Европейските пари за българското село вече осигуриха на всеки жител на Криводол и на всеки втори гражданин на Разлог достъп до спортни състезания в свободното време. Но дали ще осигури и други екстри като например поминък?

Представете  си следната ситуация: боли ви зъб и отивате в поликлиниката. Там ви посрещат с думите: „Съжаляваме, в момента няма клинична пътека за лечение  на зъби…Но пък можем да ви гипсираме крака!”.

Нещо подобно се случва с усвояването на европейските фондове.

Ако зависеше от баба Цветанка, която кърши царевичак край входа на Годлево, тя щеше да поиска медицински пункт в селото с приемен ден на личния лекар или поне на сестрата, за да има кой една инжекция да й бие. Сега при най-малка нужда се чуди как да слезе до Разлог. Вместо лекарски кабинет обаче Европа подарила на нея и на съселяните й стадион.

Ще го ползват  ли поне синовете и внуците? Надали, клати глава жената. Едни били в чужбина, други се хващали на каквато работа се намира чак в Благоевград. Ставали всяка сутрин в шест и се връщали  като  пребити вечер, без да са сигурни дали на края на месеца ще си получат заработеното.

Пътят от Разлог  до Годлево току-що е  ремонтиран с европейски пари, а седемте му километра са подходящи и за маршрут  от културно-историческия туризъм. Пресният асфалт започва край внушителен фотоволтаичен парк върху обработвани в миналото земи, заобикаля останките от гигантски завод от времето на социализма, лъкатуши покрай запустели площи и гори, за да свърши до „европейски” стадион на входа на селото.

Забравете представите  от произведения като „Село край завод”, емблематично заглавие от социалистическия реализъм. В момента се пише новата история – „Село край стадион”. Но вече в жанра еврооптимизъм.

Откритото преди няколко седмици модерно съоръжение разполага с паркинг с 21 обикновени места, 15 служебни и 2 инвалидни, със специален вход за достъп на хора с увреждания, със съблекални, сервизни помещения и коментаторски кабини (навсякъде с климатици). Но най-забележителна   е неговата трибуна с 602 обикновени и

stad

Модерни трибуни с панорамен изглед към… селското гробище

50 VIP СЕДАЛКИ  –  ВСИЧКИТЕ С ПРЕКРАСЕН ИЗГЛЕД КЪМ СЕЛСКОТО ГРОБИЩЕ.

Мястото предразполага към уединение и размисъл – така и така, футбол тук рядко ще се играе. Жителите на Годлево са по-малко от местата по трибуните – около 530 човека, повечето от които пенсионери.

За тези, които гледат, но не вярват на очите си, проектантите са се погрижили да сложат и специална пътна табелка със стрелка и надпис „Стадион”. Друга табела ни информира, че Европа инвестира в селските райони чрез земеделския си фонд. Стадионът е финансиран от българския му бенефициент Програмата за развитие на селските  райони, мярка 321 – „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони”. Община Разлог е кандидатствала с проект за подобряване на достъпа на населението до спортни услуги и такива, свързани със свободното време. Стойността му е 5 787 520 лв. (без ДДС), от които 3 226 252 лв. са похарчени за стадиона в Годлево. С останалите пари е изградено детско игрище в Разлог, ремонтиран е и стадионът в общинския център. Така градчето с население около 12 000 жители вече ще разполага  със спортна  арена с 6000 седящи места. Местното дерби от Б футболната ни група между „Пирин”  (Разлог) и Банско се игра на 3 октомври пред рекордните за региона… 800 зрители.

Така Програмата за развитие на селските райони вече осигури на всеки втори гражданин на Разлог достъп до спортни състезания в свободното време. Дали ще успее да осигури и други неща като например заетост?

