Турция преживя опит за странен военен преврат. Ако превратът през 1997 г. остана в историята с името „постмодерен”, то на този трябва да му дадат не по-малко гръмко наименование, свързано със симулация и имитация, но и с огромно количество жертви. Учудващо e, че турските власти се оказаха напълно подготвени за такова развитие на събитията. Те смачкаха групата военни метежници и веднага след това започнаха мащабна чистка по списък, известен само на тях, за нелоялните към Ердоган лица . При това, вълната на чистката помете не само военни, а и хиляди прокурори и съдии, включително и двама от членовете на Конституционния съд .

Вероятно в Турция започва отстъпление от всичко това, което беше постигнато в годините след 2000 г., когато страната се стремеше да бъде приета в ЕС и се реформираше в съответствие с копенхагенските критерии. Основната причина, катализирала развитието на днешните събития в Турция, е промяната в съществуващия, или пък приемането на нов основен закон на страната, насочен към преход от парламентарна към президентска република. Ердоган, практически контролиращ всички разклонения на властта, нямаше единствено пълен контрол върху армията. Въпреки съдебните процеси „Ергенекон”, „Балиоз” и стотиците вкарани в затвора офицери, армията оставаше вярна на себе си и представляваше потенциална опасност за Ердоган. Естествено, че опитът за преврат би могъл да бъде иницииран и от военния истаблишмънт, недоволен от предстоящия референдум за приемане на нова конституция . Но не по-малко вероятна версия е, пучът да е бил инсцениран за изпреварване на истински подготвян преврат и съответно за получаване на одобрение и подкрепа на мащабните уволнения и арести в армията.

Самият Ердоган и неговите съмишленици още в началото на събитията обвиниха „паралелната структура” на Фетхуллах Гюлен, макар че освен зрителите на турската телевизия никой друг не вярва на това. А самият Гюлен еднозначно осъди опита за преврат. Това е още един повод да се отнасяме скептично към т.нар. „официални” изявления. Вестник Cumhuriyet лансира една своя версия, която също изглежда правдоподобна. Сутринта на 16 юли в 4:00 часа Ердоган планирал да проведе масови арести на висши офицери от армията, но за това изтекла информация и те се опитали да го изпреварят. С това, вестникът обяснява и много лошо подготвения преврат. А планът на Ердоган с леки корекции вече е в действие. Също така вървят слухове, че армията не е единна и сред военните са се обособили много различни групи. Във всеки случай, действията на властите до голяма степен потвърждават тази версия и разпространяващите се слухове. Показателно е, че за разлика от протестите на площад Таксим за парка Гези през 2013 г., версията за намеса на външни сили, клатещи турската лодка, звучат съвсем слабо. Този път такава версия вървеше косвено в комплект с „паралелната структура” на Гюлен. Както каза премиерът на Турция Бинали Йълдъръм: „Нито една страна, укриваща Гюлен (а той живее в САЩ), не може да ни бъде приятел”. Обаче никой от официалните турски власти не обвини директно за организацията на преврата нито САЩ, нито някоя от европейските държави. Вероятно Ердоган няма намерение допълнително да влошава и без това хладните отношения между Турция и тези страни .

След информациите за преврата Западът направи известна пауза и след това се изказа в подкрепа на легитимните институции, но нищо повече от това. Владимир Путин в унисон със западните си колеги също така сдържано осъди пуча. По повод затварянето на посолството на Франция в Анкара и на Генералното консулство в Истанбул на 13 юли, вървяха отделни спекулации, че французите са имали предварително информация за подготвяния преврат. Но подобна практика не е необичайна. Такива действия чуждите представителства предприемат в условията на повишена опасност от терористични заплахи. Но необичайното количество полицаи и военни по улица „Истиклял” до началото на събитията и напрежението, което витаеше във въздуха, бяха признак за това, че вероятно професионалните спецслужби разполагат с някаква недостъпна за простосмъртните информация. Освен това, войниците, участвали в преврата, даваха обяснения, че им е било казано от ръководството, че става въпрос за мащабно учение за справяне с терористични актове.

Превратът едва ли ще засегне отношенията между Турция и Русия. Ердоган ще си бъде пак на власт, а руските туристи пак ще бъдат необходими. Освен това, в обстановката на сложни отношения със Запада Анкара търси възможности за подобряване на връзките със старите си партньори Русия и Израел . В този контекст, Русия и арабските страни са на първо място. Естествено, че случилото се ще се отрази негативно както на броя на руските туристи, желаещи да почиват в Турция, така и на бизнеса. Инвестициите не обичат да ходят там, където е рисковано. Не е изключено сега турските проправителствени медии да започнат да създават образа на врага за вътрешна употреба. Предателите на родината, тоест пучистите, най-добре се римуват с дългите ръце на вражеските страни, които денонощно мислят как да свалят Ердоган и да разрушат страната. В Турция информационната политика отдавна е разделена на такава за външните наблюдатели и такава за гражданите .

Например, след множеството информации на турските медии, че Ердоган искал екстрадицията на Гюлен, американските власти официално заявиха, че не са получавали подобни искания от турските правоохранителни органи. Подобен е случаят и с писмото на Ердоган до Путин. Прессекретарят на турския президент обясняваше на народа съдържанието на въпросното писмо до Путин, силно променяйки смисъла на думата „извинете”. Затова и сега нищо чудно да намерят някаква външна следа в преврата, която да представят на турските зрители, но да „забравят” да разкажат за нея на всички останали.

Автор: Илшат Саетов, Директор на Центъра за изучаване на съвременна Турция
Източник: gazeta.ru