Публикуваме текст, изпратен в редакцията на списание a-specto от нашия читател Борислав Боев.

Във военното дело съществува доктрина, наречена „Гарантирано взаимно унищожение” (Mutual assured destruction). Тя гласи, че при избухването на ядрен конфликт между две или повече страни, и атакуващи, и атакувани ще бъдат унищожени.
Търговските войни не сe различават особено, освен че се водят на терена на икономиката, където невинаги има ясно очертана фронтова линия и където рискът да настъпи ядрена зима е нищожен. Но това не ги прави по-малко опасни.

Санкционната политика

За да разберем има ли смисъл от търговските войни и взаимното санкциониране, трябва да разгледаме структурата на съвременната глобална икономика. Истината е, че големите, а дори и средните по размер икономики, са толкова взаимносвързани една с друга, че в наши дни е трудно да си представим тяхното самостоятелно съществуване. Технологичният напредък лежи в основата на тези структурни особености в съвременната икономика. Китайското икономическо чудо не би се случило, ако нямаше пазари за произвежданата китайска продукция. Германия не би била същата, ако не успяваше умело да реализира търговския си излишък. Тогава разумно ли е да вярваме, че една търговска война може да има класически завършек – с победители и победени?

Ясно е, че санкционната политика е преди всичко инструмент за въздействие. Не е най-разумният, нито най-ефективният, но все пак е инструмент, който доста пъти е прилаган, въпреки че действието му само по себе си не е гарант за постигане на стратегическите цели. Мащабните икономически санкции, съчетани с политическия натиск върху Северна Корея например, все още не успяват да откажат Пхенян от развиване на ядрената му програма. Разбира се, Северна Корея, освен всичко друго, е стратегически важна за Китай и нещата не могат да бъдат разглеждани повърхностно.

Търговските войни не са разумен отговор на негативните последици от безконтролната глобализация. Границата между здравословния елемент на протекционизъм и икономическата себеизолация е тънка. И често бива преминавана, дори неосъзнато. Въпреки че Брекзит беше естествена защитна реакция срещу отслабването на националните граници, Великобритания по всяка вероятност ще търси изгодна сделка за запазване на преференциалните търговски отношения с Европейския съюз. Няма как да е иначе, след като за 2016 г. общата търговия между Великобритания и ЕС е възлизала на 553 млрд. долара, като 43,9% от целия износ на Острова е бил именно в посока ЕС. Но едва ли и Брюксел ще зачеркне толкова лесно достъпа до пазарите на Великобритания, особено след като ЕС има положително търговско салдо с Кралството.

„Искаме си границите, искаме си националната държава” не е непременно фраза, която противоречи на международната търговия. Често пъти (уж) опитни анализатори бъркат тези понятия, представяйки разумните искания за опазване на националната държава като изолационен тренд в икономиката. Наблюдава се уникална биполярност у някои елитни анализатори и икономисти(ци). От една страна, се хвалят с пяна на уста какви радетели са на свободния пазар, а от друга са първи адвокати на ембарговите политики, санкциите и търговските войни. Пълен носенс. За наивитета, относно спечелването на такива търговски войни, няма смисъл да се говори. Изписани са стотици доклади, статии и студия. Как две големи икономики, без значение кои са те, ще се санкционират една друга и едната ще излезе победител? Какво всъщност означава „победа” в една война на взаимното икономическо унищожение? Всички знаем каква е структурата на съвременната глобална икономика – дори държави, които хич, ама хич не се обичат, осъществяват двустранна търговия помежду си.

Протекционизъм без самоизолация

Не можем да не споменем и широките дебати около протекционизма. Това явление не е еднопластово и няма как да бъде обяснено простовато. Ползите от икономическия протекционизъм могат да бъдат в краткосрочен план – ако една държава реши да даде път на нова индустрия, то съвсем нормално е да я защити от първоначалното негативно влияние на опитните индустриални играчи. Но след време тази новосъздадена индустрия вече би трябвало да е извлякла всички ползи от началния протекционизъм, за да затвърди конкурентните си предимства. В този смисъл, държавата, чрез своите протекционистки мерки, би могла да подпомогне една начинаеща индустрия, която след това да „пусне” на пазара. В обобщение – разумният протекционизъм може да даде глътка въздух, както за една прохождаща индустрия, така и за такава, която има нужда от преструктуриране и оздравяване. Опазването на културните особености и традиции в рамките на националната държава е друг вид протекционизъм, който често бива бъркан с икономическия.

Новият сблъсък

Започна нова ера в развитието на двустранните отношения между Китай и САЩ. Доналд Тръмп категорично заяви, че ще търси сметка на Пекин заради огромния търговски излишък. Според американския президент китайската икономика години наред е изсмуквала американския индустриален капацитет. Санкциите са импулсивно решение, но ще проработят ли? Утопично е да говорим за победител от евентуална търговска война между САЩ и Китай.

Данните на Американското бюро за икономически анализ (BEA, US Bureau of Econimic Analysis) показват, че основната категория стоки, които САЩ експортира за Китай са с висока добавена стойност, което означава, че американските компании регистрират значителна печалба. Потенциалът на технологичния пазар в Китай е огромен и все още недоразвит. Авторитетни издания като Financial Times сочат, че китайската икономика ще изпитва все по-голяма нужда от достъп до високи технологии, индустриални машини и т.н. Ако САЩ въведе търговско ембарго именно за такива стоки, това няма да откаже Пекин да си ги набави от друго място. В краткосрочен план китайската икономика може и да пострада, но няма ли да загубят и американските високотехнологични компании, които няма да изнасят за китайския пазар? Очевидно е, че индустриите и на двете страни ще пострадат. А нужно ли е? Такава ли е цената на търговските войни?

Историческият опит от санкционните политики показва, че когато една страна стане обект на икономически рестрикции, тя започва да търси начини за тяхното заобикаляне. Това включва относително бързо и гъвкаво преструктуриране на икономиката, търсене на нови търговски партньорства, засилване ролята на икономическата дипломация. Друг съществен момент е, че държавата, която е обект на санкции, винаги въвежда ответни мерки. Особено ако има икономическия инструментариум да го направи. Китай обеща, че няма да стои със скръстени ръце, а това предвещава именно въвеждането на такива мерки.

При всички положения не може да става дума за глобална стабилност, когато двете най-големи икономики са в конфликт помежду си. Не трябва да забравяме факта, че Китай изнесе немалка част от тежестта на посткризисните години след Голямата рецесия от 2007-2008 г. и беше основният мотор за възстановяването на глобалната икономика.
Светът има нужда от нови икономически модели. Или най-малкото от преформатиране на съществуващите. За съжаление, терминът „протекционизъм” бе преекспониран. Санкционните политики, прераснали в търговски войни, са по-скоро емоционален и политически инструмент, който обаче не дава отговор на наболелите икономически проблеми. Няма как да очакваме, че точно санкционната политика ще доведе до просперитет, особено като вземем предвид взаимносвързаността на големите икономики.

Вместо търговски войни, по-разумният вариант би бил подписване на нови взаимоизгодни търговски договори и предоговаряне на съществуващите, така че те да отговарят на новите реалности. Разбира се, икономиката не е изолирана от геополитическите процеси. Ако геостратегическите интереси на големи икономики като американската и китайската се различават фундаментално, то ще бъде много по-трудно да бъдат постигнати ползотворни и взаимноизгодни търговски споразумения.