При конкуренцията между Саудитска Арабия и Иран на регионално ниво, Ливан се превръща в най-новото бойно поле за прокси война. Политическите връзки на Иран в Ливан подсказват това, че Саудитска Арабия трудно ще постигне своите цели. Саудитска Арабия може да използва някои финансови инструменти, за да се опита да окаже натиск върху Ливан, но Иран има средствата да смекчи част от въздействието им.
Неотдавна Саудитска Арабия пое гигантската задача да пренапише правилата, по които се ръководи в развитието на своята икономика, но външните амбиции на страната са също толкова смели. Правителството в Рияд отдавна се смята за представител на по-големите сунитски и арабски интереси в Близкия изток. В последно време престолонаследникът Мохамед бин Салман все по-често оспорва регионалното влияние на Иран, надявайки се да си възвърне контрола върху областите, които счита за законно владение на Саудитска Арабия. Тази стратегия се проявява на прокси бойни полета в Ирак, Сирия, Йемен, а отскоро и в Ливан. Но въпреки усилията на Саудитска Арабия, кралството не разполага с политическите сили и с възможностите за пробив в сигурността, с които разполага неговият конкурент. Има много по-голяма вероятност Саудитска Арабия да се провали в Ливан, отколкото да успее да отслаби влиянието на Иран.
Рияд отдавна изпитва безпокойство заради връзките на Техеран с ливанската шиитска политическа партия и военна група „Хизбула”. Тя се смята за инструмент, чрез който Иран упражнява сила в целия регион. Още през 1990 г. Саудитска Арабия проучва начините за ограничаване на влиянието на „Хизбула” (съответно и на Иран) в Ливан. Тази тревога е едва доловима, когато Саудитска Арабия посредничи за Споразумението от Таиф, което прекрати ливанската гражданска война. Наскоро Саудитска Арабия стана неспокойна заради нарастващата роля на Иран в сирийския конфликт и особено заради потенциала на „Хизбула” да послужи като ирански пълномощник в Йемен, обучавайки и подкрепяйки бунтовниците хути. Ракетният удар от хути над Рияд на 5 ноември изглежда внушава на Саудитска Арабия, че „Хизбула” помага на нейните врагове в Йемен. И тъй като Рияд не разполага с достатъчно сухопътни войски в Йемен, което ограничава възможността му да реагира директно на мястото, от което е изстреляна ракетата, кралството отвърна на заплахата с блокада и въздушни удари, а освен това оказа силен натиск върху Ливан.
Клопките на политическата намеса
В телевизионно изявление от Рияд в началото на ноември ливанският премиер Саад ал-Харири заяви, че кралството се опитва да ръководи прехода към такова ливанско правителство, което може да контролира по-добре. В края на краищата, когато ал-Харири възвърна позицията си на министър-председател през декември 2016 г., той пожела да постигне компромис с „Хизбула”. Като се има предвид, че много ливанци просто искат функциониращо правителство, тази позиция получи широка подкрепа. Саудитска Арабия сякаш контролира действията на Ал-Харири, докато търси подходящ заместник за поста. Мнозина смятат, че братът на Саад – Бахаа, който Рияд смята за податлив на влияние и има желание да приеме по-твърдата линия срещу „Хизбула”, каквото е желанието на Саудитска Арабия, е най-добрият избор към настоящия момент.
Но не е ясно дали Бахаа ще има възможност да прокара реални промени в политиката, или дори дали разцепените сунитски и християнски общности в Ливан ще го приемат. От политическа гледна точка „Хизбула” има подкрепа в Ливан, докато подкрепената от Саудитска Арабия коалиция „14 март” става все по-анемична с времето. Коалицията е разделена от разногласия между нейните сунитски, друзки и християнски партии и е още по-слаба, след като Прогресивната социалистическа партия (Progressive Socialist Party) напусна през 2011 г., а Националната либерална партия (National Liberal Party) я последва през 2016 г. В същото време „Хизбула” не разчита само на своята партия в парламента, на блока „Лоялност към съпротивата” (Loyalty to the Resistance bloc). Тя запазва и широк кръг съюзници, включително Свободното патриотично движение, движението „Амал” и движението „Марада”.
С намесата си в ливанската политика Саудитска Арабия сякаш хвърля гаечен ключ в зъбчатите колела на системата, опитвайки се да блокира какъвто и да било напредък, който би могъл да бъде в полза на „Хизбула” и нейните съюзници. Но реално не предлага алтернатива. В крайна сметка тази стратегия ще навреди на съюзниците на Рияд в страната, възпрепятствайки възможността за постигане на политическо или икономическо развитие по въпроси, свързани с договорите за нефт и газ и с крайно необходимите реформи на пазара на труда, данъците и субсидиите.
Липсата на прокси сила
Освен това Саудитска Арабия ще изпита затруднения да ръководи съпротивата срещу „Хизбула”. Тя има нужда от съюзнически бунтовнически групи –пълномощници, за да предизвика организацията на място. Заради финансовата и военната подкрепа на Иран, групата разполага с доста голяма мрежа от милиции в Ливан. От своя страна, Саудитска Арабия постига лоши резултати, когато се изправя срещу подкрепяните от Иран милиции, включително и в Ливан. Конфликтът в Ливан през 2008 г., който се прояви вследствие на кедровата революция през 2005 г., изправи едни срещу други бойците на движение „Бъдеще” (Future Movement), подкрепени от Саудитска Арабия, и „Хизбула” и съюзническите милиции. Движение „Бъдеще” отстъпи територия на победителите – „Хизбула”, в редица стратегически значими квартали на Бейрут. A от 2008 г. насам се утвърди присъствието „Хизбула” в Ливан – що се отнася до сигурността. Бойците от „Хизбула” изиграха важна роля в Сирия през последните няколко години, увеличавайки възможностите си да се изправят срещу пълномощници на Саудитска Арабия, докато Саудитска Арабия няма съюзниците, от които се нуждае, за да бъде сериозна заплаха.
Когато парите не са достатъчни
Саудитска Арабия може да постигне известен успех, оказвайки натиск върху икономиката на Ливан. Приблизително от 200 000 до 500 000 ливанци работят в кралството, като правят парични преводи, които се равняват на повече от 8 милиарда долара. По този начин в банковия сектор в Ливан се влива голямо количество пари в брой. Ако Рияд избере да ограничи тези парични преводи, това би могло да окаже сериозен удар върху ливанската икономика. По същия начин Саудитска Арабия има възможността да навреди на туристическата индустрия в Ливан, която е от изключително важно значение. В голяма степен тя разчита на богати арабски туристи от държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив. Саудитска Арабия, Бахрейн, Обединените арабски емирства и Кувейт вече предупредиха гражданите си да не пътуват до Ливан. Все пак дори и това усилие би имало ефект само до известна степен. Ливан, чиято 25-годишна гражданска война приключи през 1990 г., вече претърпя по-тежки финансови щети от тези, които Саудитска Арабия може да нанесе. Заради войната ливанците са изтощени от поредния кръг от граждански конфликти, особено от войни, предизвикани от външни играчи. И накрая, Иран е добре подготвен да продължи да подкрепя финансово своите ливански съюзници, смекчавайки ефективността на действията на кралството.
След като се препъна с нереалистичните си външнополитически набези в Катар и Йемен, Саудитска Арабия изглежда не е готова да окаже стратегическо влияние върху Ливан – без значение колко голяма е амбицията ѝ. А докато отново се опитва да предизвика недоволство спрямо „Хизбула”, Рияд ще се бори да въведе смислени промени, отколкото да предизвика хаос.
Източник: Stratfor
Превод: Десислава Пътева