Сеизмичните сексуални скандали, които продължават лавинообразния си галоп през всички важни авенюта на филмовата индустрия, заплашват да разрушат грижливо култивирания образ на Холивуд като цитадела на либерализма, възвишение на праведното възмущение от недъзите на „обикновената” Америка и бездънен кладенец за социална справедливост, както и за качествени идеи. Внушителният масив от обвинения срещу Харви Уайнстийн, Кевин Спейси, Брет Ратнър, Джеймс Тобак, Дъстин Хофман, Кейси Афлек, Бен Афлек, Оливър Стоун, Дейвид Корн, Джеръми Пивън, Анди Дик, Дейвид О. Ръсел, Тери Ричардсън, Стивън Сегал и още много, много други влиятелни филмови и медийни фигури постоянно увеличава своята плътност, разгръща размерите си, поглъща кариери и репутации. Внезапната екзалтация за изкореняване на сексизма в развлекателния свят се разля извън коритото на шоубизнеса, потопи огромни територии от корпоративния пейзаж на Западния свят, достигна до британския парламент в Уестминстър и отприщи сили, които може би няма как да бъдат контролирани.

Разказите на стотици жени и на няколко мъже за телесния тормоз, психосексуалните набези, униженията, а в някои случаи и изнасилванията, изтърпени в ръцете на могъщи играчи от индустрията за произвеждане на „светлина и магия”, заживяха свой собствен живот и задвижиха процеси, които имат потенциала да променят драматично сексуалните отношения, корпоративните и медийни среди, както и самата концепция за ролята и поведението на публичните фигури. Изобличаването на серийни и систематични сексуални хищници с реално криминално поведение е необходимо и здравословно действие. Демитологизирането и делегитимирането на прогнилия от идеология, корупция, лицемерие и лоши творчески идеи Холивуд също е повод за празник, особено за хората, на които им се повдига от агресивния дидактизъм, либералната патетика и снизходителните нравоучителни набези, типични за живеещите в изолиран от реалността балон знаменитости. Но възбудената, сляпа и колективна истерия, бъде ли оставена без рационален коректив, е в състояние да пренесе в жертва на олтара на сексуалната справедливост много от напълно нормалните и есенциални елементи на качествените междуполови взаимоотношения.

Всичко започна в началото на октомври с ритуалното нарушаване на десетилетната холивудска и медийна омерта за серийното сексуално хищничество на свръхуспешния продуцент Харви Уайнстийн. На 65 години той си беше извоювал репутацията на топиграч с безгранична власт, политически донор на Демократическата пария с колосално влияние и водещ американски либерален активист. Като създател на филмовите компании Miramax и The Weinstein Copmany, той стои за успеха на някои от най-важните филми за последните три десетилетия. В престижния каталог на Уайнстийн влизат хитовете  „Криминале”, „Секс, лъжи и видео”, „Английският пациент”, „Влюбеният Шекспир”, „Бандите на Ню Йорк”, „Речта на краля”, „Убий Бил”, „Джанго без окови”, „Гадни копелета”, „Талантливият Мистър Рипли”, „Артистът”, „Авиаторът” и много, много други. Харви е дал път на десетки артисти, които му дължат кариерите си на звезди, работил е с почти всички важни хора в бизнеса, бил е личен приятел на семейство Клинтън и на семейство Обама, посещавал е често Белия дом, дори една от дъщерите на Барак Обама – Малия – е била на филмов стаж при Харви в компанията му.

Продуцираните от него филми имат общо над 300 номинации за „Оскар”, а самият той бе хвален от медии и колеги за изобретяването на модерната кампания за печелене на тъй престижните награди на американската филмовата академия. Oт подиума, по време на церемониите за връчване на малките, но мечтани жълти фигурки, името на Харви е било споменавано повече от това на Господ. Мерил Стрийп един път го нарече „Бог”. Днес „Бог е мъртъв”. Целият престижен и богат свят на Уайнстийн отиде по дяволите в рамките на една седмица, след две публикации, на New York Times и New Yorker, в които десетки жени – актриси, модели, бивши служителки, асистентки и журналистки – разказаха брутални и унизителни истории за травматичните си сексуални приключения с Харви. От неприлични предложения, през тормоз, до изнасилване – цялата палитра притеснително полово поведение бе закачена на тлъстия врат на Харви Уайнстийн и го понесе към дъното. 

