Арогантното поведение на глобалната сила САЩ спрямо целия останал свят става все по-открито и безцеремонно. Ако има нещо истински полезно в президентстването на Тръмп, то това е изясняването най-накрая на отношението на Америка към Европа. Фалшивите любезности приключиха. Известно време европейските лидери, несвикнали на самостоятелни решения, бяха в шок и даже се жалваха, че са изоставени на произвола (тоест принудени са да се грижат за своя суверенитет, което беше нечувано и невиждано през последните 70 години). Постепенно обаче Европа се свестява, а разривът със САЩ се задълбочава необратимо. Излизането на САЩ от Споразумението за ядрената програма на Иран беше поредният удар върху икономическите интереси на европейските държави, който провокира криза на еманципация. Посланикът на ЕС в САЩ Дейвид О’Съливан разкритикува остро действията на Тръмп и обеща, че Европа ще саботира опитите на САЩ да въведат нови санкции върху Иран. През следващите шест месеца европейските страни трябва да преустановят сделките си с Иран или „рискуват тежки последствия”, се казва в изявление на Белия дом. Тоест, ако европейските компании не подкрепят американските санкции, ще бъдат наказани интересите и ползите им в САЩ. Меркел обаче подчерта, че Берлин, Париж и Лондон са взели съвместно решение да подкрепят Иран. Казусът „Иран” ще покаже има ли остатъчна воля в Брюксел за защита на европейския интерес, има ли възможност ЕС да се превърне в истински геополитически фактор, за което формално претендира, или ще си остане просто платежоспособен пазар, цивилизационно-културен фактор, но и политически обект, насочван в траекторията си от САЩ.

Светът наблюдава колебанията на САЩ – излизане от Търговското споразумение за Тихоокеанско партньорство (TPP), излизане от Парижкото споразумение за климата, прекратяване на Споразумението за ядрената сделка с Иран... Тези груби неравновесни стъпки доказват, че САЩ се превръщат в изключително ненадежден съюзник в дипломатическите отношения и споразумения. Американските елити имат негативна риторика относно международни организации като ООН и НАТО (да си спомним коментарите на Тръмп за НАТО и на съветника по национална сигурност Джон Болтън, който счита, че ООН е безполезна бюрокрация) и неуважително отношение към ЕС (което е дори подигравателно и подсказва стратегическите намерения на САЩ за разделяне на ЕС). Тези политически чувства са продиктувани от факта, че американската държава все повече губи чертите си на държава и придобива характеристиките на частна корпорация. Държавният статут на САЩ е просто формална форма на частната дейност. Нищо лошо няма в частната инициатива, тя е двигател за просперитет. Обаче в законовите рамки на държавата. Частното в Америка отдавна излезе извън рамките на какъвто и да е контрол и порази националната сигурност на САЩ, а сега настоява да приватизира и дейността на международните организации. Постепенно държавата САЩ от обществена инициатива се превръща в опасна корпорация, която посяга да усвои дори международните бюджети на ООН и на НАТО за хуманитарни и военни операции. САЩ считат несъгласието на другите държави с едно или друго американско решение за пречка, която е нищожна. Америка се движи невъздържано към своеобразно гигантско самоубийство. Налага на света модел на антиутопия, подобен на холивудските филми за бъдещето, в което хората не знаят каква могъща глобална сила ги управлява, а множество различни частни армии действат безцеремонно подобно на банди в разпарчетосания стар свят, без граници, без държави, без правителства, без контрол. Просто една планета, безправни хора и могъща неясна власт. Звучи филмово и фантастично, звучи като предположенията на Оруел, но точно този модел чука на вратата ни. Светът преживя комунизма, сега преживява хегемонизма на Америка. И само от Америка зависи дали ще отстъпи без голяма опустошителна война, както умно отстъпи комунистическата империя. В момента най-опасният играч в света е доскорошният гарант на свободата и мира – Америка. Какъв потресаващ и невероятен обрат!