Мианмар е една от многото страни, които имат засилен интерес към оръжията на Русия, а наскоро беше обявено, че страната e на път да купи шест руски изтребителя Су-30. Споразумението е постигнато по време на посещението на руския министър на отбраната Сергей Шойгу между 20 и 22 януари, а част от разговорите са били насочени към руските оръжия за сухопътни и морски войски.

От Държавния департамент на САЩ разкритикуваха този ход, заявявайки, че продажбите на оръжия в страната са неуместни заради кризата с мюсюлманската общност рохингия. Според говорителя на Държавния департамент Хедър Науърт сделката ще налее още масло в огъня на вътрешния конфликт в Мианмар. Въпреки това трябва да се отбележи, че тя не каза нищо за това, че САЩ доставят смъртоносни оръжия на Украйна. Нито пък спомена факта, че бунтовниците от малцинството са само една от много въоръжени бунтовнически групи, които функционират в Мианмар, макар че тя е единствената, за която правителството на САЩ се тревожи.

Бил Ричардсън, бивш посланик на САЩ в ООН и бивш губернатор на Ню Мексико, току-що се оттегли от международна консултативна комисия, която се занимава с бежанската криза около рохингия. Според него това е „показна и замитаща грешките под килима операция”, която цели да реабилитира лидера на Мианмар Аун Сан Су Чи. Ричардсън я обвинява за провала на нейните военните операции срещу бунтовниците рохингия.

Този конфликт няма нищо общо с Русия и Москва не взема страна в него, но Държавният департамент на САЩ сграбчва всяка възможност като претекст да атакува Русия и да я обрисува като „демонична империя”. Не е необходимо човек да бъде експерт по отбраната, за да му стане ясно, че изтребителят Су-30 не е конструиран, за да се бори с бунтовници. Неговата основна мисия е да осъществява удари с висока прецизност срещу военноморски цели. Освен това е ефективен срещу всички наземни бази, които имат важно значение за врага. Накратко, това е самолет, който е конструиран за война с обигран враг. Военните в Мианмар разполагат със създадените в САЩ самолети Ф-16, които използват при значително по-леки сражения. Но когато Вашингтон продаваше самолети Ф-16 на правителството в Мианмар, ни най-малко не се интересуваше от факта, че сглобен в САЩ самолет ще бъде използван срещу бунтовници.

Военните в САЩ не харесват Су-30, откакто индийската версия Су-30МКИ се представи по-добре от американските изтребители Ф-15Ц „Орел” през 2004 г. и 2005 г. Су-30МКИ превъзхожда и американския Ф-16. През 2015 г. Су-30МКИ е с по-добри характеристики и бе по-бърз от британския изтребител „Тайфун” по време на тренировъчни полети. Мианмар е доходоносен пазар за износ на оръжия. Поради тази причина САЩ гледа на Москва като на конкурент. Освен това Москва и Найпидау работят заедно във военно отношение от 90-те години на миналия век. Мианмар закупи руски самолети МиГ-29, Як-130, Ми-17, Ми-24 и Ми-35 бойни хеликоптери.

Оръжията на САЩ се използват за избиване на цивилни в Йемен. Американските оръжия успяха да си проправят път, за да стигнат до ръцете на сирийските бунтовници. „Ислямска държава” също е използвала американски оръжия в Ирак и Сирия. Вашингтон продава оръжия на повече от 100 страни и много от тях са с авторитарно управление. Наскоро американските оръжия бяха използвани от шиитски мюсюлмански милиции срещу кюрдите, които са съюзници на Америка в Ирак.

Русия е втора по износ на оръжие в световен мащаб и укрепва своята позиция с главоломна скорост. Светкавично се подписват изгодни договори с традиционните партньори на Америка в Близкия изток. Русия има глобално предимство в системите за въздушна отбрана. Комплексът С-400 има голям успех, а страната продължава да осъществява доставки до Китай и подписа договор с Турция. Саудитска Арабия и Катар са други две държави, които могат да станат потенциални купувачи на системата, а в момента договарят условията за сключване на сделката. Русия дължи своя успех на факта, че нейната отбранителна индустрия може да предложи най-високо качество и приемливи цени. Вашингтон е готов на всичко, за да обърне тази тенденция, макар че това едва ли е възможно.

Вашингтон разчита на подобна политика и в други части на света. САЩ прибягват до това открито да оказват натиск спрямо европейците, настоявайки да купуват от техния газ, който обаче е по-скъп от този, който предлага Русия. Ясно е, че САЩ не се свенят да използват всякакви методи, за да постигат своите външнополитически цели. Сега, когато Вашингтон счита Русия за съперник, който може да противодейства на натиска и да следва своите собствени цели във външната политика, страната е обвинявана за всички неуредици в света. Така за пореден път Вашингтон проектира върху Москва всичко, за което самият той е виновен. 

Автор: Алекс Горка

Източник: Strategic Culture

Превод: Десислава Пътева