В Европа, която се сблъска с неуправляемия поток от бежанци и със заплахата от проникване на терористи, заочват да се замислят: може би Москва, действаща по своя собствен план в Сирия, е способна да реши проблемите много по-добре от Вашингтон?
Ако правителствата на водещите страни в ЕС поставят на първо място справянето с Ислямска държава, вместо оставката на Асад, то те се приближават по сирийския казус повече до Кремъл, отколкото до Белия дом във Вашингтон . В крайна сметка предишното политическо единодушие вече го няма сред различните държави в ЕС. Все повече се чуват гласове в подкрепа на Русия. По думите на Марин льо Пен например, Русия прави това, което трябваше да направят европейските държави отдавна.
След заседанието на Съвета на НАТО на 8 октомври, шефът на Пентагона Аштън Картър разкритикува действията на руските военни в Сирия. „Ние считаме за непрофесионални действията на Русия в Сирия: нарушение на въздушното пространство в Турция, което се явява и въздушно пространство на НАТО, изстрелване на крилати ракети без предупреждение, които са минали на няколко мили от американски безпилотен самолет.” Да започнем с упрека на министъра на отбраната на САЩ по адрес на руските пилоти за липса на професионализъм. Естествено, не е нужно да се отчитаме на американците, защото руската авиация действа в Сирия по молба на законното правителство на страната. Ето как сирийският зам.-министър на външните работи Фейсал Микдад оценява ефективността на руската авиация: „Авиоударите на руските въздушно-космически сили в Сирия за няколко дни нанесоха много по-сериозен ущърб на терористичните групировки, отколкото действията на оглавяваната от САЩ международна коалиция за една година.” Сирийският посланик в Москва Рияд Хадад отбелязва, че от началото на руската операция в Сирия е унищожена около 40% от инфраструктурата на Ислямска държава, а терористите отстъпват по посока на границата с Турция. По неговите думи руските удари са изключително ефективни. Руската авиация действа в тясно взаимодействие със сирйската армия, която се сражава на земята по суша, и предава точни координати за нанасяне на удари по позиции на терористите. Руските летци воюват, а не имитират бойна активност, както това са принудени да правят пилотите на американските военновъздушни сили . На 8 октомври един американски изтребител нанесе два удара в района Ал–Хоул като обектът се оказа бензиностанция. Подобна „активност” на американската авиация имаше и през цялата изминала седмица. Както съобщи руският министър на отбраната Сергей Шойгу на президента на Русия, за този период руската авиация е нанесла удари по 112 обекта на Ислямска държава . Коалицията, начело с Америка, никога не е воювала с терористите с такава интензивност. Затова Аштън Картър мълчи. В същото време общите разходи на САЩ за водене на въздушните операции, които започнаха на 8 август 2014 г. са 3,87 милиарда долара . Всеки ден войната с Ислямска държава струва на американските данъкоплатци почти 10 милиона долара. Пентагонът твърди, че са унищожени 6 хиляди терористи, но признава, че за една година в редиците на Ислямска държава са се влели нови 20 хиляди „войни на джихада”. Към средата на 2015 г. повече от 30 терористични организации положиха клетва за вярност към Ислямска държава или заявиха, че я подкрепят. Това са резултатите от борбата на САЩ с Ислямска държава. Независимо от това Аштън Картър си позволява да говори за „грешна стратегия” на Русия в Сирия и предупреждава, че САЩ няма да си сътрудничи с Москва. На Русия това не й е нужно и тя не се натиска за такова сътрудничество. Още повече, когато е ясно, че американците нямат никаква стратегия за борба с Ислямска държава . Любопитно е, че в последните дни се увеличи активността на САЩ за нанасяне на авиоудари в Ирак. Ако в небето на Сирия американските бойни самолети се появяват един-два пъти в денонощие, то в Ирак те нанасят десетки удари ежедневно по обекти на Ислямска държава. Просто Вашингтон разбира, че остава само една крачка до официалната молба на Багдад към Москва за военна помощ. Шефът на комисията по отбрана в иракския парламент призна на 7 октомври, че „Ирак иска Русия да играе по-голяма роля в борбата срещу Ислямска държава в Ирак, отколкото САЩ”. Преди това иракският премиер Хайдер ал-Абади заяви: „Не виждам проблем, ако Русия нанася удари по Ислямска държава в Ирак след координация с нас.” Проамериканските политици в Багдад не могат да попречат на това. „Те се държат така сякаш президентът на САЩ Барак Обама им е роднина” – отбеляза по този повод премиерът. От своя страна, председателят на Съвета на Федерацията на Федералното събрание на Русия Валентина Матвиенко заяви, че Русия ще разгледа целесъобразността за участие на военно-космическите си сили в операции срещу Ислямска държава в Ирак, ако постъпи съответната молба. В такъв случай, на Белият дом ще му се наложи или да си сътрудничи с Кремъл или да се изтегли окончателно от Ирак. Американският министър на отбраната може да блъфира пред своите колеги в НАТО, но те могат да не виждат, че в Близкия изток се създава антитерористичен алианс в състав Русия-Иран-Ирак-Сирия. На Запад този алианс е наричан антиамерикански. А по отношение на всички участници в тази коалиция Вашингтон продължава да провежда една неприятелска политика. Духовният лидер на Иран аятолах Хаменей забрани на правителството на Иран да води директни преговори със САЩ, а в същото време иранците стриктно изпълняват задълженията си към Русия в рамките на съвместните военни действия в Сирия . Въздушната връзка Русия-Сирия чрез Иран и Ирак, ракетните удари по Ислясмка държава от района на Каспийско море през територията на тези страни, оперативният обмен на разузнавателна информация с тях – всичко това вече е налице. Всичко отива натам, че САЩ рискуват да се окажат ненужни в борбата с Ислямска държава.
Фонд за стратегическа култура, 2015 г.