяхме да предотвратим катастрофата. За кримчаните изборът беше напълно очевиден: Украйна – кръв и война, или Русия – мир и стабилност. Хората избраха Русия и това беше напълно естествено.
Оттогава изминаха две години и половина. Какво се промени в Крим за този период?
Ако трябва да го кажа с две думи: всичко се промени. След като се върнаха в Русия, кримчаните получиха свобода, сигурност и увереност в утрешния ден. Тоест получиха всичко това, което не искаше, а и не можеше да осигури Украйна. Населението в Крим живее много по-добре, особено ако сравняваме със ситуацията в съседната държава Украйна. Увеличиха се пенсиите, заплатите, социалните плащания. Съществено се подобри медицинското обслужване, макар че още не е на това ниво като в Русия. Модернизираха се транспортната и енергийната инфраструктура, икономиката, социалната сфера, които по украинско време бяха в пълен упадък. Реализират се редица големи инвестиционни проекти в промишлеността, енергетиката, селското стопанство, туризма. С пълна пара върви строителството на моста през Керченския пролив. В много кратки срокове, само за четири месеца, беше построен енергийният мост Кубан–Крим, който съединява полуострова с единната енергосистема на Русия и осигурява енергийната сигурност на региона. В Симферопол и Севастопол започна строителството на две нови мощни топлоелектроцентрали. Международното летище Симферопол през миналата година прие 5 милиона пътници. Това е почти два пъти повече, отколкото през 2014 година. И повече от четири пъти повече, отколкото през 2013 г., последната година, когато Крим беше в състава на Украйна. Нашето летище е на пето място сред руските летища по този показател. В момента тече много сериозна реконструкция на летището, която ще приключи през лятото на 2018 г. Тогава ще можем да приемаме до 7 милиона пасажери годишно. Керченският ферибот, който свързва Крим със сухопътна Русия, също съществено увеличи мощността си. Миналата година фериботите са превозили повече от 4 милиона пътници и повече от 1 милион автомобила. Споменах само няколко крупни проекта. За две години Русия направи за Крим повече, отколкото Украйна за предишния четвърт век.
Миловидното лице на седящата срещу мен пиарка придобива крайно напрегнато изражение. Като допълнение момичето прави умолителен жест. Не е трудно да го разбера. Сергей Аксьонов трябва да тръгва. Няма как обаче да не засегнем и темата за санкциите срещу Русия.
Какво е отражението им върху икономиката на Крим?
Върху икономиката на Крим тези санкции практически нямат отражение. И по украинско време нямаше особено много западни инвестиции, а европейските туристи бяха още по-малко. Тези малко на брой кримски предприятия, които изнасяха продукцията си в Европа, се преориентираха към руския пазар.
А как стои въпросът с правата на националните малцинства, в това число и българското, в Крим?
Тъй като Русия е многонационална държава, тя традиционно провежда балансирана национална политика. Тази политика е насочена към запазването и развитието на културите и традициите на всички народи, на спазване на правата на всички националности. Кримчаните почувстваха това още в първите дни след връщането на Крим в Русия. На 21 април 2014 г., тоест само месец след присъединяването, Владимир Путин издаде указ „За мерките по реабилитирането на арменския, българския, гръцкия, кримско-татарския и немския народ и държавната подкрепа за тяхното възраждане и развитие”. Ето това е нещото, което Украйна така и не успя да направи за 23 години. В нашата република действат 80 национално-културни автономии. Сред тях е и българската. Тази форма на обществено обединение открива пред народите на полуострова много повече възможности, отколкото по украинско време. Национално-културната автономия позволява самостоятелното вземане на решения по въпросите на запазването на самобитността, езика, образованието и националната култура, а руската държава е гарант на тези процеси. Регионалната българска национално-културна автономия на Република Крим „Паисий Хилендарски” стана приемник на едноименната републиканска общност, създадена преди повече от 20 години. През всичките тези години нейните активисти начело с Иван Иванович Абажер възраждаха на полуострова българските самобитност, традиции и език. Има телевизионни и радиопредавания „Български срещи”. А и международен фестивал със същото име стана сцена не само за един прекрасен фолклорен празник, а и за научни конференции и бизнес форуми. През тези години нашите земляци, българите, се отличиха с много обществени инициативи, които помогнаха за укрепване на доверието между Крим и България. Със съдействието на българската общност беше сключен договор за междурегионално сътрудничество между нашата република и Бургаска област. Бяха възстановени братските отношения между Симферопол и Русе, беше подписан договор между Коктебел и Обзор. Това, че този опит за народна дипломация е много важен за новия руски Крим, се доказва и от изложбата, която беше представена в София и която показваше инвестиционния, туристическия и културния потенциал на полуострова. Тази изложба бе организирана с активното съдействие на българската национално-културна автономия. Това е първото събитие от такъв род в европейска държава. Надявам се, че връзките между руския Крим и България тепърва ще се разширяват.
