Екзекуцията на шиитския проповедник Нимр ал Нимр на 2 януари 2016 г. в гр. Рияд предизвика голяма вълна от протести сред шиитската общност в Близкия Изток: в Източната провинция на Саудитска Арабия, в Иран, Ирак, Ливан, Йемен, Бахрейн и други страни с компактно шиитско население. Както е добре известно, Шейх Нимр ал Нимр бе заловен преди няколко години от саудитските власти по обвинение в организиране на масови протести по време на събитията от така наречената „Арабска пролет“. По това време Източната провинция на Саудитска Арабия отправяше искания за по-голяма автономия и настояваше за пропорционално представителство на шиитското малцинство в централното управление на страната. Саудитските власти потушиха протестите по брутален начин, като подложиха шиитските активисти на насилие и репресии. Шейх Нимр ал Нимр бе осъден на смърт, въпреки твърденията му по време на делото срещу него през 2012 г., че не притежава каквито и да било оръжия, нито е призовавал към насилие. Саудитските власти са били наясно с факта, че екзекуцията на влиятелния шиитски духовник ще бъде възприета от всички шиити в региона като тежка несправедливост. И все пак той бе екзекутиран, заедно с джихадистите, за да се наблегне на това, че саудитските власти не правят разграничение между терористи и борци за граждански права и свободи .

Не е изненадващо, че насилствената смърт на проповедника го направи мъченик, чиято единствена вина е предаността му към исляма и неговата публична критика към управляващата династия Ал Сауд. На 3 януари иранският духовен лидер аятолах Али Хаменей заяви, че саудитските политици ще изпитат на гърба си „божественото възмездие“ заради извършването на това престъпление. Що се отнася до Запада, неговата реакция на това варварство от средновековен тип бе доста беззъба .

Иранците не се задоволиха с огромни демонстрации и протести в цялата страна, и нахлуха в представителствата на саудитските дипломатически мисии в Техеран и Машхад, като почупиха и подпалиха всичко, което видяха по пътя си. И все пак, местната полиция успя бързо да възстанови реда. В отговор, саудитският външен министър Адел Ал-Джубеир заяви, че Саудитска Арабия може да скъса дипломатическите си отношения с Иран, заради неговата „намеса във вътрешните работи на Кралството“. Саудитските дипломати бяха изтеглени от Иран незабавно, а иранските бяха помолени да напуснат Саудитска Арабия в рамките на 48 часа . Освен това, саудитските власти заявиха, че прекратяват всички граждански полети до Иран и ще забранят на поданиците си да посещават Иран, с изключение на поклонниците.

Вашингтон се опита да смекчи противоречията между двете държави, но не постигна никакъв успех. Вместо това, лидерите на Саудитска Арабия разясниха на съюзниците си отвъд океана, че няма да толерират факта, че Иран продължава да развива отбранителните си и военни способности с мълчаливото съгласие на САЩ и другите западни държави.

По примера на Саудитска Арабия, Бахрейн и Судан също прекратиха дипломатическите си контакти с Иран. Обединените арабски емирства също охладиха отношенията и отзоваха посланика си. Нещо повече, заместник генералният секретар на Арабската лига Ахмед бен Хели обяви, че организацията свиква извънредно заседание, за да обсъди дипломатическия конфликт между Саудитска Арабия и Иран.

Очевидно, екзекуцията на шиитския проповедник служи като претекст за ново влошаване на отношенията между Иран и сунитските арабски държави, начело със Саудитска Арабия. В условията на големи политически и икономически противоречия между Рияд и Техеран, засилването на агресивната размяна на нападки беше просто въпрос на време.

Споразумението между Техеран и Запада за иранската ядрена програма и очакваното оттегляне на икономическите санкции ще извади Иран от изкуствено създадената международна изолация и ще му позволи отново да се превърне в една от водещите регионални сили. Не е тайна, че Иран е център на един от основните клонове на исляма – шиитския фундаментализъм, който е във вражда със сунитско-уахабитския клон, днес преобладаващ в Саудитска Арабия и няколко други монархии в Персийския залив.

Влиянието на Техеран в Близкия Изток значително се засили през последните години – било то в Сирия, Йемен, Ливан, Либия и шиитската общност в Бахрейн. Монархиите от Персийския залив се чувстват застрашени от укрепването на т.нар. „шиитска дъга“ в региона и неохотливо приемат идеята за споделяне на властта и ресурсите си с шиитските малцинства . Това, което най-много изнервя уахабитските режими е невъзможността им да свалят режима на Башар Асад и да потиснат бунтовете на шиитското движение „Хути“ в Йемен. Ето защо, въпреки официалните си заявки за борба с тероризма, монархиите от Персийския залив продължават да поддържат радикалните ислямистки групировки в региона. Освен това, Иран не крие амбициите си да възвърне своя дял на петролния пазар и да възстанови нивата на производство от периода преди въвеждането на санкциите. Твърди се, че Иран има капацитет да вдигне производството на петрол с около 1 милион барела на ден. Още повече, Иран е готов да се заеме с разпада на ОПЕК, ако членовете на организацията не се съгласят с връщането на квотите . Конфликтът между Рияд и Техеран вече предизвика известно увеличение на цените на петрола. Така цената на петролния сорт Брент се покачи с 3,35% и удари 38 долара за барел, а WTI нарасна с 3,5%. Доларът също се покачи, тъй като инвеститорите традиционно купуват долари при пряка геополитическа заплаха. Парадоксално е, но Вашингтон печели от затягането на отношенията в Близкия Изток.

Не е ясно колко далеч ще стигне конфронтацията между Иран и Саудитска Арабия, но не могат да се изключат всякакви по-нататъшни провокации и от двете страни, че дори и влизането във въоръжен конфликт. Но в името на по-голяма обективност следва да отбележим, че пряката военна конфронтация не е от полза за нито една от страните. Техеран е решен да постигне оттеглянето на санкциите, наложени му от ООН и западните държави и да стане част от международната общност. На свой ред, Рияд трябва да се съобрази с развиващия се военен и икономически потенциал на Иран . И все пак, нека имаме предвид, че ситуацията бързо може да излезе извън контрол…

Източник: New Eastern Outlook
Превод: Антоанета Киселинчева