През 60-те и 70-те години на миналия век селото помогна на футбола да дръпне напред благодарение и на грижите  на земеделските стопанства за културно-масовия  живот на тружениците. От селските стадиони тръгнаха футболисти, някои от които станаха четвърти в света. Сега замисълът, изглежда, е точно обратният – футболът трябва да съживява селата, като им създава поминък. Поне ако се вярва на официалните цели на Програмата за развитие на селските райони от 2007-ма до 2013-та година. Нейното предназначение е „да развие конкурентоспособна и базирана на иновациите селскостопанска, горска и хранително-вкусова промишленост,  да опазва националните ресурси и околната среда, да подобри качеството на живот и да създаде по-разнообразни  възможности за заетост в селата въз основа на стратегическите насоки на европейската общност и на Лисабонската и Гьотеборгската стратегия”. Напоследък ПРСР шеговито е наричана  Програма за развитие на селските стадиони, след като те се оказаха една от най-търсените възможности за подобряване на качеството на живот в селата, предпочитана както от регионалните и националните власти, така и от влиятелния строителен  бизнес. За ремонт и строителство  са одобрени общо 308 различни спортни обекти.

По  всичко личи, че

ПРОЕКТИТЕ НЕ  СА СЪГЛАСУВАНИ МЕЖДУ РАЗЛИЧНИТЕ ВЕДОМСТВА

и най-вече с тези, които отговарят за спорта. Резонно възникна въпросът, ако Министерството на земеделието е поело грижите за футбола у нас, то за какво отговаря спортното, може би за поддържането на ливадите? За липсата на координация между отделните  институции красноречиво говори и реакцията на министъра на спорта  Красен Кралев, който се усъмни, че отпусканите средства се разходват по най-ефективния начин, особено след като се разчу, че подобни съоръжения се строят дори в селища, в които няма футболни отбори. Очевидно при отпускането на парите водещ е бил критерият кой има готови проекти или е готов да разпише подадени му такива вместо планиране на реалните нужди и равномерното покритие върху спортната карта на страната. От 2001 година след намесата на незнайна ръка спортните проекти  по ПРСР получават  допълнителни бонус точки при оценката, което поощрява общините да внасят такива проекти.

В резултат се стига до редица куриози. Така например в община Ружинци, Видинско, се строят два стадиона на 15 километра един от друг – в общинския център и в с. Дреновец. В нито едно от селата на общината няма действащ футболен клуб. През 10 километра са построени две подобни съоръжения и в община Каолиново, Шуменско, но там поне има отбори. ФК „Мълния” (Климент) и ФК „Космос” (Браничево) ще играят пред модерни трибуни с по 780 места. В Лесичово, село с 850 жители в Пазарджишко, се строи стадион за 680 зрители. На 7 километра от там  вече отвори  врати „Спартак Арена” в Калугерово с 640 места, част от които под козирка. Засега там  се играят мачове от последното ниво на аматьорския ни футбол – Б областна група. Стадионът в софийското село Мирково (1200 седящи места при 1600 жители) не е с козирка, но с изобилие от други екстри: зала за пресконференции, стая за интервю, помещение за допинг контрол… В случай на небивал интерес към местния тим за 400 жители на селото няма предвидени седалки, но те ще могат евентуално да гледат пряко излъчване на мача, тъй като съоръжението разполага и с… телевизионно студио.

В Криводол, Врачанско, проблем с капацитета няма – място  на стадиона се полага за всички 3200 жители на градчето, а допълнителен бонус е електронно  табло! В Ново село, Видинско, където градят цял спортен комплекс  за 5 800 000 лева, са помислили дори и за пречиствателна станция на отходните води. Не на селото, а на стадиона.

Ползата от нови спортни терени е безспорна дори в селото да има само десетина деца. Сериозни съмнения обаче оставят помпозните трибуни и останалите екстри, които представляват основно перо по проектите. Трудно е да се изчисли колко още игрища можеха да се построят с парите от тях, но със сигурност щяха да са стотици. Миналата година от община Минерални бани край Хасково се похвалиха, че са получили държавно финансиране за изграждане на стадион в село Караманци. Набива се на очи разликата в цената – едва 250 хил. лева, инвестирани в нова тревна настилка и скромна, но подходяща за селски стадион трибуна със 100 седящи места.