Да, вероятно ще бъде така. Повече от сигурно обаче е, че интервюто приключва. Сергей Аксьонов го чака Санкт Петербург, а пък нас ни чака Ялта. Там ще видим други властови фигури. Да, те са управлявали Русия и света преди много десетилетия, но със сигурност и те имат какво да ни кажат.
Когато започваше Майданът, не мислех, че това ще се случи. Просто когато всичко това започна в Киев, аз, както и огромното болшинство кримчани, мислехме, че властта и Янукович трябва да осигурят конституционния ред. Само че тогавашният украински президент действаше контрапродуктивно, работеше срещу себе си и срещу собствената си страна, на практика подпомагаше действията на националистите, не даваше заповед на правоохранителните органи да осигурят реда. А след като имаше убити служители на реда, значи никакъв конституционен порядък вече не съществува. Органите на властта бяха длъжни да използват оръжие за самозащита за осигуряване на реда. Всички видяхме до какво доведе бездействието на тогавашната власт в Киев.
В момента Сергей Валериевич също е държавен глава. Подобно на Виктор Янукович. Какво е неговото обяснение за странните действия на тогавашния украински президент. Защо Янукович беше толкова безволев?
Всичко е много просто. Всички мои спестявания се намират на територията на Руската федерация, в Крим. А на Янукович всичките пари бяха в чужбина. Така че американците имаха директен контрол върху него. Можеха във всеки момент да наложат запор на сметките му, да конфискуват имуществото му, купено в чужбина неизвестно с какви пари. Просто Държавният департамент го шантажираше. И той се поддаде на този шантаж и така се стигна до резултата, който всички видяхме. Това, което обаче американците не предвидиха, беше фактът, че Крим ще си тръгне. В техните планове фигурираше държавен преврат, осъществен със силите на незаконните въоръжени формирования на територията на Украйна. Обаче като следствие на това дойде референдумът в Крим, който показа, че Крим няма намерение да живее в тази Украйна. Сергей Аксьонов е едно от основните действащи лица на Кримската пролет. Когато в края на януари и особено в началото на февруари, става ясно, че събитията в Киев все повече ескалират, той е сред хората, които най-активно призовават за самоорганизирането на руското население в Крим. Фактът, че в самата столица, а и в други градове на Западна Украйна украинските националисти започват да завземат сградите на правителствените учреждения, показва, че те ще вървят докрай. И че ако рускоезичното население не даде отпор, го чакат много тежки дни. Когато на 22 февруари Янукович напуска Киев, а властта е завзета от бойците на Десния сектор, руснаците в Крим решават, че е време да действат. Няколко дни по-късно военни без отличителни знаци (станали известни по-късно като «вежливите хора») поставят под свой контрол зданието на парламента. Вътре са допуснати 53-ма депутати, които гласуват за избирането на Сергей Аксьонов за ръководител на новото кримско правителство (за глава на републиката, т.е. президент, ще бъде избран малко по-късно). Другото им решение е да обявят референдум за бъдещето на полуострова. На въпроса, доколко законосъобразни са тези действия и как може да бъде оправдано използването на сила, Аксьонов отговаря с напълно резонните контравъпроси: след като по абсолютно идентичен начин действат «защитниците на евроинтеграцията» в Киев, защо и кримчаните да не могат да го направят? След като в Киев използват сила, за да завземат официални учреждения, защо в Крим това да е забранено? Ако майданците постоянно търсят помощта на Запада, не е ли също толкова логично руснаците в Крим да потърсят помощта на Русия? Питам Сергей Аксьонов, доколко е бил уверен в крайната победа, имал ли е моменти, когато се е съмнявал, че тя може да бъде постигната. Пък и още в началото на март новите майдански власти в Киев издават заповед за арест на Аксьонов. Ако нещата в Крим бяха взели друг обрат, съдбата му изобщо нямаше да бъде за завиждане.
