САЩ, Япония, Индия, Австралия – могат да се проявят като гаранти за свободната търговия и сътрудничеството в областта на отбраната, за да матират Китай

Докато китайският президент Си Дзинпин очерта визията си за въздигащия се Китай в протяжно обръщение към 19-ия конгрес на Комунистическата партия, държавният секретар на САЩ  наблегна на все още разгръщащия се отговор на САЩ спрямо променящия се глобален баланс във властта.

Си предлага амбициозна пътна карта, с която да превърне Китай във водеща световна сила до 2050 г. „Китайците ще се радват на по-голямо щастие и благоденствие, а китайската нация ще стане по-силна и по-устойчива”, обеща Си и намекна, че Китай ще се превърне в „могъща сила”, която ще бъде ръководен фактор в света по отношение на политическите, икономическите, военните и екологичните въпроси.

След избирането на Доналд Тръмп през 2016 г., Си демонстрира, че е отговорен глобален лидер, който се ангажира с отстояването на позиции, които са валидни в световен мащаб, и продължава да се справя с предизвикателства като изменението на климата и търговията. Той  застава зад твърдението, че Китай „не представлява заплаха за никоя друга страна”. В речта му обаче се усеща оттенъка на това, че тенденцията Китай да се превръща в глобална сила се затвърди, след като той пое кормилото в Китай през 2013 г. Си не се посвени да възхвали изграждането на острови от Пекин, по време на неговия първи мандат, като свой успех и заяви, че „строителството на островите и рифовете в Южнокитайско море представлява стабилен напредък”. Посланието към клеветниците на Китай беше недвусмислено: макар че Китай не се интересува от постигането на глобална хегемония, „никой не трябва да очаква, че Китай ще преглътне всичко, което подкопава интересите му. „Акцентът върху трансформирането на Народната освободителна армия в една от най-добрите военни сили в света до 2050 г. беше за аудитория на Китай в световен мащаб. За да не се усъмни някой какво точно има предвид, Си отбеляза: „Една армия е устроена да се бие”.

Барак Обама описа отношенията между САЩ и Китай като най-важните двустранни отношения на нашето време, но администрацията на Тръмп очерта свои собствени условия. Преди посещението си в Южна Азия държавният секретар Рекс Тилърсън обяви, че американските намерения за Азия включват Индия, която трябва да играе централна роля. Неговите коментари последваха тези на министъра на отбраната на САЩ Джим Матис по време на посещение в Ню Делхи през септември. Матис смята, че сигурността е сред „ключовите стратегически стълбове” на партньорството между САЩ и Индия. Тилърсън направи по-обширно, многозначително изказване, в което разкритикува възхода на Китай, сравнявайки го с този на Индия: „Китай, който върви нагоре успоредно с Индия, е поел твърде малко отговорности, като понякога подкопава международния ред, основан на определени правила – дори страни като Индия действат спрямо зададена рамка, която защитава суверенитета на други нации”.

Тилърсън наблегна на това, че действията на Китай в Южнокитайско море са директна заплаха за „международното право и норми, зад които застават както Съединените щати, така и Индия”. Той направи провокативен намек, че САЩ „никога няма да имат същата връзка с Китай, едно недемократично общество, като тази, която имат с Индия”. Докато САЩ „се стреми към конструктивни отношения с Китай”, Тилърсън отбеляза, че Вашингтон „няма да остане безучастен спрямо заплахите от Китай към основания на правила ред, или когато Китай нарушава суверенитета на съседните страни и вреди на САЩ и нашите приятели”.

Подобно на предишната, администрацията на Тръмп дойде на власт, търсейки сътрудничество с Пекин, но разочарованието на Вашингтон заради нежеланието на Китай да окаже натиск върху Северна Корея, въпреки значителното ѝ влияние върху режима Ким, расте. Въпреки това администрацията на Тръмп е смела в своите опити за преговори с Индия, като надгражда отношенията, използвайки за основа завещаното от администрацията на Обама. Правителството на Нарендра Моди е инвестирало значителен дипломатически капитал в изграждането на връзки с Вашингтон, като се има предвид, че Моди посети САЩ пет пъти през последните три години. Много индийци бяха ужасени от това, че трансационалният подход на Тръмп към дипломацията може да бъде в ущърб на Индия. Но тези тревоги бяха разсеяни от успеха на посещението на Моди през септември във Вашингтон и политиката на администрацията на Тръмп в Афганистан.

