Това, което се очакваше повече от една година, се случи. Турският аскер със съдействието на паравоенните формирования на местни туркмени и откровени джихадисти започна да изтласква кюрдите от техните земи. Ако бъдем откровени, то Реджеп Ердоган от доста време предупреждаваше всички заинтересовани, че той планира турска военна инвазия в Сирия. И никой не предприемаше нищо. Освен вербални декларации и заявления на съответните външнополитически ведомства.

На 16 септември 2019 г. държавните ръководители на Турция и Русия се срещнаха в Истанбул. Те се разбраха да си сътрудничат в Сирия. Путин и Ердоган се ангажираха относно бъдещето на газопровода „Турски поток“. Турците намигнаха на руснаците на Международния авиационно-космически салона MAKS. Ердоган прояви интерес евентуално да закупи бойния самолет Су-35, а защо не и Су-57, когато той влезе в редовна експлоатация. Въпреки наложените санкции от САЩ на Русия, Турция като страна член на НАТО закупи комплекса С-400. Всички изброени факти показват, че Анкара е с един крак извън НАТО.

Какво да направи американският президент? Турция е ключова страна в Северноатлантическия съюз. Нейната армия е една от най-боеспособните в НАТО. На кантар са поставени кюрдите и турците. Кои тежат повече в геостратегически план? Естествено, турците. Ето защо Доналд Тръмп реши да предаде сирийските кюрди и разпореди на американските военни да се оттеглят от Манбидж. Американският президент се стреми да върне Анкара в орбитата на Вашингтон. Не казвам НАТО. Защото НАТО е равносилно на САЩ. Останалите страни – членки на Северноатлантическия съюз, играят ролята на непалските гурки в служба на Британската корона. Да не забравяме! Турция е ключова страна в стратегията на Пентагона срещу Русия и Китай. От много време Анкара подкрепя своите братя мюсюлмани- уйгурите в Синдзян, които създават гловоболия на Пекин. Именно по тази причина китайският проект „Пояс и път“ започна да заобикаля турските земи и се фокусира върху Гърция. Това, че минава и покрай нас, е друга тема. Излизането на Турция от НАТО ще срине организацията като пясъчен замък. Вашингтон ще се лиши от прикритието си, което използва в своята военна стратегия срещу Руската федерация.

Пред подобно сложно уравнение е изправена и Москва. САЩ са поставили ПКК в графата „терористи“. Но ползват като съюзници сирийските кюрди от Рожава. В кабинетите на кюрдската администрация в сирийски Кюрдистан висят портретите на Абдула Йоджалан и знамената на ПКК. Въпреки условните етикети, които се поставят на главните действащи лица в северна Сирия, няма как да не забележим откровеното лицемерие на американците по отношение на кюрдите. Но както заявиха руски експерти по телевизия „Россия-1“ в предаването на Владимир Соловьов... „и СССР преди години предаде арменците, за да запази своите отношения с Турция в началото на ХХ век“. На знаменития площад Таксим в Истанбул по лично указание на Кемал Ататюрк е издигнат паметник на Климент Ворошилов и Михаил Фрунзе. Монументът е бил открит през август 1928 г. Това са времената на арменския геноцид. Отделно, най-много арменци са изклани от турските кюрди живеещи в селата.

Освен това, днес сирийските кюрди не допускат руските инженери до нефтените полета в североизточна Сирия. А там са 80% от нефтените залежи на страната. Накратко, отношението на Москва и Вашингтон към Сирия е това, което наричаме геополитика. Днешната трагедия в Сирия е създадена от американските неокони през 2011 година. Тогава Пентагонът изпълняваше стратегията на Ръмсфелд-Цебровски. По-ясно казано, масово разрушаване на държавите в Близкия Изток чрез проекта „Арабска пролет“ и тяхното хаотизиране. И тогава. и сега американското присъствие в Сирия е нелегитимно. Само руснаци и иранци са поканени официално от правителството в Дамаск. Но кой се интересува в наше време от международно право?! В международната политика днес важи правилото „можеш или не можеш“. И Ердоган реши, че може!

Руснаците също не са във възторг от навлизането на турските войски в Роджава. Кюрдите сами не са в състояние да защитават петролните полета около Дейр ез-Зор в северна Сирия. А те са техен основен източник на приходи, с който поддържат своята администрация в Рожава.

Иран също има своите интереси в северна Сирия. Иранците ще се радват, ако американците бъдат изтласкани от източна Сирия, където е разположена американската военна база в Ал-Танф. За да се подсигури Техеран започна да провежда военни учения близо до турската граница.

Някои френски експерти считат, че кюрдите трябва да постигнат споразумение с турците, иранците и сирийците. Да си извоюват някакъв вид автономия, но без участието на САЩ и Израел. Сложна задача. Почти непостижима. Докато кюрдите продължават да играят игри с Вашингтон и Тел Авив, няма как да постигнат своите цели. Особено като се има предвид постоянната промяна на геополитическия климат в Близкия Изток. Преди време Доналд Тръмп каза, че първоначално през 2011 г. САЩ са влезли в Сирия за трийсетина дни. Когато Клинтън и Виктория Нюланд контролираха американската държава. Но САЩ затънаха все по-дълбоко във войната без ясно определена цел. Американският президент подчерта, че кюрдите са си партнирали със САЩ и са получили значителни парични ресурси и въоръжение, струващи милиарди долари. Според Тръмп, кюрдите се сражават с турците от десетилетия и е време САЩ да излязат от тези безкрайни войни, повечето от които са племенни.

Накрая, едва ли Ердоган със своята военна акция в Сирия ще възстанови Османската империя. Кюрдите започнаха своята игра в сирийския конфликт самостоятелно. Те си избраха съюзниците. И се превърнаха в инструмент на американската геостратегия. Дамаск предложи да въведе в Рожава своите войски. Кюрдите обаче отказаха. Руснаците предложиха на кюрдите да изпратят в Рожава своя военна полиция. Кюрдите започнаха да се пазарят. Москва и Дамаск предлагаха вариант на широка кюрдска автономия. Но кюрдите повярваха на обещанието на САЩ за „Велик Кюрдистан“. Човек трябва да е много наивен, за да счита, че Ердоган е „самостоятелно веселяща се единица“. И че решението за операция „Извор на мир“ в Сирия е взето самостоятелно в Анкара. Когато кюрдите бяха готови да вдигат сирийски и руски знамена, американците набързо им смениха командването. Така кюрдите се превърнаха в американско proxy, което загуби в голямата геополитическа игра.