Интервю на Калина Андролова с Боян Чуков, геополитически анализатор, експерт по национална сигурност, бивш служител на Министерство на външните работи и структурите за сигурност
Господин Чуков, Вие бяхте единственият представител от България на Седмата международна конференция по международна сигурност. Какви са впечатленията Ви от този форум?
Тази година, за разлика от предишните две, конгресната зала на хотел Radisson в Москва при откриването на Седмата международна конференция по международна сигурност беше абсолютно препълнена. При откриването на мероприятието имаше места за правостоящи само край стените. Залите на форума преливаха от представители на военните ведомства от Азия, Латинска Америка и Африка, както и от експерти от Северна Америка и Западна Европа. Направи впечатление и изключителният интерес от страна на чуждестранните и руски медии към мероприятието. Бях впечатлен от масираното присъствие на китайски генерали и офицери. Китайската делегация беше представена на ниво министър на отбраната. За генерал-полковник Уей Фънхъ посещението му в руската столица е първото пътуване в чужбина, след заемането на министерския пост. Освен това китайските военни в кафе паузите показаха много добро владеене на руски език. Индийското участие също беше на ниво министър на отбраната. Участие в работата на конференцията взеха и ръководители на военните ведомства на Пакистан, Иран, Ирак, Беларус, Армения, Казахстан, Венецуела, Монголия, Виетнам, Индонезия, Уругвай и много други. На мероприятието се отбеляза и релефно иранско присъствие.
Балканите бяха представени на най-високо ниво от сръбския министър на отбраната Александър Вулин. Сърбите тази година имаха сериозно присъствие. Много страни бяха представени на ниво заместник-министри на отбраната. Африканските страни също бяха добре преставени в заседателните зали. Що се касае до страните от НАТО и ЕС, както и през предишните две години, тяхното официално участие бе сведено предимно до заинтересовани служители на дипломатическите им представителства в Москва. Естествено, не липсваха множество експерти от НПО-та от Западна и Северна Америка. В панела „Европейска сигурност: сътрудничество или конфронтация?“ взе участие и Антон Грънко, председател на Комитета по отбрана и сигурност на словашкия парламент. На конферецията присъставаха представители на 100 държави. Впечатляващо.
Каква беше основната тема, която според Вас руският министър на отбраната Шойгу е искал да постави?
Тази година изказването на руския министър на отбраната беше доста прямо и откровено. Без никакви заобикалки и иносказателни фрази. Сергей Шойгу заяви, че „светът се намира в преломен момент“. Според него се променят взаимоотношенията между държавите и, за съжаление, се прибягва все по-често към силови решения на противоречията. По отношение на ситуацията в Сирия руският министър на отбраната беше директен и ясен. Той изказа съмнения и не вярва, че една „мощна коалиционна групировка (начело със САЩ) не може да се справи с терористите“. Сергей Шойгу подчерта: „Видимо е, че целта е друга, да се разклати обстановката в региона и да се закрепи там военно и икономическо присъствие“. Руският военен министър обърна внимание на успешното участие на въоръжените сили на Русия в борбата срещу джихадистите в Сирия. Както и на огромното хуманитарно измерение на руското военно присъствие на сирийска територия. Руските военни, съгласно резолюция 2401 на Съвета за сигурност на ООН, работят плътно в Сирия с ООН, Международния комитет на Червения кръст и Сирийския арабски червен полумесец.
Сергей Шойгу приветства присъствието на представителите на военните ведомства от Африка. Според него терористичната заплаха след кървавия хаос в Близкия изток заплашва да се прехвърли и на „черния“ континент. Москва засилва своето военно сътрудничество със страните от Латинска Америка. Руският министър изтъкна и тесните връзки между руското и аржентинското министерства на отбраната, които работят заедно за откриване на изчезналата преди време аржентинска подводница. През последните години силно се активизира и военното сътрудничество на Москва със страните от Азия. Ново развитие получи военното взаимодействие с Китай, Индия, Виетнам, Лаос и Мианмар.
Основният акцент в изказването на Шойгу бе поставен върху казаното в обръщението на Владимир Путин към участниците в конференцията. И то беше за плачевното състояние на европейската сигурност. Според руския държавен глава основните причини за създадената ситуация са: „Нарастване на военните контингенти на НАТО около границите на Руската федерация; изменение на американската доктрина за използване на атомно оръжие; излизането на Вашингтон от договора за ПРО; разгръщането на елементи от глобалната система за противоракетна отбрана, в това число извън границите на националната територия на САЩ, на европейския континент и Азия“. Руското военно ведомство е обезпокоено от непрестанното нарастване на групировките на американските войски в Източна Европа. Сергей Шойгу заяви: „Създава се парадоксална ситуация, НАТО се стреми да увеличи и модернизира военната инфраструктура около руските граници. А в общественото мнение се формира мит за нарастващата за Европа опасност. По-ясно казано, сами се плашат с несъществуваща руска заплаха, а след това планомерно увеличават военния потенциал“. Руският министър на обраната бе категоричен в края на своето изказване: „Ние, от своя страна, не се готвим да продължим да чукаме на затворената врата, но нямаме намерения да оставим без внимание опитите за силов натиск върху нас“.
