Венецуела е приклещена в менгемето на политическа и икономическа криза, която ще бъде задълбочена от санкциите, наложени от САЩ срещу президента Николас Мадуро. Вашингтон обяви за незаконни спорните избори за Учредително събрание, което трябва да извърши промени в конституцията на Венецуела, като първото негово заседание е предвидено за днес. САЩ не се поколебаха да лепнат на Мадуро етикета „диктатор”, който не зачита волята на народа, а ответният удар на венецуелския президент бе да обвини САЩ в това, че подкопават демокрацията в страната.

Всички авоари на венецуелския президент, които са под американска юрисдикция, бяха замразени, като заедно с това бе наложена и забрана на юридически лица да влизат в делови отношения с него. По този начин САЩ дават ясно да се разбере, че се противопоставят на политиката на неговия режим и подкрепят хората, които се борят да възвърнат демокрацията в страната, заяви финансовият министър Стивън Мнучин. В същото време Мадуро, който възприема себе си като „независим президент на свободна нация”, обеща да продължи да защитава страната си и да не приема „заповеди от империята”. Държавният глава е убеден, че САЩ го наказват заради това, че се опитва да защити природните ресурси на Венецуела.

Ако САЩ решат да затегнат примката около врата на Мадуро, като наложат още по-сурови санкции, това ще рефлектира върху петролния сектор на страната. В най-лошия случай санкциите ще пресекат възможността Венецуела да изнася петрол за САЩ, а на американските компании ще бъде забранено да правят бизнес с държавната компания Petroleos de Venezuela. Мерките биха довели до внезапен и бърз спад в производството на петрол в страната, както и до главоломно покачване на инфлацията. Всичко това обаче би могло да стимулира отприщването на вълна от мигранти към Колумбия и САЩ– тенденция, която се влошава от 1999 г. насам. За да предотвратят това, Съединените щати биха могли да ограничат своите действия, като ги сведат до това да санкционират само определени фигури във венецуелското правителство. Прогнозите обаче показват, че вълненията във Венецуела няма да спрат.

Решението за провеждането на изборите за Учредително събрание, след месеци на протести и сблъсъци, отнели живота на повече от 100 души, представлява още един опит от страна на Обединената социалистическа партия на Венецуела да запази политическата си власт на фона на нарастващото недоволство в страната. Още преди две години държавният глава започна да увеличава размера на гражданските паравоенни формирования, контролирани от елита на управляващата партия, като дори замисляше да създаде такива отряди и с партийни поддръжници. Нещо повече – засили контрола върху военните от страх, че ще се мобилизират срещу правителството.

В дългосрочен план пренаписването на конституцията във Венецуела ще означава, че президентът и неговите съюзници ще бетонират своята власт. Изменението на документа би могло да им позволи да трансформират Венецуела в еднопартийна държава, което ще обезсили още повече, дори ще заличи напълно опозицията. Опонентите на Мадуро смятат, че новият правителствен орган – Учредителното събрание, ще даде на управляващата партия безпрецедентни правомощия.

Страни като Великобритания, САЩ и Аржентина отказаха да признаят резултата от вота, въпреки обещанието на президента Мадуро, че Учредителното събрание ще се превърне в „място за диалог”. Русия обаче сметна, че вотът е основа за мирно разрешаване на противоречията, които разяждат обществото. От руското външно министерство отбелязаха, че опозиционните сили не са отговорили на призива за участие във вота, а вместо това са се опитали да възпрепятстват изборите, предизвиквайки сблъсъци, довели до човешки жертви. Според Москва противниците на Мадуро трябва да спрат с „безсмислената насилствена конфронтация”.

Размириците ескалираха в края на март, след като Върховният съд реши да поеме задълженията на парламента. Тогава венецуелските власти заявиха, че насилието се подхранва отвън, а седмица преди изборите Мадуро обвини САЩ в заговор за „промяна на режима” в Каракас. Дори и да се стигне до това основният закон на страната да бъде изменен, опозицията вероятно ще продължи да протестира, а разногласията дори биха могли да прераснат в опит за преврат. 

Правителството на Мадуро трудно би могло да се защити ефективно, тъй като съпротивата не е мотивирана единствено от политическо противопоставяне. След колапса на цените на петрола през 2014 г., населението на Венецуела се настрои още повече срещу администрацията заради нарастващата инфлация и недостига на хранителни продукти. Социалните вълнения в страната са симптом, че нито Мадуро, нито негов заместник от управляващата партия ще може да спечели следващите президентски избори.

В атаката срещу държавния глава се включват и бивши съюзници на правителството, които усещат, че губят почва под краката си, а целта е да си възвърнат доверието на хората. Отделни личности, като главният прокурор Луиза Ортега, са част от този фронт, който оказва натиск за промяна на правителството. Малко след като компанията „Смартматик” постави под съмнение резултатите от изборите за Учредително събрание, Ортега заяви, че е възложила да бъде направено разследване за фалшифициране на вота.

Заплаха за Мадуро има и от въоръжените сили. Макар някои командири да поддържат статуквото, тъй като получават сравнително високи заплати и припечелват добре от трафик на наркотици, опасността от това военните да се надигнат стои на дневен ред. Такъв отпор може да бъде мотивиран от убеждението, че промяната на режима ще облекчи незавидното положение, в които се намират голяма част от венецуелците.

Основният натиск срещу Мадуро обаче идва от САЩ, а налагането на по-сурови санкции от страна на американското правителство могат да доведат до огромни загуби за Венецуела. Доставките на петрол до рафинериите в САЩ веднага ще секнат, а Венецуела едва ли бързо ще успее да намери нови купувачи на суровината. На този етап не е ясно дали Мадуро би могъл да седне на масата на преговорите със САЩ, за да избегне подобна ситуация, но е ясно, че ако американските власти решат да наложат още по-сурови санкции, това ще доведе до още по-силна ескалация на напрежението в страната. Преди да вземе окончателното си решение, Вашингтон ще бъде изправен пред избора или да преглътне фактът, че Венецуела се превръща в авторитарна държава, или да се подготви за това, че в страната е възможно да се стигне до кървав преврат, който в известен смисъл е предизвикан и от самия Вашингтон.