Не, не сме се колебали, не сме имали съмнения. Знаехме, че трябва да направим това. Всичко стана мирно, по волята на хората. Ето това е. И аз не бях сам, това беше огромна екипна работа. Тук беше Олег Белавенцев, който сега е пълномощен представител на руския президент. Той свърши огромна работа по връщането на Крим. Тук беше и Владимир Константинов, председателят на парламента, мой приятел, както и много други хора. Разбира се, без решителната роля на Владимир Путин нищо нямаше да се случи. Той лично ръководеше всичко, знаеше какво се случва тук във всеки един момент. А тук ние бяхме уверени в победата и не сме се колебали нито секунда.
Само че в Крим имаше многочислени подразделения на украинската армия. Ако те бяха започнали да стрелят, щеше да стане страшно.
Ние също имахме въоръжена самоотбрана. Към онзи момент тя наброяваше 10 хиляди души. А когато дойдоха и руските специални части, имам предвид станалите известни по цял свят като „вежливите хора”, за да осигурят нашата безопасност, вече беше абсолютно ясно, че печелим. И още една красноречива цифра: от 67 кораба на Украинските военноморски сили, които се намираха в Крим, 54 издигнаха Андреевския флаг. Същото се случи и със сухопътните формирования, там също по-голямата част от личния състав премина към руската армия. Така че, общо взето, нямаше и кой да стреля срещу нас. Пък и мирните граждани успяха да блокират всички военни украински части. Това бяха хора от различни националности, както и представители на различни социални групи – работници, служещи, бизнесмени, педагози и лекари, пенсионери и младежи. Хората оставяха личните си автомобили така, че да бъде невъзможно украинските части да излязат от базите. Например в село Перевалное имаше голямо количество военна техника. Нашите активисти блокираха изходите със своите лични автомобили, става дума за около 700 коли, така че военните физически не можеха да излязат. И това го правеха невъоръжените граждани. Имаше общ подем. Всички кримчани участваха в този процес. Ако нямаше един силен обществен дух, нищо нямаше да се получи.
А какво би станало с Крим, ако беше останал в държавните рамки на Украйна?
За да се отговори на този въпрос, е достатъчно да се види това, което се случи в Донбас. Крим почти четвърт век беше в състава на Украйна и през цялото време му предричаха съдбата на Косово и на други „горещи точки”. Киевската власт умишлено поддържаше тук вяло течащ междунационален конфликт, действайки на принципа „разделяй и владей”. Нещо повече. На 26 февруари 2014 г. започна реализирането на един кървав сценарий, когато по време на размириците в Симферопол, организирани от главатарите на т.нар. „Меджлис на кримскотатарския народ” и от активисти на Десния сектор, загинаха двама души. С общи усилия успяхме да предотвратим катастрофата. За кримчаните изборът беше напълно очевиден: Украйна – кръв и война, или Русия – мир и стабилност. Хората избраха Русия и това беше напълно естествено.
Оттогава изминаха две години и половина. Какво се промени в Крим за този период?