Темата за оръжията на Русия от ново поколение, които Владимир Путин презентира наскоро, ще бъде отправна точка за силовото равновесие на света в следващите години. Какви бяха коментарите, свързани с този факт?
На самата Конференция нямаше релефен акцент върху тази тема. Но в кафе паузите, в разговори с представители на чуждите делегации останах с впечтление, че представените от Владимир Путин нови руски оръжейни системи са направили огромно впечатление върху военните от Азия, Латинска Америка и Африка. Те са респектирани от хиперзвуковото високотехнологично руско оръжие. Даже европейските експерти, макар и по-срамежливо, имаха коментари в същата посока. Вероятно тази тема е била обсъдена професионално по време на двустранните срещи, които Сергей Шойгу имаше през тези три дни с всички свои колеги, посетили Москва.
Западът се опитва да отхвърли достоверността на думите на Путин за оръжията и да ги подложи на съмнение. Това арогантност ли е, невъобразимо самочувствие за недосегаемост или нещо друго?
Знаете ли, през тези три дни на конференцията в Москва човек разбира, че колективният Запад е само една не чак толкова голяма част от света. Съществена част от него, но в никакъв случай не водеща. Светът отдавна е полицентричен. Помислете, каква част от света е колективният Запад на фона на Азия, Африка и Латинска Америка. За това през тези три дни в Москва се говореше за „глобална сигурност в полицентричния свят“. В България ние все още живеем в американоцентричия свят, който си отиде, вече го няма.
Новият министър на отбраната на Китай Уей Фънхъ направи първата си международна визита именно в Москва на тази конференция. Откривате ли някакъв знак в това?
Както казах и по-горе, китайците бяха с най-многочислената военна делегация в Москва. Естествено, че първата международна визита на китайския министър на отбраната в Руската федерация е знак за още по-голямо динамизиране на военното сътрудничество между Русия и Китай. В новата американска военна стратегия двете страни са поставени една до друга като „ревизионистки страни“. И като заплаха за американските национални интереси. Американците сами направиха Китай и Русия съюзници. Доналд Тръмп обяви търговска война на Поднебесната. Международни организации като СТО (Световна търговска организация) стремително се изпразват от съдържание в резултат на американските действия. В Пекин разбраха, че китайската притча за „маймуната, която стои на върха на планината и гледа как се бият в долината двата тигъра“, не е приложима днес. Кой ще бъде „големият брат“ или „голямата сестра“ е въпрос между Пекин и Москва, но днес не е много актуален! Ситуацията в света налага най-малкото руснаци и китайци да бъдат ситуационни съюзници, ако искат да оцелеят в схватката с англосаксонците. Това е. Други варианти няма.
Имаше ли представители на САЩ, на Европа? Знаем, че Западът се опитва да изолира Русия във всякакъв план, включително и като център за глобални решения. Затова често международните форуми в Русия се бойкотират, дори спортните.
Естествено, че имаше представители на колективния Запад. Но не на официално ниво. При по-внимателно наблюдение се откриват любопитни детайли. На Московската конференция по глобална сигурност винаги са участвали военните аташета на НАТО и ЕС в руската столица. Както и множество експерти от гравитиращи около западните военни ведомства неправителствени информационно-аналитични центрове. Западните военни аташета до 2014 г. винаги са идвали облечени в своята парадна униформа. След събитията в Крим те продължиха да идват на конференцията, но всички вече са облечени в цивилни дрехи, добре костюмирани. Това е знак. Тази година ми направи впечатление, че военното аташе на Израел бе в своята парадна униформа. За сърбите бе някакси нормално да бъдат с военна униформа. Имах удоволствието да се запозная по време на една от кафе паузите с гръцкия военен аташе в Москва. Изключително интелигентен и възпитан гръцки офицер. Обсъдихме набързо балканските проблеми и отношенията между „горната махала“ (България) и „долната махала“ (Гърция). Той каза много топли думи за нашата страна. Разбрах, че неговите деца учат в София. По едно време забелязах, че той си е сложил парадната униформа... Такива „детайли“ не остават незабелязани от домакините.
Освен със силовите министри на различни държави, с какви други интересни личности успяхте да разговаряте?
Запознах се с експерти от Централна Азия и Европа. Знаете ли, по време на неформалните разговори между експерти се получава изключително ценна информация. Нея няма къде да я прочетете. Ако човек има необходимата подготовка и опит, то тя му позволява да прави по-достоверни анализи и прогнози. Упях да се запозная и говоря с колеги от Франция, Холандия, Швеция, Гърция, Италия, Испания, Германия, Азербайджан и Пакистан. С някои се виждам за втори или трети път. Участието в една подобна конференция позволява излизане от медийния „коловоз“ на мейнстрийма, който те води в един виртуален свят. И който няма нищо общо с реалния свят, в който живеем. Общуването с колеги от информационно-аналитичния свят е огромно богатство.
