На 12 юни Сенатът на САЩ постигна двустранно споразумение (между Републиканската и Демократическата партия - бел. прев.) за налагането на нови санкции срещу Русия. Спогодбата идва в отговор на три действия от страна на Русия, като в това число влизат предполагаемата „намеса” в изборите през 2016 г., вмешателството в Сирия и онова, което те наричат „инвазия” в Крим. Президентът няма да има възможност да отмени допълнителните санкции срещу Русия, ако няма одобрението на Конгреса.

Мярката се предприема, за да се категоризират съществуващите санкции и да се поставят нови икономически ограничения, които да навредят на икономиката на Русия и на конкретни лица – онези, които „нарушават правата на човека”, доставят оръжие на Сирия или са въвлечени в руската отбранителна индустрия или в разузнаването. Законопроектът задейства процес, при който Конгресът трябва да преразгледа промените по отношение на санкциите. Тази мярка ще съдейства за влизането в сила на санкциите, наложени по-рано чрез изпълнителна заповед на президента.

Законопроектът позволява да бъдат въведени нови санкции върху руската минна промишленост, добива на метали, корабоплаването и железниците. Освен това, мярката разрешава предоставянето на помощ за европейските страни, които са обезпокоени от руската „агресия”. Влизането на законопроекта в сила би било безпрецедентна стъпка в развитието на отношенията между Русия и САЩ, която би могла да нанесе вреди за много години напред. По никакъв начин това няма да е от полза за Съединените щати. Този ход няма нищо общо с концепцията „Америка преди всичко”.

Не всички републиканци се втурнаха да дадат своята подкрепа за мярката. Сенатор Боб Коркър, републиканец от щата Тенеси, председател на Комисията по външните работи, беше скептично настроен спрямо идеята да се подкрепят допълнителните санкции срещу Русия. Сенатор Джеф Флейк, републиканец от Аризона, поиска Сенатът да даде на президента „повече време”, за да формулира своята позиция. Но лидерите на Демократическата партия заявиха, че ще подкрепят санкциите срещу Иран, само ако бъдат взети под внимание и строгите санкции срещу Русия.

Сега законопроектът трябва да бъде одобрен от Камарата преди да стигне до бюрото на Доналд Тръмп. Президентът не подкрепя мярката. Той може да наложи вето върху законопроекта или да откаже да го подпише. Но ветото може да бъде отхвърлено и отказът да подпише законопроекта няма да попречи на закона да влезе в сила. Пакетът от санкции ще бъде добавен към законопроект за налагане на санкции на Иран, който президентът подкрепя. Този законопроект в момента се разглежда в Сената, като премина през процедурен вот, така че неговото одобрение няма да отнеме много време.

Защо се бърза толкова? Очевидно, законотворците искат да направят всичко възможно, за да вържат ръцете на американския президент, преди да се срещне с руския президент Путин по време на Г-20 на 7 и 8 юли 2017 г.

Санкциите, особено едностранните санкции, отдавна са инструмент във външната политика на САЩ. Историята показва, че те или са имали ограничен, или не са имали никакъв ефект. „Инструментът” не промени политиката на Русия, Иран, Северна Корея, Сирия или Куба. Куба се е противопоставяла на наказателни мерки в продължение на половин век, а комунистите все още са на власт там. В продължение на десетилетия държави като Великобритания, Япония и Испания са работили с Куба, като са намалявали влиянието на дългогодишното ембарго, наложено от САЩ. Американските санкции срещу Иран го приближиха до Китай. Американските санкции в Сомалия предизвикаха унищожителни последици. Списъкът може да продължи.

Санкциите се оказаха покъртително неефективни в случая с Русия. Американският подход към Русия се основава на предположението, че продължаващият натиск върху страната ще накара президента Владимир Путин да направи отстъпки или дори да подаде оставка. Но това е твърде далеч от истината.

Наказателните мерки накараха Русия да тръгне по пътя на по-голяма самоувереност, тъй като вътрешното производство и сферата на услугите се разраснаха. Тази година икономиката се възстановява. Темповете на растеж за Русия през периода от 2017 до 2019 г. ще бъдат умерени, се казва в доклад на Световната банка. По време на налагането на санкциите, военният потенциал на Русия видимо нарасна. Това може да се види в Сирия. Санкциите увеличиха  подкрепата на хората за политиките на президента Путин.

Съединените щати трябва да направят изключение от правилото. Например, руските ракетни двигатели РД-180 и РД-181 са от решаващо значение за американските програми за космически изследвания и се изнасят в Съединените щати, въпреки санкциите. Според сенатор Маккейн: „Това е върхът на лицемерието! Как може нашето правителство да заявява на европейските държави и правителства, че трябва да запазят линията за удължаване на санкциите спрямо Русия, което е твърде трудно за тях, когато ние продължаваме да правим политика по този начин?”. Лицемерие или не, факт е, че САЩ не могат да минат без сътрудничество с Русия по отношение на високите технологии. Както се вижда, режимът на санкции не е толкова твърдо установен, когато става дума за онова, което се случва на практика.

Влиянието на Русия в международен план нараства, особено що се касае до влиянието ѝ в Близкия изток, където авторитетът на САЩ избледнява.

Законопроектът значително ще влоши двустранните отношения и ще постави под въпрос перспективите за постигане на съгласие в областта на контрола върху оръжията и неразпространението на ядрено оръжие. Координацията на усилията в Близкия изток е от първостепенно значение. Има редица наболели проблеми, с които САЩ и Русия трябва да се справят спешно, но всеки опит да се стигне до сделка, ще има негативен ефект в следващите години, ако законопроектът ще се превърне в закон.

По отношение на много проблеми, Русия може да бъде ценен партньор, който да гарантира американските интереси. Русия и САЩ са на едно мнение как да се справят с проблемите, свързани с международния тероризъм, както и с други проблеми. Мерките до голяма степен ще намалят възможностите за партньорство помежду им.

Ще мине време и светът ще се промени. Русия и САЩ ще трябва да разрешат много въпроси, от които имат взаимен интерес, но законопроектът ще остане пречка по пътя. Практиката показва, че е лесно да се гласува законопроект, но е твърде трудно да се отмени, дори и ако е изгубил своето значение. Достатъчно е да си припомним поправката „Джаксън-Ваник” в Търговския закон от 1974 г., която беше отменена едва след като законът „Магнитски” влезе в сила през 2012 г. Съветският съюз изчезна, но законът остана в сила, а много отдавна беше изгубил връзка с реалността.

Все още има време Камарата на представителите да изиграе положителна роля и да предотврати приемането му. Законопроектът се явява пряко посегателство върху правомощията на президента в областта на външната политика, цели да лиши администрацията от гъвкавост и свобода на действие. САЩ едва ли ще спечелят каквото и да било, като го превърнат в закон, но щетата, която неизбежно ще бъде нанесена, ще бъде почти непоправима.

Източник: Strategic Culture

Превод: Десислава Пътева