Според кмета на с. Годлево Николай Ботев новите стадиони  ще намерят  приложение. Конкретно за неговото село – като привличат посетители към трите функциониращи малки хотели. Засега новото съоръжение се ползва от селския тим „Планинец” (половината му играчи са от града) и от юношеските формации на „Пирин” (Разлог). Най-големи надежди Николай Ботев възлага на гостуването на големи отбори от София, особено през лятото, когато в Годлево е по-прохладно. В тази ниша обаче разложкото  село попада под силна конкуренция. Кметовете на доста по-близките до столицата общини Ковачевци и Мирково също оправдаха огромните инвестиции в стадиони именно с възможността  да привличат за лагери и турнири софийските клубове.

Това, което убягна в шумотевицата по официалното откриване на обекта, е, че новият изкуствен терен в Годлево е с размери под минимално допустимите от УЕФА за провеждане на официални футболни срещи. Тоест налице е не толкова стадион, колкото луксозна спортна площадка. И ако в селските групи и в юношеските първенства длъжностните лица вероятно ще си затворят очите, то провеждането на официален мач във всяко по-високо ниво е под сериозен  въпрос. Бетонна стена пък е опасала  игрището на няма и крачка от страничната линия. Играчите трябва много да внимават с шпагатите  там, за да не съжаляват после всички, че в селото не са открили първо медицински пункт.

В началото Николай Ботев звучи като кмет, който приключва успешен мандат под лозунга „Видими резултати”. Постепенно обаче еврооптимизмът  му преминава в умерен скептицизъм (бел. авт.  –  по време на срещата ни Ботев беше приключил мандата с подкрепата на ГЕРБ и кандидатстваше за втори от името на „Атака“ ).

Кметът не си прави илюзии, че подобни проекти могат да променят качествено живота в страната. „Европа не искаше да произвеждаме. Ликвидирахме производствата, а сега ни дават обратно прашинки, вместо  заводи – игрища”, констатира бившият снабдител на голямо промишлено  предприятие и изрежда затворените заводи в града през годините на прехода: Комбинат за целулоза и хартия с 1000 работници, Завод за  магнитни глави с 2000, Завод за фуражни дрожди с 500-600  работни  места. Емиграцията към големите градове и чужбина се случва на две големи вълни. Първата след ликвидацията на индустрията през 90-те, и втората преди няколко години с пукването на строителния балон в съседното Банско. Тя продължава и до сега, въпреки че на фона на големи части от страната районът изглежда по-оживен.

В представите на Ботев за стабилна държава най-важното е производството – не е задължително да е промишлено, но и земеделие не може да се развива, ако няма осигурени пазари. Няколко негови съселяни са пробвали да завъртят бизнес с производство на мляко, но се отказали заради постоянната несигурност с изкупуването му. В момента се обработва едва една пета от землището на Годлево.

А иначе селото не може да се оплаче откъм европроекти. Освен ремонта на шосето за 1,8 млн. евро Програмата за развитие на селските райони е финансирала с още 200 хил. евро изграждането на частен семеен хотел. А стадионът за 3,2 млн. евро

НЕ Е ЕДИНСТВЕНАТА ЕКЗОТИЧНА ИНВЕСТИЦИЯ.

Преди десетина години Община Разлог е усвоила 200 хил. евро по проект на Предприсъединителната програма ФАР. Той се казвал „Към  изворите на река Места” и имал за цел да покаже неразкритите възможности на района и да развие потенциала за туристическо сътрудничество с Гърция. В рамките на проекта са обучени 30 планински водачи и аниматори включително за услугата „отвличане на туристи от хайдути” по предварителна  заявка от клиентите. Заложниците е трябвало да попадат в засада по Хайдушката пътека над Годлево и да бъдат отвеждани в пещера, откъдето да успяват да избягат.

За да не останете с впечатление, че в подобни проекти става въпрос предимно за отвличане, обективна представа за свършеното дава информационна табела. Ще я намерите, паднала край коларски път над селото. Някъде в нищото.