Обсъждаше ли се темата „Скрипал“ и безпрецедентното поведение на Великобритания за създаването на остра дипломатическа криза?
Темата „Скрипал“ се коментираше предимно в неформални разговори. Британската версия на случилото се в Солсбъри, ако бъда откровен, не се приемаше от колегите. Едни съвсем открито, други по-срамежливо, но достатъчно ясно, я приемат с усмивка. Поне на базата на известните до този момент факти. Най-ясен по отношение на случая с отравянето на агента на МИ-6 Сергей Скрипал и неговата дъщеря Юлия беше израелският експерт Яков Кедми, бивш ръководител на специалната израелска служба „Натив“. Той е изключително популярен в България. Яков Кедми се съгласи да даде интервю специално за списание a-specto. След броени дни приятелите на изданието ще имат възможност да прочетат какво мисли Яков Кедми за случая „Скрипал“, за развитието на събитията в Близкия изток и за тяхното влияние върху Балканския полуостров и България. Израелският експерт коментира и външната политика на Турция.
Считате ли, че има изясняване на ситуацията в Сирия (основно кой спечели войната и кой ще подрежда следвоенната структура) и че вече е начертан пътят за окончателно разрешаване на този конфликт?
На Вашия въпрос много ясно и точно на конференцията отговори генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник-началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация и началник на Главно оперативно управление на Генералния щаб. Той каза следното: „Русия се намеси в Сирия след като редица държави активизираха терористичния потенциал срещу Дамаск. Ние заварихме терористите добре въоръжени и обучени от професионални инструктори в лагерите... САЩ в момента разчленяват Сирия и залагат потенциал за тежък въоръжен конфликт на сирийска територия“. Мисля, че това изказване на генерал Сергей Рудской не внася по никакъв начин оптимизъм относно бъдещето в Близкия изток. А и не само там.
Америка все още остава най-силната държава във военно отношение. Но не сме сигурни какъв ще бъде резултатът от един глобален конфликт. Считате ли, че САЩ наистина губят хегемониалния си статут или това са само мечти на американските врагове? Когато говорим за Америка не става дума само за оръжия, но и за икономика, за пазари, за политическо влияние, за глобален и регионален контрол...
Ще се опитам да не се съглася с Вас. Да, САЩ са една от най-силните във военно отношение държави в света. Но вече не са най-силната. Това много трудно се осъзнава. 90-те години на миналия век формираха едно цяло поколение от анализатори и политици, за които постановката за най-силната Америка беше нещо като „свещена индийска крава“. С речта на Владимир Путин пред Федералното събрание преди около месец и с представянето на новите оръжейни системи на Руската федерация, надпреварата във въоръжаването приключи. Руснаците се откъснаха напред. Вероятно минимум поне с едно поколение. Защо обаче много хора не вярват на този реален факт? Защото поне 15 години „правилата на играта“ се определяха във Вашингтон. Как беше? Белите започват с първия ход и винаги печелят. Да, САЩ загубиха своя лиценз за хегемониален статут. Да припомня. Промотирането на демокрацията и правилата на пазарната икономика бяха постоянно рекламирани през изминалите години от американците, нали?! Къде тогава е демокрацията в Ирак или в Афганистан? Може би някои я виждат в Саудитска Арабия или в Либия? Правилата на пазарната икономика бяха издигнати на най-висок пиедестал, нали?! Тогава как се връзват те с постоянно налаганите икономически санкции на страни, които се еманципират и излизат от американската геополитическа орбита. Световната пазарна икономика изисква спазване на правилата на СТО, нали?! Тогава защо САЩ унищожават тази организация, не се съобразяват с нея? Очевидно е, че САЩ имат все още доста васални страни около себе си. Но това не са съюзници. Турция е ярък пример в това отношение. Анкара се превърна от бивш американски васал във внезапно еманципирана държава. Все по-очевидно е, че на Вашингтон му се налага да извива ръцете даже на своите васали. Да не говорим за страни извън НАТО и ЕС. Залисани в медийните шумотевици май пропускаме да отбележим, че след 26 март светът навлиза в света на петроюана. А до този момент живеехме в света на петродолара. Когато говорим за икономика, изчисляваме само БВП. А покупателната способност? А забравеният показател наречен съвкупен обществен продукт? По последните два показатели САЩ изостават драстично след Китай. Въобще светът до този момент играеше на „световната шахматна дъска“ по правилата на САЩ. Днес правилата не са тези, определени от янките. Вашингтон вижда, че губи играта и иска да удари с дъската своя противник по главата. Това състояние аз вече не мога да определя като световна хегемония. По-скоро става дума за една залязваща империя, която се опитва с цената на всичко, ама наистина всичко, да забави своя упадък. А той е очевиден. Естествено, че САЩ все още са много важен фактор в света, но тенденцията е очевидна... Започваме да живеем в полицентричен свят.