Той имал перверзен ритуал, разгърнат през последните 30 години в шокиращи мащаби. Уайнстийн предлагал работна среща в хотел на млади актриси с идеята, че ще обсъждат роля в нов негов филм. Рандевуто се местело от лобито или конферентната зала в хотелската му стая, където младите дами оставали сами в компанията на Харви, а той веднага свалял маската на професионалист и излизал пред тях гол или само по халат. Уайнстийн говорил открито за секс, предлагал на жените да им направи масаж или те на него, казвал им, че ако му „пуснат” това ще помогне на техните кариери, често ги карал да го гледат как се къпе или мастурбирал пред тях. Опипвал гърдите и задниците им, пробвал да ги целуне по устните, притискал ги към стената или върху дивана. Според многобройни свидетелства продуцентът понякога пускал жертвите да си тръгнат почти веднага и после ги търсил пак, но друг път успявал да се наложи физически и да прави секс с тях против волята им.

През годините той е сключил най-малко осем извънсъдебни споразумения с различни жени и им е платил стотици хиляди долари, за да си мълчат. Харви използвал смесена стратегия за затваряне на усти – щедри подаръци и роли в киното, адвокатски заплахи и очерняне в медиите. Той упражнявал огромно влияние в развлекателните издания, плащал редовно на много журналисти и често ги използвал като оръжие срещу враговете си. Досега над 50 жени са обвинили Уайнстийн в сексуален тормоз. Сред тях са някои от най-известните знаменитости на планетата – Анджелина Джоли, Гуинет Полтроу, Кейт Бекинсейл, Ашли Джъд, Роуз Макгоуън, Азия Ардженто, Джесика Барт, Мира Сорвино, Розана Аркет, Хедър Греъм, Кара Делевин, Леа Сейду, Клер Форлани, Ева Грийн, Лорън Холи, Лина Хийди, Лизет Антъни, Лупита Нионго… Вече е ясно, че всички в Холивуд за знаели за Уайнстийн. Според десетки разкази той дори не се е криел. Като един от най-важните и уважавани продуценти в света, приближен на Клинтън и Обама, винаги зад правилната прогресивно либерална кауза, неизменно със златното филмово докосване, той е живял и се е отдавал на постоянни сексуални трансгресии зад щит от пари, престиж, медийно влияние и успех. Но от няколко години докосването му не е така златно и тежестта му в индустрията намалява. Вече ги няма онези „Оскарови” хитове.

Като акули, подушили кръв във водата, хората, които го прославяха сега го унищожиха. Всички негови колеги и приятели се разграничиха, осъдиха го, направиха се на шокирани и възмутени. Актриси го обвиниха в сексуален тормоз, въпреки че са работили с него след описаните от тях инциденти и са снимани да го прегръщат на партита, години след като ги бил нападал. Никой не постави под съмнение техните нови и свещени роли на жертви. Уайнстийн беше зачеркнат от всички като „долнопробна и гнусна свиня”. Бордът на директорите на The Weinstein Company го уволни от собствената му компания, жена му Джорджина Чапман го напусна, филмовите организации го изключиха, а полицейските служби в Ню Йорк, Ел Ей и Лондон започнаха криминални разследвания срещу него. Дори някои от адвокатите му си тръгнаха. Той пробва да се извини, призна малко, отрече повечето и обеща да се лекува. Холивуд се опита да го натовари с цялата си колективна вина, и без да пострада пробва да изгори на неговата клада и собствените си патологии, лицемерия и безбройни двойни стандарти. Харви трябваше да абсорбира всички грехове на бившите си приятели от развлекателната индустрия и със своя зрелищен край да им даде шанс за ново начало. Но един Уайнстийн не стига. След като язовирната стена на дългогодишното мълчание пред славата и успеха се скъса, целият град бе залят.

Дни след превръщането на Харви Уайнстийн в презрян парий в медиите изплуваха обвинения и към 72-годишния режисьор Джеймс Тобак. Над 200 жени разказаха как той ги е тормозил сексуално. Тобак  има номинация за „Оскар” за сценария на „Бъгси”, режисирал е филми като The Gambler, „Пръсти”, „Черно и бяло”, Two Girls and a Guy и Тhe Pick-up Artist, но вече винаги ще бъде помнен с отвратителните разкази на стотици жени. В тях се разпознава образа на сексуален социопат и дегенерат.

В продължение на десетилетия Тобак се приближавал до млади и привлекателни жени на публични места в родния си Ню Йорк и им обещавал, че ще ги направи звезди. Предлагал им роли в свои филми, носил със себе си изрезки от вестници и списания, за да им покаже, че е известен режисьор и малко по-късно – когато те се хващали на звездната стръв – пристъпвал към действие. След като оставал насаме с актрисите, той предлагал да правят секс, съобщавал им, че в този бизнес „нещата се случват по този начин”. Убеждавал ги, че това е тест за тяхната артистична свобода и смелост, мастурбирал пред тях, натискал ги, притискал чатала си към телата им. Тобак отрече всички обвинения, обясни, или че не познава изброените жени, или че ги е виждал за не повече от пет минути, каза, че от години има болно сърце и физически не е било възможно да извърши всички описани в материала посегателства, но полицията в Лос Анджелис вече го разследва.