Ако при администацията на Обама Моди трябваше да извежда аргументи, с които да докаже, че Индия и Съединените щати са преодолели „колебанията на историята”, то той без усилие спечели администрацията на Тръмп по време на посещението си през юли 2017 г., когато заяви, че „сходството между моята визия за „Нова Индия” и визията на президента Тръмп за Америка, която отново да превърне във велика страна, ще разшири обхвата на нашето сътрудничество”. Той успя да насочи Тръмп към структурните реалности, които задвижиха  отношенията между Индия и САЩ, след като Джордж У. Буш обяви, че Америка ще помогне на Индия да се превърне в глобална сила. Фокусът бе поставен върху баланса на силите в региона на Азия, когато Моди и Тръмп заявиха, че двете нации са „отговорни за Индо-тихоокеанския регион” и стигнаха до съгласие, че тясното партньорство между Съединените щати и Индия е съществено важно за мира и стабилността на региона.

Моди отново отбеляза, че оценява значението на Съединените щати, които подпомагат Индия в нейното развитие и стратегически интереси. Освен това този път той подчерта, че Индия „смята САЩ за основен партньор за своята социална и икономическа трансформация”. Докато критиците в Индия вероятно възприемат това като отричане на традиционната външнополитическа позиция на Индия, Моди не се колебае и заявява очевидното, отърсен от неувереността на предишните правителства.

Новата политика на администрацията на Тръмп по отношение на Южна Азия, оповестена през август, насочва вниманието върху Индия в Южна Азия. „Съществено важна част” от тази политика, макар и трудна за Пакистан, е да продължи да се развива стратегическото партньорство между САЩ и Индия. „Оценяваме важния принос на Индия за стабилността в Афганистан, но Индия печели милиарди долари от търговията със САЩ и искаме да ни помогне повече с Афганистан, особено в областта на икономическата подкрепа и развитие”, каза Тръмп. Ню Делхи приветства подхода, който дава на Индия по-голяма възможност за разширяване на нейната роля в Афганистан. Политиката на Тръмп представлява странен обрат за Вашингтон, който искаше да държи Индия извън стратегията Af-Pak от страх това да не обиди Исламабад. Сега Индия е разглеждана не като част от проблема, а като част от решението на обърканата ситуация в Афганистан.

Признавайки нарастващата регионална роля на Индия в Индо-тихоокеански регион, Вашингтон внушава, че отправна точка трябва да бъде по-голямата ангажираност и сътрудничество с индо-тихоокеанските демокрации. Както Тилърсън спомена: „Вече черпим ползите от нашия важен тристранен ангажимент между САЩ, Индия и Япония. Когато гледаме напред, има възможност да поканим други, включително Австралия, за да надграждаме над общите цели и инициативи”.

Удивителната победа на Шиндзо Абе в Япония през октомври привлича вниманието върху тази тенденция спрямо индо-тихоокеанския демократичен квадрат – Съединените щати, Япония, Индия и Австралия. Съединените щати се стремят към разширяване на съвместните военни учения „Малабар” на Индия, Япония и САЩ, като включат и Австралия. Очаква се четиристранната среща между Индия, Япония, САЩ и Австралия да се проведе в Манила в рамките на срещата на високо равнище в Източна Азия. Тези четири страни в идеалния случай биха искали да се проявят като гарант за свободната търговия и сътрудничеството в сферата на отбраната от Южнокитайско море, през Индийския океан до Африка.

Новата шахматна дъска в Индо-тихоокенаския регион се пренарежда, докато американският президент е на посещение в региона. Докато по-голямата част от страните там изразяват загриженост спрямо ангажиментите по отношение на сигурността от страна на администрацията на Тръмп, има знаци, че на сцената се появяват нови стратегически уравнения по отношение на глобалната политика и икономика. В същото време изглежда никой не оспорва възхода на Китай. Тръмп започна обиколката си в Азия, като заяви, че „Никой, нито диктатор, нито режим ... не трябва да подценява американската решителност”. Но държавите в региона ще следят какво ще се случи, след като американският президент отпътува от континента. Вашингтон постепенно разбира, че това да работи с Китай при управлението на Си, за да се справи с регионалните проблеми, докато в същото време се изправя срещу Пекин, за да успокои съюзниците, е задача, която е наистина трудна за изпълнение.

Автор: Харш В. Пант (Harsh V Pant)

Източник: eurasiareview.com

Превод: Десислава Пътева