Ако трябва да го кажа с две думи: всичко се промени. След като се върнаха в Русия, кримчаните получиха свобода, сигурност и увереност в утрешния ден. Тоест получиха всичко това, което не искаше, а и не можеше да осигури Украйна. Населението в Крим живее много по-добре, особено ако сравняваме със ситуацията в съседната държава Украйна. Увеличиха се пенсиите, заплатите, социалните плащания. Съществено се подобри медицинското обслужване, макар че още не е на това ниво като в Русия. Модернизираха се транспортната и енергийната инфраструктура, икономиката, социалната сфера, които по украинско време бяха в пълен упадък. Реализират се редица големи инвестиционни проекти в промишлеността, енергетиката, селското стопанство, туризма. С пълна пара върви строителството на моста през Керченския пролив. В много кратки срокове, само за четири месеца, беше построен енергийният мост Кубан–Крим, който съединява полуострова с единната енергосистема на Русия и осигурява енергийната сигурност на региона. В Симферопол и Севастопол започна строителството на две нови мощни топлоелектроцентрали. Международното летище Симферопол през миналата година прие 5 милиона пътници. Това е почти два пъти повече, отколкото през 2014 година. И повече от четири пъти повече, отколкото през 2013 г., последната година, когато Крим беше в състава на Украйна. Нашето летище е на пето място сред руските летища по този показател. В момента тече много сериозна реконструкция на летището, която ще приключи през лятото на 2018 г. Тогава ще можем да приемаме до 7 милиона пасажери годишно. Керченският ферибот, който свързва Крим със сухопътна Русия, също съществено увеличи мощността си. Миналата година фериботите са превозили повече от 4 милиона пътници и повече от 1 милион автомобила. Споменах само няколко крупни проекта. За две години Русия направи за Крим повече, отколкото Украйна за предишния четвърт век.
Миловидното лице на седящата срещу мен пиарка придобива крайно напрегнато изражение. Като допълнение момичето прави умолителен жест. Не е трудно да го разбера. Сергей Аксьонов трябва да тръгва. Няма как обаче да не засегнем и темата за санкциите срещу Русия.
Какво е отражението им върху икономиката на Крим?
Върху икономиката на Крим тези санкции практически нямат отражение. И по украинско време нямаше особено много западни инвестиции, а европейските туристи бяха още по-малко. Тези малко на брой кримски предприятия, които изнасяха продукцията си в Европа, се преориентираха към руския пазар.
А как стои въпросът с правата на националните малцинства, в това число и българското, в Крим?
Тъй като Русия е многонационална държава, тя традиционно провежда балансирана национална политика. Тази политика е насочена към запазването и развитието на културите и традициите на всички народи, на спазване на правата на всички националности. Кримчаните почувстваха това още в първите дни след връщането на Крим в Русия. На 21 април 2014 г., тоест само месец след присъединяването, Владимир Путин издаде указ „За мерките по реабилитирането на арменския, българския, гръцкия, кримско-татарския и немския народ и държавната подкрепа за тяхното възраждане и развитие”. Ето това е нещото, което Украйна така и не успя да направи за 23 години. В нашата република действат 80 национално-културни автономии. Сред тях е и българската. Тази форма на обществено обединение открива пред народите на полуострова много повече възможности, отколкото по украинско време. Национално-културната автономия позволява самостоятелното вземане на решения по въпросите на запазването на самобитността, езика, образованието и националната култура, а руската държава е гарант на тези процеси. Регионалната българска национално-културна автономия на Република Крим „Паисий Хилендарски” стана приемник на едноименната републиканска общност, създадена преди повече от 20 години. През всичките тези години нейните активисти начело с Иван Иванович Абажер възраждаха на полуострова българските самобитност, традиции и език. Има телевизионни и радиопредавания „Български срещи”. А и международен фестивал със същото име стана сцена не само за един прекрасен фолклорен празник, а и за научни конференции и бизнес форуми. През тези години нашите земляци, българите, се отличиха с много обществени инициативи, които помогнаха за укрепване на доверието между Крим и България. Със съдействието на българската общност беше сключен договор за междурегионално сътрудничество между нашата република и Бургаска област. Бяха възстановени братските отношения между Симферопол и Русе, беше подписан договор между Коктебел и Обзор. Това, че този опит за народна дипломация е много важен за новия руски Крим, се доказва и от изложбата, която беше представена в София и която показваше инвестиционния, туристическия и културния потенциал на полуострова. Тази изложба бе организирана с активното съдействие на българската национално-културна автономия. Това е първото събитие от такъв род в европейска държава. Надявам се, че връзките между руския Крим и България тепърва ще се разширяват.
Да, вероятно ще бъде така. Повече от сигурно обаче е, че интервюто приключва. Сергей Аксьонов го чака Санкт Петербург, а пък нас ни чака Ялта. Там ще видим други властови фигури. Да, те са управлявали Русия и света преди много десетилетия, но със сигурност и те имат какво да ни кажат.