Сексуалната паника продължи с обвиненията на още много жени към колекция от малко известни, но добре пласирани шоубизнес и медийни фигури. Илюзорното усещане за затишие бе прогонено с разкритията за големия актьор Кевин Спейси. С ролите си в „Седем”, „Обичайните заподозрени”, „Американски прелести”, „Поверително от Ел Ей” и сериала „Къща от карти” той стана един от най-харесваните и разпознаваеми мъже на планетата. И обвиненията към него дойдоха от мъже, което леко промени ъгъла на разгръщащия се скандал. Няколко човека, включително актьорът Антъни Рап, излязоха пред медиите и разказаха как Кевин Спейси е искал да прави секс с тях, докато са били малолетни. Според свидетелствата Спейси свалял 14-15-годишни момчета, понякога агресивно и в пияно състояние. Снимките на шестия сезон на сериала „Къща от карти”, чието заглавие се превърна в метафора за цялата ситуация, бяха спрени за неопределено време, а поредицата най-вероятно ще продължи без Спейси. От компанията Netflix прекратиха отношенията си с него и в момента изглежда, че с кариерата му е свършено.

Спейси и Уайнстийн опитаха да се измъкнат като играят „либералната карта”. Харви каза, че ще използва силите си на филмов продуцент, за да атакува Тръмп и Националната оръжейна асоциация, а Кевин се разкри като гей. Политически коректните заклинания, сигнализирането на добродетели и идентифицирането с фетишизирани малцинства по принцип работят прекрасно като индулгенции в културата на модерния либерализъм, която все по-яростно добива очертанията на организирана религия. Но не и този път. Сега духът е пуснат от бутилката, пастата няма как да се върне в тубата, а процесите са извън контрола на който и да е продуцент или известен актьор.

Авторът Дъглас Мъри разпознава във външните белези на случващото се нещо много по-голямо от лов на сексуални хищници в Холивуд: „Намираме се в средата на дълбока промяна в отношението към секса. Сексуална контрареволюция. И докато през 60-те години на миналия век се случи освобождаване на отношението към секса, прекрояване на границите, предизвикване на нормите и табутата, днешният контраудар превръща сексуалната свобода в сексуален страх, а почти всички полови възможности стават юридическо минно поле”. Според него правилата се пренаписват без ясна идея за това къде трябва да са границите на новата сексуална утопия, а на дневен ред изплува питането дали изобщо ще ни е позволено да правим какъвто и да е било секс в края на този процес. Всеки епизод от тази революция е мрачно атрактивен и е задвижван от своя собствена вътрешна тяга.

Никой извън Холивуд не ще съжалява за дискредитирането и заличаването от публичния живот на прехвален перверзник като Харви Уайнстийн, който е прекарал прекалено много време, заобиколен от твърде привлекателни хора. След неговото зрелищно падение, кой не би приел с удовлетворение вълната от доказателства за покварените процеси в шоубизнеса, които да разобличат цялата развалена, корумпирана, морализаторска и проповедническа либерална фасада. „Но вълнуващото и могъщо оръжие на социалните мрежи и новите медии насочи процеса в неочаквани посоки. Журналист от списанието GQ бе освободен, след като стана ясно как преди години проявил не особено галантно отношение към дама, която не е била негова съпруга. Опонентите и конкурентите на въпросния писач потъркаха доволно ръце. По същото време вечно възмутен и снизходителен драскач от левичарски сайт бе разобличен като притежател на непристойно поведение към жените, а кариерата му тръгна към дъното, ускорена от действията на хора, надрусани с октана на неосъзнатия морален гняв”, пише Мъри.

Нагонът за чистка на развратници се пренесе и в британския парламент с историите за „Уайнстийновците от Уестминстър”, тръгнали от блоговете и стигнали до вестниците. В този контекст изплува списък от 27 депутати, които са обвинени в неприемливо държане с жени и 13 – с мъже. Говори се за разследвания и уволнения. Но е важно да се посочи, че тези хора не са извършили престъпления. Тук става въпрос за компилация от разкази за напористи опити за флирт. Сред масива от истории несъмнено има такива, които се нуждаят от криминален фокус. Някои публични обвинения изискват адекватно разследване. Ако изобличаването на сексуални хищници окуражи други мъже и жени, които са били жертви на реални престъпления, да излязат на светло със своите истории, то тогава цялото нещо е за добро. Но истинската контрареволюция се случва далеч от принципите на правото и границите на закона и е повече обвързана с движението #MeToo, образувало се веднага след падението на Уайнстийн.

Обвинения в действително гнусни и чудовищни постъпки се смесват безпроблемно със слухове за актьор или политик, който докоснал крака на жена преди много години. Актрисата Клеър Фой, позната от сериала „Короната”, трябваше публично да излезе със становище, в което съобщава, че не се чувства обидена след като гневни активисти припомниха в Twitter как един път по време на тв предаването The Graham Norton Show Адам Сандлър поставил ръката си върху нейното коляно. Наскоро журналистка от BBC разкри, че преди време някакъв колега се обърнал към нея в ресторант с думите: „Намирам те за невероятно сексуално привлекателна. Не мога да спра да си мисля за теб”. Мъжът бил по-възрастен и според журналистката това било отявлен сексизъм на работното място. Цяло ново поколение е окуражавано да преначертае границите на допустимото по твърде радикален начин. Поведение, което вчера е било смятано за просто нетактично или безвкусно, днес е неприемливо. А от неприемливо става повод за уволнение, a после дори за криминално преследване. Това е доста дълъг път, изминат за твърде кратко време.

„Когато сексуалната революция започва през 60-те години на миналия век сексуалността е прекомпозирана в посока на повече свобода и повече позволени маневри. Движението тогава свърши полезна работа, но мнозина и до днес са убедени, че все пак всичко е трябвало да бъде по-добре премислено. Появиха се крайности. Групи и организации, подкрепящи педофилията се настаниха в редиците на гей общността и движението за правата на жените и донесоха много щети по техните репутации. Тези събития илюстрираха колко е трудно да се сортират добрите от лошите твърдения и основания. Особено когато движението е понесено от скоростта на тълпата”, смята Мъри. По същия начин и днешните сексуални контрареволюционери пласират в пространството аргументи и твърдения, които следва да бъдат третирани с дълбоко подозрение. Колко комфортно може да се чувстваме с идеята, че всеки път, когато някой прояви сексуален интерес той рискува животът му може да бъде унищожен? Може да очакваме хората от публичното пространство да се държат прилично, но доколко сме убедени, че трябва да се създава среда, в която всички публични фигури да бъдат или моногамни, или под обет за въздържание?

Със сигурност публиката не би искала свръхвзискателните и строги стандарти да се пренесат от елита до тях. Но точно това ще се случи, както се случи с новите морални закони на сексуалната революция. Ефектите на контрареволюцията неминуемо ще засегнат живота на всички. Под повърхността съществува дори по-голяма опасност, според Дъглас Мъри. Тя се съдържа в проповядването на страх и омраза между половете. Това отношение вече е познато на много студенти от мъжки пол, които са третирани като потенциални изнасилвачи. Най-силният инструмент за налагане на тази делюзия е една от формите на модерния феминизъм, която по своята природа е съвсем леко дегизирано мъжемразене. Да видим какво пише в едно свое есе професорката по социология Лиса Уейд: „Трябва директно да атакуваме мъжеството. Не трябва да го оправдаваме и да издигаме варианта за едно по-нежно и грижовно мъжество. Ние трябва да отречем самата идея, че мъжете имат психологическата нужда да се чувстват различни от жените, за да могат да се наричат мъже”.

В своята статия „Сексуалната реформация”, авторката Лара Прендергаст призовава за създаването на стриктни инструкции за приемливо мъжко поведение. Този вид феминизъм не помага, а произвежда стратегии против мъжете, проектирани с идеята да доведат до власт и контрол над тях. Ако наистина се навлезе напълно в тази нова и странна пуританска ера, то нека това да не става безгласно и без опозиция, апелира Мъри. Поне да признаем, че много жени, както и мъже, са напълно щастливи да използват своя външен вид като професионално предимство. Да заявиш, че много привлекателни хора се радват на необичайно голямо внимание и не винаги намират това за проблем, не е същото като да стовариш обвинение върху жертвата. Артисти и модели от двата пола знаят това, знаят го и всички нормални хора. „Сексуалният етикет не е наука, а е импровизация върху много несъвършено бойно поле. Само в най-екстремните случаи трябва да се намесва закона. Навсякъде другаде е въпрос на маниери”, пише Мъри. Моралната паника след разкритията в Холивуд провокира преосмисляне на тези маниери. Нека това преосмисляне не ни отведе към зоната на сексуалния здрач.